№ 228
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело
№ 20225001000146 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №26047 от 20.12.2021г., постановено по т.дело №538/2019г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, ЗК“Л. и.“АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ч. в. ****, е осъдено да заплати
на ИВ. В. Г. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С., бул.“***********-чрез
адв.А.С., сумата от 60000лв., представляваща разликата над изплатения
размер от 40000лв. до пълния дължим размер от 100000лв. застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица
№***********, в сила от 06.08.2016г. и валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие, за претърпените по вина на водача на товарен
автомобил марка „М., с рег. № *** – Д. И. Б., неимуществени вреди – болки и
страдания, от причинените й увреждания в резултат на състояло се на
07.12.2016г. около 07,00 часа в гр.П., на к. на Р. ш. и моста на р.М. ПТП, за
1
което водачът е признат за виновен с влязъл в сила на 25.10.2017г. съдебен
акт по НОХД №6389/2017г. по описа на РС-Пловдив, както и сумата от
186,54лв. – имуществени вреди от същото ПТП – заплатени разходи за
лечение, представляващи разликата между претендираното и изплатено
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от 09.08.2018г. до окончателното изплащане, като
акцесорната претенция за лихви за забава за претендирания по-ранен период
от 07.12.2016г. до 08.08.2018г. вкл. е отхвърлена, и ЗК“Л. и.“АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ч. в. ****, е
осъдено да заплати на адв.А.С. - гр.С., бул.“***********, адвокатско
възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство
в размер на 2335,60лв., определено по реда на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС – сумата от
2950лв. за държавна такса и депозит за вещи лица.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
ЗК“Л. и.“АД, който чрез пълномощника адв.В.Д. го обжалва в частта му, с
която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над
40000лв. до пълния предявен от 60000лв., ведно със законна лихва и разноски.
Изложени са доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, с
които присъденият размер на обезщетението се счита за завишен и
несъобразен с принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и със съдебната
практика по сходни случаи. Претендира се за отмяна на решението в
обжалваната му част и отхвърляне на иска за разликата над 40000лв. до
претендирания размер от 60000лв. на обезщетението за неимуществени вреди,
както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна ИВ. В. Г. е депозирала чрез пълномощника си
адв.А.С. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност, според които присъденото обезщетение съответства на
характера и тежестта на претърпените физически увреждания, на
посттравматичното стресово разстройство и на безвъзвратно влошеното
качество на живот. Претендира за потвърждаване на решението в
обжалваната му част и за присъждане на разноски за въззивното
производство.
2
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от ИВ. В. Г. против
ЗК“Л. и.“АД иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на
получени телесни увреждания при пътнотранспортно произшествие, станало
на 07.12.2016г. около 07,00 часа в гр.П., на к. на Р. ш. и мост р.М., причинено
виновно и противоправно от Д. И. Б. при управление на товарен автомобил
марка „М., с рег. № ***. Претендираният от ищеца с исковата молба размер
на обезщетението е 60000лв. С първоинстанционното решение искът е уважен
в пълен размер. В частта до присъдения размер от 40000лв. решението не е
обжалвано и е влязло в сила, при което със сила на пресъдено нещо са
установени елементите от фактическия състав относно наличието на
основание за ангажиране отговорността на застрахователя. С оглед пределите
на въззивното обжалване, спорът пред настоящата инстанция се концентрира
единствено около размера на дължимото се обезщетение за неимуществени
вреди, като жалбоподателят настоява за намаляването му до 40000лв.
Страните не повдигат спор във въззивното производство по отношение
на приетите за установени въз основа на събраните доказателства в
първоинстанционното производство обстоятелства, според които, на
07.12.2016г. около 07,00 часа в гр.П., на к. на Р. ш. и мост р.М., е настъпило
пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил марка „М., с рег.
№ ***, управляван от Д. Б. и лек автомобил марка „О, м. А. с рег. № ***,
управляван от ищеца Г., предизвикано по вина на първия водач. Вследствие
на удара на Г. е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в контузия
на корема с разкъсване на слезката и излив на кръв в коремната кухина,
довело до загуба на слезката.
Според приетото заключение от 22.01.2020г. на СМЕ, кръвоизливът в
коремната кухина е довел до временно опасно за живота състояние, а
единственото правилно лечение при разкъсана слезка, доколкото слезката е
орган, който не позволява да бъде възстановена неговата цялост чрез
3
хирургични шевове, е оперативното й отстраняване по спешност с оглед
опазване живота на пациента, както е процедирано в случая, като острият
стадий на травмата е около 30 дни, през които Г. е изпитвала силни болки,
впоследствие стихващи, а обичайният период на възстановяване от
претърпяната травма е около 4-6 месеца, който при нея е протекъл без
усложнения, налагащи удължаването му, като тя е ползвала отпуск по болест
от 158 дни, според приложените болнични листове. Загубата на слезка е до
края на живота. Слезката не е жизненоважен орган, тъй като многостранните
й функции, свързани с произвеждането на лимфоцити, изграждането на
имунитета, прочистването на фрагменти от разрушени червени клетки –
еритроцити и кръвообръщението, могат да се изпълняват и от други органи,
поради което при отстраняването й човек продължава да живее. При
изслушването му в съдебно заседание на 26.02.2020г. вещото лице д-р Б. е
пояснило, че срокът за възстановяване, който Г. е ползвала като болнични, се
счита за среден. Разяснило е, че отстраняването на далака не води до
нарушаването на кръвните клетки, но е кръвно депо и замества загубата на
кръв, при което човек без слезка трудно ще преодолее една кръвозагуба и
неговият хемоглобин ще спадне и той ще усеща слабост, пребледняване,
докато мине месец-два за да се възстанови загубената кръв.
В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел Р. П., с
когото Г. живее на семейни начала от 15 години. Според същия, след
изписването й от болницата, където престояла за седем дни, в каквато насока
е и представената епикриза от УМБАЛ“С. Г.“ЕАД-Пловдив за периода 07-
14.12.2016г., тя не можела да става от леглото без помощ и за нея се грижела
майка й, което състояние продължило около два-три месеца, а дори и след
изтичане на шестмесечния отпуск по болест, когато тръгнала на работа все
още не била добре, много бързо се изморявала, заради което във фирмата,
където работела, й намерили по-лека работа, но впоследствие я включили в
производството и се принудила да напусне, като и в момента много лесно се
изморявала. След инцидента започнала често да боледува и ако преди се
оправяла с един аспирин за два-три дни, сега лечението й продължавало две
седмици, минимум 10 дни. При натоварване и промяна на надморската
височина имала продължително и силно главоболие, световъртеж, гадене,
шум в ушите. Вече не смеела да шофира. Настоящата инстанция кредитира
показанията на посочения свидетел като обективни и изхождащи от лице с
4
непосредствени възприятия за състоянието на ищеца. Следва да се има
предвид, обаче, че, според обясненията на вещото лице д-р Б., пациентите без
слезка са предразположени към по-чести боледувания и инфекции, но не е
задължително тази склонност да се реализира, тъй като останалите органи от
имунната система могат да компенсират загубата на слезка, и хора, които
имат слезка, е възможно да боледуват повече от тези без такава, поради което
не може да се приеме, че по-честите боледувания на Г., третирани в
показанията на св.П., са по причина именно на липсата на слезка вследствие
оперативното й отстраняване. Освен това, според вещото лице, наличните
при Г. оплаквания от главоболие при натоварване и промяна на надморската
височина, посочени в показанията на свидетеля, не се дължат на отстранената
слезка и на коремната травма, а е възможно да са последица от контузия на
главата или евентуално мозъчно сътресение по време на катастрофата, за
каквито, обаче, не е налице медицинска документация за консултативни
прегледи и изследвания и за тези симптоми няма поставена диагноза от
невролог или неврохирург.
При така установеното, според което вследствие на произшествието
ищецът Г. е претърпяла тежки телесни увреждания – контузия на корема с
разкъсване на слезката и излив на кръв в коремната кухина, довело до
временно опасно за живота и състояние и до загуба на слезка след
оперативното й отстраняване, свързани със значителна по интензитет
физическа болка, каквато е изпитвала за около месец, както и с ограничения
при придвижването и самообслужването през време на лечението, наложили
ползването на чужда помощ, като възстановителният период е със средна
продължителност, протичайки в рамките на шест месеца без усложнения, и
като се има предвид, че наличната и понастоящем симптоматика –
главоболие, световъртеж, гадене, шум в ушите, не е последица от
отстраняването на слезката, нито пряка такава са по-честите и по-
продължително протичащи вирусни заболявания, както и, че загубата на
слезката е невъзвратима, но се касае за орган, който не е жизненоважен и
липсата й не влошава качеството на живот, доколкото нейните функции се
поемат от други органи, като единствено възстановяването при кръвозагуба е
по-трудно, което е предпоставка за тревога и притеснение от настъпване на
свързани с кръвозагуба инциденти, и като се отчете преживеният стрес,
влияещ неблагоприятно и на социалния живот, настоящата инстанция намира
5
за справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на дължимото се
обезщетение за неимуществени вреди такъв от 80000лв., част от което в
размер на 40000лв. ответникът е изплатил на ищеца в рамките на проведената
преди предявяване на иска процедура за доброволно уреждане на спора,
което е безспорен за страните факт.
Своевременно с отговора на исковата молба ответникът е навел
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, изразяващо
се в това, че при настъпване на произшествието Г. е управлявала автомобила
с несъобразена скорост и без предпазен колан. Същото не се поддържа с
въззивната жалба и обсъждането му по същество е безпредметно, с оглед
приетият от настоящата инстанция за дължим размер на обезщетението,
който не може да бъде редуциран в нарушение на диспозитивното начало, с
оглед пределите на въззивната жалба и търсената чрез нея защита. Само за
пълнота на изложението следва да се каже, че, според заключението от
29.06.2021г. на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
скоростта на управлявания от Г. лек автомобил непосредствено преди
произшествието е била около 42км/ч, която не е технически несъобразена с
атмосферните условия и конкретните условия на видимост, като анализът на
пътната ситуация сочи, че тя не е имала техническа възможност да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, а механизмът на
причиняване и характерът на травматичните увреждания не дават основание
за извод тя да е управлявала автомобила без правилно поставен предпазен
колан.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 40000лв. до
пълния предявен от 60000лв., поради което същият след отмяна като
неправилно на обжалваното в тази му част първоинстанционно решение,
следва да се отхвърли.
С оглед на този изход по спора, решението следва да се отмени и в
частта му, с която ответника ЗК“Л. и.“АД е осъден да заплати на адв.С.
адвокатско възнаграждение в размер над 1735,60лв. до присъдения от
2335,60лв., а по сметка на ПОС сума в размер над 1983,85лв. до присъдения
от 2950лв. за държавна такса и депозит за вещи лица.
С оглед изричното искане на жалбоподателя и изхода по спора при
6
настоящото му разглеждане, въззиваемата Г. следва да бъде осъдена да му
заплати сумата от 249,23лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство за депозити за вещи лица и свидетел,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, и сумата от 400лв.,
представляваща разноски за въззивното производство за държавна такса.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №26047 от 20.12.2021г., постановено по т.дело
№538/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която ЗК“Л.
и.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ч. в.
****, е осъдено да заплати на ИВ. В. Г. с ЕГН:********** и съдебен адрес:
гр.С., бул.“***********-чрез адв.А.С., сума в размер над 40000лв. до
присъдения от 60000лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица №***********, в
сила от 06.08.2016г. и валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие, за претърпените по вина на водача на товарен автомобил марка „М.,
с рег. № *** – Д. И. Б., неимуществени вреди – болки и страдания, от
причинените й увреждания в резултат на състояло се на 07.12.2016г. около
07,00 часа в гр.П., на к. на Р. ш. и моста на р.М. ПТП, за което водачът е
признат за виновен с влязъл в сила на 25.10.2017г. съдебен акт по НОХД
№6389/2017г. по описа на РС-Пловдив, ведно със законната лихва, считано от
09.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата; В ЧАСТТА, с която
ЗК“Л. и.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.“Ч. в. ****, е осъдено да заплати на адв.А.С. - гр.С., бул.“***********,
адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство в размер над 1735,60лв. до присъдения от 2335,60лв.,
определено по реда на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения; И В ЧАСТТА, с която ЗК“Л. и.“АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ч. в. ****, е
осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПОС – сума в размер над 1983,85лв. до присъдения от 2950лв. за
държавна такса и депозит за вещи лица, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. В. Г. с ЕГН:********** и съдебен адрес:
гр.С., бул.“***********-чрез адв.А.С., против ЗК“Л. и.“АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ч. в. ****, иск за заплащане
на сума в размер над 40000лв. до претендирания от 60000лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с полица №***********, в сила от 06.08.2016г. и валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие, за претърпените по вина
на водача на товарен автомобил марка „М., с рег. № *** – Д. И. Б.,
неимуществени вреди – болки и страдания, от причинените й увреждания в
резултат на състояло се на 07.12.2016г. около 07,00 часа в гр.П., на к. на Р. ш.
и моста на р.М. ПТП, за което водачът е признат за виновен с влязъл в сила на
25.10.2017г. съдебен акт по НОХД №6389/2017г. по описа на РС-Пловдив,
ведно със законната лихва, считано от 09.08.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ИВ. В. Г. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.,
бул.“***********-чрез адв.А.С., да заплати на ЗК“Л. и.“АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Ч. в. ****, сумата от
249,23лв. /двеста четиридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща разноски по съразмерност за първоинстанционното
производство, и сумата от 400лв. /четиристотин лева/, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8