Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../12.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети януари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина
Колева
при
участието на секретар Дарина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 2128 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен
от Й.Г.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. **********- ВАК срещу
П.С.Н., ЕГН **********, адрес: *** и Е.С.Н., ЕГН **********, адрес: ***, конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане и
извършване делба на недвижими имоти: ПИ с идентификатор **********по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г.
на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед:
КД-14-03-953/08.04.2013г. на Началник на СГКК-Варна, с административен адрес на
поземления имот: **********, с площ 227 кв.м. и номер по предходен план 208,
квартал: 1089-а, парцел III при граници: ул. "Чинар", и УПИ с
идентификатори **********, **********,**********,**********и **********, при квоти – 1/2 ид.ч. за ищеца и по 1/4 ид.ч.
за ответниците и Сграда
с идентификатор **********, състояща се от две стаи, баня и тоалет, както и
паянтова стопанска постройка с идентификатор **********, разположени в
северната част на имота и върху имотната му граница с *******", при квоти – по 1/4 ид.ч. за ищеца и ответницата П.А. и 1/2 ид.ч. за ответницата Е.Н..
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения,
съобразно които съсобствеността между страните е възникнала по следния начин:
по време на брака му с ответницата П.Н., са придобили правото на собственост
върху делбения поземлен имот на основание възмездна
сделка в режим на СИО. Последната е прекратена с развод, постановен с влязло в
сила Решение по гр.д. № 1861/2007г. по описа на ВРС, като понастоящем между
страните е налице обикновена съсобственост. С Договор за отстъпено право на
строеж върху държавна земя от 20.01.1961 год. на наследодателя на ответниците - **********,
ЕГН **********, починал на 23.02.1990г., било предоставено право на строеж.
Същото е реализирано, като в имота са изградени описаните сгради. На 08.02.1991
год. Е. Петрова Н. е направила отказ от неследството
на **********, който отказ е вписан в особените книги на ВРС, под № 31/8.02.91
год. Съгласно заповед № 2673/04.12.98 год. на Областен управител на гр.Варна, П.А.
била определена за купувач на Дворното място с площ от 271 кв.м., съставляващо
парцел III-208 в кв.1099 по РП на 26 п.р. на гр. Варна, находящо
се в гр.Варна,, ******* " № при граници: парели с №: IV-2-7,215 , 214 , II-209
и *******", при цена 188 446 лв. Правото на собственост било прехвърлено с
договор от 27.01.99 г., вписан в Сл.вп.-Варна, с дв.вх.р. 4032, т.III, д.242 от 11.05.99
год., сключен между Държавата и П.А.. Твърди, че цената за имота е заплатена
със средства, които имат семеен произход. С договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 110
t.IV, вх.р. 1364/29.01.08
год. на Сл. вп.-Варна, първата ответница продала на втората
ответница ½ ид.ч. от дворното място и сградите, без знанието на ищеца. Счита, че
КНА № 14/07.02.94 год. е нищожен, поради липса на посочване местожителството на
ответницата П.А.. Твърди, че сградите са съсобствени между
страните, като по отношение на него съсобствеността е породена по силата на приращение.
Навежда твърдения, че съгласие за доброволна
делба на съсобствените имоти не могат да постигнат с ответниците, поради което
претендира да бъде допусната съдебна делба на същия между съсобствениците и при
посочените квоти в съсобствеността за всеки от тях. Моли за постановяване на
положително решение по предявения иск.
В отговор на исковата молба,
депозиран в рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът П.А., счита
предявения иск за недопустим. Не оспорва, че с ищеца са бивши съпрузи, като сключеният
на 19.04.1991 год. граждански брак е прекратен с влязло в законна сила решение
на 04.10.2007 год. Не оспорва и следните факти: че с Е.Н. са наследници по
закон на **********, поч.
на 23.02.1990 год.; че с Договор за отстъпено право на строеж върху държавна
земя от 20.01.1961 год. на наследодателя *******е предоставено правото на
строеж върху държавно урегулирано място с площ от 542 кв.м., от които 1/2 ид.ч. равна на 271 кв.м. от парцел XV- 141,144-ти от
кв.1089, находящо се в м-ст "Шашкъна"
гр.Варна; че Е.Н. се е отказала от наследството на *******, който отказ е
вписан под № 31/08.02.1991год. Сочи, че с вписване на отказа на Е.С.Н., е
станала изключителен собственик на сградите, построени в държавното дворно
място и се е снабдила с оспорения КНА. Навежда доводи, че по силата на Договор
за покупко-продажба вписан в АВ на 11.05.1999 год., е придобила собствеността
върху дворното място, цялото с площ от 271 кв.м. Не оспорва, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 14,т.1, рег.275, д.№ 14/29.01.2008г. се е
разпоредила в полза на сестра си Е.Н. с 1/2 ид.ч. от
дворното място и сградите в него. Счита за недопустима претенцията за
прогласяване нищожността на КНА, поради липса на правен интерес и активна
процесуална легитимация на ищеца. Твърди, че е призната за собственик на
жилищните сгради на основание наследствено правоприемство и отказ от наследство
от нейната сестра, което изключва твърдяните права на
ищеца върху собствеността им. Соченият от ищеца
порок на КНА не е основание за неговата нищожност. Счита, че имотът не е
придобит в режим на СИО. Оспорва, че в придобиването на дворното място са
вложени средства, които имат семеен произход. Навежда доводи, че била единствен правоимащ
да закупи дворното място, като от придобиването му до настоящия момент го е
владяла необезпокоявано, в качеството си на добросъвестен владелец. Моли за отхвърляне на иска.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока и по реда на чл.
131 ГПК, ответникът Е.Н. поддържа становище за допустимост и неоснователност на
предявения иск. Оспорва, ищецът да притежава право на собственост върху
сградите, тъй като са били построени преди сключване на гражданския брак между
него и първата ответница. Не оспорва изложената в отговора на П.А. фактическа
обстановка. Сочи, че сградите са в режим на съсобственост между нея и сестра и П..
Навежда доводи, че поземленият имот е неделим, защото неговата площ и лице, не
позволяват неговото раздробяване и образуването на по-малки поземлени имоти.
Твърди, че през 2008г. ответницата П. валидно се е разпоредила в нейна полза с
1/2 ид.част от поземления имот и находящите се в него
сгради. Навежда доводи,
че имотът е закупен с лични средства от П.А., като заплатената сума не е
съществена, съобразно размера на средната работна заплата за страната по
времето на придобиването му. Придържа се към изложеното от
първата ответница по отношение наведените възражения за нищожност на КНА. Моли
за отхвърляне на иска.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания, страните поддържат заявените с исковата молба и отговорите по нея
становища.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С определение, постановено в з.с.з. на 26.09.2016г.,
съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните по делото, че ищецът и П.А. са бивши съпрузи, като сключеният между
тях на 19.04.1991 год. граждански брак е прекратен с влязло в законна сила
решение на 04.10.2007 год.; че към датата на смъртта на **********, поч. на 23.02.1990 год., негови единствени наследници са П.А.
и Е.Н.; че с Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от
20.01.1961 год. на наследодателя *******е предоставено правото на строеж върху
държавно урегулирано място с площ от 542 кв.м., от които 1/2 ид.ч. равна на 271 кв.м. от парцел XV- 141,144-ти от
кв.1089, находящо се в м-ст "Шашкъна"
гр.Варна; че Е.Н. се е отказала от наследството на *******, който отказ е
вписан под № 31/08.02.1991год.; че с договор за покупко-продажба, обективиран в
НА № 14,т.1, рег.275, д.№ 14/29.01.2008 г. П.А. се е разпоредила в полза на
сестра си Е.Н. с 1/2 ид.ч. от дворното място и
сградите в него, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Горното се установява и от приетите писмени
доказателства /Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №14, том І, рег.№275, дело
№14/29.01.2008 г. на нотариус *******, с район на действие ВРС, рег.№148 в
Нотариалната камара, вписан в СВ Варна; Удостоверение №31/08.02.1991г. за отказ
на Е.С.Н. от наследството на **********, издадено от ВРС; Препис-извлечение от
акт за смърт №526/24.02.1990г. на **********; Договор за отстъпване правото на
строеж върху държавна земя от 20.01.1961 г. между секретаря на Изпълнителния
комитет на Градския народен съвет гр. Варна *******и **********; Удостоверение
за сключен граждански брак 7-235 дубликат от 10.10.2007г., издадено въз основа
на акт за сключен граждански брак №193/30.01.1960г. от Община Варна; Удостоверение
по гр.д.№1861/
Със Заповед
№2673/04.12.1998г. на Областен управител на област Варна /л.7/ по постъпила
молба от П.С.А. и на основание параграф 1 от ПЗР на ПМС № 235/1996г., във
връзка с чл.27 от ПЗР на ЗИДЗС /ДВ бр.33/1996г./, последната е определена за
купувач на правото на собственост върху държавна земя, представляваща Дворно място
с площ 271 кв.м., парцел III 208, кв.1089 по регулационния план
на 26 подрайон на гр. Варна, ул. Чинар 6. Цената на
имота възлизала на 188 446 неденоминирани лева. В заповедта са отразени и
дължимите режийни разноски, местни данъци, както и държавни такси от страна на
купувача, като срокът за плащане е определен на едномесечен от връчване на
заповедта.
Въз основа на горната Заповед /влязла
в сила/ и на основание параграф 1 от ПЗР на ПМС № 235/1996г., във връзка с
чл.27 от ПЗР на ЗИДЗС /ДВ бр.33/1996г./ е сключен Договор от 27.01.1999г. между
Държавата, представлявана от Д. Митев, Областен управител на област Варна и П.С.А.,
вписан в книгите по вписвания от съдия по вписванията/л.8/. По силата на
договора П.А. е придобила правото на собственост върху описания имот за
сумата 188 446 неденоминирани лева.
В Договора е отразено, че продажната цена е изплатена изцяло от купувача по
банков път с вносна бележка от 29.12.1998г..
Със Заповед №1171/18.06.1999г. на
Областен управител на Област Варна /л.10/ е наредено придобитият от П.А. имот
да се отпише от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна собственост
и се предаде на правоимащата П.А..
Представен е Нотариален акт за собственост на
недвижим имот №14, том ІV, дело №1629/94 г. на нотариус Диана С., нотариус при
ВРС /л.11/, от който е видно, че П.А. е
призната за собственик на жилищна сграда, изградена върху държавно
дворно място, съставляващо парцел пл. № 208, идентичен с пл. № 144 в кв. 22,
идентичен с кв. 1089 по плана на 26 подрайон на гр.
Варна, цялото с площ 271 кв.м., за което има отстъпено право на строеж в гр.
Варна, ул. Чинар № 6.
От Писмо
рег.№МД-Т17007136Вн-002Вн/16.11.2017г. от Дирекция „Местни данъци“ Община
Варна; Съобщение от 12.10.2007 г. с Декларация по чл.14 ЗМДТ от П.С.А. е видно,
че спорните имоти са декларирани от П.А., в качеството й на изключителен
собственик.
В полза на ответника П.С.А.
е допуснато събиране на гласни доказателства
посредством разпит на двама свидетели в режим на водене, с показанията на които да установи наведените фактически твърдения досежно упражняваната непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана
фактическа власт върху имотите
преди продажбата на сестра й, както и след това.
*******заявява, че познава имота на ул. Чинар №6, като от 30 години по два-три
пъти в седмицата ходи там. От 30 години познава П.. Волята на баща й била
имотите да останат в собственост на П., тъй като до смъртта му тя се грижила за
него и живяла там. П. отраснала в имота, тъй като при раздялата на родителите
й, тя останала при баща си, а сестра й Е. заминала с майка й. Бащата на П.
починал преди тя да се запознае с Й.. Къщата била построена преди брака между П.
и Й.. Й. винаги е заявявал, че няма да участва в поддържането на имота, тъй
като не бил негов.
*******показанията си
установява, че е запознат с имота на ул. Чинар 6, тъй като живее на №5 на
същата улица. Били добри приятели с бащата на П.. П. се родила и отраснала в
имота. След като родителите й се развели, тя останала при баща си*******, а сестра
й Е. ***. След като баща й******* починал, свидетеля й помагал в поддържането
на къщата. П. се оженила след смъртта на баща си. Къщата била построена преди
брака им. След това нищо не са правили по нея и станала съборетина. П. разбрала,
че Й. има претенции към имота през 2016 г.
При така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Имуществено правният режим и обемът на
притежаваните от съделителите права по отношение на
вещите се определят от основанието и момента на придобиване на правото на
собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 СК, съпружеска имуществена общност /СИО/ са вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в
резултат на съвместен принос, независимо на чие име са придобити. Следователно
законът поставя две условия, за да бъде дадена вещ или имот СИО – имотът да
бъде придобит през време на брака и имотът да е придобит с общи средства на
съпрузите.
Оборването на презумпцията от СК за
съвместен принос при придобиването на недвижим имот може да стане, както с
писмени, така и с гласни доказателства, каквато е константната практика на ВКС
/в този смисъл решение № 13/1980г. на ГО на ВКС, решение № 535/17.06.1994г. по
гр.д.№ 403/94г. на ГО на ВКС, решение № 116/07.02.1991г. по гр.д.№ 1403/1990г.
на ГО на ВКС/.
Съдът намира за установено по делото,
че ищецът не притежава правото на собственост върху жилищната сграда и дворното
място, тъй като липсва семеен принос при придобиването им.
От събраните в хода на производството
доказателства се установи, че в полза на наследодателя на ответниците
**********,
през 1961г. е предоставено право на строеж върху държавно
урегулирано място с площ от 542 кв.м., от които 1/2 ид.ч.
равна на 271 кв.м. от парцел XV- 141,144-ти от кв.1089, находящо се в м-ст "Шашкъна" гр. Варна.
В наследствената маса на *******, към
момента на смъртта му на 23.02.1990 год., е включено учреденото му право на
строеж върху държавна земя.
След смъртта на *******(поч. на 23.02.1990
год.), П. и Е., като
единствени негови наследници, с оглед данните в представеното удостоверение за
наследници, са придобили по ½ ид.ч.
от притежаваното от наследодателя им право на строеж, или всеки от тях е станал
собственик на 1/12 ид.ч. от него.
Доколкото през 1991г. Е.Н. се е отказала от наследството на баща си *******,
то единствено на дъщеря
му П.А. през 1999г. е продадена и земята, върху която е предоставено и
реализирано правото на строеж.
Бракът между П. и Й. е сключен през 19.04.1991 год., т.е. след смъртта на *******.
Предвид обстоятелството, че суперфицията
не е придобита в режим на СИО, жилищната сграда е притежание на П.,
доколкото сестра й Е. се е отказала от наследството
на баща им *******през 1991г..
С оглед на това участието на ищеца в
собствеността на сградата няма правно основание.
Съдът счита, че с прехвърлителната сделка, материализирана в НА № 14,т.1, рег.275, д.№ 14/29.01.2008г., на Е. са прехвърлени права върху
правото на строеж, трансформирано към момента на изповядване на сделката в
право на собственост върху построената къща, в обем който П. е притежавала,
поради което и ответниците са станали съсобственици на основание
покупко-продажба на 1/2 ид.ч. от сградата, предмет на настоящата делба.
По отношение на реда и квотите при
придобиване правото на собственост върху земята, извършено с Договор от
27.01.1999г., сключен между Държавата, представлявана от Д. Митев, Областен
управител на област Варна и П.С.А.., съдът намира следното:
Редът за продажба на недвижим имот –
частна държавна собственост, върху който е предоставено и реализирано право на
строеж, е уреден в Постановление № 235 на
МС от 19.09.1996 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за
държавната собственост и на Правилник за прилагане на Закона за общинската
собственост (обн., ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г., в сила до отм.
с ДВ бр. 78 от 26.09.2006 г., считано от 30.09.2006 г.). В §1, ал.1 и 2 от ПЗР на ПМС № 235 е
предвидена възможността за български граждани, придобили право на строеж върху
държавна или общинска земя до 13 юли 1991г. за построяване на жилищна сграда
или на вилна сграда за задоволяване на жилищни нужди, или техните наследници,
както и роднините им по права линия, на които е прехвърлено правото на строеж,
да подадат молба за придобиване на право на собственост върху земята до
областния управител, съответно до кмета на общината, по местонахождението на
имота.
С цитираните разпоредби е уреден
кръгът на правоимащите
лица, извън суперфициара,
които могат да закупят земята, върху която е реализирано учреденото на по-ранен
етап право на строеж. Следва да се отбележи, че тези норми създават само една
правна възможност, от която могат да се възползват наследниците на суперфициара или роднините му по
права линия, на които е той прехвърлил правото на строеж. Стои въпросът обаче в
какъв обем съществува това право за всяко едно от правоимащите лица – според наследствената му квота,
респ. частта от придобитото право на строеж или независимо от тези
обстоятелства, право на изкупуване на целия имот. Съдът приема, че
законодателят е имал предвид първата хипотеза, а именно всеки наследник, респ. съсобственик
може да поиска за закупи само частта от земята, съответстваща на частта от
придобитата и реализирана от него или от неговия наследодател суперфиция.
В този смисъл е приетото в Решение № 3051 от 7.05.2001 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2001г., 5-членен с-в, а именно, че всеки суперцифиар има самостоятелни
права по § 1 от ПЗР на ПМС
№ 235/96 г. да закупи съответната част от парцела, при
наличие на останалите изисквания, визирани в § 1. Противното би означавало в
случай на заявено желание от един от
наследниците да закупи целия имот и подадена от него молба преди всички други,
да му бъде продадена земята и останалите наследници да бъдат лишени от
възможността, която им дава цитираното ПМС № 235.
Целта на
разпоредбата на §1 ПЗР ПМС 235/1996г. е да се даде възможност носителите на
ограниченото вещно право да придобият и съответните идеални части от земята
като принадлежност на главната вещ която притежават. Изкупуването на земята е
сложен фактически състав, който включва административен акт, при издаването на
който административиният орган действа при условията
на обвързана компетентност и договор, и то е включително само в патримониума на титулярите на право на строеж /Решение №152/16.06.2009 по дело №216/2008 на ВКС, ГК, II
г.о./. В случая титуляр на правото на строеж е само П.Н..
Ищецът извежда правото си на
собственост, като твърди, че не е участвал в разпоредителната сделка с общо имущество и счита същата за относително
недействителна, като оспорва извършеното без негово знание и съгласие разпореждане.
По делото не
се установи имотите да са придобити от П. и Й. в режим на СИО.
Отделно от
това, разпоредбата на чл.24, ал.4 СК /обн.ДВ,
бр.47/23.06.2009г./ по същество приповтаря тази на чл.22, ал.3 СК /отм./, при
което и двете разпоредби дават право на съпруга, неучаствал в разпоредителната
сделка с общо имущество, да оспори извършеното без негово знание и съгласие
разпореждане. Искът по чл.24, ал.4 СК /чл.22, ал.3 СК отм./ е конститутивен и чрез него се цели да се признае със сила на
пресъдено нещо съществуването на потестативното
право на съпруга - да внесе промяна в чужда правна сфера чрез едностранно волеизявление,
както и да се постанови правна промяна в отношенията между страните по делото,
която промяна следва от потестативното право.
Доколкото потестативното право на съпруга - ищец
произтича от създадената съпружеска имуществена общност върху имота, с който е
извършено разпореждането, то безусловно е, че с решението по иска по чл.24,
ал.4 СК /чл.22, ал.3 СК отм./ се разрешава и въпроса дали имотът, с който
другият съпруг се е разпоредил, съставлява общо имущество или е негова лична
собственост.
Към настоящият момент, ищецът не
провел успешно производство по чл.24, ал.4 СК /чл.22, ал.3 СК отм./.
С оглед изложеното по-горе, съдът
приема, че с действителния отказ от наследството от страна на Е., П. е станала
изключителен собственик и на земята, върху която е изградена сградата. От това
се налага извода, че към момента на извършване покупко-продажбата с НА № 14,т.1, рег.275, д.№ 14/29.01.2008г., продавачът П.Н. е била единствен
собственик и на земята, поради което и в резултат на тази сделка ответникът Е.Н.
е придобила права върху ½ ид.ч. от земята.
Неустановената съсобственост между ищеца
и ответниците, както и липсата на искане за делба на имотите от страна на
ответниците, мотивира настоящия състав да приеме, че предявеният иск за делба
на процесните имоти е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и
направеното искане, на ответника П.Н., следва да му бъдат присъдени сторените
от него разноски пред настоящата инстанция в претендирания и доказан размер от
523 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Й.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен
адрес:***, чрез адв. **********- ВАК срещу П.С.Н., ЕГН **********, адрес: *** и Е.С.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, конститутивен
иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане и
извършване делба на недвижими имоти: ПИ с идентификатор **********по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със
заповед: КД-14-03-953/08.04.2013г. на Началник на СГКК-Варна, с административен
адрес на поземления имот: **********, с площ 227 кв.м. и номер по предходен
план 208, квартал: 1089-а, парцел III при граници: ул. "Чинар", и УПИ
с идентификатори **********, **********,**********,**********и **********, при квоти – 1/2 ид.ч. за ищеца и по 1/4 ид.ч.
за ответниците и Сграда
с идентификатор **********, състояща се от две стаи, баня и тоалет, както и
паянтова стопанска постройка с идентификатор **********, разположени в
северната част на имота и върху имотната му граница с *******", при квоти – по 1/4 ид.ч. за ищеца и ответницата П.Н. и 1/2 ид.ч. за ответницата Е.Н., като неоснователен.
ОСЪЖДА Й.Г.А., ЕГН
**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Н., ЕГН **********,
адрес: *** сумата в общ
размер от 523 лева /петстотин двадесет и три лева/, представляваща реализирани от ответника
съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото, на основание
78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: