№ 1585
гр. Варна, 19.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Ц. Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20223100501240 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Въззивната страна С. М. М., редовно и своевременно уведомен от
преходно съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Д. Ч.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна Ц. И. М., редовно и своевременно уведомена от
предходно съдебно заседание, явява се и се представлява от адв. Д. В.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ" - ВАРНА, редовно и своевременно призовани по реда на
чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се представляват от процесуален представител.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ВЪЗЗИВНИКЪТ М.: Не успяхме да постигнем споразумение, защото
1
няма разбирателство, никакъв вариант не възприема майката. Няколко пътя я
помолих тя да предложи вариант. Аз се съгласих на това, което вие
предложихте - три уикенда, за да не преча на учебния процес на детето, да не
го обърквам.
ВЪЗЗИВАЕМАТА М.: Учебният процес стартира на 15.09., детето
тръгна на училище. Нищо по-различно от това до момента не се случи.
Идеята беше да тестваме новия режим, бащата да участва в образователния
процес, това не се случи във времето, което му е дадено по регламент. Той не
участва в учебния процес, не води детето на уроци, не го познават, от 15-ти до
30-ти той просто изчезна, не се появи, не се обади да попита детето как е,
добре ли се чувства, как се справя с образователния процес. Сигурно е имал
ангажименти. Не се обади нито на мен, нито на детето, това не е за първи път.
Когато той има ангажименти и се фокусира върху тях. За мен той би могъл да
се справи да бъде с детето по времето на неговия свободен, неангажиран в
учебния процес, режим. Трябва да се присъства на уроците по виолончело по
настояване на госпожите, аз съм там всеки вторник и петък, в четвъртък,
събота и неделя ходи на уроци по солфеж и пиано. Заедно решихме да
постъпи в Музикалното училище. Ц. имаше желанието да тръгне по този пъти
и аз и помагам, бидейки до нея. В събота и неделя ходи на уроци по солфеж и
́
пиано. С. все още твърди, че това е грабене от неговото време, аз съм на
мнение, че той може да е до нея и да присъства на тези уроци, тогава тя ще е
безкрайно щастлива, че баща и е до нея и ще се гордее с това. Ще казва:
́
„Това е баща ми.“
СЪДЪТ докладва постъпил информационен формуляр с вх. №
23671/12.10.2022г. за проведена среща за разрешаване на спор с използване на
медиационни техники, както и уведомление с вх. № 22219/27.09.2022г. от
Центъра по медиация.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
постъпилите писмени документи, а именно: информационен формуляр с вх.
2
№ 23671/12.10.2022г. за проведена среща за разрешаване на спор с използване
на медиационни техники, както и уведомление с вх. № 22219/27.09.2022г. от
Центъра по медиация.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на
въззивника С. М. М..
ВЪЗЗИВНИКЪТ М.: Аз съм водил детето един-два пъти миналото
лято на солфеж и пиано, просто беше тенденциозно записана точно миналото
лято, когато съдът постанови привременните мерки, точно предния ден
детето е записано. За миналото лято точно вторник и четвъртък майка и я
́
записа на тенис. Когато взимам детето, ми се съобщава едва ли не в заповедна
форма: „Утре в осем часа трябва да я закараш и после да я вземеш.“ Това се
съобщава в петък в 18 часа.
Претенциите ми са единствено, че аз като баща на детето искам повече
време с него, то също иска да прекарваме повече време заедно. При нас си
почива, вижда мен, баба си и дядо си. 15.09.-30.09. е само една събота в
живота на детето. Имах ангажимент, тогава ми се полагаше да я видя. Когато
детето е при майката, часовникът, с който детето комуникира, е изключен, аз
не мога да се чувам с нея, трябва само през майката да се чувам с нея. Не мога
да разбера, защо две години Ц. ми позволяваше да виждам детето, само
когато тя прецени, и затова заведох делото. Не мога да разбера защо двама
души поради една или друга причина се разделят и аз като баща съм наказан,
с какво съм по-различен, с какво съм виновен в тази ситуация, за да съм
наказан да виждам детето си два пъти по ден и половина. Огорчен съм от
институциите, които посетих и търсих помощ, като „Закрила на детето“,
прокуратура, за някакви неща, които се случиха. Всичко е описано по делото,
никой не ми помогна, много съм огорчен от това нещо. Не знам как да
постъпя, за да имам повече време с детето. По думите на майката аз не трябва
да я виждам. Исках разширен режим. Първо исках разширен, после го
обсъдихме и се съгласих на три уикенда, когато няма да преча на процеса, но
и това се отхвърля категорично и на медиацията.
3
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА на основание чл. 59, ал. 6 от СК към изслушване на
въззиваемата Ц. И. М..
ВЪЗЗИВАЕМАТА М.: Детето категорично иска да се занимава с
музика, всеки ден си гледа инструмента. Дори госпожата каза да не го
пипаме, имахме период, в който го бях осигурила, че е трудно осигуряването
на инструмент, и тя почти всеки ден искаше да се отвори виолончелото, но
госпожата каза категорично докато не започне процеса на обучение, да не
пипа, едва съм я удържала. Тя е щастлива с това, което прави. Уроците
продължават по-малко от час. Няма заповедна форма, аз само пиша. Аз
казвам: „На първи от еди-колко-си часа детето има урок.“ Има два урока,
засега всяка събота и неделя има уроци. Детето ходи на пиано не
тенденциозно от миналото лято, а от две години. През седмицата водя детето
в 8 часа, а засега в 16:50 часа ги взимаме. От 18-ти започват нови предмети,
които са по половин час и се удължават. Подготвила съм програмата на
детето и я представям. Солфежът е много труден и аз съм я записала по
препоръка на госпожата. Много по-уверена е. От утре ще бъде в училище до
18 часа във вторник, сряда и петък. Понеделник и четвъртък приключва в
16:50 часа. По специалния предмет трябва по съвет на госпожата да ходи на
виолончело и родителят до април, защото не могат да се справят сами с ръце,
крака, стойка. Те искат ние да се научим, да присъства родител, и после вече
април-май те вече ще са по-уверени и няма да има нужда от нашето
присъствие в тези часове. Сега е задължително, всеки вторник и петък от
13:20 часа до 14:00 часа аз съм там, но то е все пак наше желание.
Детето има мобилен телефон и във всеки един момент С. може да се чуе
с нея, когато иска. Часовникът го купих, за да може да си общувам с Ц.,
когато е при баща си, но той ограничава тези обаждания, не позволява на
детето, когато е при него, да ми се обажда, затова аз вече не го ползвам.
Всеки може да говори каквото си иска. За режима, който е постановен на
18.08. - привременните мерки, аз също не съм съгласна с него. Там е дадено
на бащата всяка четна седмица във вторник и четвъртък да вземе детето за по
2 часа. Нито за Ц. е добре това, нито за бащата. От много отдавна, от лятото,
4
аз му казвам да вземе Ц. в петък и да я върне в събота по някое време. Той
отдавна не взима Ц.. Мерките са нещо важно, но аз гледам какво иска моето
дете. В петък му се обадих в 16 часа, трябваше да я вземе в 18 часа. Давам
повече време и искам да го давам, щом детето го иска. Вместо в 18 часа по
регламент на съда, аз му се обадих да я вземе в 16 часа, той я взе от училище.
Той беше извън града, върна се, взе я, в събота я върна по-късно. Тези 2 часа
във вторник и четвъртък губят време. Детето не е окей по този начин.
Отдавна това не го спазваме. По мое предложение и включително този петък
я взе в 17 часа и я върна в 12:30 часа в събота. Не мога да кажа, че не я в
давам. Искам детето да спортува, да ходи на плуване. Аз съм против трите
уикенда, защото ако детето се върне в неделя в 18 часа при мен, не знам дали
ще мога да го подготвя за всички домашни и упражнения. Когато тя е с
бащата, те не работят, само прекарват свободно време, каквото той твърди, че
детето трябва да има. Ще се съобразя с всичко, което съдът реши, и с детето.
Ако то каже, че иска при баща си, никога няма да я спра. Аз искам нашият
татко да повярва, че детето трябва да плува, да присъства. Аз не споря, аз
искам да вървим двамата до детето и да осъзнаем, че времето не е наше,
времето е на детето. Когато е при него, не я води никъде. Излизаме от плуване
и детето пита: „Мамо, дали татко дойде малко по-рано да ме вземе?“ То
очаква да дойде на негово състезание, очаква да е до нея, а той не е, той не
присъства в нейната ангажираност. Аз искам и детето иска да присъства.
АДВ. Ч.: Моля, за да установите обективната истина, да отговорят и
двамата родители какво се случи на празника на детето на 15.09. Нека всеки
си каже версията, защото моето становище е, че това, което се излага в
момента пред вас, не е обективната истина.
ВЪЗЗИВАЕМАТА М.: На 15.09. С. очаквано от мен дойде, но
неочаквано за детето, дойде със закъснение отново, защото той никога досега
не е присъствал на завършване на детска градина, празници, тържества и т.н.
Детето беше в строя с букет в ръка, очакваме вече да влизат, и той дойде, тя
го видя, излезе извън строя и се разплака. Той почна да и говори тихичко. Аз
́
после я питах: „Защо, мамо, плачеш? Ето, баща ти дойде.“ Тя отговори: „Защо
тати закъсня и ми говори толкова тихичко?“ Аз казах: „Мамо, той така си
говори.“ Едно дете иска на празника да чуе „много си красива, моето дете,
прекрасна си, да ти е добър пътят“, да пожелае здраве, късмет, вдъхновение.
Като си седнал под нея, като си клекнал и тя е по-висока с 1.36 м. и като и
́
5
говориш тихо, няма как да стане, децата усещат родителите си и настроенията
ни.
ВЪЗЗИНИКЪТ М.: Това, което майката разказа, тя не е присъствала на
него. Аз не съм закъснявал, аз съм член на групата и знам в колко часа
трябваше да бъда там. Бях точно в колкото пишеше за родители, защото
родителите не се допускаха. Имаше някакво влизане на две деца по някакъв
повод горе в стаята. В точното време, в което трябваше да присъствам в двора
на училището, аз бях там с букет цветя. Може би съм благодарен, че баба и и
́
дядо и не дойдоха, въпреки че имаха голямо желание, защото сигурно съвсем
́
щеше да се разстрои детето. Детето беше най-отпред, видя ме, изтегли се,
като наближи майка си, спря и я гледаше сякаш не смее да пристъпи пред нея.
Аз клекнах, за да съм на нейното ниво, защото тя е мъничка, и и се радвам,
́
казах и: „Прекрасна си, моето слънчице, чудесна си, честит празник!“
́
Честитих и и и се напълниха очичките със сълзи. Гледа майка си, гледа мен,
́́
по едно време се разстрои и започна да ме успокоява: „Тате, аз сега почвам
училище и като имам време, ще идвам при теб да те виждам, когато мога.“
Това бяха първите думи, които каза, аз взех да я прегръщам и да и казвам:
́
„Тате, не се разстройвай, имаш прекрасен празник.“ и тя продължи. Даже
след това се изтеглих, бяхме поканени всички родители да се съберем в
някакво заведение, за да се опознаем с класната на Ц.. Звъннах веднага, не
знаех как да постъпя, дали да ходя, да продължавам да го разстройвам детето
на хубавия му празник. Звъннах вкъщи в семейството и не знаех как да
постъпя. Те влязоха и се отказах да изчакам, за да не я разстройвам повече.
ВЪЗЗИВАЕМАТА М.: От месец май я водя на терапевт, за да преживее
по-лесно ситуацията, докато не се изчистят дефицитите в нашите конфликти.
Може би на 10 дни ходи на специалист, който и помага, надявам се, и ще
́
продължавам да я водя. С. и неговата адвокатка твърдяха, че има родителско
отчуждение, беше по съвет на вещите лица. Пет човека ни посъветваха едно и
също. Тя е свръхчувствителна и състрадателна.
АДВ. Ч.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. В.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Ч.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
6
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от въззиваемата
страна график на часовете за обяд и самоподготовка на начален курс
/музиканти/ за учебната 2022/2023г.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ч.: Личната история на страните датира от 2020г., когато е
тяхната раздяла. До момента са минали две години, през които цялата
семейна система, която все още не се е разпаднала, функционира по този
начин, т.е. детето е въвлечено в конфликта на лоялност. Тази случка, която се
е разиграла на 15.09., е изключително показателна и няма как един жив човек
да не бъде разстроен, аз видях емоцията ви, такава е и моята емоция, когато
разбрах какво се е случило с детето. Тази случка изисква здрава реакция на
водещия родител, т.е. майката да каже „Това е твоят баща, отиди при него.“
Просто да даде свободата на детето да направи избор да допусне и другия
родител в системата. Няма как да се случи в тази семейна двойка, които са
вече бивши съпрузи. И двамата живеят в травмата на раздялата и
продължават в садомазохистичната верига да функционират, и тяхното дете е
въвлечено. Моята прогноза е, че това ще продължи, защото на 10.02. е
депозирана комплексната съдебно-психологична и психиатрична експертиза,
където вещите лица през месец февруари установяват начална форма на
родителско отчуждение. Ако ние бяхме удължили този процес и бяхме
поискали нова експертиза, аз съм абсолютно убедена, че родителското
отчуждение вече щеше да е в средна форма, а не в първоначална. Този процес
7
е в края на предела на моя доверител, той няма сили вече да се бори и да
доказва, че е добър баща, че е компетентен, че няма дефицити да отглежда
това дете. Няма такъв проблем, спорът е за неговото свободно време, тъй като
той оттегли претенциите си за местоживеене и упражняване на родителските
права, с което се надяваше, че майката ще се облекчи и ще повярва, че и той е
фактор в живота на детето, и е добре той да присъства, за да може да
постигне едно споразумение. Бащата търси мира с майката. Той ясно
осъзнава, че детето ще е по-добре, ако двамата родители живеят в мир, това
не се получи. Тук е, за да се пребори за повече време с детето. Как ще
присъдите – дали ще обективирате в съдебния акт съдебната практика на ВКС
за една пълна седмица в живота на детето, в която бащата да полага преките и
непосредствени грижи, като отчетете родителското отчуждение и неговата
форма, или ще му дадете по-широко време през уикенда. Аз моля да уважите
неговата претенция за повече време да присъства в живота на детето и да
бъде годен родител. В този момент той не се чувства като пълноценен и
пълноправен родител не детето Ц.. Моля да защитите интереса на детето Ц..
Не детето Ц. се нуждае от терапия и от водене на психолог на целия и
́
натоварен график, с който бяхме запознати в днешно съдебно заседание, а от
адекватна терапия се нуждаят двамата родители, които трябва да разберат, че
детето им ще бъде по-добре, ако те живеят в мир. Моля да защитите детето,
ако прецените, че следва да дадете на бащата три уикенда, моля да дадете
пълни уикенди - от петък до понеделник, или прецените, че трябва да върнете
детето в дома на майката, да е в неделя в късния следобед, тъй като детето се
нужда и от почивка, която може да има при баща си. То там почива, забавлява
се, има достатъчно условия, доказано е в съдебното производство от
социалния доклад по делото. Детето е част от средата на бащата. Моля да
задържите това статукво към настоящия момент и моля за повече време на
бащата през лятото. Той има възможност по-активно да присъства, тъй като
не е на нормиран работен ден от осем часа, има свободна професия и може да
е в живота на детето по-активно през ваканциите и през лятото. Моля за
решение в този смисъл.
АДВ. В.: Моля за решение, което да е в интерес най-вече на детето.
Познавам детето, Ц. е едно щастливо дете, което иска да расте с майка си и
баща си. По никакъв начин доверителката ми не е ограничавала
възможността на бащата да вижда и да се среща с детето. Единственият
8
проблем, който стои от самото начало на този процес и за който ние
постоянно изтъквахме, е неангажираността на бащата към заниманията на
детето. Когато е при него, още от детската градина, той не я водеше, събраха
се доказателства за това, за да не се ограничава неговото време. Впоследствие
по нейно желание настъпиха извънкласни мероприятия – плуване, тенис, той
обвиняваше майката, че тенденциозно я записва, а не е в интерес на детето, за
да ограничи неговото време. Към настоящия момент след един месец от
започване на учебната година това нещо се повтаря. Единствената молба на
майката, тя по никакъв начин не иска да ограничава уикендите на бащата и
няма нищо против от петък до неделя Ц. да бъде с баща си, но той да я води
на ангажиментите, които тя има, за да не се чувства зле, че е пропуснала урок,
да не и неудобно, че е изостанала с материала, както и да си пише домашните,
́
а не да бъде неподготвена в понеделник. Страните не са имали никакви
проблеми по отношение на детето и вземането му преди началото на процеса.
От началото на процеса се започна някаква война, която е непонятно защо
продължава и към този момент, като и двамата афишират желание да се
грижат за това дете. Майката, както сама каза, сами са си изменили режима,
от петък до събота, няма нищо против да бъде бащата с нея, а не двата часа
разпокъсано. Лятото въобще не са се съобразявали с определения 30-дневен
режим. Ц. е била с баща си всеки месец по 15 дни, точно с оглед тази
възможност, че той има повече време през лятото и Ц. също, за да прекарат
повече време заедно. Аз също ще помоля да определите един режим, който е
адекватен и е в интерес на детето, и който по някакъв начин ще ангажира и
бащата да се чувства задължен и да разбере, че тези занимания не са по
прищявка на майката, просто така ще бъде, оттук нататък тя ще бъде по-
ангажирана. По отношение на исканата седмица считам, че не е удачно, тъй
като и вещите лица в своята експертиза, а и практиката го е доказала, че едно
дете трябва да знае своя дом. Не може да бъде прехвърлено с учебниците, с
инструментите от едно място на друго, тя трябва да си знае режима, дома,
човека и регламентираните разписания, които има. Моля да постановите
своето решение, което да е в интерес на детето и съобразено с неговата
учебна програма и ангажименти. Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. Ч.: Привързаността не е към дома, а към родителя.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
9
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:44 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10