Р Е
Ш Е Н
И Е
№............
Гр. София, 11.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3 състав, в публично
съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна
Аврамова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2190 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявени от Е.Л.Б., ЕГН: **********, действащ в качеството на ЕТ
„М.В.- Е.Б.“, ЕИК: *******срещу Х.М.К., действаща в качеството на ЕТ“ Щ.Ж.-Х.К.“,
ЕИК: *******обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗПРПМ - за установяване на
нарушения на правата на ищеца като притежател на регистриран в Патентно
ведомство патент № 65348 В1, изразяващи се в производство, предлагане за
продажба, търговия съхраняване на очни протези, предмет на закрила, както и е
изработвал очни протези чрез прилагане метода, предмет на закрилата от
регистрирания патент за периода 2010г. – 18.10.2018 година.
- иск по чл. 28, ал. 1, т. 3 ЗПРПМ - иск за осъждане на
ответника да преустанови действията, нарушаващи патентните права на ищеца, като
спре изработката, съхраняването и търговията на очните протези и преустанови
използване на защитения метод за изработка на очни протези.
Претендира законна
лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е
притежател на регистриран патент с действие на територията на РБългария, с
приоритет от 18.08.2003 година, по силата на който притежава изключителните
права върху изделие“очни протези“ и „метод на изработване на очни протези“.
Твърди, че ответникът нарушава правата му, като изработва, търгува и съхранява
очни протези, идентични с тези, предмет на закрилата, както и че използва за
изработката им метода, защитен от регистрирания патент, както и че не е давал
съгласие за това.
Ответникът оспорва
исковете. Твърди, че изработва и търгува с очни протези, но те не влизат в
обхвата на закрилата и са регистрирани през 2012 година като медицински
изделия. Твърди, че не е налице знание за съществуване на патента на ищеца и че
други дружества изработват и търгуват с очни протези, влизащи в обхвата на
патента. Твърди и че очната протеза и методът на изработването й не отговарят
на изискването за новост, а са разработени още 50-те и 60- те години.
Ищецът носи тежест за
пълно и главно доказване на правата си върху процесния патент, описаните в
исковата молба нарушения, извършени от ответника – предлагане за продажба,
търговия съхраняване на очни протези, предмет на закрила, както и е изработвал
очни протези чрез прилагане метода, предмет на закрилата от регистрирания патент
за периода 2010 г. – 18.10.2018 година. Носи тежест да докаже и че нарушението
не е еднократно действие, а продължава и понастоящем, както и към датата на
постановяване на решение по делото /чл. 235 ГПК/.
Ответникът носи
тежест да докаже възраженията си.
Правата на ищеца
върху патента, както и извършването на продажба, търговия и съхраняване на очни
протези и изработване на очни протези от ответника чрез прилагане метода, така
както са описани в отговора на исковата молба в периода 2010 г. – 18.10.2018
година и понастоящем са безспорни между страните, което е залегнало и в приетия
от страните доклад по делото и съдът приема тези обстоятелства за доказани в
производството.
Съдът предвид
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна.
Съгласно чл. 12, ал.
2 ЗПРПМ, патентът удостоверява изключителното право на притежателя върху
изобретението, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПРПМ - изключителното право върху
изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети
лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на
разпореждане с патента. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПРПМ, правото на използване на
изобретението включва производството, предлагането за продажба, търговията с
предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на
изобретението, както и прилагането на патентования метод. Ал. 4 предвижда, че когато
предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество
и др.), патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват
следните действия: 1. произвеждане на продукта; 2. (изм. - ДВ, бр. 66
от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г.) предлагане
за продажба, търговия с продукта, включително внос, използване или съхраняване
на склад на продукта за предлагане, продажба или използването му, а ал. 5
предвижда, че когато предмет на патента е метод, патентопритежателят има право
да забрани на трети лица да извършват следните действия: 1. прилагане на
метода; 2. извършване на всички действия, изброени в ал. 4, т. 2, по отношение
на продукта, директно получен при използване на метода. Съгласно чл. 27, ал. 1
ЗПРПМ, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната
закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на
патента.
В чл. 28 ЗПРПМ са
предвидени исковете за нарушение на патентни права, като от тях в
производството са предявени искове по т. 1 - установителен иск за факта на
нарушението и по т. 3 - иск за преустановяване от
нарушителя на действия, нарушаващи патентни права.
Правото върху патент
е изключително по своя характер и се придобива чрез регистрация, считано от
датата на подаването на заявката /чл. 16, вр. чл. 13 и чл. 14 от ЗПРПМ/. От
представените по делото доказателства, се установява, че ищецът е притежател на
регистриран в Патентно ведомство на РБългария патент № 65348 за изобретение
„очна протеза и метод на изработването й“, с приоритет от 18.08.2003 година и
дата на регистрация от 31.03.2008 година. Срокът на действие на закрилата е до 18.08.2023
година. Установява се и че патентът съдържа 2 претенции – за очна протеза и за
метод на изготвяне на очна протеза.
Следователно, доказва
се първата предпоставка от фактическия състав на предявените искове, а именно,
че ищецът се легитимира в процесния период като патентопритежател и съответно
притежава изключителните права върху процесното изобретение и метода на
получаването му.
От събраните по
делото доказателства се доказва и втората предпоставка за уважаване на исковете
– извършени от ответника нарушения на патентните права.
От заключението на
вещото лице, което съдът възприема като компетентно и изготвено в обема на
специални знания на вещото лице се установява, че процесният патент се
състои от две независими претенции. Първата от тях е за т.нар очна протеза и описва
същността и обема на изобретението. От първата част на първата претенция е
видно, че известните технически признаци на обекта на изобретението е склера,
върху която са оформени кръвоносни съдове, ирис и зеница, а от втората част е
видно, че новите технически признаци са,
че ирисът, зеницата и кръвоносните съдове са изпълнени като многослойно обемно
тяло, като зеницата е поместена в ириса в променлива хоризонтална равнина и е
оцветена с отражение в червения сектор на светлинния спектър. Според вещото лице,
в случая няма зависими претенции и обемът на изобретението се определя от
съчетанието на абсолютно всички признаци, посочени в двете части на първа
претенция, които са характеристика на изобретението, съдържаща само
съществените му признаци.
Вещото лице е
извършило своя сравнителен анализ въз основа на изработени от ищеца /за което
няма спор/ очни протези, представени и приети по делото като веществени
доказателства и презентирани в интернет пространството – сайт и очни протези,
рекламирани и предлагани като продукт на поддържания от ответника сайт
/обстоятелство, за което също не се спор/ за онлайн търговия. В този смисъл и
доколкото вещото лице потвърждава, че представените от ищеца в съдебно
заседание веществени доказателства /очни протези, закупени от ответника по
издадена от него фактура, неоспорена като документ/ съвпадат с предлаганите от
ответника и поддържани в наличност в сайта му продукти и доколкото именно те са
били обект на сравнителното изследване, съдът намира, че следва да кредитира
изводите на вещото лице. А изводите, направени на основата на детайлен анализ
са за пълна идентичност на признаците, оформящи очната протеза на ответника с
признаците на изобретението по първа главна претенция от патента, регистриран
от ищеца. Следва да се вземе предвид, че вещото лице е направило комплексен
анализ при сравняване на обектите по няколко основни пункта, а именно:
присъстват ли всички признаци по претенцията в структуратата на ответника; имат
ли те еднаква форма и еднаква функция със съответните признаци в структурата на
ответника; дали са налице и същите взаимоотношения на признаците с другите
елементи; дава ли влиянието на комбинацията от елементи един и същи резултат. В
резултат на изследването е констатирало, че е налице пълно съвпадение на
обектите на сравнение и съответно съдът приема за доказан фактът, че ответникът
е изработвал, съхранявал и продавал очни протези, влизащи в обхвата на защита
на изобретението очна протеза по първа претенция от регистрирания от ищеца
патент.
За пълнота следва да
се посочи, че обект на изследване, като изработен и продаден от ответника
продукт вещото лице твърди, че са именно очните протези, закупени по
представените по делото фактури, издадени от ответника, които очни протези
съвпадат напълно с тези, предлагани и рекламирани от ответника в интернет сайта
и в медиите.
Представените от
ответника доказателства – разрешително за практикуване на индивидуално очно
протезиране, удостоверения за регистрация - съдът кредитира като удостоверяващи
неизгодни за ответника факти, а именно, че ответникът е изработвал, съхранявал
и продавал очни протези, които предвид заключението на вещото лице и липсата на
оспорване, че ответникът изработва очни протези, каквито са рекламирани на неговия
сайт /конкретизиран още в исковата молба като http://www.**********.com/
и
изрично потвърден в о.с.з. от процесуалния представител на ответника/, съдът
приема, че са идентични с тези, представени от ищеца в съдебно заседание и
тези, предмет на експертния анализ.
Тоест, искът за
установяване на извършено нарушение на правата на ищеца във връзка с първа
претенция от регистрирания му патент е основателен.
В съдебно заседание
вещото лице изрично посочва и че за изработване на устройството „очна протеза”
ответникът следва да е приложил защитения по претенция втора от патента метод. Или,
че не е установило използването на различен метод.
Съгласно чл. 29 ЗПРПМ,
когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5, тежестта на
доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя
на патента, ако продуктът е нов. Ответникът не е провел доказване за наличието
на приложен различен метод на изработване на очните протези, предмет на
нарушението. Безспорно се касае и за новоизработени продукти. Тоест, с оглед
установеното в закона и посоченото от вещото лице в о.с.з., съдът следва да
приеме за доказано и извършено нарушение на защитените права на ищеца и по
претенция втора от регистрирания патент.
Следва още веднъж изрично
да се посочи, че производството е бързо и няма причина ответникът да не понесе
и санкцията по чл. 161 ГПК, доколкото е създал пречки на вещото лице за своевременно
изготвяне на заключение, без оправдателно основание за това. Поради това и
предвид всички събрани по делото доказателства, съдът приема за доказано, че
ответникът е изработил очните протези, представени от ищеца в съдебно
заседание, закупени с фактурата на л. 64 и сл. и предмет на експертизата,
приета по делото.
Следва да се допълни
и че в случая умисълът не е част от фактическия състав на предявените искове и
не подлежи на установяване в процеса, аргумент за което е изричното му
предвиждане като такъв елемент в иска по чл. 28, ал. 2, т. 2 ЗПРПМ. Не е
елемент от фактическия състав и установяване наличието на знание у ответника за
съществуване на защитените права. В тази връзка са неоснователни възраженията
на ответника, още повече, че доколкото защитените изобретение и метод са
специфични и тясно приложими – при всички положения минимално дължимата грижа
на ангажираните в сферата лица предполага добро познаване на конкуренцията,
предлаганите от нея продукти и съответно- наличието на знание за съществуването
на регистриран патент в областта – за идентични устройства/метод.
Неотносими в
производството са и възраженията на ответника за наличието и на други правни
субекти, нарушаващи защитените от патента права, както и наличието на
разрешително за реализиране на очните протези като медицинско изделие.
Доколкото по делото
не се спори, че поддържаният от ответника интернет сайт и към даване ход на
устните състезания е действащ, както и че ответникът изработва и предлага очни
протези, вкл. тези, рекламирани на сайта, основателен е и искът по чл. 28, ал.
1, т. 3 ЗПРПМ. Тоест, извършване на нарушения е системно и продължава, а не се
касае за еднократно действие.
С оглед изхода от
производството разноски са дължими само на ищеца и сторените и доказани такива
са в размер на 415,76 лева за държавна такса и вещо лице.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗПРПМ по исковете,
предявени от Е.Л.Б., ЕГН: **********, действащ в качеството на ЕТ „М.В.- Е.Б.“,
ЕИК: *******срещу Х.М.К., действаща в качеството на ЕТ“ Щ.Ж.-Х.К.“, ЕИК: *******,
че Х.М.К., действаща в качеството на ЕТ“ Щ.Ж.-Х.К.“, ЕИК: *******е осъществил
нарушение на правата на ищеца по чл. 19, ал. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 4, т. 1 и т.
2 и ал. 5, т. 1 от ЗПРПМ, като притежател на регистриран в Патентно ведомство
патент № 65348 В1, които нарушения се изразяват в производство, предлагане за
продажба, търговия и съхраняване на очни протези, както и прилагане на метода
за изработване очни протези.
ОСЪЖДА, на основание чл. 28, ал. 1, т. 3 ЗПРПМ Х.М.К.,
действаща в качеството на ЕТ“ Щ.Ж.-Х.К.“, ЕИК: *******да преустанови
действията, нарушаващи патентните права на ищеца, като спре изработката,
съхраняването и търговията на „очни протези” и преустанови прилагане на метода
за изработка на „очни протези”, които „очни протези” и метод са предмет на
регистриран в Патентно ведомство на РБългария патент № 65348 за изобретение
„очна протеза и метод на изработването й“, с приоритет от 18.08.2003 година и
дата на регистрация от 31.03.2008 година, притежаван от Е.Л.Б., ЕГН: **********,
действащ в качеството на ЕТ „М.В.- Е.Б.“, ЕИК: *******.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, Х.М.К., действаща в качеството на ЕТ“ Щ.Ж.-Х.К.“, ЕИК: *******да
заплати на Е.Л.Б., ЕГН: **********, действащ в качеството на ЕТ „М.В.- Е.Б.“,
ЕИК: *******сумата от 415,76 лева –разноски в производството.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок, считано от 18.02.2019 година пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: