№ 316
гр. Перник, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседА.е на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря ДА.ела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200801 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказА.я (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-000358 от
24.02.2023 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД
на МВР Перник, с което на А. Р. В., ЕГН ********** е наложено
административно наказА.е глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основА.е
чл. 179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 139, ал.1, т.1 от същия закон, извършено на 09.02.2023 г. в района на с.
Драгичево, общ. Перник, като водач на лек автомобил „Тойота Ярис ” с рег.
№ *******, който управлявала със значителна техническа неизправност - в
тъмната част на денонощието не светят задните габаритни светлини, както и
осветлението на задната регистрационна табела.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят А. Р. В., чрез
процесуалния си представител адв. И. М. от АК Перник, моли НП да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Санкционираното лице не участва лично в хода на съдебното
производство, в което не се явява и неговия повереник. От последния е
депозирана по делото молба с рег. № 11993 от 07.06.2023г., в която се твърди,
че констатираното деяние е неправилно квалифицирано, тъй като се счита, че
се касае за нарушение на чл. 100, ал.4, т.2 от ЗДвП, поради което е допуснато
съществено процесуално нарушение, свързано с разпоредбата на чл. 42, т.5,
респ. чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което е основА.е за отмяна на обжалваното
1
НП. Като алтернатива се лансира теза за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира се за присъждане на направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) началник сектор „ПП” при
ОД на МВР Перник - редовно призован не изпраща представител. В
придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена в
съда се изразява становище за потвърждаване на оспореното НП, като в
случай на уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събрА.те по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 09.02.2023г. автопатрул в състав И. С. И. и П. В. С. – и двамата на
длъжност „мл. автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник,
осъществявал контрол по спазване на правилата за движение по ПП І-1.
Около 22:05 часа полицейските служители се намирал в района на с.
Драгичево, общ. Перник, когато възприели движещият се в посока от гр.
София към гр. Перник лек автомобил „Тойота Ярис ” с рег. № *******. Тъй
като на пътното превозно средство не светели двете задни габаритни светлини
и осветлението на задната регистрационна табела, автопатрулът го последвал
по повод забелязаната неизправност на светлините на колата при движение
през нощта и спрял за проверка срещу бензиностанция на „Петрол” АД, при
която установил, че автомобилът се управлява от А. Р. В.. Въз основа ва
констатираната техническа неизправност, срещу жалбоподателя било
образувано административнонаказателно производство със съставянето на
място на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
GA, № 747994 от 09.02.2023г. В същия било прието, че се касае за значителна
техническа неизправност и е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който не направил възражения
по отразените констатации.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и допълнителни
писмени такива.
На 24.02.2023г., след проверка по реда на чл. 53 от ЗАНН и въз основа
на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП с което за нарушение на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП наложил на А. Р. В. на основА.е чл. 179, ал.6, т.2 от
същия закон административно наказА.е глоба в размер на 200 лв (двеста
2
лева).
НП е връчено на нарушителя на 10.03.2023г.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена на
базата на приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени
доказателства: АУАН серия GA, № 747994 от 09.02.2023г. и Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, които
кореспондират със свидетелските показА.я на И. С. И., който разпитан в това
качество в хода на съдебното производство потвърждава констатациите в
акта.
По делото не се спори, че неизправността на лекия автомобил „Тойота
Ярис ” с рег. № ******* се е изразила в неработещи светлинни източници -
задните габаритни светлини и осветлението на задната регистрационна
табела. Тези обстоятелства са установено непосредствено при установяване
на нарушението, като ясно и точно са вписА. в съставения АУАН, който
съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните оргА. факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да оборват констатациите на контролните оргА., а напротив показА.ята
на св. И. И., които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични,
напълно съответстват на установеното в АУАН, то по несъмнен и
категоричен начин е доказано, че задните габарити не са светили при
движение през нощта на управлявА.я от жалбоподателя автомобил.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, с която в т. 3.7 са делегирА. права на АНО по смисъла на
чл. 47, ал.2 от ЗАНН на началниците на сектор „ПП” при ОД МВР на
обслужваната територия. Актосъставителят П. В. С. заема длъжността
„мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник и като такъв е
овластен по силата на т. 2.1 от горепосочената заповед да издава АУАН по
ЗДвП.
При извършената дължима проверка относно правилното приложение
на процесуалния закон съдът установи, че при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като не са спазени императивните
разпоредби на чл. 57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН, което е абсолютно условие
за законосъобразността на правораздавателния акт. Съображенията са
следните:
Съгласно нормата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Доколкото
тази разпоредба е бланкетна, то както актосъставителя, така и наказващия
орган са били задължени да посочат конкретната материалноправна
3
разпоредба, която е относима както към техническата неизправност, така и
конкретно към възприемането й като значителна при квалифицирането й.
Определения за незначителни, значителни и опасни неизправности се
съдържат в §6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, съответно в т.71, т.72
и т.73. Съгласно дефиницията в т.72 значителни неизправности, вкл.
укрепването на товари, са откритите по време на проверка неизправности,
които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат
въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в
движението по пътищата, както и други, по-значителни несъответствия. От
своя страна според чл. 101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната
квалификация се определят с наредбата по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, а това е
Наредба Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от МТИТС,
където в Приложение № 5 са посочени възможните причини за неизправност
на всяко едно моторно превозно средство. Неизправността, която е предмет
на процесното нарушение е съотносима с т.4.2.1, б. „а” от част І на
приложението - „Дефектен светлинен източник” на задни габаритни
светлини, класифицирана от подзаконовия акт именно като значителна
неизправност.
На свой ред Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) също
регламентира какво е технически неизправно моторно превозно средство по
смисъла на ЗДвП. Съгласно чл. 10, ал.1 от ППЗДвП моторното превозно
средство е технически неизправно, ако има някоя повреда или неизправност
от изчерпателно изброените от т.1 до т.12. Съгласно т. 12, б. „в” на
цитираната норма технически неизправно моторно превозно средство е това,
което има неизправност по осветителната уредба, състояща се в несветещи
дълги, къси, габаритни светлини или стоп-светлини. Съгласно чл.11, ал.1 от
ППЗДвП при възникването по време на движение на изчерпателно изброени
технически неизправности по смисъла на чл. 10, ал.1, измежду които и тази
по чл. 10, ал.1, т.12, б. „в” – несветещи габаритни светлини, през нощта и при
намалена видимост, водачът е длъжен да спре моторното превозно средство
до отстраняване на неизправността. В тази хипотеза, дори когато
отстраняването на неизправността на място е невъзможно, водачът няма
право да придвижи пътното превозно средство но собствен ход до гараж или
сервиз (арг. от чл. 11, ал.2 от ППЗДвП). Очевидно е противоречието с
разпоредбите на ЗДвП, даващи възможност на водачите да продължат
движението на собствен ход на моторното превозно средство, в случай, че
неизправността не е опасна, като вземат мерки за безопасността на
движението.
На следващо място при обсъждане характерът на неизправността
следва да бъде отбелязано, че от съдържА.ето на посоченото по-горе
Приложение № 5 към чл. 31, ал.1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г., е видно, че
в случай на неизправен фар, с несветеща или липсваща светлина при
множество светлинни източници, неизправността е третирана като
4
незначителна, докато в случай на дефектен габарит неизправността е
значителна. При това положение, АНО при издаването на НП е следвало да
установи безспорно характера на неизправността. Факт е, че нарушението е
установено от контролните оргА. на МВР, докато Наредба Н-32 от
16.12.2011г., издадена на основА.е чл. 147, ал.1 от ЗДвП, въвежда изисквА.ята
на Директива 2014/45/ЕС и има за предмет извършването на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, което е възложено на комисии, включващи в състава си технически
специалисти (чл.12), отговарящи на изисквА.ята, заложени в чл.13,
притежаващи специфична професионална квалификация, т.е. чл. 139, ал.1, т.1
от ЗДвП въвежда изискване движещите се по пътищата, отворени за
обществено ползване, пътни превозни средства да са технически изправни, но
относно условията и реда за установяване на техническата им изправност,
регламентира създаването и препраща към нормативен акт със съответен
специфичен предмет. При това положение следва да се приеме в конкретния
случай, че относима към процесното нарушение е санкционната норма на чл.
185 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказА.е глоба за
нарушаване разпоредбите на ЗДвП и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказА.е. Като съответно
приложими са относимите конкретни разпоредби от ППЗДвП, покриващи
определението технически неизправно моторно превозно средство -
обстоятелство, установимо и от контролни оргА. без специални
компетентности, а нарушението е виновно в случай, че се установи
безспорно, че водачът е знаел за повредата и въпреки това е предприел
управление на технически неизправно моторно превозно средство, с
несветещи задни габаритни светлини през нощта.
Предвид изложеното съдът намира, че в НП при описА.е на
нарушението не са изложени в пълна степен съответните фактически
обстоятелстна, които са релеватни именно към приложената санкционна
разпоредба на чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП и които обосновават констатираната
неизправност като значителна. На следващо място визирана е като нарушена
единствено бланкетната норма на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, без попълването
й с конкретното приложимо съдържА.е на относимите норми, което води до
липса на задължителен реквизит по чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Правната
квалификация е дължима именно от АНО, като непосочването й рефлектира
върху правото на защита. Този недостатък не може да бъде сА.ран от съда
чрез посочване в съдебния акт на точната според съдебния състав
квалификация на нарушението, без да са налични вписА. факти и
обстоятелства относими към непосочени в НП нормативни разпоредби.
Посоченото по-горе неспазване на императивните разпоредби на чл.
57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН води до процесуални нарушения, които са от
категорията на съществените, тъй като пряко рефлектират върху правото на
защита на наказаното лице, огрА.чавайки възможността му да го реализира в
пълен обем, тъй като именно от обстоятелствената част на АУАН и НП
5
същото има възможност да разбере срещу кои факти и обстоятелства следва
да се защитава, какво точно нарушение му е вменено, че е осъществило, като
същевременно възпрепятства и съдебния контрол досежно правилното и
законосъобразно квалифициране на деянието и определяне на съответното
наказА.е за него, което има за последица издаването на незаконосъобразно
НП.
Същевременно съдът счита, че констатираната в процесния случай
неизправността на автомобила, управляван от жалбоподателя, състояща се
несветещи задните габаритни светлини и осветлението на задната
регистрационна табела, не е установена надлежно като техническа, съответно
значителна, за да се приложи санкционната норма на чл. 179, ал.6 от ЗДвП,
което води до извод за недоказаност на административнонаказателното
обвиненине, респ. до неправилно приложение на материалния закон, което е
самостоятелно основА.е за отмяна на процесното НП.
Настоящият съдебен състав споделя указА.ята по приложението на
закона, изведени в практиката на касационната инстанция Административен
съд Перник по сходен казус, обективирана в Решение № 467 от 04.11.2020г.
по КАНД № 577/2020г., като намира, че тя е съответно приложима и към
процесния случай.
За пълнота на решението съдът излага позицията си, че не споделя
наведеното от пълномощника на жалбоподателя възражение относно
правилното приложение на материалния закон и в частност, че
квалификацията на нарушението следва да бъде по чл. 100, ал.4, т.2 от ЗДвП,
тъй като е очевидно, че в АУАН и в НП не са предявени факти, които да
индивидуализират деятелността на жалбоподателя по посочената разпоредба.
Несподеляеми са възраженията, че деянието следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е изключил
нейното приложение по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и
чл.28 от ЗАНН е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
В случая от съдържА.ето на приложения на л. 19 договор за правна
защита и съдействие се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат
И. М. от ПАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на
процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500
лева, за което е отразено, че е заплатено изцяло в брой при подписване на
договора, т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6
6
от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
По делото е направено от АНО възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за основателно, тъй като санкционираното лице е
заплатило адвокатско възнаграждение, което е в размер над
законоустановения минимум в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и не отговаря на фактическата и правна сложност по делото. Не се
установяват извършени от адв. М. прекомерни процесуални действия, които
да надхвърлят обичайните за осъществяване на защитата усилия от адвоката
на наказаното лице, поради което сторените разноски за възнаграждение за
един адвокат съдът редуцира в минималния размер от 400 лв (четиристотин
лева), предвиден в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес
гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати на А. Р. В.. Искането за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 500 лева не следва
да бъде уважавано.
Мотивиран от гореизложеното и на основА.е чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3,
т.1 и т.2 от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1158-000358 от 24.02.2023
г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, с
което на А. Р. В., ЕГН ********** е наложено административно наказА.е
глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основА.е чл. 179, ал.6, т.2 от Закона
за движението по пътищата за нарушаване на чл. 139, ал.1, т.1 от същия
закон, извършено на 09.02.2023 г. в района на с. Драгичево, общ. Перник,
като водач на лек автомобил „Тойота Ярис ” с рег. № *******, който
управлявала със значителна техническа неизправност - в тъмната част на
денонощието не светят задните габаритни светлини, както и осветлението на
задната регистрационна табела.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, да заплати на А. Р. В., ЕГН
********** сума в размер на 400 лв (четиристотин лева), представляваща
направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат
в съдебното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на стрА.те на основА.ята,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
7
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8