РЕШЕНИЕ
№ 602
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от С. Г. ЦЕПОВА Административно наказателно
дело № 20241110207272 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Ц. Л. срещу наказателно постановление
/НП/ № **************г., издадено от началник сектор при О”ПП”-СДВР, с
което на С. Ц. Л. са наложени административни наказания, както следва:
1. Глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв. на основание чл.183, ал.2, т.11
от ЗДвП за нарушение на чл.40 ал. 2 от ЗДвП и
2. Глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв. и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.2 от ЗДвП.
Делото се разглежда повторно от СРС, след като с Решение №
********** г., постановено по КАНД № 534/2024 г. по описа на АССГ, XXIII
касационен състав, е отменено Решение №******** г., постановено по НАХД
№ 4241/2023 г. по описа на СРС, 104-ти състав, в частта, в която процесното
НП се потвърждава по т.2, с която на основание чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП на С. Л.
е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за 1 месец за нарушение на чл. 123, ал.2 ЗДвП,
като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с
дадени задължителните указания по приложение на закона. Поради това
предмет на разглеждане в настоящото производство е единствено т.2 от
наказателното постановление, като в останалата си част то е влязло в законна
сила.
В жалбата на С. Л., чрез адв. Л. от САК, се сочи, че при съставянето на
АУАН е било допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, тъй
като АУАН бил нечетлив, което не позволявало на нарушителя да разбере в
1
извършването на какво административно нарушение е обвинен и да
осъществява пълноценно и ефективно защитата си, като лишавало и съда от
възможността да реализира правомощията си за преценка на
законосъобразността на производството. На следващо място се твърди, че НП
не отговаряло на законоустановените изисквания относно неговото
съдържание по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като от него следвало, че
нарушителят е реализирал две ПТП, но липсвало изложение на каквито и да
било обстоятелства за второто ПТП, с което било нарушено правото на защита
на санкционираното лице да разбере административнонаказателното
обвинение. Твърди се още, че доколкото според НП жалбоподателят е
реализирал две ПТП, то в нарушение на правилото на чл. 18 от ЗАНН, е бил
санкциониран само за едното от тях. На следващо място в жалбата се твърди,
че не било доказано, че санкционираното лице, в нарушение на чл. 40, ал. 2 от
ЗДвП, не е наблюдавало непрекъснато пътя зад превозното средство. Сочи се,
че евентуалното наличие на съприкосновение между две ППС в посочената
хипотеза не означавало, че водачът е имал знание, че управляваното от него
МПС е осъществило контакт с друго ППС, което от значение за наличието на
вина. Поддържа се, че описаното в т. 2 от НП нарушение - че
жалбоподателката не е спряла, за да установи последствията от
произшествието, е относимо към хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която
изключва посочения от наказващия орган чл. 123, ал. 2 от ЗДвП. Твърди се, че
посочената разпоредба е приложима към случай, при който на
местопроизшествието има други участници в движението, каквито не се
твърди да е имало, на които водачът, причинил ПТП, не е предоставил
посочената в тази норма информация. Отделно от това се изтъква, че ако
водачът не е разбрал за произшествието, тъй като контактът между ППС е бил
толкова лек, че не го е усетил, нямало как да се изисква от него да предостави
на когото и да било изискуемата информация. С тези съображения се иска НП
да бъде отменено и в полза на процесуалния представител на жалбоподателя
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.
3 от Закона за адвокатурата и представения по делото договор за правна
защита и съдействие.
В съдебното заседание, в което е приключило съдебното следствие,
жалбоподателят редовно призован, представлява се от адв. Л., който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на НП в частта по
т. 2. В допълнение сочи, че АУАН съдържал невярно отразяване на това, че е
бил съставен в присъствие на свидетел. Във връзка с доводите от жалбата, че
жалбоподателката не е възприела реализираното ПТП, се позовава на
показанията на свидетеля-очевидец А. А., съгласно които между процесните
автомобили е имало контакт, който е довел до драскотина, без огъване на
броните на автомобилите, от което следвало, че контактът е бил изключително
лек. Намира, че няма данни жалбоподателката да е била уведомена от този
свидетел или от други лица, че е осъществила контакт с другия автомобил,
поради което и не е разбрала за настъпилото ПТП и не може да бъде
санкционирана за това, че е напуснала местопроизшествието или, че не е
уведомила други участници в ПТП за своята гражданска отговорност.
Санкционирането на жалбоподателката при това положение било
несправедливо, като приложение би могло да намери и правилото на чл. 9, ал.
2 от НК. Иска от съда да отмени издаденото НП и да присъди адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ.
Въззиваемата страна - началник сектор при О”ПП”-СДВР не изпраща
2
представител. По делото са постъпили писмени бележки, с които се изразява
становище по основателността на жалбата и се претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.11.2021г., около 14:10 ч., в гр. С., по бул. „Ч. в.“ № 47******,
жалбоподателката С. Л. управлявала лек автомобил „Х. Д.“ с ДК № *******, с
посока на движение от ул. „Х. И.“ към бул. „Н. Й. В.“, като при извършване на
маневра за движение на заден ход, реализирала пътно-транспортно
произшествие, като ударила паркирания автомобил „И. ******“ с ДК №
**********, нанасяйки му щети по задната броня. След удара Л. напуснала
мястото, без да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
На място бил св. А. А., който, след като възприел настъпилото
произшествие и напускането на водача на л.а. „Х. Д.“, уведомил собственика
на увредения автомобил, който от своя страна уведомил контролните органи.
Мястото било посетено от екип на О“ПП“-СДВР, като бил съставен Протокол
за ПТП № *********, в който били отразени обстоятелствата по настъпилото
ПТП и констатираните щети по МПС с ДК № ********. На 06.11.2022 г. жалб.
Л. декларирала писмено, че на 30.11.2021г. тя управлявала лекия автомобил
„Х. Д.“ с ДК № **********
Въз основа на посочените обстоятелства, на 06.01.2022г. св. Е. П.
съставил АУАН, като в него описал фактическите констатации по случилото се
и квалифицирал извършеното като осъществяващо административни
нарушения по чл.40 ал. 2 от ЗДвП и по чл.123 ал. 2 от ЗДвП.
Въз основа на акта при идентична словесна обосновка и правна
квалификация на соченото нарушение е съставено и атакуваното НП, с което
на жалбоподателя С. Л. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20.00лв. за първото нарушение и глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един
месец за второто нарушение.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св. А. А., Е. П. и Г. Т., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по
делото - АУАН, протокол за ПТП, декларации на водача, справка-извлечение за
извършени нарушения и наложени на жалбоподателя административни
наказания по ЗДвП, заповеди на министъра на вътрешните работи и на
директора на СДВР, акт за встъпване в длъжност на наказващия орган.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, касаещи
настъпването на пътнотранспортното произшествие.
От показанията на свидетелите, които съдът кредитира, защото са
последователни, логични и кореспондират с останалите доказателства по
делото, се установи, че св. А. е възприел механизма на произшествието,
настъпването на същото, водача и регистрационния номер на автомобила,
причинил произшествието, респективно поведението на този водач след това.
В тази насока са и писмените данни.
3
Съпоставяйки тези показания, с писмените доказателства, съдът прие
доказателствената съвкупност да е единна и непротиворечива, в пълнота
извеждаща фактическите констатации в АУАН.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство,
относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в
него.
Съдът кредитира като писмено доказателство наличната декларация, от
която установи да е спазена процедурата въведена в ЗДвП относно
предоставяне възможност на собственика на превозното средство да посочи,
кой е управлявал същото на въведената в акта дата и последният да е отразил
именно той да е управлявал автомобила.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в
закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол пред настоящата инстанция, но разгледана по същество тя
е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповеди на министъра на вътрешните
работи и на директора на СДВР, както и акт за встъпване в длъжност на
наказващия орган, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Същите са
издадени и при спазване на установените за това срокове.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Не се споделят доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че в АУАН било отразено невярно, че е бил съставен в
присъствие на свидетел. В случая АУАН не е подписан от св. Г. Т., съгласно
заявеното от него в съдебно заседание, но това не представлява процесуално
нарушение, доколкото нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН изисква актът да бъде
подписан от поне един от свидетелите, посочени в него, което в случая е
сторено, видно от положения от другия свидетел по акта подпис.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и
в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата,
при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в НП са посочени в пълен обем
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени
време, място, МПС, фактите, свързани с конкретния механизъм на настъпване
на произшествието, резултатът от ПТП и напускането му от страна на
нарушителя. Актът е написан достатъчно четливо така, че на нарушителя е
гарантирана възможността да разбере както фактическите рамки на
административнонаказателното обвинение, така и посочените в него
нормативни разпоредби, поради което не се приемат за основателни доводите
на жалбоподателя в обратен смисъл. Изводът, че жалбоподателката е разбрала
в какво се изразява вмененото й деяние се подкрепя и от направените от нея
възражения в АУАН, в които е посочила, че тя е управлявала автомобила, но
не е разбрала за настъпилото ПТП.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че от НП следвало,
4
че били причинени две пътнотранспортни произшествия, но нарушителят е
бил наказан само за едното от тях, което било в нарушение на чл. 18 от ЗАНН.
Съдът намира, че от обстоятелствената част на обжалваното НП ясно и
недвусмислено следва, че става въпрос за едно ПТП, след настъпването на
което водачът е напуснал местопроизшествието. Освен това, дори при
наличието на повече от едно нарушение, макар нормата на чл. 18 от ЗАНН да
има императивен характер, липсата на наложено наказание само за едно от
нарушенията не ограничава правото на защита на санкционираното лице, а е в
негова полза и поради това не води автоматично до извод за
незаконосъобразност на санкционния акт.
В случая по безспорен и категоричен начин се установи, че на
посочените в АУАН и НП време и място, С. Л., като водач на лек автомобил
„Х. Д.“ с ДК ***********, при извършване на маневра за движение на заден
ход, е реализирала пътно-транспортно произшествие, като е ударила
паркирания автомобил „И. *******“ с ДК № ***********, нанасяйки му щети
по задната броня, след което Л. е напуснала мястото, без да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. С това жалбоподателката е
осъществила състава на административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
В случая наказващият орган неправилно е подвел извършеното от
жалбоподателката нарушение под нормата на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП, доколкото
описаното в т. 2 от НП поведение представлява неизпълнение на
регламентираното в чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължение на участника в
ПТП, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието. Задълженията по чл. 123, ал. 2 от
ЗДвП възникват едва след изпълнение на посоченото задължение по ал. 1, т. 1
и то в случай, че присъстват и други лица, които са поискали посочената в чл.
123, ал. 2 от ЗДвП информация.
При това положение, доколкото описаното от фактическа страна
поведение на жалбоподателката осъществява състав на нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, то съдът следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал.
7, т. 1 от ЗАНН да приложи закон за еднакво наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като
преквалифицира административното нарушение по т.2 от наказателното
постановление в такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Деянието е извършено виновно, като водачът-субект на отговорността е
имал представи в съзнанието си за обстоятелството, че е станал участник в
ПТП, като въпреки тези представи е продължил движението си, напускайки
местопроизшествието, без да спре, за да установи какви са последиците от
реализираното пътно-транспортно произшествие. В тази насока следва да се
обърне внимание и на обстоятелството, че съгласно показанията на св. А.,
възникването на произшествието е било възприето и от други присъстващи
лица, които са реагирали на ситуацията като са се „развикали“, което също е в
подкрепа на извода, че Л. е разбрала за настъпилото ПТП, но въпреки това е
напуснала местопроизшествието.
Определените от административнонаказващия орган санкции „глоба“ в
размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от един месец се явяват адекватни и съобразени както с
тежестта на извършеното нарушение по т.2 от НП, така и с данните за
личността на нарушителя, а доколкото същите са в минималния
5
законоустановен размер, то съдът не разполага с правомощие за редуциране
на техния размер.
Не е основателно и искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за прилагане на чл. 9, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не се
констатират факти и обстоятелства относно нарушението или нарушителя,
които да обосноват извод за малозначителност на нарушението, а напротив –
същото е с типична за вида си обществена опасност, налагаща реализирането
на административнонаказателната отговорност на нарушителя.
С оглед изложеното съдът приема, че т. 2 от атакуваното НП следва да
бъде изменена единствено в частта относно правната квалификация на
административното нарушение, като същото бъде квалифицирано по чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 226, ал. 3 АПК и чл.
63д, ал. 4 ЗАНН С. Ц. Л. следва да заплати в полза на СДВР сумата от по 80
лв. по настоящото дело, по КАНД № 534/2024 г. по описа на АССГ, XXIII
касационен състав и по НАХД № 4241/2023 г. по описа на СРС, 104-ти състав,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, или в общ
размер на 240 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №*************г., издадено от
началник сектор при О”ПП”-СДВР, в частта по т.2, с която на основание чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП на С. Ц. Л. е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.
и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
един месец за нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното нарушение в такова по чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Ц. Л., ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР
сумата от 240 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6