МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА
ПО НОХД № 1598/2016 г.
ПО
ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
От Варненска окръжна прокуратура по
отношение на подсъдимата Д.К.К.
е повдигнато обвинение за извършено престъпление, наказуемо по чл.220,
ал.1 от НК, за това че:
На
26.11.2014г., в гр.Варна, в качеството си на длъжностно лице - управител на
„Бора-Бора" ООД - гр.Варна с ЕИК *********, съзнателно сключила неизгодна
сделка - договор за продажба на недвижими имоти /нотариален акт №128, том III, рег.№6878, дело
№338 от 26.11.2014г./ както следва:
1. поземлен имот № 032015 в местност „Айман
Тарла" с площ 7.919 дка, начин на трайно ползване - нива, категория на
земята при неполивни условия - трета, при граници - ПИ №032035 - нива, ПИ №
032031-нива, ПИ № 032034 - нива и ПИ №000175 - полски път
2. поземлен имот № 000330 в местност „Узун
мера", с площ 75.549 дка по предходни документи за собственост, а по скица
75.548 дка, начин на трайно ползване - оранжерия, категория на земята при
неполивни условия - четвърта, при граници: ПИ № 000366 - складов терен, ПИ №
000357 - полски път, ПИ № 000358 - полски път, ПИ № 000292 - врем. неизп. нива
и ПИ № 000181 - път първи клас,
като с посочената сделка продала двата имота
на С. Я. И. за сумата от 23 500 лв. /двадесет и три хиляди и петстотин лева/,
при справедлива пазарна стойност на имотите към момента на продажбата им в
размер на 258 202.23 лв., и от това
произлязла значителна вреда в размер на 234 702,23 лева за „Бора-Бора"
ООД-гр.Варна с ЕИК *********, което дружество тя представлявала.
На основание чл.287,
ал.1 от НК, на 07.09.2017 г. на подс. Д.К.К. е предявено ново обвинение от представителя на
Окръжна прокуратура – Варна, за извършено от същата престъпление по чл.220,
ал.1 от НК, в което е изменена пазарната стойност на продадените на С. Я. И.
имоти, като е посочен паричен размер от 297 300 /двеста деветдесет и седем
хиляди и триста /лева.
В пледоарията си в хода на съдебните
прения представителят на държавното обвинение счита, че от доказателствата по
делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на деянието по чл.220,
ал.1 от НК. Сочи, че вината на подсъдимата е безспорно доказана. Моли
съда да я признае за виновна по повдигнатото й обвинение и предлага да й бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок около или над минималния размер
на наказанието, предвидено в разпоредбата на чл.220, ал.1 от НК, като смята, че
за да се изпълнят целите на наказанието не е задължително то да бъде изтърпяно
ефективно.
Защитниците
на подсъдимата – адв.П. и адв.А. сочат, че същата не е извършила престъплението,
за което й е възведено обвинение, като считат, че в конкретния случай от
цялостната оценка на приложените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност е видно, че не е
налице обективна и субективна съставомерност на извършено от подзащитната им
престъпление по чл.220, ал.1 от НК. Твърдят, че
действията на подс.К. са били предпоставени от обстоятелството, че
продажбата на недвижимите имоти е единствения възможен начин за изплащане
стойността на дружествените дялове на свид.А., тъй като процесните ниви не се
обработват и съответно не генерират
приходи, което и според защитата води до нереалност на посочените за тях от
експертите стойности, видно от назначените и изготвени по делото
съдебно-счетоводни експертизи. Сочи се, че в конкретния случай, безспорно са
налице неуредени фирмени отношения между двамата съдружници от „Бора-Бора"
ООД – подс.К. и свид.А.,
но същите са предмет на разглеждане от гражданското и търговското право. Като
аргумент за липсата на настъпила за дружеството вреда, резултат на извършените
от подсъдимата сделки със свид.Соня Иванова Янева, се изтъква и прогласената
нищожност на същите с влязло в сила решение №4230/28.10.2015 г на Районен
съд-Варна. С оглед така посочените доводи, относими от една страна към липсата
на вреда, а от друга – на умисъл у подс.К. за причиняването й, се иска
постановяването на присъда, с която подсъдимата да се признае за невиновна за
извършено престъпление по чл.220, ал.1 от НК.
Подсъдимата
К. в последната си дума пред съда заявява, че е невинна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Търговско дружество „Бора Бора" ООД с ЕИК ********* е вписано в
Търговския регистър с Решение № 367/17.01.2006г. по фирмено дело № 4789/2005г.
по описа на Варненски окръжен съд, със седалище и адрес на управление в
гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик" бл.***, вх.7, ап.96 и съдружници подс.Д.К.К., свид.А.К.А. и К. А. Г.. Основният капитал, с който било учредено търговското дружество бил в размер
на 258 300 лева, представляващи равностойността на направена непарична
вноска, оценена по реда на чл.72 от Търговския закон по търговско дело №
619/2005г. и 100 лева парична вноска, внесени изцяло към датата на учредяване.
Апортната непарична вноска се образувала от два поземлени имота, а именно:
поземлен имот № 000330, находящ се в
местност „Узун мера", в землището на с.Игнатиево, обл.Варна, с площ 75.548
дка, по скица 75 549 кв.м., оценен на стойност 235 800 лева и поземлен
имот № 032015, местност „Айман тарла" в землището на с.Игнатиево,
обл.Варна, с площ 7.919 дка, оценен на стойност 22 400 лева. Капиталът бил
разделен на три равни части, като всеки един от съдружниците притежавал 1/3 от
капитала на дружеството. К. А. Г. бил заличен като съдружник,
с Решение №1284/21.02.2006 г. по фирмено дело № 4789/2005г. по описа на Окръжен
съд-Варна.
През 2014г., свид.А.К.А. отправил до подс.Д.К.К.
нотариална покана с рег.№5262 том.1 акт.193, която била представена на
07.08.2014г. пред нотариус О. С. с район на действие Районен съд - Варна с
рег.№ 196 на Нотариалната камара на РБ. Със същата А. уведомил подс.К., в
качеството й на управител и съдружник в „Бора Бора" ООД, че на основание чл.125 ал.2 от Търговския
закон, във връзка с чл.12 ал.2 от Устава на дружеството, прекратява членството
си като съдружник в „Бора Бора" ООД в тримесечен срок, считано от датата
на получаване на поканата. Едновременно с това поискал от подс.К. да предприеме
съответните законови действия за определяне и изплащане на дружествения му дял,
определен въз основа на счетоводен баланс на дружеството към края на месеца, в
който е настъпило прекратяването на членството му. С поканата, уведомил
подсъдимата и да не сключва договори от името на дружеството, с които да го
обременява с каквито и да е задължения. Подс.Д.К.К. получила нотариалната покана
на 11.08.2014 г. Същата решила да продаде апортираните като непарични вноски в
капитала на „Бора Бора" ООД, предвид и което провела разговор със своя
позната – свид.С. Я. И.. Двете се уговорили свидетелката да закупи поземлените
имоти, за които подсъдимата предложила цена между между 22 000– 24 000 лв.
На 26.11.2014г. , била извършена покупко-продажбата на
двата имота, като сделката била изповядана пред нотариус П. М., с район на
действие Варненски районен съд, вписана в регистъра на Нотариалната камара на
РБ под № 478, в нотариалната й кантора в гр.Варна, бул. „Чаталджа" № 20 и
съставен нотариален акт № 128 том.III рег.№ 6878 дело № 338 от 2014 г. за
продажба на недвижими имоти, с който търговското дружество „ БОРА БОРА "
ООД, чрез управителя си – подс.Д.К.К., продала на свид.С. Я. И. собствените на
дружеството недвижими имоти, находящи се в землището на с.Игнатиево,
общ.Аксаково, обл.Варна, а именно: поземлен имот № 032015
в местност „Айман Тарла" с площ 7.919 дка, начин на трайно ползване -
нива, категория на земята при неполивни условия - трета, при граници - ПИ № 032035
- нива, ПИ № 032031-нива, ПИ № 032034 - нива и ПИ № 000175 - полски път и
поземлен имот № 000330 в местност „Узун мера", с площ 75.549 дка по
предходни документи за собственост, а по скица 75.548 дка, начин на трайно
ползване - оранжерия, категория на земята при неполивни условия - четвърта, при
граници: ПИ № 000366 - складов терен, ПИ № 000357 - полски път, ПИ № 000358 -
полски път, ПИ № 000292 - врем. неизп. нива и ПИ № 000181 - път първи клас.
Посочената в нотариалния акт обща продажна цена на описаните недвижими
имоти била в размер на 23 500 лева, която съгласно уговореното била изплатена в
срок до два месеца, считано от датата на договора.
Тези обстоятелства се
установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели и вещи лица, както и от тези дадени в хода на
досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред, частично от
обясненията на подсъдимата, оригинали и копия на документи – нотариални актове,
заявления, справки.
В
настоящото производство липсва спор между страните по фактите касаещи предявеното
обвинение:
- по това, че подс.К. и свид.А. са
били съдружници и управители на „Бора
Бора" ООД;
- относно капиталът на търговското дружество, с който същото
било учредено, представляващи 100 лева парична вноска и равностойността на
направени непарични вноски образувани от два поземлени имота, а именно:
поземлен имот № 000330, находящ се в местност „Узун мера" в землището на
с.Игнатиево, обл.Варна, с площ 75.548 дка, по скица 75 549 кв.м., оценен
на стойност 235 800 лева и поземлен имот № 032015, местност „Айман тарла"
в землището на с.Игнатиево, обл.Варна, с площ 7.919 дка, оценен на стойност 22 400
лева;
- относно осъществените действия от
страна на свид.А. за прекратяване
членството му като съдружник в „Бора Бора" ООД и изготвената в тази връзка
на 07.08.2014 г. нотариална покана и получаването й на 11.08.2014 г. от подс.К.;
- относно сключването на договор за
покупко-продажба от 26.11.2014 г. между подс.К. и св. Иванова, обективиран в
нотариален акт № 128 том.III
рег.6878 дело № 338 от 2014г., с
който „Бора Бора" ООД,
представлявано от управителя си подс.К., продало апортираните недвижими имоти
за сумата от 23 500 лева, чиято сума е била изплатена от страна на
купувача в уговорения двумесечен срок.
По делото са изготвени няколко
експертни становища, свързани с
пазарната оценка към 26.11.2014 г. на двата поземлени недвижими имота, предмет на извършената от страна на подс.К. сделка. При
изграждането на фактическите си и правни изводи, съдът взе предвид и кредитира изцяло заключението на назначената
от съда в хода на настоящото съдебно производство повторна тройна съдебно
оценителна експертиза, изготвена от вещите лица Я., В. и Й., изслушани в
съдебно заседание. Съгласно така
изготвеното заключение, общата пазарна стойност на двата имота към посочената
дата е 166 923 лева, от които поземлен
имот № 000330, находящ се в местност „Узун мера" в землището на
с.Игнатиево, обл.Варна, с площ 75.548 дка, - 153 844лева, а поземлен имот № 032015, местност „Айман
тарла" в землището на с.Игнатиево, обл.Варна, с площ 7.919 дка -
13 079 лева. Видно от проведените разпити на вещите лица изготвили
експертизата, при изчисляването на посочените стойности на имотите са
използвали два различни метода – на пазарния аналог, основаващ се на официални
данни от сравними продажби с параметри и характеристики подобни на обектите на
оценката и стойности коригирани съобразно особеностите им, както и методът
на доходите, определящ стойността на
земеделските земи според рентата, която може да се получи при определена
възвращаемост на инвестицията. След сравняване на стойностите, получени от
двата метода, на база процентно съотношение, експертите са изчислили посочените в заключението цени
на имотите. Съдебният
състав счита, че изготвеното заключение на вещите лица, се явява пълно и обосновано
и в този смисъл го кредитира изцяло и възприе при изграждане на своите изводи,
тъй като в това заключение отговорите на поставените на експертите въпроси не
зависи от субективната преценка на един експерт, поради което съдът прие, че
заключението на колективната експертиза в най-голяма степен е обективно
изготвено, за разлика от изготвените преди това заключения на едноличните
експертизи.
Останалите, събрани в
хода на досъдебното и съдебното производство, писмени доказателствени средства,
подробно изброени по-горе и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдебният съдът
кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи
се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателствени средства и са
относими към основния факт, включен в предмета на доказване по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка по делото, въз основа на събраната и
обсъдена доказателствена съвкупност, съдът намира, че с деянието си, подс.К. е
осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на извършено
по чл.220, ал.1 от НК престъпление, като на 26.11.2014г., в гр.Варна, в
качеството си на длъжностно лице - управител на „Бора-Бора" ООД -
гр.Варна, съзнателно сключила неизгодна сделка, с която продала два поземлени
имота, представляващи апортни
вноски към капитала на дружеството на
С. Я. И. за сумата от 23 500 лв., при справедлива пазарна стойност на имотите
към момента на продажбата им в размер на 166 923 лв. и от това произлязла значителна вреда в
размер на 143 423 за „Бора- Бора" ООД -гр.Варна, което дружество тя
представлявала, като съдът оправда подс. К., произлязлата значителна вреда за
„Бора- Бора" ООД -гр.Варна да е
над сумата от 143 423 лева до 273 800 лв.
За да мотивира подобен извод, съдът
съобрази следното:
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 220 НК се изразява в
съзнателно сключване на неизгодна сделка, от която е последвала значителна
вреда за търговеца, който наказателноотговорният субект представлява. Сключването
на неизгодна сделка е умишлено деяние, при което, за да е осъществен съставът и
от субективна страна, е необходимо да е установен умисъл на дееца и по
отношение на резултата, а именно настъпилата вреда. /Постановление № 7 на ВС от
23.12.1976 г./.
Преценката,
относима към определянето на дадена сделка за неизгодна е фактически въпрос и
същата е необходимо да се извършва към момента на сключването й, при отчитане
спецификата на същата и с оглед на това доколко е била необходима и дали е
имало възможност за договарянето на по-изгодни условия. Вредите следва да са
настъпили реално като пряка и непосредствена последица от сключване на
сделката/Решение № 128 от 12.09.2016 г. на ВКС по н. д. № 423/2016 г., II н.
о., НК/.
В
настоящия случай, фактическата обстановка по делото несъмнено установява, че
подс. К. е субект на престъплението по чл. 220, ал.1 НК, тъй като към
инкриминираната дата е притежавала
длъжностно качество по смисъла на чл.93 т.1 б.„б” предл.1 от НК – бидейки
управител на ЮЛ – търговско дружество, по силата на избора й за управител и
вписването й като такава в търговския регистър /видно от представената справка,
от която се установява, че съдружници и представители на дружеството
„Бора-Бора“ООД са свид.А. и подс.К., а като начин на представляване е записано
заедно и поотделно/, подсъдимата е била натоварена с функции да управлява
и представлява дружеството, т.е. да осъществява
стопанско-разпоредителна, организационно-ръководна дейност и законно
представителство по отношение на дружеството.
От
обективна страна: изпълнителното деяние по обвинението по чл.220, ал.1 от НК е
извършено с действия – подс.К. сключила договор, неизгоден за управляваното и
представляваното от нея дружество и от тези й действия е произлязла значителна
вреда за същото това дружество.
Престъплението по чл.220, ал.1 от НК е
резултатно и е довършено с настъпване на вредоносния резултат - произлизането
на значителна вреда. Значителните вреди включват реално претърпените материални
щети- намаляване на активи или увеличаване на пасиви и причинени други загуби-
неустойки, лихви и глоби.
Съгласно установената практика на ВКС
признакът "значителни вреди" е налице, когато техният размер е в
рамките на 14 минимални работни заплати към момента на деянието. От 01.01.2014
г. минималната работна заплата е с размер 340 лева, определена с ПМС №
249/31.10.2013 г., от което следва, че за да са налице значителни вреди,
размерът трябва да е над 4 760 лева. Очевидно е, че сумата от 143 423
лева, явяваща се разликата между реалната цена, чийто размер съдът прие за
установен от назначената и изготвена повторна тройна съдебно оценителна
експертиза на 166 923 лева и продажната цена на недвижимите имоти -
23 500 лева, надхвърля повече от 30
пъти този размер.
За
да се отговори на основния въпрос в процеса - дали сделката, сключена от подс.К.
е изгодна или не за дружеството е необходим комплексен анализ на всички нейни
параметри:
Предметът на тази сделка са два поземлени имота - № 000330, находящ
се в местност „Узун мера" в землището на с.Игнатиево, обл.Варна, с площ
75.548 дка и поземлен имот № 032015, находящ се в местност „Айман тарла" в
землището на с.Игнатиево, обл.Варна, с площ 7.919 дка, представляващи апортни
вноски към капитала на дружеството „Бора-Бора“ООД и оценени по реда на чл.72, ал.2 от ТЗ
при извършването на апортирането им на
обща стойност от 258 200 лева.
Според практиката на ВКС, "макар и да няма абсолютно значение,
цената на сделките не може да бъде игнорирана като съществен фактор при
преценка на въпроса за неизгодността им" (Решение № 92/10.06.2014 г. на II н.о. на ВКС).
В конкретния случай, договорената цена за продажбата на посочените
недвижими имоти е 23 500 лева.
По отношение на
"необходимостта" – в Решение № 265/18.07.2013 г. ВКС посочва, че
"когато сделката е сключена без да е необходима за функциониране на
структурата на засегнатата страна, и когато нейните клаузи са неизгодни
(срокове, цени и т.н. и не водят до постигане на целения икономически ефект) -
то сделката е неизгодна.
С осъществяването от подс.К. на
сделката, за представляваното и управлявано от нея дружество „Бора-Бора“ООД, въобще не е било предвидено да настъпи
благоприятен икономически ефект, а целта е единствено обособяване на парична
равностойност на половината от дружествените дялове, които с оглед прекратяване
участието в търговското дружество на свид.А. следва да му бъдат определени и
изплатени .
Субективната страна на престъплението
по чл.220, ал.1 от НК изисква наличието на пряк умисъл като форма на вината.
Този умисъл следва да е налице към момента на сключване на сделката. Той трябва
да обхваща съзнанието на дееца за общественоопасния характер на извършеното,
деецът да предвижда неговите общественоопасни последици, включващи и
причиняването на значителни вреди, както и пряко да ги цели.
За наличието на представи у подс.К.
към момента на сключване на сделката относно общественоопасния характер на
деянието й, относно предвиждането на общественоопасни последици, които ще
настъпят като негов резултат включващи и причиняването на значителни вреди,
както и прякото им целене, съдът прави извод въз основа на обективните
обстоятелства, предхождащи, съпътстващи и следващи сключването на
инкриминираната сделка от подсъдимата.
Свид.А. е отправил предизвестие за
прекратяване на членството си в дружеството по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ, като
срокът на предизвестието е изтекъл на 11.11.2014 г. Изтичането на този срок
води до прекратяване на членството на свид.А. в дружеството, което от своя
страна предпоставя възникване на правото
му да претендира притежавания от него дял от имуществото на дружеството, който
дял съответства на дела му от капитала. Така породените във връзка с това отношения
не са били уредени въз основа на изготвен
от дружеството счетоводен баланс, а подс.К. е предприела действия свързани с
продажба на апортираните в дружеството /оценени към момента на апортирането им
на 258 200 лева/ процесни имоти, договаряйки
получаването на цена за същите, в размер на 23 500 лева.
Не
може да бъде споделено разбирането на защитата, че подс.К. не е осъзнавала, че
тази сделка е неизгодна, че я е приемала за напълно реална и нормална, тъй
като:
1.
Тя не допринася по никакъв начин за благополучието на дружеството, а е сключена
единствено по лични за К. интереси;
2.
Сделката, сключена от подсъдимата, има
за предмет недвижими имоти, чиято стойност при апортирането им в дружеството е
била известна на подсъдимата.
3.
Основните източници на информация относно финансовото състояние на търговското
дружество са финансовите отчети и главно Счетоводния баланс и Отчета за приходи
и разходи /ОПР/. Ако подс.К. е искала действително да получи адекватна информация
относно имуществено състояние на
дружеството и неговата стойност с оглед изплащане дела на напусналия съдружник,
то е разполагала с възможността да
поиска изготвянето на счетоводният баланс, който се явява основен
източник на информация, свързана с имущественото и финансовото състояние
на предприятието. Той отразява състоянието на средствата, активите,
задълженията и нетната печалба към определен период и в този смисъл
представлява моментна снимка на дейността на предприятието, неговото финансово
и имуществено състояние.
Не
може да бъде споделено разбирането на защитата и подсъдимата, че действията на
последната са били продиктувани единствено от желанието да бъде изплатен
дружествения дял на свид.А., изтъквайки същото като аргумент за липса на умисъл
по отношение неизгодността на осъществената от нея сделка, дотолкова доколкото,
същите от една страна са извършени от подс.К. в качеството й на управляващ и
представляващ дружеството „Бора Бора“ООД, а от друга, не по реда предвиден в
чл.125, ал.3 от Търговския закон. В подкрепа на това е и обстоятелството
свързано с процеса на продажба на процесните имоти от страна на подс.К. –
размера на определената от нея продажна цена, със изключително занижена
стойност, в сравнение с реалната такава,
отправянето на офертата и осъществяване на сделката със свид.Соня Иванова,
проведена в изключително кратък срок и без установена приемлива причина за
начина на офериране, което е отправено само до едно лице, без дори да е
публикувана обява в средствата за масова информация, във специализирани сайтове
за обяви за продажби на недв.имоти, чрез агенция за недв.имоти или по друг
начин.
Направеното
от защитата възражение за несъставомерност на деянието от субективна страна, предвид
липсата на друга възможност освен извършеното за изплащане на съответния
дружествен дял, което е и единственото основание за мотивиране на така
осъщественото от страна на подс-К. поведение, е неправилно, защото този елемент
от състава на престъплението се извлича не от субективната преценка на дееца за
извършеното от него деяние, а именно от поведението му и настъпилия резултат.
Несъмнено, престъплението по чл.220, ал.1 от НК може да бъде извършено само при
пряк умисъл, а наличието на същият у подс.К. се установява по делото.
Не
може да бъде кредитирано и направеното от страна на защитата и подс.К.
възражение относимо към несъставомерност на престъплението предвид липсата на
реално настъпил от него резултат, с оглед произнасяне на граждански съд досежно
нищожността на осъществената сделка. Това е така, тъй като същото е ирелевантно
към осъщественото от страна на подс.К. деяние, предмет на настоящото
наказателно производство, за което от значение е единствено наличието на
извършено от подсъдимата към инкриминираната дата деяние, което да се субсумира
под правната норма на чл.220, ал.1 от НК. Безспорно това престъпление е
резултатно и от него произтича вреда, която е определена от закона, като
минимум значителна. С настъпването на тази вреда, престъплението е довършено,
като всички тези необходими за съставомерността на деянието параметри, са
налице в конкретния случай /при който причинената вреда е в размер на 143 423
лева, определена от разликата между реалната пазарна стойност на продадените
имоти от страна на подс.К. и получената от същата за тях сума в размер на
23 500 лева/, за който всякакви
бъдещи и евентуални решения, резултат от
инициирани гражданско-правни производства са несъотносими.
Предвид
гореизложеното, извършеното от подс.К. изцяло припокрива нужното с оглед
съставомерността на осъществено
престъпление по чл.220, ал.1 от НК.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанията, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието по чл.220, ал.1 от НК, което е тежко по смисъла на закона и към
настоящия момент проблемно за обществото, предвид от една страна
характеристиките и механизма на извършване на същото, а от друга - имуществената стойност на общия престъпен
резултат. В случая, стойността на
предмета на престъплението, значително надвишава критерия значителни вреди,
което обстоятелство придава значителна тежест на осъщественото престъпно посегателство.
От
значение при определяне на наказанието е и степента на обществена опасност на
дееца. При нейната оценка съдът съобрази, че подс.К. е неосъждана, с добри
характеристични данни и активна трудова заетост.
От
друга страна съдът отчете и изминалия период от време от извършване на престъплението
до постановяване на присъдата, през който не е регистрирано противоправно
поведение от страна на подсъдимата.
По изложените съображения настоящият
състав на съда определи наказание лишаване от свобода в минималния размер,
предвиден в посочената норма, а именно една година лишаване от свобода.
По
отношение на определеното за подс.К. наказание лишаване от свобода, съдът,
счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане
при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение по отношение на нея,
предвид чистото й съдебно минало, са налице всички законови предпоставки, ще
бъде достатъчно средство за превъзпитанието й. Поради това съдът отложи изпълнението
на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от три години,
считано от влизане в сила на присъдата.
Така
определеният размер на наказанието по отношение на подс.К., съдът счита за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на К.. Освен
това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху нея, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът
възложи на подс.К. направените по делото разноски.
Водим от горното,
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: