ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1709
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501666 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД,гр.София,ЕИК-********* против разпореждане,инкорпорирано в заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 4365/12.06.22г.,постановено по ч.гр.д. № 7859/22г.на
ПдРС,14-ти гр.с.,с което е отхвърлено заявлението на дружеството – жалбоподател „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по
чл.410 от ГПК срещу длъжника М. Р. К.,ЕГН-********** за заплащане на суми, дължими по
сключен между страните договор за потребителски кредит № 40003024073/05.02.21г.
Жалбоподателят твърди,че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и
неправилно,като оспорва формирания от районният съд извод за неравноправност на
клаузите на договора,от който произтича претендираното вземане.От въззивния съд се иска
да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със
заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
длъжника за посочените суми.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните,съдът намира за установено следното:
Производството пред ПдРС е образувано по заявление с вх. № 43601/31.05.22г.от
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,гр.София за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК срещу М. Р. К.,ЕГН-********** за суми,дължими по сключен между
страните договор за потребителски кредит № 40003024073/05.02.21г.
С обжалваното разпореждане ПдРС е отхвърлил частично заявлението като е
приел,че сумите се претендират въз основа на клаузи в потребителски договор,които са
неравноправни на осн.чл.143 от ЗЗП или има вероятност за това.Изложил е подробни
мотиви за наличието на обоснована вероятност искането за възнаграждение за допълнителни
услуги Фаст и Флекси да се основава на неравноправни клаузи;за неравноправността на
клаузите от тарифата за извънсъдебно събиране на вземането на осн.чл.143,т.5 от
ЗЗП,доколкото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати
1
необосновано високо обезщетение;за неравноправността на лихвата за забава върху
главницата,която позволява начисляването на лихва за забава над законната лихва и за
законната лихва,която не може да бъде присъдена,защото размерът й не се посочва върху
сумата за главница.
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от
търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният
съд е процедирал правилно,извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в
договора.
Настоящата инстанция приема,че е налице обоснована вероятност спорните вземания
да се основават на неравноправни клаузи,както е приел и районният съд и напълно споделя
изводите му в тази насока.
Относно сумата,претендирана като възнаграждения за закупени допълнителни услуги
Фаст и Флекси следва да се отбележи,че сумата се претендира като дължимо
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.От характера на посочените в
договора "допълнителни услуги",за които е предвидено възнаграждение (приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита, предоставяне право на промяна на погасителния план
на потребителския кредит),следва,че същите се отнасят за действия по усвояване и
управление на кредита, за които разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК забранява събиране на
такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на
посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора
за предоставянето на сумата (т.нар.скрита възнаградителна лихва),уговорена в противоречие
с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Досежно таксите за извънсъдебно събиране –действително уговорките в тарифата
към договора възлагат в тежест на потребителя реално задължения при забавено изпълнение
и по начина,по който са уговорени клаузите от тарифата,те предвиждат неустойки за
забавеното изпълнение на договорни задължения.Правилно районният съд отбелязва,че те
не са предвидени като разходи за проведен разговор или изпратени съобщения,а като
суми,които се дължат безусловно при настъпване на предвидените в клаузата обстоятелства.
Относно лихвата за забава върху главницата-кредиторът начислява наред със
законната лихва върху просрочените задължения и лихва в размер на договорения лихвен
процент от 41% от главницата,като така лихвения процент за лихва за забава върху
главницата става 51%.Тази клауза също задължава потребителя при неизпълнение на негово
задължение да заплати необосновано високо обезщетение,поради което съдът приема,че е
налице обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза.
Правилен е крайният извод на ПдРС,че независимо по какъв начин е наречена,всяка
лихва,дължима върху главницата по кредита след настъпването на нейния
падеж,представлява обезщетение за забавено изпълнение,а то не може да превишава
размера,определен в чл.33,ал.2 от ЗПК.
С оглед на изложеното по-горе обжалваното определение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,инкорпорирано в заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК № 4365/12.06.22г.,постановено по ч.гр.д. № 7859/22г.на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е
2
отхвърлено заявлението на дружеството – жалбоподател „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК срещу
длъжника М. Р. К.,ЕГН-********** за заплащане на суми, дължими по сключен между
страните договор за потребителски кредит № 40003024073/05.02.21г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3