Решение по дело №49/2017 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 286
Дата: 21 февруари 2017 г. (в сила от 6 юни 2018 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20172120200049
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

286                                                 21.02.2017 г.                                            гр. Бургас

 

Бургаският районен съд                                                          XLI – ви наказателен състав

На седми февруари                                                    две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

        

                                                                                        Председател: Невена Ковачева

 

Секретар: А.С.

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

НАХД № 49/2017 г. по описа на БРС,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН и е образувано по повод депозирана жалба от М.Б., ЛНЧ **********, с адрес ***, против наказателно постановление № 228527-F232760/10.10.2016 г. на директора на дирекция “Обслужване” при ТД на НАП – гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС на основание чл.181 ЗДДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление, като изтъква довода, че той е чужд гражданин, който не разбира български език, и издаденото НП не му е било преведено на разбираем за него  език, което е нарушение правото му на защита.

Моли се за отмяна на наказателното постановление.

ТД на НАП - Бургас не е изразила становище по депозираната жалба.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежна страна и е допустима.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.08.2016 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че е регистрирано по ЗДДС лице на 17.06.2013 г. и съгласно чл. 125, ал. 3 и ал. 6 ЗДДС е имало задължение да подава информация от отчетните регистри към справка – декларацията, включително на магнитен или оптичен носител, за всеки данъчен период. За данъчен период месец май 2016 г. Б. е следвало да подаде информация до 14.06.2016 г., но не е сторило това.  До лицето била изпратена покана за явяване в ТД на НАП – Бургас за подаване на справка – декларация и информация от отчетните регистри към тях за данъчен период месец май 2016г. и съставяне на АУАН за тяхното ненавременно подаване. В срока се е явило лице, упълномощено от Б., и актът бил съставен в негово присъствие и подписан. Тези обстоятелства се установяват от писмените доказателства, приети по делото, и от показанията на свидетеля С.П. - С..

Сезиран с преписката, административно-наказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС на основание чл.181 ЗДДС е наложил на М.Б. глоба в размер на 500 лева.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от нарушението, а издаденото въз основа на него наказателно постановление е издадено в предвидения от закона шестмесечен срок от компетентен орган, оправомощен с представената по делото заповед. Нарушението е описано, като са посочени всички съставомерни признаци. Посочени са и всички относими факти със съответстващата се правна квалификация. Нарушението е безспорно установено и законосъобразно е санкционирано. Съдът при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административно-наказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на правото му на защита.

Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя предвид обстоятелството, че липсва превод на английски език на АУАН и НП.  Безспорно е, че нарушителят е чужденец. Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б. ”е” ЕКПЧ, а на национално ниво е защитено с нормите на чл. 21, ал. 2 НПК и чл. 55, ал. 3 НПК. Тези разпоредби имат съответно приложение в настоящото административно-наказателно производство. АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на Б. – В. Щ., и връчен на същия. Щ. е лице, владеещо български език, упълномощено да представлява нарушителя в отношенията му с ТД на НАП (видно от пълномощното, приложено към преписката). Нарушителят е подал жалба срещу издаденото НП в срок и жалбата е подписана лично от него с признанието, че част от НП му е била преведена от преводач. Следователно липсата на превод на НП не му е попречила да реализира в пълна степен правото си на защита срещу него, защото съгласно чл. 84, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК в качеството си на въззивна инстанция съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните.

Освен това, настоящото производство не представлява същинско наказателно производство. В тази връзка следва да се има предвид и чл.1, §3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящият случай, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка поиска назначаване на преводач, който да извърши превод на НП, но той не се е възползвал от тази своя възможност.  

Наложената глоба в размер на минимума е достатъчна за постигане целите на административните наказания, поради което Бургаският районен съд намира наказателното постановление за законосъобразно и обосновано. Ето защо на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 228527-F232760/ 10.10.2016 г. на директора на дирекция “Обслужване” при ТД на НАП – гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС на основание чл. 181 ЗДДС на М.Б., ЛНЧ **********, с адрес *** е наложена глоба в размер на 500 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: