РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20211800900135 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Д.П.Й. е предявил срещу „Л.И.” АД обективно съединени искове за плащане на
сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически
болки и страдания и психически дискомфорт, търпени в резултат на причинени при ПТП,
настъпило на 18.10.2020 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата, считано от 08.06.2021 г. до окончателното плащане. В
исковата молба се твърди следното: На 18.10.2020 г. настъпило ПТП със самокатастрофирал
л. а. „Тойота Корола“, механизмът и мястото на настъпване на което са описани в исковата
молба, при което пострадал ищецът като пътник в лекия автомобил. Били му причинени
телесни увреждания, описани като вид и медико-биологичен характер в исковата молба, в
резултат на които претърпял болки и страдания, както и психически дискомфорт, описани в
исковата молба като характер и интензитет. Тъй като относно л. а. бил налице сключен с
ответника и действал към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, се предявяват настоящите искове, след като по
предявената извънсъдебна претенция пред застрахователя същият определил обезщетение в
размер на 12000 лв., което не удовлетворявало ищеца.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете, като бланково заявява, че ги оспорва по основание и
размер. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, от
1
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане оспорва само наличието на
вина и на противоправно поведение у сочения за виновен водач. Навежда възражение за
съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е пътувал без поставен обезопасителен
колан.
В о. с. з. на 24.06.2022 г. е допуснато изменение на предявените главен и акцесорен
иск чрез увеличение на размерите им, както следва: увеличение на размера на главния иск за
обезщетение за неимуществени вреди от първоначално предявения размер от 26000 лв. на
размера от 35000 лв.; увеличение на размера на акцесорния иск, като същият се счита за
предявен в размер на законната лихва върху така увеличения размер на главния иск за
посочения в исковата молба период.
Софийски окръжен съд след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че към момента на настъпване на ПТП е действал валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключен с ответника, относно л. а. „Тойота Корола“ с рег. № СО 1125
ВТ, управляван от К.К.С. Не се спори и относно настъпването на ПТП при описания в
исковата молба механизъм, авторството на деянието, причиняването на описаните в
исковата молба като вид и медико-биологичен характер телесни увреждания, довели до
търпени от ищеца физически болки и страдания и психически дискомфорт, както и относно
причинната връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат.
Въпреки че са безспорни, относно тези факти са ангажирани и доказателства по
делото.
От представения КП за ПТП с пострадали лица се установява, че на описаните в
исковата молба дата и място е настъпило ПТП с един участник – л. а. „Тойота Корола“,
управляван от Кр. К. С., при което е пострадал Д. П. Й.. В графата „Обстоятелства и
причини за ПТП“ е отразено, че по първоначални данни л. а. се е движел от к. к.
„Мальовица“ към гр. С., като на прав участък излиза вляво от пътя и се преобръща в полето.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: Установява се
следният механизъм на ПТП: На 18.10.2020 г. около 04.00 ч. на третокласен път № 6206, км.
7+600 - С. - М., в посока М. - С. със скорост около 70 км./ч. се движел л. а. „Тойота Корола“,
управляван от К.К.С. В автомобила като пътник на задна дясна седалка пътувал ищецът.
Платното за движение било двупосочно, асфалтовото покритие било влажно, без
неравности и без пътна маркировка, продължително прав участък преди и след мястото на
ПТП. Придвижвайки се по гореописания начин, водачът на автомобила рязко задействал
кормилния механизъм за завой наляво, при което автомобилът започнал ротационно
движение с ос на въртене вертикалната ос на същия и в същото време транслационно
движение в посока напред и вляво. Вследствие на тези движения водачът изгубил контрол
над управлението на автомобила и последният преминал в крайпътното пространство,
където с челната си част попаднал в низходящ спрямо платното за движение терен,
2
вследствие на което с ротация с ос на въртене челната част на автомобила и превъртайки се
на 180 градуса, паднал на лявата предна част на тавана, след което, приплъзвайки се по
таван по тревната площ, се преобърнал върху лявата си странична част и се установил на
място. Според авто-експерта причините за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача на автомобила, който в зоната на ПТП при прав участък е боравел рязко с органите за
управление, вследствие на което е изгубил контрол над управлявания автомобил. Вещото
лице допълва, че според практиката подобни действия обикновено се получават при
моментно заспиване на водача, като при събуждане рязко се реагира с волан или спирачен
педал. От техническа гледна точка водачът на автомобила е имал възможност да
предотврати ПТП, ако, движейки се по прав участък, е следвал траекторията на платното за
движение без резки въздействия върху волана или спирачния педал. От заключението се
установява още, че в резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
фрактура на дясната ключица със значителна дислокация на фрагментите в областта на
външния край на костта към акромиоклавикуларната става, което увреждане е причинило
трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 2 - 3 месеца;
мозъчно сътресение, за което няма данни в кориците на делото, че е протекло с изпадане в
безсъзнателно състояние в момента на произшествието, което е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Мозъчното сътресение се характеризира с
главоболие, световъртеж, гадене, повръщане в близко време след травмата. След мозъчно
сътресение е необходимо в следващия месец пострадалият да не се излага на слънчево
греене, да се избягва силна светлина, гледане на телевизия, работа с компютри и пр. В
резултат на травмата в областта на раменната става ищецът е изпитвал значителни по
интензитет болки и страдания за продължителен период от време - не по-малко от 3 месеца,
като за посочения период при силна болезненост е било необходимо приемането на
обезболяващи. Имобилизацията при такъв тип травми е в рамките на около 30 дни. При
констатираното увреждане обичайният срок на възстановяване е в рамките на 3 месеца,
който период включва имобилизацията на крайника и последващото възстановяване, което
изисква спазването на двигателен режим. Според вещото лице увреждането не е от естество
да изисква чужда помощ. Към момента на прегледа от вещото лице при ищеца е установено
наличие на незарастнало счупване на дясната ключица с образуването на псевдостава, което
увреждане по своя медико-биологичен характер представлява постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Това усложнение на травмата води и към настоящия момент
до болки и страдания, както и функционален дефицит на крайника, т. е. функцията на
крайника не е възстановена в пълен обем. Налице е и деформация в дисталната част на
ключицата от наличието на незарастналата фрактура. Констатираното усложнение може да
бъде лекувано оперативно, при което са налице предпоставки за пълно възстановяване и тъй
като пострадалият е млад човек, при правилен лечебен подход не би следвало да се
наблюдават бъдещи усложнения. Лечението на констатираното усложнение изисква да се
постави метална остеосинтеза, която се отстранява след зарастване на костта.
От показанията на свидетелите се установява следното:
3
Свидетелката С. – сочена за виновен за ПТП водач, установява, че на 18.10.2020 г.
управлявала л. а. „Тойота Корола“ със скорост около 70 км./ч. и ПТП настъпило около три-
четири часа сутринта на пътя между Самоков и с. Мала Църква. Свидетелката навила много
рязко волана на автомобила, а времето било влажно, поради което автомобилът излязъл
извън пътното платно, след което започнал да прави усукани движения. В автомобила
пътували общо четирима души, като ищецът седял на задна дясна седалка.
Свидетелката П. – майка на ищеца, установява, че видяла сина си след ПТП при
пристигането му в болницата в Самоков. Тогава той казал, че не се чувства много добре,
боли го главата и продължават за София, за болница „Св. Анна“, за да му направят по-
обстоен преглед. При пристигането в болницата в София я уведомили, че тъй като е бил
известно време в безсъзнание, е възможно синът да се почувства по-зле, поради което
трябва да бъде наблюдаван. Освен това трябвало да не бъде излаган на пряка светлина и в
близост до него да няма включени устройства, да почива, да е на спокойствие и на по-тъмно.
Били му изписани болкоуспокояващи, след което се прибрал в къщи, но продължавал да
изпитва много силна болка в дясното рамо и не можел да движи ръката си. Заради силната
болка в рамото отишъл в болницата в С. и при прегледа установили, че има луксация на
раменната става и много разкъсани връзки. Била му поставена ортеза за обездвижване на
ръката, поради което не можел сам да се обслужва. Към момента бил без ортеза, но още
изпитвал болки в рамото и имал видимо разместване на рамото. Чувствал се изнервен, тъй
като по характер бил активен и самостоятелен и трудно понасял наложилите се
ограничения.
Представените по делото писмени и веществени доказателства също подкрепят така
възприетата фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество – основателен, поради което
следва да бъде уважен по следните съображения:
Искът е доказан по основание. Ответникът оспорва вината и противоправността на
поведението на сочения за виновен за ПТП водач, същевременно по образуваната пред него
щета след депозиране на извънсъдебната претенция на ищеца е определил обезщетение в
размер на 12000 лв. И само въз основа на това предпроцесуално поведение на ответника
искът е доказан по основание, тъй като по същността си то е извънсъдебно признание на
релевантните към основанието на претенцията факти – не само съществуването на
застрахователно правоотношение по сочения договор, но и елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане /настъпването на твърдяното ПТП при описания
механизъм, причиняването на телесни увреждания, довели до физически болки и страдания
и психически дискомфорт, авторството на деянието, противоправността на това деяние и
причинната връзка между него и причинените телесни увреждания, довели до търпени
неимуществени вреди/, поради което оспорването на вината и противоправността на
4
поведението на сочения за виновен за ПТП водач в настоящото съдебно производство е
ирелевантно. Но дори да не бе ирелевантно, по делото се събраха и убедителни
доказателства, установяващи вината и противоправността на поведението на сочения за
виновен за ПТП водач, а също и останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение.
Съответно са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за
ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на
предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени телесни увреждания,
които са му причинили физически болки и страдания и психически дискомфорт; установи
се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено от К.К.С. Установи се
противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените на
ищеца телесни увреждания, довели до търпени физически болки и страдания и психически
дискомфорт. Установи се и вината на Кр. К. С. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не
бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/. Установи
се също така, че към момента на настъпване на ПТП е действал договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от
К.К.С. МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира
отговорността на ответника към ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение /доколкото същият е спорен предвид не
само бланковото оспорване на размера на иска, но и с оглед определеното извънсъдебно от
ответника обезщетение в значително по-малък от претендирания по делото размер/ съдът
намира, че такъв от 35000 лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищеца
неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това
обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на
уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено
деянието, допълнително влошаване на здравето, причинените морални страдания,
физически осакатявания и загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да
се имат предвид следните конкретни обстоятелства: На първо място следва да се отчетат
получените травматични увреждания: фрактура на дясната ключица със значителна
дислокация на фрагментите в областта на външния край на костта към
акромиоклавикуларната става; мозъчно сътресение /без данни, че е протекло с изпадане в
безсъзнателно състояние/. В резултат на тези увреждания на ищеца са причинени болки и
страдания и то не само непосредствено след ПТП, а за един продължителен период.
Мозъчното сътресение е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
но предизвиква главоболие, световъртеж, гадене, повръщане в близко време след травмата, а
в резултат на него ищецът е следвало да спазва режим - да не бъде излаган на пряка
5
светлина, в близост до него да няма включени устройства, не е можел да гледа телевизия, да
работи с компютър, телефон и пр., трябвало е да почива, да е на спокойствие и на тъмно. А
травмата в областта на раменната става е причинила значителни по интензитет болки и
страдания за период не по-малко от 3 месеца, като за посочения период при силна
болезненост е било необходимо приемането на обезболяващи. Наложило се и имобилизация
и последващо възстановяване, което изисква спазването на двигателен режим. Следва също
да се вземе предвид, че към момента на прегледа от вещото лице при ищеца е установено
наличие на незарастнало счупване на дясната ключица с образуването на псевдостава, което
увреждане по своя медико-биологичен характер представлява постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Това усложнение на травмата води и към настоящия момент
до болки и страдания, както и функционален дефицит на крайника, т. е. функцията на
крайника не е възстановена в пълен обем. Налице е и видима деформация в дисталната част
на ключицата от наличието на незарастналата фрактура. Констатираното усложнение може
да бъде лекувано оперативно, при което са налице предпоставки за пълно възстановяване,
тъй като пострадалият е млад човек и при правилен лечебен подход не би следвало да се
наблюдават бъдещи усложнения, което също следва да се отчете. Лечението на
констатираното усложнение обаче изисква да се извърши операция, при която се поставя
метална остеосинтеза, която се отстранява след зарастване на костта /т. е. необходими са
още две операции с всички свързани с това болки, страдания и допълнителни ограничения,
както и последващ възстановителен период/, което също следва да се вземе предвид. Всичко
гореизложено следва да се отнесе и към възрастта на ищеца – 22 г. към датата на ПТП, като
безспорно тази млада възраст е решаваща за благоприятната прогноза за възстановяването
му, но същевременно именно поради тази възраст /с присъщата енергичност и жизненост,
а за ищеца – и самостоятелност и активност/ наложените за продължителен период от време
ограничения на движенията, на нормалния начин на живот, на осъществяваната дигитална
комуникация се понасят трудно и безспорно причиняват психически дискомфорт.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно
съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената
сума от 35000 лв. е справедлива, за да обезщети ищеца за търпените физически болки и
страдания и психически дискомфорт в резултат на причинените му телесни увреждания.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца.
По делото не се събраха доказателства относно това бил ли е ищецът с предпазен колан или
не. Съдът намира обаче, че предвид механизма на ПТП е възможно ищецът да получи
констатираните увреждания както ако е бил без колан, така и ако е бил с поставен колан, тъй
като коланът фиксира тялото към седалката, но само до определена степен, не го прави
абсолютно неподвижно. И при преобръщане на автомобила – в случая превъртане на 180
градуса, падане на лявата предна част на тавана, след което приплъзване по таван и
преобръщане върху лявата странична част на автомобила, е много вероятно измъкване на
тялото от колана или /дори без тялото да се е измъкнало от колана/ съприкосновение между
главата на ищеца и тавана, между лявата половина на тялото му /тъй като е сядал на задна
6
дясна седалка/ и останалите пътници в колата /още двама освен ищеца и водача на л. а./, а
също и с останалите части от интериора на автомобила, вкл. задна дясна врата, а не е
изключено и травмата на дясната ключица да е причинена от колана /като се съобрази
посоката му на преминаване през тялото – от дясно рамо през гърди до ляв хълбок/ предвид
инерционните сили, действали върху автомобила при преобръщането и факта, че коланите
имат заключващ механизъм, който се активира при рязко опъване на колана и в този случай
коланът действа като твърдо тяло. Безспорно това са предположения, на които не може да се
обоснове категоричен извод дали ищецът е бил с или без поставен колан. При липсата обаче
на други доказателства за това, само въз основа на травматичните увреждания и при
гореописаните основателни предположения не може да се обоснове и извод за
основателност на възражението за съпричиняване.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за основателност на главния иск за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е
основателен и следва да бъде уважен по отношение на пълния предявен размер на главния
иск. По отношение периода на дължимост – обезщетението за забава се дължи от 09.06.2021
г., тъй като от тази дата ответникът е изпаднал в забава /застрахователната претенция е
предявена пред застрахователя на 08.03.2021 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е
изтекъл на 08.06.2021 г. – присъствен ден и от следващия ден застрахователят е в забава/.
Съобразно изложеното акцесорният иск следва да бъде уважен по отношение на пълния
предявен размер на главния иск за периода от 09.06.2021 г. до окончателното плащане, а за
периода от един ден – 08.06.2021 г., следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за
присъждане на разноски:
Ищецът е направил разноски за производството по делото съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това в размер на 1400 лв. за държавна такса и в
размер на 400 лв. за възнаграждение на вещо лице, съответно с оглед изхода на делото тези
разноски следва да му се присъдят. С представения списък по чл. 80 ГПК се претендира и
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на
възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата
размерът на възнаграждението съобразно цената на исковете е 1580 лв., съответно с оглед
изхода на делото същото следва да се присъди в пълен размер. Това възнаграждение следва
да бъде присъдено на адв. Д..
На ответника не следва да се присъждат разноски с оглед изхода на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано от изпълнителните директори П.Д. и С.А., да
плати на Д.П.Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Македония“ № 83, ет. 3, ап. 14
сумата от 35000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – физически болки и страдания и психически дискомфорт, търпени в
резултат на причинени при ПТП, настъпило на 18.10.2020 г., телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 09.06.2021 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за плащане на обезщетение за
забава за периода от един ден - 08.06.2021 г.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано от изпълнителните директори П.Д. и С.А., да
плати на Д.П.Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Македония“ № 83, ет. 3, ап. 14
общата сума от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща направени по делото
разноски за държавна такса в размер на 1400 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер
на 400 лв.
ОСЪЖДА „Л.И.” АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Симеоновско шосе“ № 67а, представлявано от изпълнителните директори П.Д. и С.А., да
плати на адв. Я.Д.Д. от САК с личен № ********** сумата от 1580 лв. /хиляда петстотин и
осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска защита на Д.П.Й. по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8