Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 29.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 97/2020г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 61/02.03.2020г., постановено по н.а.х.д. №
1329/2019г., Ловешки районен съд, първи наказателен състав, е отменил
Наказателно постановление № 19-0906-001423 от 22.10.2019г. на Началника на сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР Ловеч, с което на Н.М.А. с ЕГН ********** и адрес ***,
на основание чл.179, ал.2, предл. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) й
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за извършено
нарушение на чл.51, ал.2 от ЗДвП. С решението е осъдена ОД на МВР Ловеч да
заплати на Н.М.А. сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, направени разноски
по делото.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – ОД на МВР Ловеч, страна по н.а.х.д. №1329/2019г.
по описа на Ловешки РС, само в частта за размера на присъдените разноски по
въззивното дело.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното дело не е
с правна и фактическа сложност и се иска да се измени решението в тази му част,
като се присъди адвокатско възнаграждение в минимално определения размер за
този вид дела. В касационната жалба не е направено възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар за касационната инстанция.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява и не изпраща представител. С представен писмен отговор по касационната
жалба, ответната страна я оспорва като неоснователна и моли съдебното решение в
обжалваната му част да бъде оставено в сила. Претендират се направените за
касационната инстанция съдебни разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение, за което се представя списък. Отговорът на А. по касационната
жалба е доведен до знанието на касатора. От ответника е депозирана и писмена
молба, с която отново моли касационната жалба да се остави без уважение и се
отправя молба до съда за присъждане на сторените разноски в касационната
инстанция, включително и адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Съгласно чл.63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН (ДВ, бр.94 от 2019г.),
в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
До влизане в сила на горните изменения на ЗАНН,
разноски по делата при обжалване на наказателните постановления в съответствие
с тълкувателната практика на ВКС и ВАС не са присъждани нито пред районния съд,
нито в касационната инстанция. След влизане в сила на цитираните законодателни
изменения, в административнонаказателните съдебни производства вече се дължат
разноски на страната, която ги е поискала и за която делото е с благоприятен
изход.
От разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН е видно, че
законодателят не е дал правомощия на съда по свой почин, при наличие на
останалите предпоставки на правната норма, да намали сам претендираното
адвокатско възнаграждение. Тази възможност законодателят е предоставил само и
единствено в дискрецията на страната, чрез направено пред съда искане за намаляване
на възнаграждението. Само по направено от страната възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и то до приключване на устните състезания, съдът
може да намали възнаграждението, в случай, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност и само до минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата.
В конкретния случай, пред първата инстанция в съдебно
заседание не се е явил представител на ОД на МВР Ловеч, сектор „Пътна полиция”,
поради което такова възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
не е направено в зала. Възражение за прекомерност не е направено и в нито един
от представените по делото писмени материали. Предвид на това, че съдът не е
сезиран с такова искане (а както се вижда от правната норма, по свой почин не
може да се произнесе по адвокатското възнаграждение), той е присъдил
претендираното в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в пълен размер. По делото е представено адвокатско пълномощно и
договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено за първата
съдебна инстанция (РС Ловеч) адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
Поради изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователна
касационната жалба по отношение на решението в частта за разноските. Съдът е
присъдил същите въз основа на своевременно направеното искане и приложени
писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие и пълномощно. В
договора изрично е отбелязано, че сумата е заплатена в брой и той служи за
разписка, в съответствие с тълкувателната практика на ВКС. Касаторът не е
направил своевременно възражение по реда на чл.63, ал.4 от АПК, поради което
съдът е присъдил пълния размер на заплатените в брой от жалбоподателя при
сключването на договора 1200 лв.
В настоящата съдебна инстанция отново от страна на
ответника е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
касационната съдебна инстанция. Представено е пълномощно и договор за правна
защита и съдействие с договорено и заплатено в брой при подписване на договора
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. Както с касационната
жалба, така и в последствие касаторът не е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за тази инстанция. В проведеното съдебно
заседание касаторът не се е явил, не се е явил и негов пълномощник.
Във връзка с изложеното и при този изход на спора, по своевременно
направеното от ответника искане съдът следва да осъди ОД на МВР Ловеч (юридическото
лице, в чиято структура е органът – касатор), да заплати на ответника
направените по делото разноски за настоящото съдебно производство,
представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие и представен списък. Касаторът не е направил възражение по чл.63,
ал.4 от Закона за административните нарушения и наказания, поради което съдът
не следва да се произнася по размера на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 61 от 02.03.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 1329/2019г. по описа на Ловешки районен съд, в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч с адрес гр. Ловеч, ул. „Стефан
Караджа” №2 да заплати на Н.М.А. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1000
(хиляда) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.