№ 1929
гр. Варна, 18.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Т.а
Членове:Диана К. С.
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно гражданско дело №
20233100500998 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и
КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу Решение № 37 от
21.02.2023г., постановено по гр.д. № 1790/2021г. по описа на Районен съд
Провадия, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „Водоснабдяване и
канализация Варна” ООД ЕИК *********, представлявано от Управителя
Валентин Вълканов срещу Д. Й. Д. ЕГН ********** с адрес гр. Варна,
*******, иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца „Водоснабдявани и Канализация” ООД част от сумите, за
които е издадена Заповед № 871/25.10.2021г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.1285/2021г. по описа на РС Провадия, както следва :
в размер на 239 лв. представляваща припадащата се главница съобразно
8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й.а Д. върху обект на отчитане,
находящ се в гр.Варна, жк Възраждане бл.6 вх.2 ап.27, за периода от
12.03.2020 г. до 01.02.2021 г. - дължима сума за фактурирани ВиК услуги по
партида с абонатен № 1133997, за които има издадени фактури за периода от
10.04.2020 г. до 03.02.2021 г.;
в размер на 20.86 лв., представляваща припадащото се обезщетение за
забава върху главницата, съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на
ответника Д. Й. Д. върху процесния обект на отчитане за периода от
10.05.2020г. до 29.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда 03.09.2021 г., до
1
окончателното погасяване на задължението.
В жалбата въззивното дружество, чрез пълномощник юрк
Пл.Василева, счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В
конкретика оспорва извода на съда, че „ищцовото дружество не е положило
необходимите усилия за монтиране на метрологично годен водомер в
процесния обект ...и възползвайки се от неизпълнение на това си задължение
е предпочело да превърне изключението за служебно начисляване на вода в
правило." Настоява се, че ищцовото дружество няма нормативно разписано
задължение да монтира метрологично годен водомер в жилищата на своите
потребители. Такова задължение имат самите потребители и то е
регламентирано в чл.12, ал.5 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ, според която
доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Сочи се, че
дружеството е изпълнило своите задължения по чл.34а от Наредба № 4 от
2004г. на МРРБ, докато това не е сторил потребителят. На следващо място се
твърди, че е неоснователен и в противоречие с материалния закон е изводът
на съда, че за част от процесния период и от уведомлението от управителя на
етажната собственост се установява, че през периода от 14.02.2020г. до
01.02.2021 г. в процесния обект не е живял никой. В тази връзка се поддържа
оспорване на уведомлението от управителя на етажната собственост като се
настоява, че не са представени никакви доказателства по делото за избора на
лицето, което е изготвило ръкописния текст приложен по делото, като
управител на етажна собственост. В допълнение се сочи, че е налице е
специална процедура, уредена в чл.42 от Общите условия, която
регламентира начина, по който следва да действат страните по
облигационното правоотношение в случай, в който конкретен имот временно
не се обитава. На следващо място се оспорва извода на съда, че през периода
14.02.2020г. до 01.02.2021 г. в процесния обект не е живял никой.
Въззивникът се позовава на представените пет броя фактури за платена цена
на ползвана ел.енергия в процесния обект, което намира за достатъчно, за да
се обори тезата на ответника. Оспорва се извода на съда, че дори и да е имало
основание за начисляване на служебно количество вода, В и К операторът я е
начислил погрешно, като е определял месечно между 5 и 12 куб.м. вода, а е
следвало да бъде начислена по реда на чл.39, ал.5. т.З от Наредба № 4 от
2004г. на МРР. тъй като жилището е било необитаемо през процесния период.
Счита се, че съдът неправилно е приложил материалния закон-чл.39. ал.5. т.1
във връзка с ал.6 от същата наредба, която задължава В и К оператора да
определя служебно количеството ползвани В и К услуги от потребителите по
нормативно регламентирана методика. Твърди се, че същото задължение е
вменено на ищцовото дружество и с разпоредбата на чл.34а. ал.5 от
посочената наредба-в случай, когато водомерът с изтекла метрология не бъде
подменен, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39,
ал.б-като на всяко тримесечие количеството вода се завишава с по
3
1м/месечно за всеки обитател. На следващо място, горецитираният извод на
съда е неправилен, тъй като за да бъде приложена нормата на чл.39. ал.5. т.З
от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ е необходимо В и К операторът да бъде
уведомен, че имотът е необитаем, което не е било сторено.
Настоява се въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното
решение по делото, като вместо това постанови друго такова, с което да
уважи предявените искове, както и да присъди съдебно-деловодни разноски
в полза на дружеството и за двете инстанции.
2
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Д. Й. Д., чрез
пълномощник, депозира писмен отговор, като развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба и липсата на пороци в
първоинстанционното решение. Конкретно сочи, че ищецът не е доказал
предоставянето на Ви К услуги в размер на процесните суми, както и че са
налице предпоставките за служебно начисляване на суми за плащане. Моли
за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноските в производството.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Съдът констатира, че не е заплатена цялата дължимата държавна такса,
определена по реда на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК. Първоинстанционното решение, с
което се отхвърлят исковете за главница в размер на 239 лева,
представляваща припадащата се главница съобразно 8/12 ид.ч. от
съсобствеността на ответника Д. Й.а Д. върху процесния обект на отчитане за
периода от 12.03.2020 г. до 01.02.2021 г. - дължима сума за фактурирани ВиК
услуги по партида с абонатен № 1133997, за обект-имот, находящ се в
гр.Варна, жк.„Възраждане“ бл.6, вх.2, ап.27, област Варна, за които има
издадени фактури за периода от 10.04.2020 г. до 03.02.2021 г, както и и лихва
в размер на 20.86 лева се обжалва изцяло, поради което дължимата държавна
такса за въззивно обжалване е в размер на 50 лева. На жалбоподателя са
дадени указания и по делото се съдържат доказателства за заплатени само 25
лева. Следва да се представят доказателства за платени още 25 лева по сметка
на ВОС.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на
основание чл.267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу
3
Решение № 37 от 21.02.2023г., постановено по гр.д. № 1790/2021г. по описа
на Районен съд Провадия, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от
„Водоснабдяване и канализация Варна” ООД ЕИК *********,
представлявано от Управителя Валентин Вълканов срещу Д. Й. Д. ЕГН
********** с адрес гр. Варна, *******, иска да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца „Водоснабдявани и
Канализация” ООД част от сумите, за които е издадена Заповед №
871/25.10.2021г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1285/2021г. по описа на РС
Провадия, както следва :
в размер на 239 лв. представляваща припадащата се главница съобразно
8/12 ид.ч. от съсобствеността на ответника Д. Й.а Д. върху обект на отчитане,
находящ се в гр.Варна, жк Възраждане бл.6 вх.2 ап.27, за периода от
12.03.2020 г. до 01.02.2021 г. - дължима сума за фактурирани ВиК услуги по
партида с абонатен № 1133997, за които има издадени фактури за периода от
10.04.2020 г. до 03.02.2021 г.;
в размер на 20.86 лв., представляваща припадащото се обезщетение за
забава върху главницата, съобразно 8/12 ид.ч. от съсобствеността на
ответника Д. Й. Д. върху процесния обект на отчитане за периода от
10.05.2020г. до 29.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда 03.09.2021 г., до
окончателното погасяване на задължението.
ЗАДЪЛЖАВА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп” № 33, в едноседмичен срок от съобщаването да представи
доказателства за довнесена държавна такса за въззивното производство в
размер на 25 лева по сметка на ВОС.
УКАЗВА на страната, че при неизправяне на нередовността на
въззивната жалба, същата ще бъде върната, а производството по нея
прекратено.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 998/2023 год. на ВОС за
21.06.2023г. от 13.30 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно
с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис
от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5