РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 10.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д. № 274/2021 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУЕСИФ/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е образувано по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****, представлявано по пълномощие от адв. И.С. от Софийска адвокатска колегия, срещу Решение № РД-16-1053/09.07.2021 г. на Заместник-министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (УО на ОПИК).
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, които съставляват основания по чл. 146, т. 2, 3-5 АПК за отмяната му като незаконосъобразно. Жалбоподателят намира, че в обжалваното решение УО не е посочил кой точно от принципите за икономичност, ефикасност и ефективност, включващи се в общия принцип за добро финансово управление по чл. 33 § 1 от Регламент 2018/1046 и т. 1.2 от Общите условия към финансираните по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 административни договори, не е спазен, като счита, че от страна на УО е налице превратно упражняване на власт и излизане извън правомощията, предоставени му с Регламент 1303/2013 и Наредба Н-3/2018. Според жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили върху законосъобразността на оспорваното решение. Жалбоподателят твърди, че е изпълнил изцяло одобрения проект и всички разходи са необходими за изпълнението на проекта и отговарят на принципите за добро финансово одобрение - икономичност, ефикасност и ефективност на вложените средства, съгласно чл. 14.1. и чл. 14.2. от Условията за кандидатстване по ОПИК. Жалбоподателят сочи също, че в резултат на организираната от него процедура за избор на изпълнител е доставена настолна монтажна станция, която отговаря на зададените от бенефициента технически характеристики и цената й без ДДС е под заложения допустим разход за закупуването й. Счита също, че липсва нормативно задължение да извършва проверка на начина на формиране на цената, предложена от кандидата в процедурата за избор на изпълнител съгласно ПМС № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, още повече, когато представената оферта отговаря на изискванията на чл. 5 от Постановлението и на условията на публичната покана. В тази връзка, жалбоподателят намира, че представената от „*****“ ЕООД обосновка на цената, в качеството си на изпълнител на офертата и специалист в областта на компютърния софтуер и неговото обслужване, одобрен и от оценителите към Бенефициента, и от УО, не представлява включване в цената на така наречените от УО „допълнителни дейности и опции“, а включване на всички разходи за изпълнение на поставените условия в поканата. Като отново подчертава, че не е от компетентността на Бенефициента да контролира формирането на цените на изпълнителя от гледна точка на неговата пазарна политика и обслужването/поддръжката на доставеното оборудване, още повече когато предлаганата цена не надвишава одобрения допустим разход за стойността на оборудването, проверено и при одобрение на проектното предложение и при определянето на изпълнител в процедурата. В жалбата се развиват доводи, че УО е отказал да верифицира разходите в размер на 53 608,60 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 7, ал. 1 от ПМС № 189 на МС от 28.07.2016 г. Сочи се, че доколкото нормите на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ и на чл. 7, ал. 1 от ПМС № 189 са бланкетни, то за обосноваване неизпълнението на това условие за допустимост на разхода и съответно на волеизявлението за отказ за верифициране на разхода, е необходимо да бъде посочено защо УО приема, че направените разходи за закупуване и доставка на настолна монтажна станция в размер на 49 498 лв. без ДДС и за възнаграждения на квалифициран персонал в размер на 4 110,60 лв. не попадат във включените в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и в одобрения проект категории разходи. Според жалбоподателя, доколкото намаляването на разходите за възнаграждения с 4 110,60 лв. се явява последица от незаконосъобразния отказ за верифициране на разхода за закупуване на оборудването, то решението в тази част също се явява неправилно на посочените основания и поради същите съображения.
В заключение жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното
решение и връщане на административната преписка на Заместник-министъра
на икономиката и Ръководител на управляващия орган на Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 със задължителни
указания за ново произнасяне по финален отчет по административен договор №
BG16RFOP002-2.024-0681-C02/06.06.2019 г. с оглед верифицирането на разходи в размер
на 53 608,60 лева. Допълнително жалбоподателят
иска присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н.Й. и адв. Т.Т. от САК, които поддържат жалбата и излагат аргументи в съдебно заседание. Претендират и присъждане на разноски съгласно списък на разноските /л. 319/, както следва: държавна такса в размер на 428,87 лв., депозит за експертиза – 684,00 лв., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство – 2400,00 лв.
Ответникът – Заместник-министъра на икономиката и Ръководител на УО на ОП „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 – редовно призован, не изпраща представител. С писмена молба с вх. № 124/12.01.2022 г. упълномощен процесуален представител излага становище за даване ход на делото, представя доказателства, оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, като от своя страна претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.06.2019 г., на основание чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, между Министерството на икономиката, в чиято структура е Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ 2014-2020, в качеството му на Управляващ орган (УО), и „****“ ЕООД, в качеството му на Бенефициент, бил сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /л. 236 и следв./ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 - процедура чрез подбор № BG16RFOP002-2.024, за изпълнение на проект с № BG16RFOP002-2.024-0681 и наименование на проектното предложение „Създаване на емоционално аудио-визуално съдържание, начин за ефективност в рекламните кампании“.
В одобреното от УО на ОПИК проектно предложение на бенефициента – жалбоподател /л. 153-169/, един от разходите за материални активи е за „Настолна монтажна станция“ – 1 бр. на стойност 49 500,00 лв. /л. 156/, като на л. 160 са посочени и общо разходи за персонал в размер на 69 948,00 лв.
„****“ ЕООД е провел процедура за избор с публична покана по
чл. 51 от ЗУСЕСИФ по реда на Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за
определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на
договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на
безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Видно от същата, определената прогнозна стойност за 1 бр. „Настолна монтажна станция“ е 49 500,00 лв.
/л. 284/.
Безспорно е, че
същата е доставена от подалия оферта кандидат „*****“ ЕООД на стойност 49
498,00 лв. /л. 43 и л. 290/.
Не се спори между
страните, че след приключването на дейностите по проекта, „****“ ЕООД е подало искане
за окончателно плащане, вследствие на което от страна на УО до бенефициента са
изпратени визираните в оспореното решение – Искане за пояснения и допълнителни
документи от 09.03.2021 г. /л. 79/, Искане за пояснения и допълнителни документи
с рег. № в ИСУН 2020 BG16RFOP002-2.024-0681-C02-M063 от 14.05.2021 г. /л. 173-174/ и Искане за
пояснения и допълнителни документи с рег. № в ИСУН 2020 BG16RFOP002-2.024-0681-C02-M067 от
14.06.2021 г. /л. 149-150/.
Бенефициентът е
направил възражения по
установяванията на органа
съответно с писмо от 16.03.2021 г. и коригиран пакет отчетни документи /л.
74-78/, възражение срещу уведомително писмо с изх. №
BG16RFOP002-2.024-0681-C02-M063 от
14.05.2021 г. /л. 89-90/ и възражение, изпратено с кореспонденция с рег. № в
ИСУН 2020 BG16RFOP002-2.024-0681-C02-M068
от 18.06.2021 г. /л. 175-176/.
С оспореното в
настоящото съдебно производство Решение № РД-16-1053 от 09.07.2021 г. на Заместник-министъра
на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 /л. 20-23 и л. 81-84/, на основание
чл. 9, ал. 5 изр. второ и трето, чл. 57, ал. 1, т, 2, чл. 60, ал. 1 и чл. 62 от
ЗУСЕСИФ, чл. 30, ал. 1, т. 2 от
Устройствения правилник на Министерството на икономиката (приет с ПМС № 447 от
23.12.2014 г., обн., ДВ, бр. 108 от 2014 г., посл. изм. ДВ, бр. 27 от
02.04.2021 г.), чл. 32 във връзка с чл. 13, ал. 4 от Наредбата за определяне на
условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за
управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите
органи посредством ИСУН, чл. 61 във връзка с чл. 18а от АПК, т. 1 от Решение №
574 на Министерския съвет от 13.07.2016 г. за определяне на управляващ и
сертифициращ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020, т. I от Заповед № РД-16- 685/17.05.2021 г. на министъра на
икономиката, е отказано да бъдат верифицирани разходи в размер на 53 608,60
лева по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
№ BG16RFOP002-2.024-0681-C01 с бенефициент „****“ ЕООД, поради липса на предвиденото в чл. 57, ал. 1,
т. 2 от ЗУСЕСИФ условие, във връзка с чл. 7, ал. 1 от ПМС № 189 от 28 юли 2016
г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по
програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове,
за програмен период 2014 - 2020 г., разпределени както следва: 49 498,00 лева
без ДДС, представляващи разходи за закупуване и доставка на Настолна монтажна
станция - 1 бр. по бюджетен ред 2.2 и 4 110,60 лева - разходи за възнаграждения
(вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран
персонал.
От фактическа страна обжалваният административен акт се
основава на обстоятелството, че в резултат на извършена документална проверка
на искане за окончателно плащане по горецитирания административен договор за
БФП, е установено следното: Като
част от изпълнението на заложените по проекта дейности, е предвидена дейност с
предмет доставка на оборудване и софтуер по обособени позиции, проведена от
бенефициента по реда на ПМС № 160 от 1 юли 2016 г. В
изпълнение на дейността е извършено закупуването и доставката на Настолна
монтажна станция - 1 бр. За целта бенефициентът е сключил
договор за доставка №
BG16RFOP002-2.024-0681-C02/SU-01 от 04.11.2020 г., с изпълнител „*****“ ЕООД на
стойност 76 453,00 лева без ДДС. В посочената цена са включени още
и Преносима монтажна станция - 1 бр., Софтуер за
управление на видео проекти с функционалност за бин-локинг - 1 бр. и Софтуер за автоматизиран бекъп към
мрежови масиви - 1 бр., като част от други заложени за
изпълнение по проекта към АДБФП дейности. За доставката на гореописаното
оборудване е подписан двустранен приемо-предавателен протокол от дата 30.11.2020 г.
В процеса на
извършване на проверката на подадения финален технически отчет и след
възникнало съмнение относно покупната цена на част от отчетеното оборудване - „Настолна монтажна станция - Apple iMac Pro А1862, вкл. допълнителен монитор Benq 32 инча PD3200“, на стойност съгласно офертата на кандидата и неразделна част от
сключения договор от 49
498,00 без ДДС, УО е извършил служебна
проверка в интернет пространството, в сайтове на оторизирани и официални
представители за България на производителя на оборудването „Apple“ https://istyle.bg, https://www.icornerstore.bg и др. относно стойността на доставените модели оборудване. При
извършената проверка е установено, че реалните пазарни стойности на закупената
компютърна техника, е на повече от три пъти по-ниска цена към настоящия момент,
което създава разумна увереност за завишаване на стойността на закупуване на
компютърната техника спрямо реалните пазарни цени, в това число и стойността на
актива, посочен в индикативната оферта представена от бенефициента на етап
оценка на проектно предложение от същия изпълнител - „*****“ ЕООД.
Издателят на обжалвания в настоящото производство отказ за верификация е приел, че закупуването и доставката на Настолна монтажна станция - 1 бр. по договор за доставка № BG16RFOP002-2,024-0681-C02/Su-01 от 04.11.2020 г. с изпълнител „*****“ ЕООД на стойност 49 498,00 без ДДС, е недопустим за финансиране разход на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с т. 13.1. „Допустими дейности“, т. 13.2 „Недопустими разходи“, т. 14.1. „Условия за допустимост на разходите“, т. 14.2. „Допустими разходи“ от Условията за кандидатстване по процедура № BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“ и чл. 1.2 от Общи условия към финансираните по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
В допълнение в оспореното решение е прието, че съгласно изискванията на т. 14.2. „Допустими
разходи“ от Условията за кандидатстване по процесната процедура, разходите за
възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя)
на квалифициран персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески
идеи, са допустими в размер до 50% от общо допустимите
разходи по проекта, като така заложеното изискване е в съответствие с
изискването на чл. 7, ал, 1 от ПМС № 189 от 2016 г. В тази връзка, за недопустим за финансиране се счита размерът на
разходите за възнаграждения, надвишаващ 50% от общо допустимите разходи по проекта.
УО е
установил, че в конкретния случай, бенефициентът отчита разходи за
възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя)
на квалифициран персонал, необходим за реализиране на пазара на предприемачески
идеи общо с натрупване за целия период на изпълнение на проекта в размер на 63 311,11 лева. След приспадане на недопустимите разходи в размер на 49 498,00 лева, във връзка с неодобрението на дейността за закупуване и доставка
на Настолна монтажна станция, размерът на общо допустимите разходи по проекта с
натрупване за периода на договора от 06.06.2019 г. до 06.12.2020 г. са определени на 122 511,62 лв. С оглед на това, УО е приел, че разходите за възнаграждения
надвишават 50% от общо допустимите разходи по проекта,
което е в противоречие с изискването по т. 14.2. „Допустими разходи“
от Условията за кандидатстване по процедурата.
По делото е
допусната съдебна компютърно-техническа експертиза, като вещото лице е
депозирало заключение /л. 307 и следв./, съгласно което доставеното от „*****“
ЕООД оборудване – настолна монтажна станция в процедурата по избор на
изпълнител, като се има предвид необходимостта от съвместимост на отделните
модули, отговаря на зададените от „****“ ЕООД с техническата
спецификация характеристики. В
съдебно заседание заключението се поддържа от вещото лице и не е оспорено от
страните.
Административният акт – оспореното Решение №РД-16-1053/09.07.2021 г. е връчено на жалбоподателя на 09.07.2021 г. чрез системата ИСУН, а жалбата е подадена чрез ответния административен орган на 22.07.2021 г., видно от поставения в деловодството на Министерство на икономиката регистрационен индекс № 26-К-244/22.07.2021 г., т.е. в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Жалбата е подадена пред
местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на
оспорения акт и за което той създава задължения. Обжалваното решение е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 64, ал. 3, вр. ал. 4, във
вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно
законосъобразността му, поради което жалбата против него е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и
становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Със ЗУСЕСИФ се
определя националната институционална рамка за управлението на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, реда за предоставяне на
финансова подкрепа или безвъзмездна финансова помощ, правилата на определяне на
изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, правилата за
верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на
плащанията и на финансовите корекции. Според чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, средствата
от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, предоставени по програми на Република България.
Съобразно нормата на
чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, управляващите органи извършват авансови, междинни и
окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. На основание чл. 62,
ал. 3 от ЗУСЕСИФ, именно управляващият орган извършва верифициране на разходите
въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и
на проверки на място, когато това е приложимо.
Съобразно чл. 9, ал.
1 от ЗУСЕСИФ, органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са
управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи. Съгласно ал. 5
управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и
изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането
на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител
на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице.
Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се
упражняват и от овластено от него лице.
С Решение на
Министерски съвет № 574/13.07.2016 г. за определяне на управляващ и сертифициращ
орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 за
управляващ орган по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020 е определена Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“
при Министерството на икономиката. Същото
гласи и чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерството на
икономиката (приет с ПМС № 447 от 23.12.2014 г., обн., ДВ, бр. 108 от 2014 г.).
По делото е
представена Заповед № РД-16-685/17.05.2021 г. на министъра на икономиката и ръководител
на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020, с която И.М.в качеството й на Заместник-министър на икономиката е определена
за лице, което да изпълнява функциите на
Ръководител на Управляващия орган по приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 на
оперативната програма.
Оспореното решение №
РД-16-1053/09.07.2021 г. е издадено от И.М.- Заместник-министър на икономиката,
в качеството й на Ръководител на управляващия орган на ОП „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020, поради което и на основание цитираните по-горе
разпоредби, съдът приема, че е издадено от компетентен орган. Не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваното решение
е издадено в писмена форма, но не
съдържа необходимите законови реквизити - фактически и правни основания.
В тази връзка съдът приема, че не е спазена формата при издаване на
административния акт. Налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК,
като съображенията за това са следните:
Обжалваният акт е
постановен при неспазване на нормативно установените изисквания за неговото
съдържание. По своята правна същност верификацията по чл. 62 от ЗУСЕСИФ
представлява проверка на допустимостта на разходите, направени в изпълнение на
административния договор за предоставяне на БФП. Предвид публичния характер на
правоотношението и прякото и непосредствено засягане на бенефициента, направил
искането за плащане по проекта, за отказа за верификация на заявените суми
намират приложение общите разпоредби на АПК.
Безспорно, оспореното решение на ръководителя на УО
на ОПИК е индивидуален
административен акт. За да бъде един административен акт законосъобразен обаче, на първо място следва да е
мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му.
Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения
- фактически и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и
напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на
административния акт и съставляват изложение на направените от административния
орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК винаги е основание за отмяна на акта,
доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите,
послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността
му.
Фактическите
основания за издаването на ИАА са конкретните факти, въз основа на които
административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки
за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В случая, изложените
от УО съображения досежно отказа да верифицира сумата от 49 498,00 лв., са
сведени до следното: „…след възникнало съмнение относно покупната цена
на част от отчетеното оборудване - „Настолна монтажна станция - Apple iMac Pro А1862, вкл. допълнителен
монитор Benq 32 инча PD3200“, на стойност съгласно
офертата на кандидата и неразделна част от сключения договор от 49 498,00 без
ДДС, УО е извършил служебна проверка в интернет пространството, в сайтове на
оторизирани и официални представители за България на производителя на
оборудването „Apple“ https://istyle.bg, https://www.icornerstore.bg и др. относно
стойността на доставените модели оборудване. При извършената проверка е
установено, че реалните пазарни стойности на закупената компютърна техника, е
на повече от три пъти по-ниска цена към настоящия момент, което създава разумна
увереност за завишаване на стойността на закупуване на компютърната техника
спрямо реалните пазарни цени, в това число и стойността на актива посочен в
индикативната оферта представена от бенефициента на етап оценка на проектно
предложение от същия изпълнител - „*****“ ЕООД.“.
Видно от изложеното,
от страна на УО не се сочи изрично какви са конкретните резултати от твърдените
извършени проверки, като също липсва яснота по отношение на стойностите/цените,
които органът е съпоставил, за да стигне до извода, че закупената компютърна техника, е на повече от
три пъти по-ниска цена към настоящия момент.
Предвид това, съдът споделя доводите, развити в жалбата, че УО не
посочва какви са според неговото проучване реалните пазарни цени на
оборудването, нито конкретизира какви според него би следвало да бъдат цените
на заложените „допълнителни дейности и опции“, съдържащи се в представената по
негово искане на 16.03.2021 г. с пакет
отчетни документи разбивка. Органът е следвало да конкретизира установената от
него „повече от три пъти по-ниска цена“,
не само за да мотивира взетото от него решение, но и за да осигури правото на
защита на бенефициента при изготвяне на възраженията срещу уведомително писмо с
изх. № BG16RFOP002-2.024-0681-C02-M063 от 14.05.2021
г.
/л. 173-174/.
На следващо място, от
правна страна постановеното решение за отказ да бъдат верифицирани разходите в
размер на 49 498,00 лева за закупуването и доставката на Настолна монтажна
станция – 1 бр. по АДБФП, се основава на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от
ЗУСЕСИФ, регламентираща едно от кумулативно изискуемите общи условия за
допустимост на разходите, а именно - разходите попадат във включени в
документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи.
За да се счита
изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, оспореното Решение №
РД-16-1053 от 09.07.2021 г. на Ръководителя на УО на ОПИК, е следвало да
съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни
юридически факти за произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на
обективираното в акта волеизявление за отказ да бъдат верифицирани разходите в
размер на 49 498,00 лева, като недопустими - т. е да бъдат посочени фактите и
обстоятелствата, сочещи, че тези разходи не са включени в документите по чл.
26, ал. 1 или в одобрения проект категории разходи и че са извършени
незаконосъобразно – в нарушение на приложимото право на Европейския съюз и на
българското законодателство.
В случая,
обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като мотиви, се свежда
до възпроизвеждане на текста на изискването на т. 14.1 от Условията за
кандидатстване по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“. УО на
ОПИК се е задоволил само бланкетно да цитира текстовете от Условията за
кандидатстване, без да изложи нарочни мотиви защо счита разходите за
недопустими и в какво конкретно се изразява тази недопустимост.
Видно от диспозитива
на обжалваното решение, УО отказва да верифицира разходите в размер на 53
608,60 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 7,
ал. 1 от ПМС № 189. Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ е бланкетна,
поради което за обосноваване неизпълнението на това условие за допустимост на
разхода и съответно на волеизявлението за отказ за верифициране на разхода, е необходимо да бъде посочено защо УО приема,
че направените разходи за закупуване и доставка на настолна монтажна станция в
размер на 49 498 лв. без ДДС и за възнаграждения на квалифициран персонал в
размер на 4 110,60 лв. не попадат във включените в документите по чл. 26, ал. 1
от ЗУСЕСИФ и в одобрения проект категории разходи. Същото важи и за
позоваването на чл. 7, ал. 1 от ПМС № 189.
По никакъв начин
така определената от административния орган недопустима дейност не е обвързана
с условията за допустимост на разходите, които, както вече бе посочено, се
съдържат на първо място в ЗУСЕСИФ, както и в Условията за кандидатстване по
процедурата по подбор на проекти. Административният орган е следвало да се мотивира
защо смята, че направеният разход за покупка на цитирания актив е недопустим.
Съдът споделя
доводите на жалбоподателя, че УО не е посочил в оспорваното решение кой точно
от принципите за икономичност, ефикасност и ефективност, включващи се в общия
принцип за добро финансово управление по чл. 33, § 1 от Регламент 2018/1046 и
т.1.2 от Общите условия към финансираните по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 административни договори за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ не е спазен.
Предвид изложеното
се налага извод, че административният акт не съдържа точно приложимо правно
основание, въз основа на което органът отказва верификация на процесните
разходи и което кореспондира с изложените в акта фактически обстоятелства.
Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да установи каква
е целта на органа, с която е упражнил предоставената му от закона власт, което
обуславя незаконосъобразността на оспореното решение на ръководителя на УО на
ОПИК.
На следващо място,
съдът намира, че формата на административния акт не е спазена и предвид
обстоятелството, че в оспореното решение липсва посочване на съответните правни
норми, уреждащи обществените отношения по отказ за верификация на разходите по
ЗУСЕСИФ. Уредбата на производството по отказ от верификация на разходи се
съдържа в чл. 64 от ЗУСЕСИФ. Като в настоящия случай относими са разпоредбите
на чл. 64, ал. 3 и 4 от ЗУСЕСИФ, съгласно които ръководителят на управляващия
орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане,
за които не е потвърдена допустимост, като този отказ може да се оспорва пред
съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване
се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2, 3, 5 и 6 от ЗУСЕСИФ.
Видно от диспозитива
на Решение № РД-16-1053/09.07.2021 г., УО отказва да верифицира разходи в
определен размер. Като правни основания органът е изредил текстовете на чл. 9,
ал. 5, изр. второ и трето, чл. 57, ал. 1, т. 2, чл. 60, ал. 1 и чл. 62 от
ЗУСЕСИФ, които разпоредби обаче регламентират единствено компетентността на УО,
кои разходи ЗУСЕСИФ определя за допустими, както и че УО извършва авансови,
междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента и че
плащания се извършват след верификация.
Гореизложеното също
обосновава извод за нарушение на изискването за форма на ИАА съобразно чл. 59,
ал. 2, т. 4, предл. второ от АПК, доколкото в оспореното решение липсва
посочване на всички относими правни норми.
Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно
правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат
и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален
порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да
извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво
основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с
определено съдържание.
На следващо място, налице
е отменителното основание и по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът констатира, че в
хода на административното производство по издаване на обжалвания акт са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Видно от самото
Решение № РД-16-1053/09.07.2021 г. на ръководителя на УО на ОПИК, както и от
доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че в хода на
административната процедура по верификация на разходите, в отговор на
отправеното от органа искане за пояснение и допълнителни документи от
14.05.2021 г. /л. 173-174/, бенефициентът „****“ ЕООД е депозирал възражение
/л. 89-90/, в което е изложил аргументи срещу неодобрението на извършените разходи, свеждащи се до следното:
1.
Одобрение на
проектното предложение BG16RFOP002-2.024-0681,
без корекции в
бюджета, в който бенефициентът обосновава, че на етап оценка на проекта, е
включен показател „Реалистичност на разходите по проекта“, за който е
представена оферта от производител или първи доставчик, като оценителната,
комисия не е преценила, че разходът е нереалистичен, което води към придържане
на одобрената в проекта сума на бюджетните пера;
2.
Забавяне
обявяването на процедурата, поради затруднения с осигуряване на финансиране на
разходите, вследствие на което екипът по проекта не е бил сигурен дали ще
получи оферта по обявената процедура;
3.
Провеждане на
тръжната процедура съгласно правилата на ПМС 160 и ЗУСЕСИФ и получено
одобрение на проведения избор от УО на ОПИК, в който бенефициентът обосновава,
че офертата е отговаряла изцяло на минималните изисквания и срока за доставка
на възложителя и поради кратките срокове до приключване на проекта е било
невъзможно прекратяване на процедурата и стартирането й отново;
4.
Невъзможност
да се влияе на ценовата политика на потенциалните кандидати в търга от
Бенефициента, в който бенефициентът обосновава, че екипът на бенефициента няма
как да знае кой кандидат ще се яви на процедурата и след отварянето на
офертата, оценителната комисия вижда сума, която съответства на бюджета на
проекта. Сформирането на цената на кандидата, не е от компетенциите и
правомощията на бенефициента и няма как да бъде определено дали цената е
завишена или не. Бенефициентът изтъква, че една от причините е била
необходимостта от експресна доставка в рамките на по-малко от два месеца, не
по-късно от края на договора за БФП, като срокът дори е бил съкратен до един
месец.
В изложените в решението мотиви УО лаконично е посочил само, че представените
от бенефициента допълнителни документи и пояснения, не съдържат обстоятелства
или документи, опровергаващи констатациите и изводите на Управляващия орган,
като е коментирал единствено
довода на бенефициента по т. 1, като е посочил, че одобрението на
проектното предложение на кандидата, както и на документациите във всеки един
етап от изпълнението на проекта, не отменя правото на Управляващия орган да
извършва проверки за допустимостта и законосъобразността на предявените от
бенефициента разходи на по-късен етап от изпълнението на проекта при установени
отклонения.
Управляващият орган обаче
не е взел предвид и не е обсъдил, като не е изложил никакви мотиви досежно
относимостта или основателността на останалите доводи, с които се е бранил
бенефициента в хода на административната процедура по верификация на процесните
разходи. Административният орган изобщо не е
изследвал въпроса налице ли са сочените от „****“ ЕООД обстоятелства по т.2-4
цитирани по-горе или не. В случая, преди да се
постанови обжалваният отказ, е било дължимо да се установи по безспорен начин
невъзможността за потвърждаване на допустимостта на процесните разходи.
Посредством
необсъждането на възраженията на бенефициента административният орган не е
изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта, след като обсъди
всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Изложеното
обосновава извод, че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила - основание за
незаконосъобразност на административния акт, съгласно чл. 146, т. 3 от АПК.
Както вече се
спомена, липсата на фактически и правни основания, освен формата на акта, негативно
засяга и административната процедура по постановяване на акта, като прави
невъзможно извършването на адекватна преценка от съда за материалната
законосъобразност на оспорения акт и съответствието му с целта на закона.
Допуснатите от
административния орган нарушения на административнопроизводствените правила и
на изискванията за форма са толкова съществени, че правят и безпредметно
обсъждането на съответствието на акта с материалния закон, тъй като е
недопустимо съдът да замества мотивите на органа или да излага мотиви вместо
него.
Въпреки това обаче,
за пълнота следва да се отбележи, че при положение, че цената за закупуване на
Настолна монтажна станция – 1 бр., в размер на 49 498,00 лева, не надвишава
нито прогнозната стойност, обявена в откритата процедура чрез публична покана
по реда на Постановление № 160 на МС от
1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и
сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от
бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и
инвестиционни фондове /л. 284/, нито заложеното в одобрения от УО бюджет на
проекта по това перо – 49 500,00 лв. /л. 156/, представляващ и одобрен допустим
разход за стойността на това оборудване, то определянето му като недопустим
разход само на база твърдяната съпоставка с други пазарни цени в интернет
пространството, се явява незаконосъобразно, доколкото не се субсумира под нито
една от хипотезите на т. 14.3 от Условията за кандидатстване /л. 217-гръб/, на
които се позовава УО. Още повече и според заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ /л. 307 и следв./,
доставеното от „*****“ ЕООД оборудване – настолна монтажна станция в
процедурата по избор на изпълнител, като се има предвид необходимостта от
съвместимост на отделните модули, отговаря на зададените от „****“ ЕООД с
техническата спецификация характеристики. С оглед на това, е
налице и противоречие с материалния закон, доколкото Условията за
кандидатстване представляват документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
По отношение на отказа
за верификация на сумата от 4 110,60 лв., представляваща разходи за възнаграждения
(вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран
персонал:
На първо място съдът намира, че доколкото намаляването
на разходите за възнаграждения с 4 110,60 лв. е обосновано от УО като обусловено от недопустимостта
на разхода за закупуване на настолната монтажна станция, то незаконосъобразността
на същия обуславя незаконосъобразността на отказа и по отношение на разходите
за възнаграждения. Това е така, тъй като при евентуална допустимост на
разходите за доставката на настолната монтажна станция, то разходите за нея в
размер на 49 4980,00 лв. не биха били приспаднати. С оглед на това, решението в
тази част също се явява незаконосъобразно на посочените основания и поради
същите съображения.
Въпреки горното, за
пълнота, съдът следва да отбележи, че сами по себе си разходите за
възнаграждения (вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя)
на персонала, са сред предвидените в документите по чл. 26, ал. 1 /Условията за
кандидатстване/. В този смисъл за обосноваване недопустимостта на разходите за
възнаграждения като неизпълняващи изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ
в контекста на разписаното в т. 14.2 от Условията за кандидатстване /че
разходите за възнаграждения на персонала на бенефициента следва да бъдат до 50%
от общо допустимите разходи по проекта/, в оспорения акт е било необходимо са
се посочи ясно и безпротиворечиво как УО е формирал размера на отказаната за
верификация сума от 4 110,60 лв., визирана в диспозитива на обжалваното
решение.
В случая това не е
направено – от обстоятелствената част на обжалваното решение не е ясно и не
може да се установи защо органът е приел, че стойността на недопустимите
разходи за възнаграждения е 4110,60 лв. Видно от изложените от УО мотиви,
отчетените от бенефициента разходи за възнаграждения (вкл. здравни и
осигурителни вноски за сметка на работодателя) на квалифициран персонал,
необходим за реализиране на пазара на предприемачески идеи общо с натрупване за
целия период на изпълнение на проекта са в размер на 63311,11 лева, като след приспадане на недопустимите
разходи в размер на 49 498,00 лева, във
връзка с неодобрение на дейността за закупуване и доставка на Настолна монтажна
станция, размерът на общо допустимите разходи по проекта с натрупване за
периода на договора от 06.06.2019 г. до 06.12.2020 г. е 122 511,62 лв. При просто аритметично изчисление, се
установява, че 50% от общо допустимите разходи 122 511,62 лв. е 61 255,81 лв. В случая, разликата между
отчетените от бенефициента разходи за възнаграждения в размер на 63 311,11 лв.
и 50%-те от общо допустимите разходи /122 511,62 лв./ в размер на 61255,81 лв. /63 311,11 лв. – 61 255,81/, е 2 055,30
лв., а не 4 110,60 лв., както е приел УО в оспореното решение.
Доколкото за
недопустим за финансиране се счита размерът на разходите за възнаграждения,
надвишаващ 50% от общо допустимите разходи по проекта,
то не става ясно защо УО на ОПИК е приел, че същият е в размера, посочен в
диспозитива на обжалваното решение - 4110,60 лв.
С оглед на това,
липсват ясни мотиви по какъв начин е изчислен и определен размерът на
допустимите разходи за възнаграждения в хипотезата на т. 14.2 от Условията за
кандидатстване, съответно как е формиран размерът на приетите като недопустими
разходи за възнаграждения, за които се отказва верификация – т. е. липсват
каквито и да е било фактически установявания и обективирана преценка за
наличието на неподлежащ на верификация като недопустим разход в размер на 4
110,60 лева. Лаконичната и бланкетна констатация, че недопустим за финансиране
се счита размерът на разходите за възнаграждения, надвишаващ 50 % от общо
допустимите разходи, без излагане на каквито и да е било конкретни,
обосноваващи констатацията факти и без отнасянето на тази констатация към
конкретно направени изчисления и с посочен размер разходи по проекта при
изпълнението на административния договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, очевидно не изпълнява законовото изискване по чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК за мотивираност на акта от фактическа страна с оглед наличието на недопустим
в хипотезата чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ разход и неговия размер, за който
се следва постановяването на отказ да бъде верифициран. Не води до друг извод
позоваването на чл. 7 от ПМС № 189 от 2016 г. за определяне на национални
правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 – 2020
г. – нито от фактическа, нито от правна страна е обосновано кое изискване по
чл. 7 от ПМС № 189 от 2016 г. е нарушено.
Отделно от горното,
в хипотеза като процесната, когато актът съдържа някакво правно основание и
фактически основания, но те не са доказани или не доказват визираните в
хипотезата на приетата за нарушена правна норма юридически факти, е налице и
порока противоречие с материалноправни разпоредби, защото това, което органът
твърди чрез приетото правно основание не е доказано от сочените от него факти и
обстоятелства. С оглед на това, е налице и допуснато от органа нарушение на чл.
146, т. 4 от АПК. В тази връзка, оспореното решение не съответства и на
материалния закон.
По изложените съображения
съдът намира, че Решение № РД-16-1053/09.07.2021 г. на
Заместник-министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 е
издадено от компетентен орган, но
при несъобразяване с предвидената от закона форма, при неспазване на административнопроизводствените
правила и при противоречие с материалноправните
разпоредби, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В случая, естеството
на спора не позволява разрешаването на въпроса по същество от съда, поради
което и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото като преписка следва да бъде
върнато на административния орган за ново произнасяне, при спазване на
предвидените от законодателя процесуални и материалноправни изисквания.
При този изход на
спора е основателна своевременната претенция на жалбоподателя за възстановяване
на направените по делото разноски съгласно представения списък /л. 319/, както
следва: държавна такса в размер на 428,87 лв. /л. 29/, депозит за експертиза –
684,00 лв. /л. 274 и л. 330/, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство /л. 260-гръб-263-гръб и л. 320-325/.
По отношение
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази разпоредбата на чл. 8,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес от
10 000 лв. до 100 000 лв., възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над
10 000 лв. В настоящия случай, материалният интерес е в размер на отказаната за
верифициране сума в общ размер на 53 608,60 лв. При това положение в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 138,26
лв. с оглед възражението за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя
и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Поради изложеното на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва се осъди Министерство на икономиката
като юридическо лице, в чиято структура е административния орган, издал
отменения акт, да заплати на жалбоподателя „****“ ЕООД реално направените,
своевременно поискани и доказани разноски в съдебното производство в общ размер
на 3 251,13 лв.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешкият административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****, Решение № РД-16-1053/09.07.2021 г. на Заместник-министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020.
ВРЪЩА преписката на Заместник-министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, за ново и мотивирано произнасяне по искане за окончателно плащане от 06.02.2021 г. на „****“ ЕООД по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.024-0681-C02 от 06.06.2019 г., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Министерство на икономиката, с адрес: гр. София, ул. „Славянска” № 8, да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****, направените по делото разноски в размер на 3 251,13 лв. /три хиляди двеста петдесет и един лева и тринадесет ст./.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: