№ 9851
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110117150 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
28.05.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и седми март две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №17150 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I oт ЗЗД, вр. чл. 92, ал.1
от ЗЗД и по чл.342, ал.1 от ТЗ.
1
Образувано е в във връзка с подадена в законен срок в съда искова молба от ..., чрез
адв.С. М. от САК, срещу А. К. П., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с
която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение
на ответника на сума от 520,25 лв., представляваща задължения за предоставяне на мобилни
услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 18.09.2019г. за тел. номер: ...., за отчетен
период от 20.09.2019г. до 19.12.2019г. и сума от 90,38 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на правоотношението по вина на абоната, като за процесната сума
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №46849/2022г. на СРС,
165 състав. Ищцовото дружество твърди, че между него и ответника е бил сключен договор
за мобилни услуги за горния предпочетен тел. номер, въз основата на който ответникът е
ползвал далекосъобщителни услуги в процесния период, които не е заплатил. Ищецът
поддържа, че процесната сума за главница е формирана от следните задължения – 464,29 лв.,
дължими за периода от 20.09.2019г. до 19.10.2019г., представляващи частично непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; сума от 27,98
лв., дължими за периода от 20.10.2019г. до 19.11.2019г., представляващи абонаментна такса и
сума от 27,98 лв., дължими за периода от 20.11.2019г. до 19.12.2019г., представляващи
абонаментна такса. Поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на
ответника договорът е бил прекратен, като е възникнало задължение за заплащане на
неустойка в размер на 3- месечни вноски в размер на 90,38 лв. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез назначения
за особен представител адв. К. К., с който оспорва исковете по основание и размер. Релевира
възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към заповедното дело са преписи на Договор за мобилни услуги от
18.09.2019г., за срок от 24 мес., при месечен абонамент от 27.99 лв., с предпочетен тел.
номер от 0894 648 122.
Представена е фактура №........г., за сума от общо 474,23 лв., от които сума от 370 лв. за
71 бр. SMS съобщения, всяко на стойност от по 5 лв., изпратени в периода: 25.09.2019г.-
14.10.2019г. и други услуги с добавена стойност.
Съставени са 2 бр. фактури №......г. и №.....г., за стойността на абонаментна такса от
27,98 лв.
С фактура №.....г., е начислена дог. неустойка от 90,38 лв.
Правните изводи на съда са следните:
С доклада е указано на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже
възникването на твърдените правоотношения, както и че е изпълнил надлежно
задълженията си по облигационните правоотношения по предоставяне на мобилни услуги,
като е предоставил на ответника мобилни електронни съобщителни услуги за процесния
период и стойността на същите. Предметът на сключен договор за мобилни услуги е
предоставянето на абоната на електронни съобщителни услуги чрез една/няколко
електронни съобщителни мрежи, съгласно договорените условия. Видно от представените
фактури, че са начислени задължения за есемес услуги и абонаментни такси. Съдът приема,
че от съставените фактури може да се заключи, че е налице потребление на есемес услуги,
както и се търси заплащане на месечна абонаментна такса, обусловена от изтичането на опр.
срок. В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризира с
2
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията,
произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на мобилни услуги,
поради еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се
погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност
е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното
упражняване на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била
потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал
правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Горепосоченият договор за предоставяне на мобилни услуги е сключен на 18.09.2019г., като
задълженията са направени в периода: м.09.2019г.- м.02.2020г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 30.08.2022г., от който момент следва
да се счита, че е образувано съд. производство за вземането, с което е прекъснато теченето
на погасителната давност. С оглед на горното не може да се приеме за основателно
направеното възражение от ответника, поради което исковата претенция в частта й за
главницата подлежи на уважаване.
Според легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП,
всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която задължава последния при
неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка е неравноправна клауза. Неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на услугата- предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора. Претендираната от ищеца сума за договорни неустойки по мобилния номер не
отговаря на изискванията за равноправност на договорните клаузи, уговорени с
потребители. Така уговорените условия по правоотношението по доставка на електронни
съобщителни услуги водят до съществена неравностойност на насрещните задължения по
договора. Претендираните суми за начислени разлики между стандартна цена на мобилно
устройство и/или абонаментен план и дадената такава преференциална цена при
правоотношение с продължително изпълнение представляват своеобразни договорни
неустойки за дадена отстъпка от стандартната цена на мобилно устройство и/или от месечна
абонаментна такса и не отговарят на изискванията на добрите нрави. Начисляването на
подобни задължения противоречи на принципа за свободно договаряне в
гражданскоправните отношения по чл.9 от ЗЗД, което се констатира на 04.09.2024г. и от
КЗПотр. относно нелоялната и агресивна търговска практика по отношение на максималния
размер на неустойките при предсрочното прекратяване на договора, прилагана от мобилните
оператори. Настоящият съдебен състав многократно е посочвал, че договарянето на
неустойка за неспазване крайния срок на дог. правоотношение с потребител е неравноправна
клауза, която противоречи на добрите нрави, на осн. чл.143, ал.2, т.2 от ЗЗпотр. тъй като се
ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца при
пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на дог. задължения. По този
начин потребителят се задължава да спази крайния срок на действие на договора,
независимо от всичко, под страх от плащането на неустойка от 3- мес. абонаментна такса.
Видно е, че начислената дог. неустойка от 90,38 лв. надвишава трикратния размер на
месечната абонаментна такса от 27,99 лв., съгласно сключения договор. С оглед на горното
3
следва да се приеме, че са налице неравноправни неустоечни клаузи, поети от потребителя
на услугата, поради което не следва да бъде уважаван предявения иск за заплащане на
договорна неустойка по така съществувалото правоотношение между страните.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е извършил разноски за двете съдебни
производства за адвокатски хонорари от общо 840 лв., заплатена държавна такса от общо
100 лв. и възнаграждение за особен представител от 400 лв. С оглед изхода на спора в полза
на ищеца следва да се присъдят съдебно- деловодни разноски за исковото и за заповедното
производство в размер общо на 1 141,67 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. К. П., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от ......- членове на Съвета на директорите, съществува вземане за сумата от
общо 520,25 /петстотин и двадесет лева и двадесет и пет стотинки/ лв., представляваща
задължения за предоставяне на мобилни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от
18.09.2019г., за отчетен период: 20.09.2019г.- 19.12.2019г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на съдебно сезиране- 30.08.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№46849/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване
дължимостта на сумата от 90,38 /деветдесет лева и тридесет и осем стотинки/ лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на правоотношението по вина на
абоната, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. К. П., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ......,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......- членове на
Съвета на директорите, сума в размер общо на 1 141,67 /хиляда сто четиридесет и един лева
и шестдесет и седем стотинки/ лв., представляващи сторени разноски в исковото и в
заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4