О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №
гр. Свиленград, 30.03.2021 г.
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански
състав, в закрито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 151/ 2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от Т.Д.П. срещу А.В.К. ***.
В
исковата молба е посочено, че ответникът дискриминирал наематели на ищеца,
които били от ромски произход, като отказвал да му разреши да ги регистрира;
отказвал да му разреши да се извърши ремонт на сградата, която те били наели;
отказвал да укаже на общинска комисия да извърши нов оглед на сградата, за да
се установи, че е извършен ремонт и сградата вероятно е годна за живеене;
„изгонил семейството под предлог, че сградата не е ремонтирана и е опасна за
живеене, знаейки, че ремонт е направен, но не е установен от Общината“.
Посочено е, че кметът тормозил директно наемателите на ищеца – с изгонването
им, както и тормозил индиректно самия ищец, лишавайки го от възможността да им
помогне. Посочено е също, че неблагоприятното му третиране е по признак
етническа принадлежност, доколкото наемателите му са от ромски произход, както
и по признак обществено положение – „наемател на жилищна сграда“.
Исковата молба е оставена “Без движение” с
разпореждане от 02.03.2021г., с което са дадени съответни указания на ищеца.
Разпореждането е съобщено на ищеца на 16.03.2021 г.
В указания му срок ищецът е депозирал молба с
вх.рег. № 263276/23.03.2021г., в която е посочил, че той искал да защитава
правата на наемателите си, но размислил и сега оттеглял това си искане. Уточнил
е, че всички описани в исковата молба деяния тормозели както наемателите му,
така и него, поради което имал правен интерес от предявяване на иска, а същият
се състоял в това „съда да установи нарушението на ответника, т.е. с факта че
го е тормозил с изброените в ИМ 4 деяния“.
Съдът, след повторно разглеждане на исковата
молба, ведно с уточняващата я такава, намери същата за надопустима, поради
липса на правен интерес от търсената защита. Съгласно изричната разпоредба на
чл.26, ал.2 от ГПК е недопустимо да се заявяват от свое име чужди права пред
съд, освен в предвидените от закона
случаи. От анализа на нормата на чл.71, ал.1 от ЗЗДискр следва изводът, че
активно легитимирано да води исковете по този текст е всяко лице, което е било
обект на неравностойно третиране – дискриминация. Не е предвидена възможност
друго физическо лице да предявява иск по този закон от името на лица, чиито
права са нарушени. Въпреки че в уточняващата молба ищецът изрично уточнява, че описаните
в исковата молба деяния тормозят и него, не само наемателите му, същото не
обосновава правен интерес от търсената с иска защита.
Предвид изложеното и на основание чл.130 от ГПК
съдът счита, че исковата молба следва да бъде върната, а производството по
делото – прекратено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА исковата
молба с вх.рег. № 262195/23.02.2021 г., по която е образувано производството по
делото, ведно с приложенията й.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 151/2021г. по описа на Районен
съд – Свиленград.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ: