Решение по дело №170/2020 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

N. 260006

гр.Перник, 06.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд - гражданска колегия, в откритото съдебно заседание на 09.06.2020 г. в състав:

Председател: Методи Величков

        Членове: Димитър Ковачев

                        Антония Алексова

При секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Ковачев в. гр. дело N. 170 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В.С.Г. чрез адв. А. А. срещу Решение 164/13.12.2019г. на Радомирски районен съд по гр.д. 313/2019г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя установителни искове за собственост върху идеални части от недвижим имоти  - парцел и изградена в него сграда в село ***.

Жалбоподателя излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като счита, че неправилно е приложен процесуалния закон - чл. 17 ГПК и материалния закон параграфи 6 и 8 от ПР на ЗУТ. Позовава се на ТР 3/2011г. на ОСГК на ВКС. Неправилно РРС приел, че не може да се произнася по валидността на строителното разрешение за сградата. Считат, че дворищната регулация от 1981 г. не е приложена и е отпаднало отчуждителното действие на плана съгласно сочените разпоредби на ЗУТ и ТР на ВКС, при което договор за продажба на имота от 2015г. бил нищожен поради невъзможен предмет-ЗУТ забранявал прехвърлителни сделки с парцели, за които регулацията не е била приложена до изтичане на сроковете по параграф 6. Посочва, че договора с който общият наследодател е придобил от държава бил валиден, защото бил сключен при действие на ЗТСУ, който не съдържал забрана за продажба на парцели с неуредени регулачни сметки. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата, с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

В хода на процедурата по чл. 269 от ГПК въззивния съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните правни норми.

От фактическа страна по делото се установява от събраните писмени доказателства и експертизи, че страните по делото са наследници на С. Г. (деца и съпруга).

Установява се от СТЕ, че единствения план на село *** е от 1981г.

През 1983г. върху спорния имот е било учредено от държавата чрез продажба право на строеж в полза на наследодателя С. Г. за масивна вила по типов проект. Това се установява от приетия по делото (л. 42) Договор от 07.12.1982г.

На 22.03.1983г. е издадено на наследодателя разрешение за строеж N. 2 (л.60). Същото е подписано от длъжностно лице „техник“. По делото са приети и одобрените проекти за сградата.

Съставен е и протокол за определяне на строителна линия (л. 61).

От показанията на свидетелите ПОС приема, че сградата е изградена в периода 1983-1984 и съществува в същият вид в който е построена.

През 1998г. наследодателя е закупил от държавата и правото на собственост върху имота, в който е построена сградата-видно от договора на л. 58.

През 2015г. наследодателя и ответницата Ж.Г. продават имота на другата ответница Р.Г. К..

През *** С. Г. е починал.

От СТЕ се установява, че има отклонения от проекта относно застроената площ, като основната сграда е с 12 кв.м. по-голяма застроена площ от тази по договора и строителното разрешение. Изграден е и гараж от 24 кв.м. и тераса с две стълбища с обща площ от 34 кв.м. (терасата и стълбищата). При изслушването си вещото лице е посочило, че гаража е предвиден по проект.

СТЕ заключава, че сградата отговаря на строителните нормативи действали по това време по ЗТСУ /отм./, а също и на сега действащите по ЗУТ.

СТЕ установява, че с единствения план за регулация от 1981 г. към поземления имот при приемане на дворищно регулационния план са били придадени 46 кв.м. от имот пл. N. 1004 и 23 кв.м. от имот без номер –предвиден за озеленяване (който е дере).

СТЕ установява, че според цифровия модел на плана спорния имот е с площ от 1666 кв.м., както и че в община Радомир няма данни за изплащани обезщетения, нито писмени данни кога е влязъл в сила плана.

Според вещото лице имота е зает, като от три страни има огради.

От правна страна по оплаквания в жалбата ПОС намира следното:

Не е налице сочения от жалбоподателя порок договора за продажба от 2015г. - противоречие със закона -  § 6, ал.5 от ПЗР на ЗУТ, обосноваващ според жалбоподателя нищожност на основание чл. 26, ал.1 предл. 1 ЗЗД.

ПОС намира, че дворищната регулация е била приложена. По делото е установено, че имота е бил държавен. С плана са придадени части към него от два съседни имота (единия без номер-предвиден за озеленяване и от имот N.1004).

След приемането на плана е отстъпено от държавата в полза на наследодателя право на строеж, което е било реализирано до 1984г. (видно от показанията на ищцовите свидетели). Вещото лице е посочило, че на место имота е зает, като има огради. В този си вид имота е владян от наследодателя и съпругата му (ответницата………до продажбата през 2105г.). Завземането на придаваемата част и владението й в продължение на десет години ( в случая много повече) е основание регулацията да се счита приложена, щом като съгласно чл.33, ал.1 ЗТСУ/ отм./ в тези случаи парцелните граници се заснемат като имотни. В този смисъл са ТР 3/1993г. на ОСГК на ВС и Решение № 103 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 905/2010 г. на ВКС, I. г. о.

Дори обаче да се приеме, че регулацията не е приложена, то пак не е налице нищожност на сделката от 2015г. поради противоречие с ЗУТ.

Поначало този порок е от естество да засегне единствено разпореждането с недвижимия имот, но не и с жилищната сграда, построена в него, която представлява самостоятелен обект на правото на собственост съгласно чл. 63, ал.2 ЗС.

Разпоредбата на § 6 от ЗУТ е създадена с оглед различната в сравнение със ЗТСУ правна уредба на ЗУТ на реда за изменение на границите на урегулираните имоти и необходимостта да се уредят отношенията, възникнали по неприложените планове, приети при действието на ЗТСУ. Съгласно  § 6, ал.5 от ПЗР на ЗУТ след изтичане на предвидените в ал.2 и ал.4 преклузивни срокове не могат да се извършват сделки на разпореждане с дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат. Видно от съдържанието на разпоредбата, тя е относима към общи парцели, образувани по силата на дворищнорегулационен план от съседни маломерни имоти или парцели, отредени за един имот, към който за упълномеряването му се придава част/ части от други съседни имоти. Забраната за разпореждане с целия парцел произтича от прекратяването по силата на закона с изтичането на тези срокове на отчуждителното действие на неприложения дворищно-регулационен план, при което собствеността върху имотите, за които дворищната регулацията не е приложена, се възстановява автоматично в положението от преди влизане в сила на неприложения дворищно-регулационен план, т.е. правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищно-регулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са отчуждени и съответно се прекратява и създадената по силата на неприложения дворищно-регулационен план съсобственост върху образуван от маломерни имоти парцел.

След прекратяване на отчуждителното действие на неприложения план, не съществува законова пречка собственикът на поземления имот, за който е бил отреден парцелът с неприложена регулация, да се разпореди с имота си във вида му отпреди неприложената регулация.

При сключена сделка с парцел с неуредени регулационни сметки същата не е нищожна, а следва да се прецени за коя част от имота извършеното разпореждане е произвело прехвърлителен ефект. Това е така, тъй като при отпадането на отчуждителното действие на неприложената регулация парцелните граници се трансформират в имотните такива (на имота за който е отреден парцела), поради което разпоредителни действия не могат да бъдат извършвани с парцела, но могат да бъдат извършвани с имота, за който парцелът е бил отреден. Поради тази причина евентуално нарушение на забраната за извършване на разпоредителни сделки по § 6, ал. 5 от ПР на ЗУТ не води до нищожност на сделките, а до различен вещно - прехвърлителен ефект (върху имота, вместо върху парцела - в този смисъл Решение № 112 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 3797/2008 г. на ВКС, I. г. о.; Решение № 21 от 04.02.2009 г. по гр. д. № 161/2008 г. на ВКС, I. г. о.; Решение № 103 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 905/2010 г. на ВКС, I. г. о.).  и останалата съдебна практика Решение № 264 от 4.07.2017 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 337/2017 г. Решение № 417 от 13.12.2017 г. на ОС - София по в. гр. д. № 557/2017 г. и др. Даже при неприложена регулация сделката би била валидна за имота без придадените с плана части, които пък части биха се върнали в патримониума на собствениците на имотите от които са отнети с плана-по отношение на тях нямаше да има вещен ефект.

По отношение сградата също сделката не е нищожна. Не се касае за незаконен строеж. Първо разпоредбите на ЗУТ в случая относно понятието незаконен строеж не са приложими, защото сградата е изградена изцяло във вида в който е и понастоящем още към 1984г. при действието на ЗТСУ.

Параграф 16 от ЗУТ в случая е неприложим, защото за сградата са налице строителни книжа представени по делото. ЗУТ изисква да няма такива, за да е приложим параграф 16. Това изискване следва изрично от самата разпоредба.

Действително застроената площ е по-голяма от предвидената, но това отклонение е несъществено. Според СТЕ  гаража е предвиден в проекта, така че в тази насока няма отклонение. Освен това е приложим и чл. 131 от ЗТСУ/отм./ в ред. 1980 г. който предвижда, че в правото на строеж върху държавен парцел (към строителното разрешение и в периода на строежа до 1998г. имота е държавен) включва и правото да се строи гараж и  спомагателни постройки, каквито пък са терасата и стълбищата. Изместването от строителното петно също е несъществено-само от едната страна-откъм дъното на имота и то с малко (1,7 м.). Вещото лице изрично посочва, че строежа отговаря на всички правила и нормативи и тогава и сега.

Според приложимите разпоредби на ЗТСУ единствената санкция е, че се събира такса в троен размер при отклонения (чл. 162 във връзка с чл. 159 и чл. 160 от ЗТСУ отм. ред. към 1984г./

Извод за незаконност на строежа не следва и от това, че строителното разрешение е подписано от „техник“, а не от главен архитект. Разпоредбите на ЗУТ са неприложими предвид периода на разрешаване на строителството 1982г. Към дата на строителното разрешение ЗТСУ не е определял кой е органа който трябва да го издаде. Това е определено с правилника за прилагането му. Според чл. 224 от този правилник в приложимата редакция от 1973 г. разрешението се издава от органите на народните съвети. А според чл. 227 в редакция към 1978, приложима за конкретния случай от районния техник, когато става въпрос за село, а не за град. Само за градовете се иска да е издадено от главен архитект. В конкретния случай то е издадено от „…Техник при Общинския народен съвет на селищната система гр. Радомир-Кмество  с. ***….“ Видно от приложения протокол 2 за дадена строителна линия и определено ниво, който с просто око се вижда, че е подписал и строителното разрешение. След като то е издадено от надлежен орган на общинския съвет ПОС приема, че е валидно.

Поради горното строежа не е незаконен и не се е нуждаел от удостоверение за търпимост, за да е предмет на разпоредителна сделка.

След като сделката от 2015г. е валидна, то иска на ищеца за собственост се явява неоснователен и решението на РРС като правилно следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски.

Въззиваемите са доказали разноски общо от 1200 лева за адвокатски хонорар-видно от договора за правна помощ по въззивното дело, който установява и плащането в брой и следва да им се присъдят по 600,00 лева съгласно списъка по чл. 80 ГПК.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 164/13.12.2019г. на Радомирски районен съд по гр.д. 313/2019г.

ОСЪЖДА В.С.Г. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ ПО 600,00 лева разноски за адвокат на Ж.Я.Г. с ЕГН ********** и адрес *** и Р.С.Г.- К. с ЕГН ********** и адрес ***.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕ.Л:                                           Членове: 1.                                                        2.