№ 2176
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100506295 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20054021 от 26.02.2021г., постановено по гр.дело №71773/2019г. по описа
на СРС, ГО, 43 с-в, са отхвърлени предявените от А.С. Г. с ЕГН:********** срещу С. Т. К. с
ЕГН:********** и Б. ЕВГ. Г. с ЕГН:********** искове с правно основание чл.87, ал.З от
ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане и запазване на право на ползване, обективиран в нотариален акт №100,
том I, рег.№2673, дело №87/2014г. нотариус В.В.а. Допусната е трансформация на
задължението на С. Т. К. и Б. ЕВГ. Г. в качеството им на приематели по договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и запазване на
право на ползване, обективиран в нотариален акт №100, том I, рег.№2673, дело №87/2014г.
нотариус В.В.а, в техния паричен еквивалент от общо 630 лева месечно, която сума следва
да се заплаща на А.С. Г. до 5-то число на текущия месец, както следва: 315 лева от С. Т. К. и
315 лева от Б. ЕВГ. Г.. Ищцата А.С. Г. е осъдена да заплати на ответниците С. Т. К. и Б.
ЕВГ. Г. по 803,12 лева разноски по производството.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ищцата А.С. Г.. Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно приел, че
режийните разноски са заплащани от ответниците. Твърди, че мотивите са противоречиви и
ищцата не е изпаднала в забава, а ответникът Б. не можел обективно да изпълнява
задълженията си по договора, тъй като живеел в чужбина. Твърди също така, че
първоинстанционният съд е извратил закона особено силно приемайки, че ответниците са
1
били поставени в невъзможност да изпълняват задълженията си по договора, тъй като
можели да поискат своевременно трансформация на задължението в парично, а не едва с
насрещния иск. Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответниците в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата като
неоснователна. Молят решението на СРС да бъде потвърдено като правилно и излага
подробни съображения в тази насока. Претендират разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:
Предявеният от ищцата иск е с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане и запазване на право на ползване, обективиран в нотариален акт №100,
том I, рег.№2673, дело №87/2014г. нотариус В.В.а, прехвърлила на сина си Е.Б. Г.
притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от апартамент № 64, находящ се в гр.София, район Красно
село, ж.к******* етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с
прилежащото му зимнично помещение №13 и заедно с 0,960 % от общите части на сградата
и толкова идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата -
държавна земя. На 24.08.2019г. Е. Г. починал, а ответниците в производството са негови
наследници по закон (съпруга и син). Твърди, че ответниците и наследници на поемателя по
договора, не изпълняват поетите от техния наследодател задължения, като не проявяват и
елементарен интерес към ищцата и условията, при които тя живее, не се интересуват дали
има нужда от нещо, както и за здравословното й състояние. Твърди също така, че не
изпълняват и задължението за даване на издръжка, поради което моли договорът да бъде
развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ответниците не оспорват прехвърлянето на имота на техния наследодател срещу
задължение за издръжка и гледане на ищцата, както и наследственото правоприемство.
Твърдят, че след смъртта на сина на ищцата и техен наследодател Е. Г., ищцата
възпрепятства ответниците да изпълняват задълженията на техния наследодател по
процесния договор- взела си обратно ключа от жилището, сменила телефонния си номер,
упражнявала психически тормоз върху ответниците в смисъл че трябва да се откажат от
наследствените си дялове от жилището и ако не го направят доброволно, ще започне
съдебно дело за разваляне на договора. Твърдят също така, че са полагали грижи за ищцата-
доставяли и пенсията, закупували лекарства от аптеката с рецептурна книжка, плащали
2
битови сметки, закупували хранителни продукти, проявявали интерес към нейното
физическо и душевно състояние. Ищцата не била поискала трансформиране на
задължението за издръжка и гледане в парично, въпреки отправяно от страна на
ответниците предложение за това. Претендират отхвърляне на иска за разваляне на договора
и предявяват иск за преобразуване на задължението за издръжка и гледане в неговия
паричен еквивалент, считано от влизане в сила на решението до отпадане пречките за
изпълнение на задължението за издръжка в натура, с падеж всяко първо число на месеца за
съответния месец, платимо от всеки от ответниците, в размер на по 315 лева.
Договорът за издръжка и гледане е алеаторен и ненаименован, без изрична уредба в ЗЗД
и по отношение на него намират приложение общите разпоредби. С него прехвърлителят се
задължава да прехвърли правото на собственост върху недвижим имот на поемателя, срещу
задължение на последния да полага грижи, да го гледа и издържа. При неизпълнение на
поетото задължение в договорения обем, изправната страна разполага с възможността да
развали двустранната сделка. С процесния договор наследодателят на ответниците
(поемателят по процесния договор) е поел задължението да гледа и издържа ищцата лично
или чрез трето лице, т.е. прехвърлителят би приел изпълнение и от другиго, ако той
изпълнява вместо длъжника. Тази уговорка не е противна на морала, добрите нрави или
закона, но и в този случай изпълнението трябва да е съобразено с договорения обем. В
тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор с ответника (в случая- с
наследодателя на ответниците) за издръжка и гледане, а на ответниците- да докажат с
всички допустими и относими доказателства, при условията на пълно и главно доказване, че
са изпълнили задължението по сключения договор според уговореното. Това означава да
установи, че са издържали и гледали прехвърлителя лично или чрез трето лице,
осигурявайки и спокоен и нормален живот докато е жива. При недоказване на тези факти
съдът следва да приеме, че те не са се осъществили, респективно- не е изпълнено
договорното задължение. В случая, при правилно разпределена от първоинстанционния съд
доказателствена тежест, ответниците не са установили при условията на пълно и главно
доказване, точното изпълнение на задълженията им по процесния договор. Ответниците са
ангажирали само гласно доказателства- показанията на трима свидетели. В показанията си
свидетелката Г. излага, че е приятелка на ответницата С.К. и знае, че последната се грижела
за свекърва си до м.октомври 2019г., пазарувала храна и лекарства, плащала сметките, като
ищцата й давала пари за това, а ответницата и връщала ресто. Докато наследодателят на
ответниците бил болен, ответниците си поделяли грижите за ищцата, а след като ответникът
Б.Г. заминал за Германия, другата ответница продължила да върши това. В показанията си
свидетелят К. разказва, че е приятел на ответника Г., познава семейството. През м.октомври
2019г. Б. му се обадил от Германия и питал дали евентуално може да съдейства с грижи за
баба му- покупки и плащане на сметки. През м.ноември същата година, когато Б. се върнал в
България разбрал, че баба му не пожелала да приема помощта. В показанията си
свидетелката Д., живуща на съпружески начала с ответника Г. разказва, че ищцата отказала
да получава грижи от Сия и Б. след смъртта на сина си. Двамата с Б. живеели в Германия и
правили опити след смъртта на баща му да осигурят човек, който да се грижи за ищцата, но
3
тя категорично отказвала тяхната помощ. Сия полагала грижи известно време след смъртта
на Е., но един ден ключа й от апартамента на ищцата бил поискан обратно.
От друга страна, от показанията на разпитаната по делото свидетелка Ф. се установява,
че е съседка на ищцата и я познава от 50 години. Вкъщи ищцата можела да се обслужва
сама, но не можела да излиза навън без чужда помощ. До смъртта на сина и той и съпругата
му се грижели за ищцата, а след това грижи за нея започнал да полага другият й син- П. и
неговото семейство. Ответникът Б.Г. живеел в Германия и не го била виждала от около 2
години. Ответницата С.К. виждала 2-3 пъти, но живеела на шестия етаж и не винаги виждала
кой идва при ищцата.
Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка, следва да се определят чрез тълкуване на волята на
страните, изразена в договора, като трябва да отговарят на конкретните нужди на кредитора.
Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено
етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката
на всеки отделен случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и
възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се
дължи винаги в пълния й обем и независимо дали прехвърлителя по договора има собствени
средства за издръжка. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без
значение- целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните
разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава на обективна
невъзможност да предостави обещаното по договора. Кредиторът е длъжен да приеме и
грижите на наследниците на приобретателя, както и инцидентни грижи от трето лице,
когато длъжникът е лично възпрепятстван, а ако кредиторът приеме предоставено
изпълнение от трето лице, при това без значение дали то е натоварено да изпълни от
длъжника, или изпълнява по своя воля, длъжникът се освобождава от задължението си (в
този смисъл решение № 20/13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г. на ІV г.о. на ВКС).
Следва да се отбележи също така, че издръжката и гледането (освен ако не е уговорено
нещо различно, което в случая не е така) се дължи винаги в пълния обем, независимо дали
прехвърлителят разполага със средства или не, дали живее в страната или не и независимо
от здравословното му състояние. Възможностите на длъжника да предостави договореното
са без значение. Целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат
обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може да се позовава
на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора. Ако кредиторът не
приема изпълнението без основателна причина за това, той се поставя в забава, което
освобождава длъжника от забава, но не и от задължението за изпълнение (в този смисъл
решение по гр.д. №1534/09г. на ІV г.о. на ВКС). При всички случаи, когато нуждата на
кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице
неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор,
а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението (решение по гр. д. №
1205/2014 г. на ІV г.о. на ВКС) За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да
4
предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, да полага
грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и
възможностите му да се справят сам). Кредиторът не е длъжен да приема частично
изпълнение- нерегулярно и в непълен размер по отношение на дължимите му издръжка и
грижи. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари,
без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за
съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за
трансформация на задължението за издръжка (в този смисъл решение по гр. д. № 1313/2009
г. н ІV г.о. на ВКС). Не на последно място, кредиторът не изпада в забава при всяко
неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие.
Ако кредиторът правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава.
Предвид изложеното, не се установява при условията на пълно и главно доказване,
пълното и точно изпълнение на задълженията на ответниците да издържат и гледат
прехвърлителката лично или чрез трето лице, осигурявайки и спокоен и нормален живот,
през периода от 24.08.2019г. до датата на подаване на исковата молба 09.12.2019г., а и след
това по време на процеса. От друга страна, не се установява да е налице и неоправдано
неприемане или несъдействие от страна на ищцата, обуславящо изпадането и в забава. Дори
и да беше установено такова неприемане обаче, ответниците не са продължили
изпълнението на задължението за издръжка в пари, а едва с подадения на 26.08.2020г.
отговор на исковата молба са поискали трансформацията на това задължение в парично.
Следователно предявеният от ищцата иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД се явява
основателен и доказан и като такъв подлежи на уважаване.
Ето защо обжалваното решение на СРС следва да бъде отменено изцяло, включително и
в частта за разноските, като вместо това бъде постановено друго решение, с което искът се
уважава.
При този изход на спора на ищцата следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2108,54 лева, от които 1400 лева за
адвокатско възнаграждение и 708,54 лева за държавни такси.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №20054021 от 26.02.2021г., постановено по гр.дело
№71773/2019г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в, вместо което постановява:
РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, по предявения от А.С. Г. с ЕГН:**********
срещу С. Т. К. с ЕГН:********** и Б. ЕВГ. Г. с ЕГН:********** иск, договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и запазване на
право на ползване, обективиран в нотариален акт №100, том I, рег.№2673, дело №87/2014г.
нотариус В.В.а, с който А.С. Г. с ЕГН:********** е прехвърлила на Е.Б. Г. притежаваните от
5
нея 4/6 ид.ч. от апартамент № 64, находящ се в гр.София, район Красно село, ж.к*******
етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му
зимнично помещение №13 и заедно с 0,960 % от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата - държавна
земя, срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането на своята
майка и прехвърлителка , лично или чрез трето лице, като и осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водила до сключването на договора, докато е жива.
ОСЪЖДА С. Т. К. с ЕГН:********** и Б. ЕВГ. Г. с ЕГН:********** да заплатят на
А.С. Г. с ЕГН:********** сумата от общо 2108,54 лева (две хиляди сто и осем лева и 54
стотинки)- разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6