РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Пловдив, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:Веселин Г. Ганев
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600497 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Образувано е по жалба на осъдения Б. Д. срещу Решение № 225/10.10.25г. по ч.н.д. №
731/25г. на ОС-Хасково, с която е призната и приета за изпълнение присъда срещу него на
съд в У. и е извършено приспадне на времето, през което е бил задържан.
В жалбата, която е подадена в срок, се съдържа бланкетно недоволство от съдебния
акт, който е окачествен като противоречащ на „европейското законодателство“. Претендира
се апелативният съд да го отмени.
При пренията пред настоящата инстанция представителят на АП-Пловдив изрази
становище за отхвърляне на искането, като изложи контрааргументи по отношение
виждането за липса на изискуемите предпоставки за признаване и приемане за изпълнение
на чуждестранното осъдително решение.
При пренията служебният защитник адв. С. обяви, че поддържа искането за отмяна на
хасковското решение. Осъденият Д. се присъедини към заетата от него позиция и
подкрепящата я аргументация.
Апелативният съд гр. Пловдив, след като обсъди доводите на страните и извърши
1
проверка на атакувания съдебен акт, намери, че искането е допустимо – депозирано е в
срок, от лице, което има право на жалба, в него се съдържа ясно заявена претенция в
правомощията на въззивната инстанция, но не е основателно.
Хасковският съд е разгледал Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 26.05.2025 г. от съдия по изпълнение на наказанията
на Общ съд на град Т., Звено за изпълнение на наказанията, според което на 11.04.2025
година унгарският Околийски съд - К. е издал Присъда № 7.В.7/2024/216, влязла в сила на
15.04.2025 г. С този съдебен акт българският гражданин Б. Г. Д., роден на *** г., е бил
осъден за престъпление, извършено на територията на Република У.. Удостоверението
съдържа обобщено представяне на фактите, квалифицирани като съставомерни съгласно
унгарския наказателен закон, както и на приложените законови разпоредби, съгласно които е
определено наказанието: ,,На 16-и ноември 2022 г. обвиняемият Б. Г. Д. в сътрудничество с
пакистанския гражданин М. С. оказал помощ на единадесет души, идентифициращи се като
афганистански и девет души, идентифициращи се като индийски граждани за
преминаването по незаконен начин на унгарско – австрийската държавна граница, като той
предварително осигурил установения в областта на комитат К. лек автомобил марка
„Мерцедес Ванео“ с немски регистрационен номер ***, и собственото му моторно превозно
средство марка „Мерцедес Вито“, с български регистрационен номер ***, което се движело
като ескортиращ автомобил, след което оказал помощ на неизвестния извършител,
управляващ транспортиращия мигрантите автомобил с регистрационен номер ***, по време
на бягството му от Т. до Б.. Мигрантите влезли на територията на У. незаконно с помощта на
трафиканти и без разрешение за влизане и пребиваване на територията на Европейския
съюз“, т.е. е извършен трафик на хора с оказване на помощ на повече лица за преминаване
на държавната граница по смисъла на § 353, ал. 1 и ал. 2, б. „б“ от Наказателния кодекс на
Република У.. Отбелязани са позиции от списъка с престъпления, непроверявани за двойна
наказуемост, в която попада престъпното поведение на Д. – „трафик на хора“ и
„подпомагане на незаконно влизане и пребиваване“.
Изискана е информация от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и според
отговора към настоящия момент Б. Д. се намира в затвора в град С. З., където е постъпил на
01.03.2024 г. (с начало 13.02.2024 г.) за изтърпяване на наказание 3 месеца и 9 дни „лишаване
от свобода“, наложено по ЧНД № 215/2022 г. на ОС гр. Стара Загора. С това наказание е
заменено предходно наложено му наказание „пробация“ по НОХД № 223/2019 г. на РС-
Първомай. Били са зачетени 16 дни работа. Наказанието е изтърпяно на 06.05.2024 г. и от
тази дата е започнало да се изпълнява определено по реда на чл.25 от НК общо наказание
„лишаване от свобода“ от 1 година по НОХД № 359/2024 г. на РС-Русе, НОХД № 172/2024 г.
и НОХД № 141/2024 г. на РС-Гълъбово. С Постановление № 3199/06.08.2024 г. на ОП гр.
Стара Загора изпълнението на наказанието е прекъснато във връзка с ЕЗА, издадена от
Околийски съд З., Република У., считано от 14.08.2024 г. до изтичане на срока в одобрено
споразумение между Република България и Република У.. На 19.05.2025 г. Д. отново е
постъпил в Затвора град С. З. след връщането му от У..
2
В удостоверението се съдържа противоречива информация по обстоятелството за
личното присъствие на Д. в унгарското съдебното производство, поради което от издателя
му са изискани допълнителни разяснения. Отговорено е с писмо вх. № 9381/19.09.2025 г. на
Министерството на правосъдието на Република У., според което Д. е присъствал на делото,
по което е постановена влязлата в сила присъда на унгарския съд, а преди това е бил
задържан от 14.08.2024 г. до 11.04.2025 г. и от 12.04.2025 г. до 15.05.2025 г., когато бил
предаден на българските власти, т.е. общият период, който следва да бъде зачетен от общо
1095-дневната присъда, се равнявал на 274 дни (вж. л. 20 от първоинст.дело). Впрочем,
осъденият Д. и не излага твърдение в обратния смисъл.
По-нататък е извършено изискуемото сравнение между документа по чл. 4 от
Рамковото решение и придружаващите го препис от първоинстанционната Присъда №
7.В.7/2024/216, влязла в сила на 15.04.2025 г., по дело 7.В.7/2024 г. на Околийски съд – К., и
Определение от 28.05.2025 г. по дело 7.Врк.150/2025/2 на Околийски съд – К., с което е
зачетено предварително задържане от 12 април 2025 г. до 15 април 2025 г. (4 дни) и е
потвърдено предаването на Д. в България въз основа на издадена ЕЗА. Изложен е анализ на
съставомерните факти, описани от осъждащия орган, и на дадената им правна оценка.
Правилно е прието за изпълнено формалното изискване за идентичност на фиксираните в
посочените документи факти и на тяхното правно окачествяване и санкциониране – трафик
на хора, за който е наложено лишаване от свобода за срок от три години без приложение на
институт на отложено (временно или под условие) изтърпяване. В този смисъл правилно е
отхвърлено възражението на осъдения, че бил осъден условно. ПАС също не открива в
текста на присъдата данни в лансираната от Д. насока, освен в частта, касаеща
допълнително наложената и кумулативна по естеството си санкция – шестгодишна забрана
за пребиваване на територията на У., която има самостоятелно и необвързано с
ефективността на основното наказание значение. Освен това и в присъдата, и в
удостоверението са посочени предпоставките, при които може да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода,
а за подобно освобождаване не може да се говори при условно осъждане.
По-нататък е поставен въпросът за приспособяването на наложеното наказание
лишаване от свобода и правилно е решен въз основа на правната квалификация на
извършеното. ПАС се присъединява към виждането на окръжния съд, че фиксираните в
чуждестранните документи релевантни за осъждането факти покриват съставомерните
признаци на престъплението по чл. 280 ал. 2 т. 4 вр. ал. 1 от българския НК, а именно –
превеждане през границата на страната на отделни лица или група от хора без разрешение
на надлежните органи на властта и чрез използване на моторно превозно средство,
наказуемо с лишаване от свобода за срок от три до десет години, глоба от десет хиляди до
тридесет хиляди лева и конфискация. Така че е правилно решението на ХОС за подвеждане
на инкриминираната фактология по посочената, предвидена в националния ни наказателен
закон, норма. Правилно е и заключението, че максималната предвидена в тази норма
санкция не е надхвърлена, поради което не се налага адаптиране по правилото в чл. 13, ал. 1
3
от Закона.
Правилни са и съображенията, с които е определен първоначален „строг“ режим за
изтърпяване в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, а на основание чл. 12 ал. 9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС е извършено приспадане на времето, през което Д. е бил задържан.
Съобразени са фиксираните в цитираното писмо вх. № 9381/19.09.2025 г. на
Министерството на правосъдието на Република У. периоди: от 14 август 2024 г. до 11 април
2025 г. и от 12 април 2025 г. до 15 май 2025 г. (след което е бил предаден в България), или
общо 274 дни.
В заключение следва да се обобщи, че ХОС е достигнал до споделимия извод за
наличие на всички формални условия за признаване и изпълнение на постановената в
Република У.присъда и за липса на посочените в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания
за отказ, а също на причина за отклоняване на отправеното искане както съгласно
общностния, така и според вътрешния норматив.
Правилни са и разсъжденията за възможността за по-ефективна ресоциализация на
лицето в Република България. Д. е роден и израснал в страната ни, живял е дългосрочно в
нея, има уседналост, роднинска среда, при което може да се прогнозира по-високо ниво на
реинтеграция.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение № 225/10.10.25г. по ч.н.д. № 731/25г. на ОС-Хасково, с
което е призната и приета за изпълнение издадена срещу българския гражданин Б. Г. Д., с
ЕГН ********** присъда на Околийски съд - К., Република У., с която му е наложено
наказание три години лишаване от свобода, като е постановено изтърпяването му при
първоначален „строг“ режим и е извършено приспадне на времето, през което е бил
задържан от 274 дни.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4