ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300503310 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Д.Е.А. от гр. ****, ул.
„*******” №***, ет.***, ап.******, ЕГН **********, чрез пълномощника
му по делото адв. В. Й., против Определение №7690 от 29.09.2021г.,
постановено по гр. д. №20215330111222 на Районен съд- Пловдив, VІ
гр.с., с което е върната исковата му молба вх. №36690/05.07.2021г. против
„Еос матрикс“ ЕООД и е прекратено производството по делото. В
жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното
определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответната страна по жалбата- „Еос матрикс“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” №4-6,
ЕИК *********, чрез пълномощника си по делото юрк. В. Й., в писмен
отговор изразява становище за неоснователност на същата и иска
потвърждаване на обжалваното определение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Д.Е.А.
против „Еос матрикс“ ЕООД иск за установяване на недължимостта
поради изтекла погасителна давност на сумите от 400 лв.- главница и
271,11 лв.- лихва, дължими по договор за кредит от 30.06.2008г.,
сключен с „Обединена българска банка“ АД, вземанията по който са били
прехвърлени на „Еос матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 06.12.2013г.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че тези задължения са
вписани от ответното дружество като дължими от него в Централния
кредитен регистър при БНБ, като въпреки направеното от него
възражение за недължимостта им като погасени по давност ответникът
отказвал да ги отпише от регистъра. С обжалваното в настоящото
производство определение първоинстанционният съд е приел, че ищецът
няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като липсвал спор
между страните относно погасяването на вземанията по давност. На
следващо място е посочил, че правен интерес за ищеца липсва и
доколкото срещу него не са били предприети действия за принудително
събиране на вземането, а подаването на информация в ЦКР не е
основание за предявяване на иск, доколкото по този начин длъжникът не
можел да бъде заставен да изпълни задължението си. Изложил е и
съображения, че принципно погасителната давност е отбранително
средство за длъжника и обикновено се заявява като възражение по
предявен срещу него иск. По така изложените съображения съдът е
приел, че предявеният иск е недопустим, поради което е постановил
връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Така постановеното определение е неправилно.
Не могат да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния
съд за липса на правен интерес за ищеца от предявяване на иска. Видно
от приложените по делото писмени доказателства преди подаване на
исковата молба ищецът изрично се е позовал пред ответното дружество
на изтичането на погасителна давност за процесните вземания и е искал
от последното предприемане на действия за заличаване на подадената
2
информация за тях в ЦКР, каквито действия ответникът е отказал да
предприеме. От приложената между страните кореспонденция не би
могъл да се направи извод, че преди завеждане на делото между страните
е липсвал спор относно дължимостта на вземанията- в изпратените от
ответното дружество писма до ищеца не се съдържа признание, че
процесните вземания са недължими като погасени по давност, а е
безспорно и че действия от страна на ответника за отписване на
вземанията от регистъра не са били предприети. Предвид горното се
налага изводът, че между страните е бил налице правен спор за
дължимостта на сумата, който подлежи на разрешаване от съда, което
обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на иска. Едва
след образуване на делото в подадения от ответника отговор на
исковата молба същият е заявил, че признава предявения иск, което
обаче не може да доведе до отпадане на правния интерес на ищеца от
водене на делото. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки
може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно формираната съдебна практика длъжникът има правен интерес
от предявяване на иск за несъществуване на вземането и когато не е
заплашен непосредствено от принуда /процесуална или
извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на
иска, а ответникът по такъв иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствие на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът
има интерес да получи решение при признание на иска /в този смисъл-
Определение №95 от 22.02.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№510/2018г., 4- то
г.о.; Определение №318 от 25.07.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№2828/2018г.,
3-то г.о./. Цитираното от първоинстанционния съд Решение №83 от
23.05.2018г. на ВКС по гр.д.№3448/2017г., 3-то г.о., е изолирано в
съдебната практика и възприетото в него разрешение не може да бъде
споделено. Предвид горното и съобразно разпоредбата на чл.2 от ГПК,
съгласно която съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка
подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени
права, първоинстанционният съд следва да се произнесе по правния
спор, с който е бил сезиран, като може да постанови и решение при
3
признание на иска, ако са налице предпоставките за това по чл.237 от
ГПК. При произнасянето си по отговорността за направените по делото
разноски съдът следва да съобрази предпроцесуалното поведение на
страните, като съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК в случай че
ответникът не е давал повод за завеждане на делото и е признал
предявения иск, разноските следва да се възложат на ищеца.
Не може да бъде споделено изразеното в обжалваното определение
становище, че длъжникът може да се позове на изтеклата погасителна
давност само чрез възражение в исков процес, иницииран от кредитора,
а не и посредством предявяване на самостоятелен иск. Липсва каквато и
да е нормативна опора за подобен извод. В разпоредбата на чл.120 от
ЗЗД е предвидено само, че давността не се прилага служебно, но не
са поставени никакви ограничения за начина, по който длъжникът може
да се позове не нея. Такива не могат да бъдат изведени и от
разпоредбата на чл.118 от ЗЗД, предвиждаща, че ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Институтът на погасителната давност в българското
право е уреден в Раздел V на Закона за задълженията и договорите-
„Погасяване на задълженията“, от което следва, че същата съгласно
волята на законодателя съставлява един от способите за погасяване на
задълженията. Ето защо и при положение, че нито в теорията, нито в
съдебната практика, е поставена под съмнение възможността за
предявяване на иск за установяване на недължимост на вземане поради
погасяването му по някои от другите, предвидени в закона, способи, то
няма основание да се приеме друго разрешение в случаите на
погасяването по давност. Предвид горното предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан от съда.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а
делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Тъй като делото не приключва, а разглеждането му продължава, то
настоящата инстанция не следва да се произнася по направените в
производството по частната жалба разноски от страните. Същите следва
4
да бъдат присъдени със съдебния акт по съществото на спора и в
зависимост от изхода му, поради което исканията на страните за
присъждане на такива в настоящото производство следва да се оставят
без уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №7690 от 29.09.2021г., постановено по гр. д.
№20215330111222 на Районен съд- Пловдив, VІ гр.с., с което е върната
исковата молба на Д.Е.А. вх. №36690/05.07.2021г. против „Еос матрикс“
ЕООД и е прекратено производството по делото..
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
направените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5