Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 59 / 13.06.2019 гр. Шумен,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд наказателен
състав
На двадесет и
осми май през две хиляди и деветнадесета година
В публично
съдебно заседание, в състав:
Председател: София Радославова
Членове:
1. Нели Батанова
2. Димчо
Луков
Секретар: Даниела
Андонова
Прокурор:
..............................
като разгледа
докладваното от съдия Н. Батанова
ВНЧХД № 164 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 313 и
следващите от НПК.
С присъда № 13
от 13.03.2019 година постановена по НЧХД № 3102/2018 год. Шуменският районен
съд е признал подсъдимата М.Ф.И.,
ЕГН ********** за виновна в това, че
24.11.2018 г., в гр. Шумен казала нещо унизително за честта и достойнството на С.Д.Й.,
ЕГН ********** /“курва“/, обида в нейно присъствие, като деянието е извършено
на публично място - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл.
146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 148, ал. 3 от НК, във вр. чл. 146, ал. 2
от НК я освободил от наказание, тъй
като обидената е отвърнала веднага с обида.
Съдът е признал подсъдимата
М.Ф.И. за виновна и в това, че на
18.06.2018 г. в гр. Шумен посредством телефонни съобщения от телефон с № ******
и на 24.11.2018 г. в магазин за наливна парфюмерия „Баргело“, находящ се на
бул. „Славянски“ № 40 в гр. Шумен, разгласила пред роднини и приятели позорни
обстоятелства за С.Д.Й. и на основание чл. 147, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал.
1 от НК и чл. 55, ал. 2
от НК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК я осъдил
на „глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като я оправдал по повдигнатото обвинение, че е казала „че има и ще
покаже нейни записи“.
Районният съд е осъдил подсъдимата М.И., да заплати на С.Й., сумата от 300 лв. представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 24.11.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, като частично уважен граждански иск и отхвърлил иска в останалата му
част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
Осъдил подсъдимата М.И. да заплати на С.Й. и сумата от 500 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано 24.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като частично уважен граждански иск, като
отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер, като
неоснователен и недоказан.
Съдът се е произнесъл и по дължимите такси и
разноски, както и по веществените доказателства по делото.
Срещу присъдата
е депозирана жалба от процесуалния представител на подсъдимата М.И.. В жалбата и
в представеното допълнително писмено изложение излага доводи, че присъдата е
незаконосъобразна и неправилна - постановена при неправилно ценени събрани
доказателства и при липсата на категорични доказателства за авторството. Счита,
че и наложеното наказание е несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,
на смекчаващите отговорността обстоятелства и целите на наказанието. Моли се
съдът да отмени присъдата и да постанови нова – изцяло оправдателна, както и да
отхвърли изцяло предявените граждански искове. Алтернативно е направено искане
за намаляване на присъденото гражданско обезщетение.
Депозирана е
жалба и от частния тъжител и граждански ищец С.Й., чрез процесуалния си
представител. Счита присъдата в частта на приложената реторсия за неправилна и
незаконосъобразна. Моли в тази част присъдата да бъде изменена като на
подсъдимата се наложи справедливо наказание, а присъдата в останалите и
наказателни части да бъде потвърдена. Моли за изменение на присъдата в
гражданско осъдителните и части, като се увеличи присъденото обезщетение.
Подсъдимата М.И.
в съдебно заседание, лично и чрез адвоката си, поддържа жалбата и направените
искания. Изразява становище за неоснователност по отношение жалбата на Й..
Частната
тъжителка С.Й., чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата на подсъдимата И.. Излага съображения за правилност
и обоснованост на първоинстанционната присъда.
Въззивният съд като обсъди изложените
доводи от страните, събраните доказателства, както и съгласно правомощията си
по чл. 313 - 314 от НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Приема за
установена следната фактическа обстановка, приета и от първоинстанционния съд,
а именно:
През 2018 година подсъдимата М.Ф.И. живеела заедно с родителите си в
с. Тимарево,
обл. Шумен, ул. „Никола Вапцаров“ № 3. Работила като продавач – консултант в магазин за наливна парфюмерия „Баргело“ в гр. Шумен, бул. „Славянски“ № 40, стопанисван от „Старт – 1 –
2017“ ЕООД гр. Бургас. Тъжителката С.Д.Й.
живеела със семейството си преимуществено в Република Турция, но често
се прибирала в Република България, поради влошеното здравословно състояние на
родителите си. Подсъдимата М.И. е племенница на тъжителката С.Й., като отношенията им били в известна степен изострени поради наличието на конфликт между
тъжителката и бащата на подсъдимата - свидетеля Ф. И.. Поради тази причина О. Й. - син на тъжителката Й., на 18.06.2018 г. посетил дома на подсъдимата и поискал сметка и извинение
от бащата на последната, като при това посещение се стигнало и до физически
сблъсък между тях. По този повод били сигнализирани органите на Полицията и
били изпратени полицейски
служители за преустановяване на конфликта. Както Ф. И., така и О. Й. били предупредени с Протоколи
за предупреждение да не се саморазправят и да решават всички спорни въпроси по
законов ред. Въпреки това обаче напрежението между семействата останало.
Разбирайки за случилото се,
подсъдимата И. решила да потърси обяснение от тъжителката Й.. Още същата вечер – на
18.06.2018 г. между 19.09 ч. и 19.20 ч., подсъдимата от собственият си телефон
изпратила съобщения, както на тъжителката, така и на нейни родственици /съпруг,
син и дъщеря/, в които написала, че последната „хайтосва с чужди мъже /курвари/“,
„с чужди мъже флиртува“, „разваля чужди семейства“ и „има записи“, както и „ела
и прибери жена си, с чужди мъже флиртува, разваля чужди семейства, погрижи се
за жена си“ и „според мен трябва да ви е срам, че имате такава майка …. майка
ви нямаше по улиците на България да флиртува“ и „курвата С.“.
Няколко месеца по-късно, в
следобедните часове на 24.11.2018 г. тъжителката
заедно със сина си О. Й. и приятелите си С. С. С., Н. С. Б., Д. А.И. се разхождали в
централната част на гр. Шумен. Минали покрай магазина за наливна парфюмерия „Баргело“, в който по това време работила
подсъдимата М.И.. Първоначално в магазина влезли
свидетелят С. С. С. заедно с дъщеря си Н.
С. Б., които имали желание да закупят конкретен парфюм. Малко след тяхното
излизане посочения магазин бил посетен от тъжителката С.Й., като към нея се
присъединила и свидетелката Н. Б.. Това довело до напрежение между
тъжителката Й. и подсъдимата И., което
напрежение ескалирало и започнал
скандал между тях, към който се присъединила и Н. Б.. Конфликтът
прераснал в размяна на обиди, като подсъдимата И. нарекла тъжителката Й. „курва“ и отправила изразите „Какво правиш тук?“, „Махай се!“, както и че „Ходи с чужди мъже“, „Разваля семейства“, а Й. от своя страна наричала И. „курва“, „уличница“,
„свиркаджийка“, като също
така я замервала с
намиращите се наоколо предмети. В този момент, виждайки случващото се от монтираните в магазина IP-камери, свидетелката С. С. С. се
обадила на подсъдимата И., за да я попита какво се случва, като последната ѝ обяснила за възникналия конфликт. След това свидетелката Сабри разговаряла и с
тъжителката Й.. Независимо от това скандалът се задълбочил, при което подсъдимата от собственият си телефон позвънила на Единен
европейски номер за спешни повиквания 112 при Министерство на вътрешните
работи, като разговаряла със служителката, работеща в РЦ 112 – София. В цитираното обаждане в отговор на
зададените ѝ въпроси от страна на подсъдимата било посочено, че „има проблем, иска да повика
полиция“, както и че се обажда „от Шумен, магазин Барге…“. Междувременно обаче
се намесила тъжителката и разговорът бил прекъснат. Получавайки тази информация, операторът на РЦ 112 – София звъннял на приетото обаждане, но
безуспешно, тъй като линията била заета, а на второто позвъняване абоната не
отговорил. Впоследствие тъжителката С.Й. и свидетелката Н. Б. напуснали магазина, като се присъединили към
свидетелката Б. Б. С., с която имали среща пред посочения магазин.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание
свидетели Б. Б. С., Вероника
Димитрова Панева и С. С. С.. В подкрепа на това са отчасти и показанията на свидетелите Н. С. Б., С. С. С., А. Й., А. Д. И., С. И. И., С. И.
Ф., И. И. М., Ф. И. Ф., както и отчасти
обясненията на подсъдимата М.Ф.И.. Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена и въз основа на
събраните и приобщени по реда на чл. 283 от НПК в хода на съдебното
производство писмени доказателства – съобщения свалени на хартиен носител от М.
И. изпратени до съпруга на С.Й., до дъщерята на С. Й. и до самата С.Й. от
социалната мрежа за обмен на информация; справки по реда на Наредба № 14 от
18.11.2009; справка за актуално състояние на трудовите договори към 03.01.2019
от НАП; справка от търговски регистър и регистър ЮЛНЦ; отговор от МВР-Дирекциа
„Национална система 112-МВР“ РЦ112 Варна – два броя и 1 бр. СД, съдържащ звукозапис на прието обаждане на 24.11.2018 г. в РЦ 112 – София от
телефонен номер ******; отговор от „Теленор
България“ЕАД; удостоверение за
идентичност на лица с различни имена от Община Шумен; отговор от „Стар-1-2017“
ЕООД Бургас; два броя докладни записки до Началника на РУ Шумен; заверено копие
от преписка ВХ № 349/2019 по описа на ШРП; свидетелства за съдимост и съдебно-лингвистична
/преводаческа/ експертиза установяваща съдържанието на изпратените съобщения от телефона на подсъдимата.
Предвид гореизложеното съдът е
приел, че подсъдимата М.Ф.И. е осъществила състава и на двете престъпления на частното обвинение, а именно по чл. 148, ал.
1, т. 1 от НК, във вр. л. 146, ал.
1 от НК и по чл. 147, ал.
1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимата М.И. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на първото възведено с частната тъжба обвинение за престъпление
от частен характер по чл.
148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК, а
именно, че на 24.11.2018 г. в гр. Шумен в магазин за наливна
парфюмерия „Баргело“, находящ се на бул. „Славянски“ № 40 в гр.
Шумен казала думи, унизителни за честта и достойнството към С.Й., /наречена
“курва“/, обида в нейно присъствие. От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е предвиждал, че казаната от него дума е обидна, унизителна
за лицето, съзнавал е че тя се възприема, както от пострадалата, а така също и
от лицата, присъстващи в магазина за наливна парфюмерия „Баргело“, а също така и от лицата пред
посочения магазин, като е желала и целяла да унижи достойнството и честта на
лицето.
От друга страна е установено, че от своя страна тъжителката
Й. също
е осъществила
състава на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като е отправила към подсъдимата
И. думи /„курва“, „уличница“, „свиркаджийка“/ и действия,
възприемани безспорно от обществото като обидни. Деянието е извършено с пряк
умисъл, като деецът е предвиждал, че казаните от нея думи са обидни, унизителни
за лицето, съзнавала е че те се възприемат, както от М.И., така също и от лицата, присъстващи в магазина за наливна
парфюмерия, като е желала и целяла да унижи достойнството и честта на лицето.
Подсъдимата И. е осъществила
състава на престъплението и
по чл. 147
от НК с отправяне на
реплики към тъжителя чрез изпращането на съобщения на 18.06.2018 г. в часовия интервал между
19.09 ч. и 19.20 ч. чрез личния ѝ телефона, както и с изпращането на съобщения на нейни
родственици /съпруг, син и дъщеря на тъжителката/, в които написала, че
последната „хайтосва с чужди мъже /курвари/“, „с чужди мъже флиртува“, „разваля
чужди семейства“ и „има записи“, както и „ела и прибери жена си, с чужди мъже
флиртува, разваля чужди семейства, погрижи се за жена си“ и „според мен трябва
да ви е срам, че имате такава майка …. майка ви нямаше по улиците на България
да флиртува“ и „курвата С.“. А също така и пред
приятели на
24.11.2018 г. в магазин за наливна парфюмерия „Баргело“, находящ се на бул.
„Славянски“ № 40 в гр. Шумен, разгласила пред приятели позорни
обстоятелства, че „Ходи с чужди мъже“ и „Разваля семейства“.
Деянието е квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.
26, ал. 1 от НК, тъй като всяко едно от
деянията осъществява по отделно състава на едно и също престъпление - съответно
по чл. 147, ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен период от време - на
18.06.2018 г. и 24.11.2018 г., при една и съща обстановка и при еднородност на
вината - пряк умисъл за всяко от деянията.
От субективна страна
престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, тъй като е
съзнавал, че изричайки тези думи, същите са едновременно и позорящи и
неистински, както и деецът е бил сигурен, че приписваното престъпление не е
извършено от пострадалият, но е целял твърденията му да стигнат до знанието на
посочените по-горе лица.
Освен това съдът е приел, че израза „има и ще покаже
нейни записи“ не съдържа каквито и да било твърдения за конкретни фактически
обстоятелства, които биха могли да бъдат квалифицирани като позорни, поради
което за това обстоятелство подсъдимата е оправдана.
С деянието са
накърнени обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното
чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която
всеки има за собствената си личностна и обществена ценност.
При определяне на наказанието на
подсъдимата за извършеното от нея престъпление, съдът
прецени следните
обстоятелства:
За престъплението по чл.
148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК, съдът не
е наложил наказание, тъй като е приел, че има реторсия и след като е признал подсъдимата М.Ф.И. за виновна на основание чл. 148, ал. 3 от НК, във вр. чл. 146, ал. 2
от НК я освободил от наказание, тъй
като обидената е отвърнала веднага с обида.
По отношение престъплението по
чл. 147, ал.1 от НК вр. чл. 26, ал.1 от НК: на първо място,
съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, според който алинеи 1 - 5 не се
прилагат при множество престъпления. В случая се касае за две отделни деяния - по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във
вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 147, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По отношение деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК е приложен
института на реторсията и на подсъдимата не е наложено наказание. Но това обстоятелство не променя факта, че са налице множество престъпления. Съгласно Тълкувателно решение № 127/1963 г. на ОСНК
всяко лице, което е признато за виновно да е извършило дадено престъпление се счита за осъдено. Приема се изрично, че съдът може
на основание на реторсия
да освободи от наказание подсъдимия, но и в този случай същия се счита за осъден, тъй като е признат за виновен. Поради това районния съд е приел, че не са налице условията за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Първоинстанционният
съд, след отчитане на конкретната обществена опасност на деянията и на дееца и
смекчаващите отговорността обстоятелства е приел наличие на изключителни и
многобройни такива, обуславящи приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Поради
което е наложил на подсъдимата И. за извършеното от нея престъпление по чл.
147, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК наказание при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 2 от НК, а именно „глоба“ в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
По отношение
гражданските искове предявени от страна на тъжителката С.Й.: Районният съд е приел и двата иска за неимуществени вреди в резултат на деянието
по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146,
ал. 1 от НК и по чл. 147, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК/, за допустими и частично
основателни. Приел е, че се касае за нарушаване на общото правило да не се
вреди другиму – чл. 45 от ЗЗД, т. е.
отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая е налице противоправно поведение от
страна на подсъдимата М.И., в резултат на което са възникнали вредите от
деянията и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалата за всички отрицателни последици, които
съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът определя по справедливост. Преценката за
справедливост е свързана с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на
извършването, обстоятелствата при които е извършено то и допълнителните
неудобства, моралните страдания, които са били причинени вследствие нанесената
клевета и пр. /в т. см. Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС/.Освен това при предявен и приет за разглеждане в
наказателния процес граждански иск съдът е длъжен да се произнесе по същество с
присъдата в тази част, като освобождаването
от наказание не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от
непозволено увреждане по чл. 45 и сл. от
ЗЗД“ /арг. от Решение № 255/1992 г. на ВС, I н. о./ Предвид на това районния съд е
приел, че ищцата е претърпяла морални
страдания от засягането на достойнството ѝ. Съдът е счел обаче, че размерът на предявения иск е прекалено
висок и не съответства на претърпените страдания. Преценил е, че е достатъчно да уважи частично иска, до размер от
300.00 /триста/ лева, а в
останалата му част до пълния предявен размер отхвърли същия като неоснователен.
По отношение предявения граждански
иск от страна на тъжителката Й. в
качеството ѝ на
пострадала от
престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът е намерил същият също за частично основателен. Изхождайки от съдебната практика, че при
престъпления от вида на процесното пострадалият винаги претърпява морални
страдания предвид претърпените неудобства и емоционален дискомфорт в резултат на деянието на подсъдимата и причинната връзка
между тях, съдът на основание чл. 52 от ЗЗД е приел, че е справедливо така
претендирания граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен до размер
500 /петстотин/ лева, като в останалата си част до пълния предявен размер
гражданският иск е отхвърлен.
Вредите от непозволено увреждане
са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният
им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на
плащане длъжникът дължи законната лихва, определена от Министерския съвет за
съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият
размер на гражданските искове е присъден ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането, а именно – 24.11.2018 г. до
окончателното изплащане на присъдените суми.
Съдът се е произнесъл и по дължимите такси и разноски, както и по
веществените доказателства по делото.
По депозираните
жалби:
Срещу присъдата
е депозирана жалба от процесуалния представител на подсъдимата М.И.. В жалбата
и в представеното допълнително писмено изложение излага доводи, че присъдата е
незаконосъобразна и неправилна - постановена при неправилно ценени събрани
доказателства и при липсата на категорични доказателства за авторството. Счита,
че и наложеното наказание е несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,
на смекчаващите отговорността обстоятелства и целите на наказанието. Моли се
съдът да отмени присъдата и да постанови нова – изцяло оправдателна, както и да
отхвърли изцяло предявените граждански искове. Алтернативно е направено искане
за намаляване на присъденото гражданско обезщетение.
Депозирана е
жалба и от частния тъжител и граждански ищец С.Й., чрез процесуалния си
представител. Счита присъдата в частта на приложената реторсия за неправилна и
незаконосъобразна. Моли в тази част присъдата да бъде изменена като на
подсъдимата се наложи справедливо наказание, а присъдата в останалите и
наказателни части да бъде потвърдена. Моли за изменение на присъдата в гражданско
осъдителните и части, като се увеличи присъденото обезщетение.
И двете жалби
са неоснователни.
Първоинстанционния съд е извършил всички следствени
действия и събрал относимите доказателства необходими за обективното,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. На страните е била дадена възможност за доказателствени
искания. При решаване на въпросите за наказателната отговорност на подсъдимата
съдът е обсъдил всичките събрани по делото доказателства като е изложил и
доводи, които обуславят правните му изводи. Същите са правилни, законосъобразни
и обосновани.
Още в първоинстанционното производство
защитата на подсъдимата е оспорвала извършеното от нея престъпление, като е
твърдяла, че няма доказателства за това. Тези доводи на защитата са намерили
своя отговор в мотивите на Шуменския районен съд, които напълно се споделят и
от настоящия състав. Събраните по делото доказателства са анализирани в своята
цялост и са съпоставени и помежду си. Обсъдените са всички гласни
доказателства, като е анализирана тяхната достоверност и са съпоставени с
останалите.
Още
първоинстанционния съд при анализа на доказателствата е обособил две групи от свидетели, с оглед насоката на твърденията
им. Тези на свидетелите Н. Б., Б. С., С. С., А. Й. и А. И.,
които кореспондират
на твърденията на С. Ѝозкочан, изложени в тъжбата и подкрепящи частното
обвинението и групата на свидетелите С. И., С.
Ф., И. М. и Ф. Ф., които
потвърждават в основни линии твърденията на подсъдимата И.. Подсъдимата М.И. отрича да е
отправяла обиди спрямо тъжителката, като
единствено признава, че е написала текстово СМС съобщение, в което не се
съдържат клеветнически твърдения.
При това положение, с оглед противоречивите показания, следва да се
изследват отношенията на свидетелите със страните. Свидетелите Н. Б., С. С., А. Й. и А. И. са в близки отношения с тъжителката /свидетелите Н. Б. и С. С. са приятели на С.Й./, свидетелката А. Й. е нейна дъщеря, а свидетеля А. И. е
неин брат. От своя
страна свидетелите С. И., С. Ф., И. И. М., Ф. И. Ф. са близки родственици на подсъдимата. При това положение никой от
посочените свидетели не би могло да бъде счетен за напълно непредубеден и
незаинтересуван.
За непредубедени могат да се
приемат показанията на свидетелките Б. С. и Вероника Панева, но по отношение
на тях е направено възражение, че те не са присъствали на мястото на инцидента, тъй като са били пред магазина,
а вратата му е била затворена. Основания
за съмнение в тази насока обаче не са налице,
най-вече предвид обстоятелството, че в случая посочените лица са очевидци и са присъствали по време на инцидента, макар и
пред магазина. От своя
страна свидетелката Б. С. е наблюдавала случващото
се в магазина, след началото на конфликта, т. е. не е присъствала на неговото
начало, поради не би могло да се счете, че е възприела всички извършени
действия, но за
събитията които е наблюдавала няма причина да не и се вярва. Поради което правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд при формирането на фактическите си изводи се основавал не само на
тяхната последователност и логичност, а и на наличието
или липсата на данни за предубеденост или заинтересуваност на свидетелските показания. От
друга страна тези показания са съпоставени и с останалите доказателства по
делото и са кредитирани като достоверни само в тази част, в която се подкрепят от други доказателства по делото и за чиято достоверност липсват основания за съмнение.
Такива са и показанията на свидетелката С. С.. Няма данни същата да е пристрастна
или предубедена, като достоверността на показанията ѝ не е оспорена от никоя от страните. Свидетелката потвърждава на първо място възникването на конфликт между тъжителката С.Й. и подсъдимата М.И., при който разговорът се е водел на
висок глас -
обстоятелства, които по начало не се оспорват по делото. Потвърждава проведения разговор между нея и
подсъдимата, в който последната споделила за наличието на скандал между двете във връзка с личен
проблем, както ѝ че конфликта прераснал в размяна на обиди, при който Й. от своя страна наричала И. „курва“, „уличница“,
„свиркаджийка“. Сочи и че е
видяла подсъдимата
силно разстроена и притеснена от случилото се. Заявява също, че тъжителката С.Й. е замервала с намиращи се наоколо
предмети подсъдимата И..
Тези свидетелски показания се
подкрепят и от съдържанието на приложеният като
веществено доказателство – 1 бр. СД, съдържащ звукозапис на прието на 24.11.2018 г. телефонно обаждане в РЦ 112 – София от телефонен номер на подсъдимата И.. Сигналът е
подаден от подсъдимата И. на Единен европейски номер за спешни повиквания 112 и
видно от съдържанието му,
подсъдимата е посочила, че „има проблем, иска да повика
полиция“, както и че се обажда „от Шумен, магазин Барге…“. Поради прекъсване на
разговора операторът на РЦ 112 – София
върнал обратно позвъняване на приетото обаждане, но безуспешно, тъй като
първоначално линията била заета, а на второто позвъняване абоната не отговорил.
Тези обективни данни са в унисон с обясненията на подсъдимата в тази насока,
както и с показанията на свидетелката С. С., че тъжителката се намесила
физически, прекъсвайки разговора.
От приложеното Писмо Изх. №
27677/19.12.2018 г., от „Теленор България“ ЕАД е видно, че мобилен номер +******,
от който е подаден сигнала на Единен европейски номер за спешни повиквания 112,
е собственост на подсъдимата М.Ф.И.. Това обстоятелството, сочи на достоверност на
твърденията на подсъдимата за наличието на конфликт между двете. Обясненията на подсъдимата И. и показанията
на С. И., С. Ф., И. М. и Ф. Ф. кореспондират на фактическите твърдения, изнесени в
тъжбата за наличието
на изострени отношенията между двете
семейства.
Първоинстанционния съд е кредитирал показанията
на свидетелката
Вероника Панева, за която липсват основания да бъде счетена за предубедена или
заинтересована. Правилно е прието, че
особеностите в изказа и структурирането на показанията, сами по себе си не обуславят
недостоверност на твърденията ѝ. Показанията и по отношение
действията на тъжителката Й. и свидетелката Н. Б., а също така и на подсъдимата И., се потвърждават както от обясненията
на подсъдимата И.,
така и от показанията на свидетелите Н. Б., С. С. и Б. С.. Поради което не съществува причина в тази им част те да не бъдат
кредитирани.
В подкрепа на изложеното са и
показанията на свидетелката А. Й.,
която е възприела случилото се от разказа на самата тъжителка, а също е била и
адресат на част от изпратените съобщения от страна на подсъдимата. Въпреки, че
тези доказателства от една страна са косвени същите са напълно в унисон с
останалите и коментирани докзателства и потвърждават по безспорен начин факта,
че са били получени съобщения, изпратени от подсъдимата от личния ѝ мобилен телефон, както и че тъжителката е била силно притеснена от случилото се през процесния период - 18.06.2018 г. – 24.11.2018 г.
С оглед на което съдът
приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимата и тъжителката са си разменили описаните изрази с
обидно съдържание.
По делото са разпитани и свидетели А. Д.
И., С. И., С. Ф., И. М. и Ф. Ф.. Същите обаче не са очевидци на инцидента на 24.11.2018 г., така и на изпращането на съобщения
на тъжителката от страна на подсъдимата на 18.06.2018 г. Техните позакания
сочат само на наличието на
траен конфликт между семействата на подсъдимата и тъжителката, както и за споделеното с тях от страна на подсъдимата,
респ. тъжителката психично състояние. На тези влошени отношения
навеждат и представените във въззивното производство писмени доказателства –
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.04.2019
година на Районна прокуратура гр. Шумен, сочещ че конфликта между двете семейства
продължава и след процесните събития.
По отношение на част от показанията на свидетелите не са събрани
достоверни доказателства, които да ги потвърдят или опровергаят по категоричен
начин, поради което
и районния съд не ги е кредитирал. Но тъй като се касае до несъществени подробности, те не рефлектират върху отговорността на подсъдимата. За основните факти свързани с изпълнителното деяние, правната квалификация
и авторството са събрани безспорни
доказателства. Именно те са обусловили атакувания съдебен акт.
По отношение на обвинението по чл. 147, ал. 1 от НК, във вр. чл.
26, ал. 1 от НК, а именно, че на 18.06.2018
г. в гр. Шумен посредством телефонни съобщения от телефон с № ****** и на
24.11.2018 г. в магазин за наливна парфюмерия „Баргело“, находящ се на бул.
„Славянски“ № 40 в гр. Шумен, разгласила пред роднини и приятели позорни
обстоятелства за С.Д.Й., ЕГН **********, а именно, че „разваля семейства“ и
„ходи с чужди мъже“, съдът счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи
категоричен извод, че подсъдимата е осъществила състава на това престъпление.
Този извод на съда се подкрепя и от заключението на изготвената съдебно-лингвистична
/преводаческа/ експертиза, която установява съдържанието на изпратените съобщения от телефона на подсъдимата до
тъжителката и нейни родственици. Не се споделя оплакването, че не
е било доказано, че съобщениета са изпратени от номера или профила на
тъжителката, или че не съществува доказателства същите да са стигнали до
адресата. От приложеното Писмо Изх. № 27677/19.12.2018 г., от „Теленор
България“ ЕАД е видно, че мобилен номер +******, от който е подаден сигнала на
Единен европейски номер за спешни повиквания 112, е собственост на подсъдимата М.Ф.И..
Този телефонен номер е отразен и на СМС съобщенията изпратени до пострадалата
на 18.06.2018 год., на които след всяко съобщение е отразено, че е получено,
респк. видяно. Останалите текстови съобщения са изпратини от профил, на който
изрично е отразено името на подсъдимата, като не същесвува абсолютно никаква
пречка тези текстови съобщения, или СМС наричани често и разговорно, макар и
изпратени от профил да са изпратят от телефона, още повече, че изрично е
посочено, че са изпратени чрез месенджера. Фактът, че тези разпечатки се
представят от пострадалата, сочи, че тя и близките и са ги получили.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимата М.Ф.И. е осъществила състава и на двете престъпления на частното обвинение.
Деянията
подробно са анализирани както от субективна, така и от обективна страна.
Изложени са мотиви по доводите на страните. Изложените съображения се споделят.
Пред настоящия състав се излагат идентични доводи, като тези разгледани от
районния съд. По отношение на тях не могат да се добавят кой знае колко по различни съображения от
тези на първоинстанционния съд.
На първо
място, предвид така
установената фактическа обстановка съдът
приема, че подсъдимата М.И. е
осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението обида по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК като е казала думи, унизителни за честта и
достойнството на С.Й., наречена от нея “курва“,
обида изречена в нейно присъствие. Налице е квалифициращия
признак във връзка с чл.148 ал.1 т.1 от НК, тъй като обидата е нанесена
публично и по този начин е станала достояние не само на частния тъжител,
но и на
неограничен брой лица. Обидните
изрази са обективирани по такъв начин, че са стигнали до обидения, тъй като са
изречени в негово присъствие и на публично място. По същество субектът изразява
отрицателна оценка, отрицателно мнение за личното достойнство на обидения.
Унизителния характер на казаното от дееца се преценява на основата на приетите
в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на
приетите в обществото морални норми за общуване, за зачитане на честта и
достойнството на всекиго. При обидата чрез думи, когато деецът казва нещо
унизително за достойнството на засегнатия, отрицателна оценка или мнение за
личността на пострадалия се прави в езикова форма, като се използват унизителни
от гледна точка на господстващия морал епитети, унизителни съждения за
качествата на жертвата. Същите са
годни да накърнят достойнството му, тъй като според съвременните обществени
стандарти са неприемливи. Употребените изрази не са само форма на неучтивост,
неспазване правилата на приличие или проява на недостатъчно възпитание. Те
представляват изразяване на една отрицателна оценка на дееца, на едно
отрицателно мнение за достойнството на засегнатия. Деянието е умишлено, тъй
като извършителя е имал съзнанието, че това което е изрекъл/казал може да унижи
честта или достойнството на лицето до което се отнася. В случая не се касае до
право на изразяване на мнение, което е право на личността да се реализира в
социалната реалност. Тъй като обидата е предела и ограничението на правото на
изразяване на мнение. И тъй като не се касае за представители на държавна власт
или политически фигури, които по принцип са подложени на по високо ниво на
критика, то не следва да се тълкува и разширително правото на изразяване на
мнение или критика. Използваните изрази от подсъдимата са унизителни от гледна
точка на господстващия морал, епитети, отразяващи отрицателни качества и
унизителни съждения за качествата на частния тъжител. На основата на приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане честта и
достойнството на всекиго изречените от подсъдимата обидни думи са безспорно с
унизителен характер. В тази насока Р.664-72-І, Р.22-95-ІІІ, Р.28-72-ІІ, Р.583-75-ІІ,
РКС № 15/1993 по к.д.№ 17от 1933г.
В бита и ежедневието думата
“курва“ се използва за жена, която живее развратно, жена, която има безразборни
полови връзки, а в преносен смисъл се използва за пълно нравствено разложение; поквара, безнравственост. Всяко от тези думи е израз на
негативна оценка към личността, за която се отнася, тъй като от гледна точка на
господстващия морал отразява една крайно отрицателна оценка за честта и
достойнството на лицето към което е отправена, има
унизителен характер и е от естество да накърни чувството за лично достойнство и
чест. Оценъчния субективен характер следва винаги да бъде в някакви граници, а
те са - да не накърняват нечий други
права. В случая те са от естество да накърнят достойнството на отделната
личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и
непристойно отношение. Думата „курва“ категорично следва да се приеме за обидна
проява с цел принизяване на личностните качества, била тя и пречупена през
призмата на личното субективно виждане на подсъдимата. Тя засяга личната,
интимна сфера на пострадалата по един язвитилен и унизителен начин, а подобен
подход не е нито необходим, нито приемлив.
Разпространяването
представлява довеждане на обидата до знанието на по-широк кръг от хора. Това
става най често чрез различни печатни произведения, аудиовизуални средства за
масова информация, или казването им на глас в присъствието на неограничен кръг
от хора. От материалите по делото се доказва по безспорен начин, че изречената от
подсъдимата дума е била чута от множество свидетели, които са били във и пред
посочения търговски обект. В настоящия случай не само, че обидата е била
изречена пред повече хора, то тя е изречена и на място, което по своя характер
може да бъде определено като публично, доколкото обичайно в търговски обект се
намират множество хора, а той се намира в централната градска част. От
изложеното се доказва по безспорен начин, че подсъдимата е била наясно, че се
намира на публично место и е съзнавала, че изричаните от нея думи ще бъдат чути
не само от тъжителката, по чийто адрес са били отправени, но и от присъстващите
във и около магазина.
Деянието е извършено умишлено, като деецът е предвиждал, че казаната от
него дума е обидна, унизителна за лицето, съзнавал е че се възприемат, както от
пострадалата, така и от неограничен кръг от лица, намиращи се в магазина, а също така и от такива пред посочения магазин, като е желала и целяла
да унижи достойнството и честта на лицето.
Поради което и
оплакването за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда е
неоснователно. Не са налице условията и предпоставките за постановяване на
оправдателна присъда.
Безспорно установено по делото, е
че от своя
страна тъжителката Й. също е осъществила състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК, тъй като е отправила към подсъдимата И. думите „курва“, „уличница“, „свиркаджийка“, възприемани безспорно от обществото като обидни по доводите развити подробно по
горе. Времето и мястото на извършването
им е идентично, като деянието е извършено умишлено. Не е налице несъответствие в тежестта на отделните деяния. Съгласно разпоредбата на чл.
148, ал. 3 от НК в случаите на
чл. 148, ал. 1, т. 1 може да намери приложение разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от НК. Т.е. ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да
освободи и двамата от наказание. В случая страните са с изравнени
позиции – като на обидата се е отвърнало с обида, чрез причинената взаимност.
Няма спор, че в българския бит и език съдържанието на думите „курва“,
„уличница“ и „свиркаджийка“ са обидни и накърняващи достойнството на личността,
защото се свързват с принизяване личностните качества. В резултат на
отправената ѝ обида тъжителката, на свой ред отправя нецензурни думи по отношение на подсъдимата, като разменените обидни думи са сходни по
съдържание и морална укоримост.
Ето защо правилно и
законосъобразно Шуменският районен съд е приел, че са
налице условията за приложение на чл. 146, ал. 2 от НК и е освободил подсъдимата от
наказание по реда на тази разпоредба. За
приложението на реторсията е необходимо да е налице
взаимно нанасяне на обида между две лица, като е без значение кой от двамата
извършители на това деяние пръв го е осъществил /Решение № 49/1972 г. на ВС,
ОСНК/. Поради което
не са налице основания за отмяна на реторсията и осъждането на подсъдимата. Като е преценил всички
обстоятелства имащи значение за правната квалификация и съставомерността на
деянията съдът е постановил един обоснован и законосъобразен акт. Материалния
закон е приложен правилно.
По отношение на обвинението по чл. 147, ал. 1 от НК, във вр. чл.
26, ал. 1 от НК от обективна страна са засегнати обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на положителната
оценка за личността му. Изпълнителното деяние на престъплението клеветата се
определя като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването
представлява довеждане до знанието на
трето лице на несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с
личността на пострадалия. Позорно обстоятелство е твърдението за съществуването
на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от
естеството да накърни неговото добро име в обществото. В същото време
обстоятелствата, които се разгласяват следва да са не само позорни, но и
неистински. Фактите и
съпровождащите обстоятелства трябва да са ясно казани, те не
трябва да се подразбират или да се тълкуват по някакъв начин, който да сочи на
нещо позорящо, т. е. да се стига до извода за
опозоряване въз основа на тълкуване. Те трябва пряко и директно да са такива.
Освен това, позорящите изрази следва да са принципно приети за такива от
обществото, да имат трайна негативна обществена оценка за тях
като такива, а не да се касае за субективната им преценка в този смисъл
от страна на отделни лица. И не на последно място,
опозоряващите изрази трябва да са насочени към конкретен адресат.
Фактите
следва да бъдат конкретизирани по време и място. При клеветата се разгласява
невярна информация за определени позорни факти и обстоятелства, свързани с
личността на пострадалия. В случая на 18.06.2018 г. подсъдимата
И. е изпратила съобщения на родственици на пострадалата /съпруг, син и дъщеря
на тъжителката/, в които написала, че последната „хайтосва с чужди мъже
/курвари/“, „с чужди мъже флиртува“, „разваля чужди семейства“ и др. подобни. А също така и на
24.11.2018 г. в магазин за наливна парфюмерия „Баргело“, в гр. Шумен,
разгласила пред приятели позорни обстоятелства, че „ходи с чужди мъже“ и „разваля семейства“. Всеки
един от изброените изрази създава една абсолютно негативна оценка към
личността, за която се отнася.
Посочените изрази от гледна точка на
господстващия морал отразяват една крайно отрицателна оценка за честта и
достойнството на тъжителката, към която са били отправени и са от
естеството да накърнят доброто ѝ име в
обществото. В случая се касае за разгласяване на позорни факти, свързани с личността
на С.Й.. Те в пълна степен изразяват отрицателна оценка на личността на тъжителката.
Съдебната
практика трайно приема, че за осъществяването на състава на посоченото
престъпление не е достатъчно разгласените факти и обстоятелства да са позорящи
от гледна точка на морала, но е необходимо и да не отговарят на
действителността, т. е. да са
неистински./ Р.22-95-ІІІ, Р.17-11-І, Р.70-09-І/. По делото не са
събрани доказателства, които да доказават твърдените от подсъдимата
обстоятелства, поради което нейните изявленията не отговарят на действителността и това обуславя носенето на наказателна
отговорност за клевета. Изричането от едно лице на
различни думи, изрази и фрази, клеветнически по естеството си, насочени срещу
едно и също лице, на едно и също място, в едно и също време се квалифицира като
едно престъпление без значение от това колко различни категории клеветнически
обстоятелства се разгласяват за това лице. Броя на клеветническите изрази могат
да има значение единствено при индивидуализация на наказанието. Поради което и написаните/изречени различни
фрази нямат самостоятелно правно значение, а се разглеждат като едно деяние.
Деянието представлява
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява
по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл. 147, ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен период от време - в периода от 18.06.2018
г. до 24.11.2018 г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината -
пряк умисъл за всяко от деянията.
В тази връзка следва да се
отбележи и следното, с оглед направеното оплакване в жалбата на подсъдимата. Настоящият
състав счита, че не е допуснато противоречие между диспозитив и мотиви. Касае
се за две отделни пристъпления – клевета, едното осъществено на 18.06.2018 год.
– чрез писмени съобщения, СМС-си, а другото на 24.11.2018 – чрез думи изречени
на глас. Така е посочено в диспозитива на присъдата, така е прието от съда и в
мотивите. Смисъла на посочение период в мотивите е във връзка с непродължителния
периода на извършването им, с оглед приложението на чл. 26, ал.1 от НК. Те.
Съдът е приел, че от 18.06.2018 /датата на първото престъпление/ до 24.11.2018
/датата на второто престъпление/ е изминал непродължителен период от време,
т.е. периода е непродължителен и следва да намери приложение чл. 26, ал.1 от НК
/което е и по благоприятно за дееца/. Освен това се касае за чисто техническа
грешка в посочването на месеца за второто деяние, тъй като тази неточност е изолиран
случай, допуснат само при коментара за наричието на продължавано престъпление. Поради
което не влияе на приетата фактическа обстановка и правни изводи на съда и не
води до противоречие между диспозитив и мотиви.
Настоящият състав също споделя
становището на първоинстанционния съд, че израза „има
и ще покаже нейни записи“ не съдържа каквито и да било твърдения за конкретни
фактически обстоятелства, които биха могли да бъдат квалифицирани като позорни.
В тази връзка позоваването на посочената практика е удачно и съответно - Решение
№ 87/1971 г. на ВС, ІІ н.о.; Решение № 70/1990 г. на ВКС, І н.о., Решение № 80/1998
г. на ВКС, ІІ н.о., Решение № 210/2013 г. на ВКС, III н.о., Решение № 104/2013
г. на ВКС, III н.о./. Доколкото инкриминираният израз не съдържа твърдения за
позорящи факти, съдът приема, че не се разгласява позорно обстоятелство, което
да е от естество да засегне честта и доброто име на тъжителката в обществото. Поради
което и за разгласяването на тази фраза, подсъдимата е призната за невиновна и
частично оправдана.
Престъплението е извършено с пряк
умисъл, тъй като дееца е съзнавал, че изричайки тези думи, същите са
едновременно и позорящи и неистински, както и че приписваното поведение и
действия не са извършени от пострадалата, но е целял твърденията му да стигнат
до знанието на посочените по-горе лица.
Поради което и
оплакването за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда е
неоснователно. Материалния закон е приложен правилно. Не са налице условията и
предпоставките за постановяване на оправдателна присъда.
По отношение на наложеното
наказание. Съдът не е приложил разпоредбата на чл. 78-а от НК. Отчел е
обстоятелството, че съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК, алинеи 1 - 5 не се
прилагат при множество престъпления. В разглеждания казус се касае за две отделни престъпления - обида и клевета. По отношение деянието обида по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК е приложен
института на реторсията и на подсъдимата не е наложено наказание. Това
обстоятелство обаче, както правилно е преценил
първоинстанционния съд, не променя
факта, че е налице множество престъпления, осъществени от подсъдимата. В този смисъл и посоченото Тълкувателно решение № 127/1963 г. на ОСНК, съгласно което за осъдено лице се приема всяко лице, което е признато за виновно да е
извършило дадено престъпление. Изрично е посочено, че съдът
може на основание за реторсия да освободи от наказание подсъдимия, но и в този
случай подсъдимият също е осъден, тъй като е признат за
виновен. Личното основание за ненаказване не заличава факта на
извършеното престъпление и виновността. Ето защо не са налице условията за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на извършителя от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Тъй като по отношение на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1
от НК е приложен
института на реторсията и на подсъдимата не е наложено наказание, поради което няма да се коментира
вида и размера наказанието и начина на определянето му.
По отношение на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК съдът прецени следното: като смекчаващо вината обстоятелство са приети личността на подсъдимата,
която е с чисто съдебно минало, младежката ѝ възраст, добрите характеристични данни, а също така и наличието на конфликт, обусловил трайно влошените
отношения между
семейството на подсъдимата и тъжителката. Същевременно липсват отегчаващи
вината обстоятелства. Степента на обществената опасност на конкретното деяние съдът е преценил като сравнително висока. Съдът е
приел, че са налице изключителни и многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават приложението на чл. 55 от НК, поради което е
наложил на подсъдимата И. за извършеното от нея престъпление по чл.
147, ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК наказание при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, а именно „глоба“ в размер на 1
500 /хиляда и петстотин/ лева. Съдът е приел, че целите на наказанието,
посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по този начин, както и да
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция. Поради което наложеното
наказание е под предвидения минимум. Настоящият състав се съгласява с тези
доводи на първоинстанционния съд. Отчетени са всички обстоятелства имащи
значение за индивидуализирането на наказанието. Във въззивното производство не
се събраха нови доказателства в тази насока, а и с оглед на обстоятелството, че
наложеното наказание е под минимума по нататъшно намаляване е невъзможно. От друга страна не е направено и
искане от частната тъжителка за увеличаване на така определеното наказание.
По отношение на гражданските искове, предявени от страна на тъжителката С.Й.:
Съдът е приел, че и двата
предявени граждански иска от страна на тъжителката С.Й. за претърпените неимуществени вреди са допустими и частично основателни. Съдът
е изложил доводи свързани с гражданската отговорност и задължението за
обезщетяване на всички отрицателни последици, настъпили за пострадалата
тъжителка. Изходено е от правилото на чл. 45 от ЗЗД - правило да не се вреди
другиму и неговото нарушаване. При наличието на противоправно поведение от
страна на подсъдимата М.И., в резултат на което са възникнали вредите от
деянията и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява, съдът е приел, че исковете са основателни. По
отношение на размера на исковете съдът е приел, че той/размера/ следва да
овъзмезди пострадалата за всички отрицателни последици, които са настъпили в
резултат на деянието на подсъдимата, въпреки, че засегнатите блага в тези
случаи нямат цена, тъй като се касае за чест и достойнство. Ето защо в случая
размера на обезщетението е определен по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и критериите залегнали в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС. Понятието “справедливост” е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е
извършено то и допълнителните неудобства, моралните страдания, които са били
причинени вследствие нанесената клевета и пр. /в т.см. Постановление № 4/1968г.
на Пленума на ВС/.
По отношение на гражданския иск на тъжителката Й. за вредите от
престъплението по чл. 148,
ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК: районния съд го е приел за частично основателен. Правилно съдът е преценил, че „При предявен и приет за разглеждане в
наказателния процес граждански иск съдът е длъжен да се произнесе по същество с
присъдата в тази част. Освобождаването от наказание не освобождава деликвента
от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД“. Поради което приемайки, че
пострадалата е претърпяла морални
страдания от засягането на достойнството ѝ, съдът по справедливост ги е оценил на 300.00 /триста/ лева. В този размер съдът го е уважил, като в останалата му част до пълния предявен размер е отхвърлил като
неоснователен.
По отношение на граждански иск на Й. от престъплението по чл. 147,
ал. 1 от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът е счел същият също за частично
основателен. Съдебната практика по начало приема, че при престъпления от вида
на процесното пострадалият винаги претърпява морални страдания предвид претърпените неудобства и
емоционален дискомфорт в резултат на деянието. Поради което на основание чл. 52
от ЗЗД съдът е приел, че е справедливо претендирания граждански иск за
неимуществени вреди да бъде уважен до размер 500 /петстотин/ лева, а в
останалата си част до пълния предявен размер да бъде отхвърлен.
Гражданските искове са правилно определени. Безспорно
частния тъжител е претърпял морални вреди в резултат на нанесените му обида и
клевета. При определяне на размера първоинстанционния съд е отчел настъпилия
емоционален дискомфорт на пострадалата, наличието на трайно утежнените семейни
отношения и обстоятелствата, при които са извършени деянията. Не е без значение
и обстоятелството, че при престъплението обида извършено от подсъдимата и
пострадалата е извършила аналогично деяние. Наранените чест и достойнство са
овъзмездени по справедливост. Не се налага корекция на определното обезщетение.
С оглед на обстоятелството, че вредите
от непозволено увреждане са изискуеми от момента на деликта за уваженият размер
на гражданските искове е присъдена
законната лихва върху тези суми, считано от 24.11.2018 г. до
окончателното им изплащане.
При разпределянето на направените по делото
разноски съдът е приложил разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 от НПК. В същото време е съобразил константната съдебна практика, че при прилагане на реторсия разноските остават за
сметка на страните така, както са направени /Р.255-92/. Поради което е възложил на подсъдимата М.И. направените от тъжителката С.Д.Й. деловодни разноски и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 223.96 лв. /двеста двадесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляващи съответната част от направените от нея деловодни разноски и
разноски за адвокатско възнаграждение. Останалите са останали в тежест на
тъжителката.
Във въззивното
производство не се представени доказателства за направени разноски, няма и
изрично направени искания в тази насока, поради което и съдът не дължи
произнасяне по тях.
Съдът се е
произнесъл и по дължимите държавни такси и веществени доказателства.
По делото не се събраха доказателства,
променящи фактическата обстановка или правните изводи. При извършената проверка
въззивният съд не констатира съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Във въззивното производство не се събраха нови
доказателства, водещи до промяна на фактическата обстановка или до установяване
на нови фактически положение. Неоснователно е оплакването за неправилно
приложение на материалния закон и за несправедливост на наложеното наказание.
Ето защо съдът намира, че присъдата на
Шуменския районен съд е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена.
Поради което и водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
На основание чл. 338 от НПК потвърждава изцяло присъда № 13 от 13.03.2019
год. постановена по НЧХД № 3102/2019 година по описа на Шуменският районен съд.
Решението е окончателно. Да се съобщи на страните.
Председател :
Членове: 1.
2.