№ 287
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604260 по описа за 2021 година
Въззивната проверка по глава ХХI НПК е спрямо оспореното в срок с жА. на
частния тъжител Н. В. В. разпореждане от 17.03.2021 г., с което съдията – докладчик
по н.ч.х.д. № 20729/18 г. на СРС (НО, 21 с.) е прекратил образуваното по тъжба на В.
наказателно производство срещу А. Й. Б..
ЖА.та е бланкетна и съдържа единствено петитум с искане прекратителният акт
да бъде отменен, а делото – върнато на СРС за същинско разглеждане на обвинението,
повдигнато за извършено от А.Б. оклеветяване по чл. 147, ал.1 НК. При личното си
явяване в откритото заседание пред въззивната инстанция ч.т. В., обаче, излага
конкретни оплаквания срещу правилността на разпореждането – че с него институтът
на абсолютната давност по чл. 81, ал.3 НК бил неправилно изчислен (приложен), тъй
като същата предстои да настъпи едва на 28.12.2022 г., както и че 6-месечният срок за
подаване на тъжбата по чл. 81, ал.3 НПК бил спазен.
За потвърждаване на обжалвания съдебен акт пледира адв. И.В., упълномощен
защитник на лицето, срещу което е подадена тъжбата.
СГС не откри основания за отмяна на атакуваното разпореждане.
Предмет на повдигнатото с тъжбата обвинение са твърдени от тъжителя В.
клеветнически действия, осъществени спрямо нея от А.Б. в периода от м. март до м.
април 2014 г. и приключили с дадени от Б. на 24.06.2016 г. лични ръкописни обяснения
(л.34 от н.ч.х.д.) в хода на проверката по прокурорска преписка № 18524/16 г. на СРП.
Така – ако би могла да се обсъжда (дори хипотетично) евентуалната приложимост на
чл. 26 НК, следва да се приеме, че твърдяното престъпление по чл. 147, ал.1 НК е
довършено именно на 24.06.2016 г. За последното му деяние В. е била уведомена на
25.07.2018 г. чрез достъп до материалите по преписката, а фактът, че тя е подала
тъжбата си до СРС на 05.12.2018 г., несъмнено сочи, че 6-месечният преклузивен срок
за това по чл. 81, ал.3 НПК е бил спазен.
1
Когато, обаче, въпреки спазването на срока по чл. 81, ал.3 НПК, е настъпила
абсолютната давност за наказателно преследване на твърдяното престъпление,
институтът на давността се явява приоритетен и делото подлежи на прекратяване. Или
- както се сочи в доктрината - „Това е така, защото с изтичане на давностния срок се
погасява наказателната отговорност на извършителя на престъплението, а частната
тъжба не е друго освен процесуално средство за реализиране на тази отговорност“
(Павлов, Ст., „Наказателен процес на Р.Б.“, изд. „Сиби“, 1996 г., с. 212). Изчислен от
„прекратяване“ на продължаваното престъпление (чл. 80, ал.3 НК) с довършването му
на 24.06.2016 г., абсолютният давностен срок е настъпил на 24.12.2020 г. (4 години и
половина, отмерени по правилата на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80 ал.1, т.5 НК, доколкото се
обосновава наличие на клевета по чл. 147, ал.1 НК, наказуема с глоба и обществено
порицание) и този обективен факт е задължавал Районния съд да приложи
разпоредбата на чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.3 НПК. Независимо, че поради
техническа непрецизност в обжалвания съдебен акт като цифрово основание за
прекратяване погрешно е посочена разпоредбата на чл. 24, ал.5, т.3 НПК, от мотивите
става пределно ясно, че водещото основание за това е правилото за давността.
Единствената процесуална възможност наказателното производство да продължи след
нейното настъпване е изричната воля на подсъдимия (чл. 24, ал.2 НПК), каквато до
приключване на производството пред въззивния съд не беше заявена.
Ползвайки „по аналогия“ правомощието за изменение на съдебния акт и по
отношение на „основанията за оправдаването на подсъдимия“ (чл. 337, ал.3 НПК), СГС
(НО, II въззивен състав) прецени, че следва да коригира процесуалните разпоредби
(правните основания), на които първата инстанция се е позовала, за да прекрати
делото, като ги измени от такива по чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.3, вр. чл. 81,
ал.3 НПК в такава по чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.3 НПК, поради което:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ разпореждане от 17.03.2021 г. по н.ч.х.д. № 20729/18 г. на СРС (НО,
21 с.) по отношение на правното основание за прекратяване на наказателното
производство – от такова по чл. чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.5, т.3, вр. чл. 81, ал.3
НПК, в такова по чл. 250, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.3 НПК .
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалите му части.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2