Р Е Ш Е Н И Е
№ 2238, 03.07.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІ гр. с.
На 03.07.2020 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
СЕКРЕТАР: КАТЯ ГРУДЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7012 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искове на "Първа инвестиционна банка " АД, с ЕИК *********, със седалище в град София и адрес на управление: бул. Драган Цанков № 37, представляван от В. Х. и Д. К., против двама длъжници , чиято солидарна отговорност се търси: К.И.Ш., ЕГН **********, и И.К.Ш. , ЕГН **********,***.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е банка, която черпи права от договор за кредит. Твърди, че е универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“АД, като на дата 26.04.2010г. между тази вече несъществуваща банка и ответника К.Ш. бил сключен договор за кредит с №******** год. По силата на договора, банката отпуснала на К.Ш. сума от 5700 лв., с цел рефинансиране на съществуващи задължения. От своя страна Ш. се задължил да върне парите, ведно със възнаградителна лихва , съобразно погасителен план, представляващ приложение № 1 към договора. Така банката приела разсрочено на 84 месечни вноски плащане, при размер на вноската от 123.76 лв. ( за първите 83 вноски) и 125.27 лв. за последната. Впоследствие, на дата 06.07.2011г, договорът бил изменен чрез анекс към същия под № ***************, като И.К.Ш., ЕГН **********, се задължил чрез нарочен договор за поръчителство да отговаря за изпълнението на задължията на К.Ш. по договора за кредит .
Срокът на договорът изтекъл на дата 30.04.2017г с падежа на последната погасителна вноска. Част от главницата, лихвите и останалите плащания не били погасени.
Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, в която са заповядани за плащане следните суми: 3700.94 лв. – главница;, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2017 год. до окончателното плащане на вземането, 2 321.81 лв. – „наказателна“ лихва за периода 26.02.2014г. – 26.10.2017 г.; 132 лв. разноски за връчване на нотариални покани; 1199.16 лв. договорна лихва за периода от 26.02.2014 год. – 26.04.2017 год.
Тъй като против заповедта били подадени възражения и от двамата длъжници в срока по чл. 414 от ГПК, то се иска вземането по договора на банката , така , както е индивидуализирано по – горе , да бъде установено солидарно по отношение на двамата длъжници със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 422 ГПК. Иска се и присъждане в полза на банката сторените по делото разноски.
Ответниците са оспорили исковете. Отговорите им са подадени в срока по чл. 131 от ГПК. Направени са против основателността на исковете възражения за изтекла погасителна давност; възразява се, че са нищожни клаузите за размера на кредитировото възнаграждение и договорената „наказателна лихва „ ( тоест, неустойка – според ответната страна), поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът на договореното надхвърлял повече от три пъти размера на законната лихва. Възразява се също така , че тези клаузи са недействителни поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. И.Ш. е възразил, че „като поръчител“ отговорността му е погасена поради неспазване на срока по чл. 147 от ЗЗД.
И двамата ответници искат от съда да
отхвърли исковете и да им присъди
сторените от тях разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че на дата 26.04.2010 е усвоена съгласно договора от Ш. сума от 5700 лева, послужила по този начин за погасяване на други задължения на кредитополучателя към същата банка; общо внесената от длъжника сума по кредита е 5383.45 лева, с които са погасени 1999.08 лева от главницата , 3322.60 лева договорна лихва , 48.49 лева лихви за забава и 13.28 лева наказателни лихви. Остават за плащане (към деня преди датата на подаване на заявлението, 26.10.2017г) следните суми : 3700.92 лева – главница , 1199.16 лева – договорна лихва за периода на договора, 2136.18 лева наказателна лихва и 132 лева нотариални такси, платени от банката за изпращане на нотариални покани до длъжниците. Общият размер на задълженията ( платени и неплатени ) на кредитополучателя е бил 5700 лева- главница , 4697.80 лева договорна лихва ( при лихвен процент от 18.95 %), 2149.46 лева лихва забава ( процент от 18.95 % + 10 пункта наказателна надбавка)
Обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, чл. 86, 88 и чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 9 и следващите от ЗПК, а по отношение на И.Ш., като поръчител - и във връзка с чл. 138 и 141 от ЗЗД.
Исковете са допустими. Спазени са сроковете по чл. 414 и 42 от ГПК,
има идентичност между вземането, така, както е описано в издадената заповед за
незабавно изпълнение , от една страна, и
исковата молба , от друга.
Съдът, предвид релевантните факти , становищата на страните и ангажираните от тях доказателства, съобрази следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, че ищецът е банка – универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“АД; няма спор относно съществуването на договор между страните, а и това обстоятелство се доказва от приложеното на л. 4 и следващите от делото копие от същия и анекса към него. Не спори, че К.Ш. е получил сумата от 5700 лева чрез заверяване на посочената в договора сметка, а и този факт се доказва от заключението на вещото лице. Съдът кредитира това заключение, по делото няма данни, които да му противоречат.
Доказано е и съществуването на договора за поръчителство , от който банката черпи правата си спрямо И. Ш. ( л. 12 ).
Договорът за кредит попада и в приложното поле
на Закона за потребителския кредит (Обн.,
ДВ, бр. 53 от
30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г.). Изискванията на този закон , в частност чл. 6, 7 и 10, са спазени, а разпоредбите на чл. 8 и 9 от
същия не са приложими спрямо договора предвид характера му; недействителност по
смисъла на чл. 14 ал. от закона не се установи.
И двамата ответници се позовават
на изтекла в тяхна полза погасителна давност за вземането, като доводите им
тази насока са два. Първо, твърдят различни факти – настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане, и на следващо място – правят довод , че давност
тече за всяка вноска поотделно , от датата на падежа й . Съдът не споделя тези доводи.
Съобразно чл. 60 ал. 2 от
Закона за кредитните институции, елементите на предсрочната изискуемост са два:
обективна забава на длъжника да плати, и нарочно уведомление от страна на банката,
нейно едностранно волеизявление за отмяна на приетото плащане на части. Банката
обаче не е длъжна да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем независимо от
забавата на длъжника ( вж. и чл. 71 от Закона за задълженията и
договорите), а същевременно делимостта на задължението или приетото плащане на части не могат да бъдат
обстоятелства, от които неплатилия длъжник да черпи права. Ищецът не твърди да
е настъпила предсрочна изискуемост на кредита
и не черпи каквито и да било
права от такава ; ответниците не доказват волеизява на банката за пълна ( по
размер ) предсрочна изискуемост. Затова съдът приема, че давност тече не от
датата на падеж на всяка от вноските поотделно , а от датата на последната такава, 30.04.2017г.
Дори да се приеме обратното
обаче – че давност тече от датата на падеж на всяка от вноските , възражението
за изтекла погасителна давност пак би било неоснователно. Макар да липсват в исковата молба факти относно съдбата на
непретендирания остатък от вземанията си по договора , а и ищецат не е дължен
да сочи такива, искът не е предявен като
частичен , а съобразно заключението на
вещото лице по проведената счетоводна експертиза , макар и със
закъснение, но платени са първите 43 от вноските по кредита, а
„наказателна лихва „ по договора банката претендира едва от 24.02.2014г.
Съответно , първите 43 вноски са погасени чрез това плащане. Сключения между
страните анекс към договора не отрича действието на първоначалния погасителен
план на л. 9 и следващите от делото , тоест, пдежа на вноска № 44 е съответно
25.12.2013г. , от която датата до датата на подаването на заявлението по чл. 417
от ГПК, не са изтекли пет години.
Вземанията на кредитора не са от тези, посочени в чл. 111 от Закона за
задълженията и договорите , доколкото не се касае за периодични вноски , а за
прието разрочено плащане на изцяло ликвидно насрещно задължение. Затова не може
да бъде приложена кратката погасителна давност.
Поръчителят възразява, че не е
спазен срока по чл. 147 от ЗЗД и затова
отговорността му за чуждия дълг е погасена. Съдът не споделя и това виждане –
срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД тече от момента, когато
главното задължение е станало изискуемо изцяло, тоест, от датата , следваща датата на падеж на последната погасителна
вноска и изтичането срока на целия договор, а
не от падежа на всяка отделна анюитетна вноска; каза се , вземанията по кредита не са били
обявени да са предсрочно изискуеми, а самото вземане е неделимо, па макар и
разрочено. ( срв. решение №
132/02.10.2015 г. по т
. д №
1907/2014 г. I т.о. ВКС и др. под . )
Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено в съда на дата 27.10.2017г, тоест, по – малко от шест месеца от датата на падеж на последната погасителна вноска. Срокът по чл. 147 от ЗЗД тече не от дата 26.04.2017 , както поддържа И.Ш., а от следващия ден , 27.04.2017г, доколкото към 26.04 включително , кредитополучателя не е в забава по отношение на последната вноска. Срокът се брои в месеци и изтича на 27.10 ( чл. 72 ЗЗД ), същата дата , на която е подадено заявлението. Затова е спазен от кредитора. Не е изтекла и погасителна давност за вземането.
Приложим в отношенията между страните е и Закона за защита на потребителите , в редакцията от дата 05.03.2010г.
Поради неравноправието им, са
нищожни на основанието по чл. 143 от Закона за защита на потребителите клаузите
на 4.2, 5.2 и 6 от договора. И двете клаузи изчисляват по
еднаква методика дължимото обезщетение на кредитора: след изтичане на
едногодишния преференциален срок по чл.
4.1 от договора, възнаграждението на кредитора се определя по следния начин:
прилага се плаващ лихвен процент , определен в размер на действащия
дванадесетмесечен СОФИБОР/ дванадесетмесечен ЕУРИБОР , плюс фиксирана надбавка
в размер на 9.8 пункта , но не по-малко 18.95
%. Няма как между страните да се приложи
правилото на чл. 5 от договора , тъй като предвиденото там условие (
прилагането на служебно превалутиране по смисъла на чл. 17 от същия договор при
промяна на фиксирания курс на евро/лева) не се е сбъднало. Договорената
възможност за едностранна/ във вреда на потребителя и по почин на другата страна
промяна на размера на кредиторовото възнаграждание е винаги неравноправна
клауза, тъй като води до очевидно неравновесие в правата на страните , а самото
кредиторово възнаграждение е съществен елемент на договора за потребителски
кредит, и затова и представлява и цената на предоставената услуга/заем. На
практика , размера на възнаграждението може само да расте , но не и да
намалява. Такива клаузи обаче са нищожни (решение №
236/20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС, ТК, II т., решение №
201/02.03.2016 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,).
Като се има предвид, че в чл. 6 от договора е уредено обезщетение
за забава над размерите по чл. 10 от ЗЗД , съдът т приема , че клаузата на чл.
6 от договора всъщност урежда неустойка за неизпълнението на задължението на
длъжника да плати. Според т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по
т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСТК, преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави е конкретна и
следва да се прави към момента на сключване на договора с оглед всички
особености на отделния случай. Прието е също така , че „прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна“, виждане , което настоящият състав
споделя. Не би накърнила добрите нрави неустойка с фиксиран размер от 28.95 %
върху непогасената част от вземането, доколкото същата не би надхвърлила три
пъти размера на законната лихва, а така или иначе, кредиторът има право на
обезщетение на вреди и в по – голям размер. Такава неустойка не би била и прекомерна по смисъла на чл. 92
ал. 2 от ЗЗД. Противоречи на добрите
нрави обаче такъв договорен механизъм за едностранно определяне на размер на неустойката, включващ
случайни фактори (СОФИБОР /ЕУРИБОР), тъй
като при случайно определяне на размера, се губят присъщите й обезпечителна и
възстановителна функции.
Иска се и присъждането на
сума от 132 лева, представляваща равностойност на платени на нотариус такси по
ЗННД за изготвени/връчени констативен протокол и нотариална покана. Установява се , че с
нотариална покана от дата 08.09.2017г е поканен И.Ш. като поръчител да заплати
неплатените от К.Ш. вземания на банката , а за връчването на тази покана , е
съставен констативен протокол от дата 23.10.2017г. Разходите са доказани
предвид приложените на л. 14 и 15 от делото сметки. Платените за изготвянето им
суми са всъщност вреди от неизпълнение на договора за поръчителство , и затова
подлежат на репариране , но само от поканения да плати поръчител. К.Ш. не е
адресат на поканата, по отношение на него покана не е била нужна , доколкото за
изпълнението има предвидени в договора точни срокове.
Затова съдът следва да уважи само иска за
присъждане на главницата и да отхвърли останалите .
Разноските се присъждат на страните
пропорционално.
Банката е направила разноски в
общ размер от 748.03 лева, като в тях са включени и възнагражданията на
процесуален представител за заповедното производство ( 100 лева) и това за исковото, което се определя на 150
лева. Присъждат се пропорционално на
уважената част 376.45 лева ( 748.03/7353.91*3700.94).
И.Ш. не е направил собствени
разноски, бил е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата; дължи се на адвоката минималния хонорар по Тарифата към чл. 36 от
ЗА, който също следва да бъде редуциран
по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК . Присъждат се
858.94 лева (1794/7353.91*3520.97).
К. Ш. не е направил собствени разноски, бил е представляван
от адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата; дължи се на адвоката
минимален хонорар по Тарифата към чл. 36 от ЗА, който също следва да бъде редуциран по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК .
Присъждат се 891.15 лева (1794/7353.91*3652.97).
Воден от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено по отношение на К.И.Ш., ЕГН **********, и И.К.Ш. , ЕГН **********,*** отношенят между страните , дължат солидарно на "Първа инвестиционна банка " АД, с ЕИК *********, със седалище в град София и адрес на управление: бул. Драган Цанков № 37, плащане на сумата от 3700.94 лв. – главница по договор за кредит №****** год., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2017 год. до окончателното плащане на вземането, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение № 10376 по частното гр. дело №17164/2017 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр.с., като отхвърля като неоснователни исковете на банката да се установи съобразно същия договор и същата заповед вземане за следните суми: 2 321.81 лв. – „наказателна“ лихва за периода 26.02.2014г. – 26.10.2017 г. и 1199.16 лв. договорна лихва за периода от 26.02.2014 год. – 26.04.2017 год., като неоснователни.
Признава за установено по отношение на И.К.Ш. , ЕГН **********,*** отношенията между страните, дължи на "Първа инвестиционна банка " АД, с ЕИК *********, със седалище в град София и адрес на управление: бул. Драган Цанков № 37, плащане на 132 лв. разноски за връчване на нотариални покани, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 10376 по частното гр. дело №17164/2017 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр.с., като отхвърля иска за солидарно осъждане за същото вземане спрямо К.И.Ш., ЕГН **********, като неоснователен.
Осъжда
К.И.Ш., ЕГН **********, и И.К.Ш. , ЕГН **********,***, да заплатят солидарно
на "Първа
инвестиционна банка " АД, с ЕИК *********, със седалище в град София и
адрес на управление: бул. Драган Цанков № 37,
сумата от 376.45 лева разноски
по делата.
Осъжда Първа инвестиционна банка " АД, с ЕИК *********, със седалище в град София и адрес на
управление: бул. Драган Цанков № 37, да заплати на адвокат С.И.С. , адрес ***,
сумата от 891.13 лева хонорар по делата, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Осъжда Първа инвестиционна банка " АД, с ЕИК *********, със седалище в град София и адрес на
управление: бул. Драган Цанков № 37, да заплати на адвокат С.Н.Я., адрес *** ,
сумата от 858.94 лева хонорар по делата, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Пловдивски Окръжен съд, в срок от две седмици от съобщеният до страните , че е изготвено. На страните , на основание чл. 7 от ГПК, да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ