№ 85
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело №
20231800500690 по описа за 2023 година
С Решение № 119/17.07.2023г., постановено по гр.д. № 20/2022г. на
С.ския районен съд, е осъден Н. Г. Б. да заплати на С. У. следните суми:
сумата 1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща дължимо на основание чл.
45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) обезщетение за
имуществени вреди, причинени й от Б. с престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК,
за което същият е признат за виновен с одобрено на 14.12.2021 г.
споразумение по НОХД № 598/2021 г. по описа на РС – С., с последици на
влязла в сила присъда от същата дата, изразяващи се в извършени от С. У.
разноски за адвокатско възнаграждение на повереник за процесуално
представителство по ДП № 330/2021 г. по описа на РУ – С., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 10000,00 лв. (десет хиляди лева), представляваща
дължимо на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от следните
травматични увреждания на У.: счупване на костите на носа с множество
наранявания по лицето; прободна рана на шията; непроникваща в коремната
кухина прободна рана с дължина около 2 см. в долния коремен етаж вляво;
прободна рана с дължина около 1,5 см. в поясната област вляво, причинени й
от Н. Г. Б. със същото престъпление, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10000,00 лв. до пълния му
предявен размер от 15000,00 лв.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на ответника Н. Б.
срещу горното решение в осъдителната му част. Жалбоподателят твърди, че
1
производството пред РС- С. се провело при недостиг на доказателства и в
нарушение на стандатните правила, утвърдени при подобни производства. Не
било доказано надлежно увреждането на ищцата. Не била поискана СМЕ,
допусната която да даде заключение за неговия характер и степента му, вкл.
за интензитета на претърпените неимуществени вреди - болки и страдания,
физически и психически неудобства, както и за продължителността на
оздравителния процес и периода за възстановяване. Счита, че ангажираните в
тази насока свидетелски показания от роднините на ищцата не следва да се
кредитират от съда, тъй като са пристрастни, недостоверни, необективни и
нелогични. Същевременно, не можело да се ползват медицинските
експертизи от досъдебното производство. Изтъква, че имуществените вреди,
за които се претендира обезщетение в настоящото производство, се изразяват
в заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по
досъдебното производство, респ. по НОХД, в което тези разноски не били
претендирани, за разлика напр. от разноските за вещото лице, които били
заплатени от подсъдимия. Прави извод, че тези разноски от 1000 лв. не
представляват разходи на ищцата в настоящото гражданско производство,
които да са направени във връзка с възстановяване на здравето й и
обезвреждане на причинените й вреди. Счита, че съгласно константната
практика на ВКС, разходът за адвокатско възнаграждение по НОХД е
неотносим към претенция за имуществени вреди в гражданското
производство по чл. 45 от ЗДД. Подчертава различното третиране, на което
районният съд е подложил този разход и разноските за адвокатски хонорар в
първоинстанционното гражданско производство, който не е възприет като
имуществени вреди. Прави извод, че районният съд е третирал разноски от
една и съща природа (адвокатски хонорар) по два различни начина - като
имуществен разход и като разход с типичната му характеристика за
процесуално представителство. Моли съда да отмените изцяло обжалваното
съдебно решение и реши спора по същество. Претендира разноски.
В срока за отговор не е постъпил такъв.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се
явява лично и се представлява от адв. П., който изменя искането във
въззивната жалба в смисъл, искът за имуществени вреди да се отхвърли
изцяло като неоснователен, а размерът на уважения иск за неимуществени
вреди да се намали като необоснован. По същество счита, че е налице
фрапиращо несъответствие между заключението на допуснатата от въззивния
съд експертиза и мотивите на първоинстанционния съд досежно интензитета,
същността и характера на уврежданията на въззиваемата. Подчертава, че
вещото лице е установило три прободни рани, слабо кървящи, които се
възстановяват за 10-14 дни, без да се налага шев. По отношение на
фрактурата на носните кости сочи, че не е извършена консултация с лицево-
челюстен хирург, нито хирургическа намеса. Оценява продължителността на
възстановителния период на пет дни. Сочи, че не било налице главоболие,
гадене, повръщане, а потърпевшата не е губила съзнание, а терапията била
консервативно лечение. Моли съда да се произнесе по справедливост на база
на установената фактическа обстановка, а искът за имуществени вреди да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят
заявява лично, че съжалява за постъпката си и за извършеното деяние.
Обяснява действията си, че е възможно, приятелите му да са сипали нещо в
2
питието.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата не се
явява. Представлява се от адв. К., който счита въззивната жалба за
неоснователна, незаконосъобразна, и моли съда да я отхвърли.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не следва да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция, с Определение № 796 от
20.10.2023 г., съдът е допуснал съдебно- медицинска експертиза, която, след
личен преглед на ищцата и запознаване с доказателствата по делото, както и
тези по НОХД 598/2021г. на РС- С., да даде заключение за характера,
степента и интензитета на претърпените от ищцата С. У. увреждания, болки и
страдания (физически и психически) в резултат от инцидента на 23.08.2021г.
в гр. С., както и за продължителността на оздравителния процес и периода на
възстановяване.
Заключението по експертизата е изготвено от в.л. д-р Д. Н., който е
констатирал, че, при инцидент на 23.08.2021г., на пострадалата С. У. били
причинени: счупване на костите на носа; множество наранявания по лицето;
прободна рана на шията; непроникваща в коремната кухина прободна рана с
дължина около 2 см в долния коремен етаж в ляво; прободна рана с дължина
около 1,5 см в поясната област в ляво. Според експерта, първото от тези
увреждания (счупването на костите на носа) е причинило на пострадалата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, свързано с
интензивни болки, по- силни в първите 5-7 денонощия, постепенно стихващи
до края на пълния възстановителен период от 20-25 дни. По отношение на
мекотъканните травми по лицето е заявил, че те са причинили на
пострадалата болка и страдание, по- силни в първите 2-3 денонощия,
постепенно стихващи до края на пълния възстановителен период от 7-10 дни.
Раните били причинили на пострадалата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като възстановяването е за 10-14 дни с образуване на
белези, а болките са средни по интензитет, по-силни в първите 5-7
денонощия, постепенно стихващи до края на пълния възстановителен период.
На последно място, вещото лице е заявил, че ищцата е развила заболяване
„Остра реакция на стрес“ (МКБ 10 - Б43.0), представляващо преходно
психично разстройство, развиващо се без други прояви на психични
разстройства, в отговор на необичаен психичен или физически или стрес.
Негови конкретни проявни форми са били напрегнатост, страхови
изживявания, упорито безсъние, нощни кошмари, страхове и нарушена
адаптация, като е наложило лечение с психотропни лекарства за период от 3
месеца с цел овладяване на оплакванията.
Разпитан в открито съдебно заседание, експертът е поддържал
депозираното писмено заключение и е заявил, че от анатомична гледна точка,
наранявания в областта на шията носят реален риск от засягане на
животоподдържащи органи и системи, но в случая става въпрос за
повърхностна кожна рана без увреждане в дълбочина на големи кръвоносни
съдове, на дихателната тръба и на нерви, включително и на голямата шийна
мускулатура. Това увреждане на тъканите представлява рана, която
заздравява с образуване на постоянен белег за около 10-14 дни, и не
изпълнява критериите за причинена реална опасност на живота. За разлика от
3
раните, които оздравяват с образуване на белези, всички останали охлузвания,
напр. „драскотини“, преминават напълно без образуване на белези.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от
надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото
съдия.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а
съдът се е произнесъл по действително предявените искания.
ІІI. По същество
Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените в обжалваното
решение мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените с въззивната жалба
доводи, съдът излага следните съображения.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на парични обезщетения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди.
Петте елемента на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД са поведението на
дееца, неговият виновен и противоправен характер, както и вредата,
намираща се в причинна връзка с деянието, т.е. закономерно произтичаща от
него. В тежест на ищеца е да докаже наличието на вредоносното събитие (т.е.
противоправно поведение на ответника), претърпените вреди, както и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Не подлежи на
доказване вината на дееца, доколкото наличието на такава се предполага до
доказване на противното (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).
В конкретния случай, страните не спорят, а и от завереното копие от
споразумение по НОХД № 598/2021 г. по описа на РС – С., обвързващо съда
на основание чл. 300 от ГПК, се установява, че ответникът Н. Б. е признат за
виновен в това, че на 23.08.2021 г. около 08,00 ч. в игрална зала „Ларж“,
находяща се в гр. С., ул. „С.В.“ № 2а, се е опитал да отнеме чужди движими
вещи - пари на стойност 9930лв. - от владението на С. С. У. с намерение
противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила – престъпление
по чл. 198, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ (л. 6 – 10 от първоинстанционното дело).
Претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат от
употребената от Б. сила се доказват от свидетелските показания, писмените
доказателства и заключението по СМЕ, а имуществените такива – от
завереното копие от пълномощно и договор за правна защита и съдействие по
4
ДП № 330/2021 г. по описа на РУ – С. (л. 23 от първоинстанционното дело).
Същите доказателства доказват и причинната връзка между
поведението на ответника и претърпените от ищцата вреди.
По тези съображения, съдът намира, че е доказан фактическият състав
на непозволеното увреждане – както по отношение на неимуществените, така
и на имуществените вреди.
Неоснователно жалбоподателят твърди, че, съгласно константната
практика на ВКС, разходът за адвокатско възнаграждение в досъдебното
производство не съставлявал имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване
по реда на чл. 45 от ЗДД. Точно обратното се установява от съдебната
практика, обективирана в Определение № 666 от 3.07.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 732/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 705 от 10.08.2017 г. на ОС - Бургас по
в. гр. д. № 889/2017г. и др.
Също така неоснователно жалбоподателят счита, че е било необходимо,
този разход да се претендира за възстановяване само в рамките на
наказателното производство, като прави аналогия с разхода за експертиза. На
първо място, в досъдебното производство пострадалата е нямала основание да
претендира този разход от обвиняемия, тъй като въпросът за вината на
последния все още не е бил решен, а това изключва отговорността му за
разноските към този момент. На второ място, видно от протокола от
заседанието, в което е било одобрено споразумението между подсъдимия и
прокуратурата, пострадалата не е участвала в съдебната фаза на
наказателното производство, поради което е било обективно невъзможно да
претендира разноски по реда на чл. 189, ал. 3 от НПК. На трето място, дори
да е била участвала в съдебното производство и да е пропуснала да ги
претендира, това не отнема възможността за разглеждане на такава претенция
по общия исков ред, тъй като от една страна, разходът за адвокат обективно
представлява имуществена вреда, а от друга страна – няма преклузивен срок
да се претендира обезщетяването й.
Неоснователно жалбоподателят настоява за еднакво третиране на
разходите на У. за заплатен адвокатски хонорар в наказателното
производство и в настоящото производство. Както се обоснова по- горе, не е
било възможно, този разход да бъде обезщетен в наказателното производство,
като именно за обезщетяването му е заведено настоящото гражданско дело, за
защита по което ищцата също е направила разход за адвокатски хонорар.
Макар тези два разхода да са от едно и също материално правно естество, те
имат различен процесуален статус в настоящото производство: заплатеният
адвокатски хонорар от 1000 лв. по ДП № 330/2021г. на РУ- С. е част от
предмета на настоящото дело, докато присъждането на заплатения в самото
него адвокатски хонорар е законна последица от неговия изход. Поради това
няма основание за присъждане на тези суми по еднакъв процесуален ред –
противно на претендираното от жалбоподателя.
Напълно неоснователен е и доводът, че разноските от 1000 лв. не
представлявали разход на ищцата, направен във връзка с възстановяване на
здравето й, тъй като такъв техен генезис не е задължително условие за
обезщетяването им. Достатъчно е, че те са в причинна връзка с поведението
на ответника, тъй като именно то е наложило участие на пострадалата в
наказателното производство и извършване на разходи за защитата й в него.
По тези съображения, обжалваното решение е правилно в частта за
5
имуществените вреди и следва да бъде потвърдено.
По отношение на неимуществените вреди, доводите на жалбоподателя
са свързани само с определяне на справедливия размер на обезщетението по
реда на чл. 52 от ЗЗД, като по същество той претендира, че, с оглед
претърпените от ищцата болки и страдания, този размер следва да бъде по-
нисък.
Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи, поради следните
съображения:
Видно от заключението по СМЕ, едно от претърпените от ищцата
увреждания е счупване на костите на носа, което е причинило на У. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, свързано с интензивни болки,
които са били по- силни в първите 5-7 денонощия и постепенно са стихвали
до края на пълния възстановителен период от 20-25 дни.
Висока степен на близост с това увреждане на ищцата разкрива казусът,
разгледан в Решение № 18/16.01.2019г. по гр.д. № 182/2018г. на СОфийския
окръжен съд (потвърдено с Решение № 2775/13.12.2019г. по в.гр.д. №
1457/2019г. на САС), с което е присъдено обезщетение от 5500 лв. за
неимуществени вреди, изразяващи се в кървене от носа и болки
непосредствено по време на инцидента и след него, затруднено дишане до
момента на отстраняване на тампоните от носа на първия следоперативен ден,
невъзстановима лека деформация в горната носна половина, както и
главоболие, нервно напрежение, потиснатост и притеснение за външния му
вид през възстановителния период, който е продължил общо 22 дни, а след
изтичането му възстановяването е било пълно.
Същевременно, обаче, следва да се има предвид, че, освен това
увреждане, на ищцата са били причинени и други такива - множество
наранявания по лицето, прободна рана на шията, непроникваща в коремната
кухина прободна рана с дължина около 2 см в долния коремен етаж в ляво,
прободна рана с дължина около 1,5 см в поясната област в ляво, както и
„остра реакция на стрес“ проявяваща се в напрегнатост, страхови
изживявания, упорито безсъние, нощни кошмари, страхове и нарушена
адаптация за период от 3 месеца, лекувана медикаментозно.
От значение също така е и фактът, че уврежданията на ищцата са
наложили хоспитализацията й за пет дни (видно от епикризата на л. 15-16 от
първоинстанционното дело), след което в продължение на четири месеца е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност (видно от болничните
листове на л. 18-22 от първоинстанционното дело).
Всички тези допълнителни вреди подлежат на самостоятелно
обезщетяване и обуславят присъждане на общо обезщетение в значително по-
висок размер от посочения по- горе, тъй като съществено са утежнили
състоянието на ищцата.
За сходен комплекс от увреждания съдебната практика предвижда
обезщетения в следните диапазони:
С Решение № 4730 от 18.04.2016 г. на СРС по гр. д. № 74850/2015 г., е
присъдено обезщетение от 10000 лв. за претърпени две операции на носа
и невъзстановено нормално носово дишане въпреки тях, както и други
наранявания, като ищецът бил и психически разстроен, не можел да
спортува и били нарушени социалните му контакти.
6
Решение № 6305 от 26.08.2013 г. на СГС по гр. д. № 6010/2011 г е
определено обезщетение от 10000 лв. (намалено до 5000 лв. поради
съпричиняване) за следните вреди: фрактура на носните кости
(двустранно изкривяване на носната пирамида), сътресение на мозъка,
контузия с подкожен хематом на носа, наложили операция за репониране
на носните кости.
С Решение № 140 от 31.10.2018 г. на ОС - София по т. д. № 173/2017 г. е
присъдено обезщетение от 10000 лева за физически и психически
дискомфорт и търпени битови неудобства вследствие на причинени на
ищеца телесни увреждания – фрактура на носни кости, фрактура на шиен
и гръден прешлен С7 и ТН1, контузия на глава и тяло, охлузвания и
натъртвания по тялото, наложили операция на носа в чужбина.
При това, обаче, следва да се има предвид, че цитираната по- горе
съдебна практика е формирана преди 6 – 10 години. С оглед момента на
увреждането и инфлационните процеси през последните години,
съответстващото обезщетение към настоящия момент следва да бъде
пропорционално по- високо, при съобразяване с актуалните обществено-
икономически условия в страната. Отчитането им е не само житейски
логично, но и се обосновава от трайната съдебна практика (напр.
Определение № 1312 от 30.05.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4604/2022 г.,
Определение № 835 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2655/2023 г., I г. о.,
ГК, Определение № 730 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3009/2023 г., III г.
о., ГК, Решение № 17 от 8.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2264/2022 г., I т. о.,
ТК, Решение № 50114 от 7.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1917/2022 г., II т. о.,
ТК, Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о.,
ГК и мн. др.), според която размерът на обезщетението следва да бъде
съобразен с обществено- икономическите условия и стандарта на живот в
страната.
На последно място, фактор, който обуславя присъждане на обезщетение
в по- висок размер, са също така и стресиращите обстоятелства, при които са
настъпили уврежданията.
По тези съображения съдът намира, че определеният с обжалваното
решение размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД и т. 11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение е правилно и в частта за
неимуществените вреди, и следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
Разноски не са претендирани от страната, която, с оглед изхода на
делото, има право на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119/17.07.2023г., постановено по гр.д. №
20/2022г. на С.ския районен съд в обжалванитe му части.
В частта, с която предявеният иск за обезщетяване на неимуществени
вреди е бил отхвърлен за разликата над 10000 лв. до пълния предявен размер
от 15000 лв., Решение № 119/17.07.2023г., постановено по гр.д. № 20/2022г.
на С.ския районен съд, не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
върчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8