Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1099/12.10.2022 година, гр.Б-
Административен
съд – Б-, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 623/2022 година.
Производството
е по глава десета раздел първи от АПК във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото
се разглежда за втори път от състав на Административен съд – Б- (АдмСБ), след
като с решение № 3434/12.04.2022 година по адм. д. № 10804/2021 година на Пето
отделение на Върховен административен съд (ВАС) е отменено решение №
1204/28.07.2021 година по адм. д. № 2183/2020 година на АдмСБ, с което спорът е
разрешен по същество.
Производството
е по жалба от К.Т.С. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***, чрез адвокат М.И.
***, против заповед № 8121к - 8917/04.09.2020 година на министъра на вътрешните
работи, с която на С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното му правоотношение с МВР (лист 24 – 31 от адм. д. №
2183/2020 година на АдмСБ).
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен
акт, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Заявява се, че
по никакъв начин в дисциплинарното производство не е установено противозаконно
използване на сила от страна на жалбоподателя нито използването на техническо
средство – електрошок спрямо задържан, а ответникът – на практика – е осъдил С.
за извършено престъпление от общ характер с доводи за допуснато нарушение на
етични правила за поведение на служителите от системата на МВР. Твърди се, че от
дисциплинарно наказващия орган следва да се установят признаците на
нарушението, за да се наложи наказание, а не от наказания служител (както е в
случая) да се изисква да докаже, че не е нарушил правила за поведение. Сочи се,
че мотивите в заповедта са вътрешнопротиворечиви по отношение на датата и
времевия интервал, през които е прието, че е извършено нарушението, като само
това обстоятелство поставя С. в затруднение да разбере точната причина да бъде
наказан.
Иска
се, съдът да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се
разноски. Представя се писмено становище по съществото на спора.
Ответникът,
чрез процесуални представители, участва активно в процеса – представя
допълнителни доказателства. Поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага в
подробни писмени бележки теза за законосъобразност на заповедта – на всички
основания. Представя административната преписка.
След като се запозна със
събраните по делото доказателства и изложеното от страните, от фактическа страна съдът
установи следното.
Към
04.12.2018 година К.С., служител на МВР, е заемал длъжността „разузнавач V
степен“ в група „Противодействие на криминалната престъпност – Приморец“ на
сектор „Криминална полиция“ към Първо районно управление при Областна дирекция
на МВР - Б-.
На
06.12.2018 година от служител на ОДЦ при ОД - Б- на МВР е получен сигнал чрез
телефон 112 за това, че на 05.12.2018 година в сградата на Първо РУ – Б- е
нанесен побой на А. И. М. от град Е., като сигналът е подаден от лице,
представило се за брат на М..
Във
връзка със сигнала, със заповед УРИ 431з-811/06.12.2018 година от началника на
Първо РУ – Б- е разпоредено извършването на проверка, възложена на комисия в състав от персонално
определени служители на Първо РУ. В заповедта е посочено, че за резултатите от
проверката следва да се изготви писмена справка, която да бъде докладвана в
срок до 30.12.2018 година.
При
проверката е установено, че на 22.11.2018 година от жилище в град Б-, улица
„Александър Стамболийски“ № 98, ет. 1, ап. 3 е извършена кражба на парична сума
(30 000 лева), два броя часовници, накити (златни и сребърни) и козметика.
В хода на разследването на кражбата, на 04.12.2018 година в сектор „Криминална
полиция“ при Първо РУ – Б- е получена оперативна информация, че извършител на
деянието е А. И. М. с ЕГН **********,***. Според проверяващите, от служителите
от сектор КП са предприети действия по издирване на М., като за целта е
потърсено съдействие от РУ – Т.. На 04.12.2018 година, след
съответно призоваване М. е посрещнат в Т.от служителите на Първо РУ – Б- –
инспектор И. П., инспектор Д. П. и инспектор М. И., пристигнали със служебен
автомобил от Б-. На същата дата в 13:00 часа М. е задържан за срок от 24 часа
със заповед рег. № 431зз-488/04.12.2018 година като заповедта не е разписана от
задържания и това е удостоверено с подпис на свидетеля Т.С.Б.. При проверката е
констатирано, че при задържането на М. е изготвен и протокол за полицейски
обиск, ведно с три броя декларации, които задържаното лице отново е отказало да
подпише и това е удостоверено с подписа на полицай Б..
Установено
е, че в сградата на Първо РУ в Б- с А. М. са провеждани разузнавателни беседи
от множество служители на сектор „Криминална полиция“ (КП) – от пристигането му
до 17:30 часа на 04.12.2018 година той е разпитван от инспектор Т.Б., инспектор
Д. П., инспектор М. И., инспектор Г. С. и инспектор Я.Я.. За срочното
разследване на престъплението от началника на сектор КП в Първо РУ е
разпоредено в нощта на 04/05.12.2018 година работата с М. да се извършва на
смени - от 20:00 часа до 23:00 часа на 04.12.2018 година работят инспектор К.К.
и инспектор Д.П., от 23:00 часа на 04.12.2018 година до 02:00 часа на 05.12.2018
година с М. са инспектор К.С. и инспектор Т.Б., в интервала 02:00 – 04:00 часа
на смяна са младши експерт Я.Д.и младши експерт С.З., а от 04:00 часа до 06:00
часа на 05.12.2018 година работят инспектор Г. С. и инспектор Я.Я.. Получени са
сведения от всички служители, които са участвали в разследването, които са
конвоирали А. М. от Т.до Б- и са провеждали беседи с него през деня на
04.12.2018 година и в нощна на 04/05.12.2018 година. По сведения на служителите
от Първо РУ – Б-, при изготвяне на документите за задържане М. се е заканвал
със саморазправа, опитвал е да се самонарани, не е бит, отказал е да подпише
заповедта за задържане и придружаващите я декларации, а за предпазване на
здравето му, както и здравето на полицейските служители, се е наложило
използването на помощни средства – белезници.
По
случая с твърденията за побой над А. М. е образувано досъдебно производство №
81/2019 година по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Б-.
При разпоредената проверка по ЗМВР са използвани част от доказателствените
материали, събрани в наказателното производство.
От
директора на Център за спешна медицинска помощ – Ямбол (ЦСМП) е изискана информация
относно екипа, посетил спешен случай на адрес – град Е., улица „Ангел Кънчев“ №
3 на 05.12.2018 година. В отговор на искането, от директора на ЦСМП е посочено,
че в състава на екипа, обслужил този спешен случай (с пострадал пациент - А. М.),
са присъствали д-р С. К., м. с. М. Т. и шофьор Н. Д.. Към отговора е приложено
заверено копие на фиш за спешна медицинска помощ № 19205/05.12.2018 година за
оказана помощ на М., който е транспортиран до Спешно отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон“
АД – Ямбол за последващо лечение. Във фиша е посочено, че М. има леки
повърхностни рани и охлузвания, а като тяхна причина е отразено „бит от
полицаи“.
От
МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол е приложено копие на история на заболяване (ИЗ)
на М. от отделението по гастроентерология, нефрология и клинична хематология.
Приложени са епикриза, документи за преглед и лечение, според които А. М. е
постъпил на 05.12.2018 година с диагноза „остра бъбречна недостатъчност“, в
тежко състояние, с хематоми по двете бедра и ходилата, хематоми в областта на
двете мишници, хематоми по двете патили, кръвонасядане зад ушите, синини в
ушната област. След консултации с хирург, нефролог, УНГ-специалист, кардиолог,
реаниматор и невролог са поставени диагнози: контузио капитис, комоцио церебри,
фрактура дигити педис синистра; остър функционален срив на бъбречната функция,
дехидратация, контрол на ах, диуреза електролити; остра бъбречна недостатъчност
на база травматична рабдомиолиза; брадикардия, вероятно в резултат на
хиперкалиемията; със завишени стойности на креатинин и нисък натрий. Посочено
е, че пациентът е изписан с подобрение на 15.12.2018 година.
Изискана
е и е представена епикриза от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - София за хирургично
лечение на А. М. от необширни изгаряния в областта на главата (капител) с
оформена плътна черна некроза.
Представено
е копие от съдебномедицинска експертиза № 49а/29.09.2019 година от проф. д-р Д.
Р. – началник на Клиниката по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и
доц. д-р Д. П. – специалист по вътрешни болести и нефрология от МУ – Варна,
изготвена по досъдебното производство. В тази експертиза са описани
нараняванията, установени при прегледа на А. М.: изгаряния в окосмената част на
главата предимно тилно (скалпа – 2 % - ІІІ ст.), гръдния кош и десния крак;
кръвонасядания по гръдния кош, двете ръце и двата крака; остра бъбречна
недостатъчност на базата на травматична рабдомиолоза, което е наложило
извършването на три спешни хемодиализни процедури; състояние след хематоми на
двете бедра и ходила със счупване на първи пръст (палеца) на левия крак и
кръвонасядане на меките тъкани на същия пръст, хематоми на двете коленни
капачета (патели); кръвонасядане зад ушите, хематоми в областта на двете
мишници; състояние след оперативни интервенции за изгарянето на скалпа и
свободна кожна пластика. Посочено е, че острата бъбречна недостатъчност,
причинена от травматичната рабдомиолиза, е обусловила разстройство на здравето,
временно опасно за живота на А. М. и тази опасност е била преодоляна
благодарение на навременно проведени спешни хемодиализни процедури. По
отношение механизма на възникване на уврежданията в експертизата е посочено, че
острата бъбречна недостатъчност се е развила на базата на травматична
рабдомиолиза от травматичното увреждане/размачкване на скелетната
напречно-набраздена мускулатура и дехидратацията от неприемане на вода
продължително време. За механичните увреждания – кръвонасядания, травматични
отоци и различни ужулвания и електроужулвания, е записано, че са получени по
общия механизъм на действие на твърдите тъпи предмети, каквито могат да бъдат
юмруци, ритници, палки, маркучи, електрошокови устройства и др. подобни. Сочи
се, че от представените снимки се
установява наличието на две кръвонасядания с характерна форма на успоредни
кръвонаседнали ивици, разделени от по-светла интактна (некръвонаседнала) кожа. И
това показва въздействието на предмет с издължена цилиндрична или
цилиндрично-подобна форма – като палка, маркуч и др. подобни. В останалите
участъци на тялото, главата и крайниците няма описани морфологични белези, по
които да може да се определи конкретната удряща повърхност на твърдите
предмети. За електроизгарянията е посочено, че могат да се получат при
електротермичното въздействие на електричеството, включително и от
електрошокови палки/електрошокови устройства. В експертизата е направено
обобщение, че причинените увреждания при А. М. могат да бъдат причинени във
времето след обед – вечерта на 04.12.2018 година, а външните и вътрешните му
травми могат да бъдат получени по начина, описан в показанията му и не могат да
бъдат причинени при конкретните данни и обстоятелства от самия М..
В
хода на образуваното наказателно производство е бил разпитан като свидетел
самия пострадал – А. М., а протоколите от неговите показания са приобщени към
материалите от извършената проверка по ЗМВР.
В
протоколите за разпит от 15.05.2019 година и от 20.05.2019 година на А. М. той заявява,
че на 04.12.2018 година е бил на стопанисвания от него язовир под с. Мрамор,
община Т.и около 09:00 часа е отведен от полицаи в управлението в Т.. Сочи, че
към 13:00 часа са му поставени белезници и е отведен към полицейски автомобил
от трима полицаи от град Б-. М. е описал тримата служители на МВР и е заявил,
че още от влизането му в автомобила част от полицаите (с изключение на водача)
са започнали да го бият. М. е заявил, че е удрян с юмруци по главата, по
тялото, а при престой край село Гранитово е свален от автомобила и бит с черна
гумена палка с нещо като боксови ръкавици и е горен с електрошокова палка. М. е
заявил, че при пристигането в сградата на Първо РУ в Б- е бил заведен в стая с
много хора и след като са го обискирали са започнали пак да го бият, като са се
редували и побоят е продължил до полунощ (на 04/05.12.2018 година). На главата
му е било сложено яке, ограничаващо видимостта, което от време на време е било
сваляно, а това е дало възможност на задържания да запомни част от лицата на
служителите, които са го били. М. е описал и разпределяне на полицаите по
двойки в двучасови интервали – за времето от полунощ до след 04:00 часа на
05.12.2018 година. Според него във времето от полунощ до 02:00 часа на
05.12.2018 година той не е бил бит от присъстващите двама полицаи, седял е с
яке на главата, с белезници и без да получи нужното му количество вода. В 02:00
часа на същата дата полицейският екип в стаята му се е сменил и до 04:00 часа
на 05.12.2018 година М. е бил бит от полицай „с дълга коса“, който го е
изтезавал в началото на престоя му в сградата на управлението в Б-, съвместно с
друг полицай „среден на ръст - здрав“, чиято физиономия М. не е запомнил.
Според пострадалия, именно този втори служител на МВР го е измъчвал с
електрошокова палка „по главата и тестисите“. В 04:00 часа в стаята, в която се
е намирал М., са застъпили нова двойка полицаи – момче е момиче, които са му
свалили белезниците, помогнали са му да се обуе, завели са го до тоалетната и
са му дали да пие вода. Едновременно с изложеното, М. е заявил, че в същия час
– 04:00 часа на 05.12.2018 година – при него е дошла и друга „смяна“ полицаи -
„шофьора и друг, който беше дребен“, които не са го били. Той е описал тежкото
си физическо състояние след нощта на 04/05.12.2018 година и последващите
медицински грижи, които са били необходими, за да бъде стабилизирано здравето
му, включително и необходимостта да му бъде направена пластична операция на
главата за отстраняване на кожа, изгорена от електрошоковото устройство (лист
291 – 301 от адм. д. № 2183/2020 година).
В
проверката е приобщен протокол от процесуално – следствено действие по образуваното
наказателно дело - „очна ставка“ от 23.08.2019 година между А. М. и инспектор Т.Б.,
при която – на изрично зададен му въпрос от следователя - М. заявява, че Б. е
полицаят, който го е удрял с палка и кабел по стъпалата („табаните“) при
задържането му в Първо РУ – Б-. Свидетелят Б. поддръжа, че това твърдение не
отговаря на истината и не е осъществявал насилие спрямо М. (лист 312 – 314 от
адм. д. № 2183/2020 година).
В
хода на проверката е приобщен и протокол за „очна ставка“ от 23.08.2019 година
между А. М. и К.Т.С., извършена в наказателното производство от следователя. В
хода на очната ставка М. е запитан - в присъствието на К.С. – К.С. ли е
полицаят, който го е изтезавал с електрошокова палка. М. недвусмислено е
заявил, че именно К.С. го е измъчвал с електрошок, а С. е отговорил, че това твърдение
не отговоря на истината, както и че с М. е била водена единствено беседа. По
време на очната ставка М. е направил изявление, че К.С. е бил през деня на
04.12.2018 година в сградата на районното управление, още в началото, когато
задържаният е бил доведен от Т.и физическото насилие над него е започнало,
активно е участвал в побоя и е останал до около 22:00 часа, а след това е
продължил „втора смяна с другия си колега“, използвайки електрошоково
устройство „по тестисите, по врата и по главата“ на М.. С. е отрекъл
истинността на тези твърдения, като е заявил, че в дневната част на 04.12.2018
година не е бил на работа, защото е бил в „компенсация“, а към 18:00 часа на
същата дата е получил обаждане по телефона от своя ръководител, че следва да се
яви на работа в интервала от 23:00 часа на 04.12.2018 година до 02:00 часа на
05.12.2018 година, което и направил. С. е поддържал, че в цитираното време е
разпитвал М. съвместно с инспектор Т.Б. (лист 318 – 320 от адм. д. № 2183/2020
година).
Представено
е и постановление за привличане на обвиняем от 06.11.2019 година по
наказателното производство, с което инспектор К.С. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 130 ал. 1 от НК (лист 342 –
344 от адм. д. № 2183/2020 година).
На
10.01.2020 година получените от директора на ОД – Б- на МВР материали по
досъдебно производство № 81/2019 година на ОСлО при Окръжна прокуратура – Б- са
препратени до директора на дирекция „ Човешки ресурси“ в МВР, който с писмо от
20.01.2020 година до директора на ОД – Б-
на МВР, на основание чл. 31 ал. 1 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 година
за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, поискал неговото
разпореждане, в срок до 28.01.2020 година в дирекция „Човешки ресурси“ на
министерството да бъдат представени предложения по образец до министъра на
вътрешните работи (за всеки един от поименно изброени служители, сред които и К.С.)
за образуване на дисциплинарни производства за допуснати тежки нарушения на
служебната дисциплина, които да съдържат предложение за състав на дисциплинарно
разследващ орган, като бъдат изложени и мотиви за необходимостта от временно
отстраняване от длъжност на служителите (лист 251 от адм. д. № 2183/2020
година).
На
28.01.2020 година, в изпълнение на направеното искане, директорът на ОД – Б- на
МВР е изготвил предложение за образуване на дисциплинарно производство за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по отношение на жалбоподателя
(лист 248 – 250 от адм. д. № 2183/2020 година).
На
18.02.2020 година със заповед № 8121к-3802/18.02.2020 година, след запознаване
с направеното предложение от директора на ОД – Б- на МВР, министърът на
вътрешните работи, на основание чл. 207 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗМВР, е образувал
дисциплинарно производство срещу инспектор К.С.. В заповедта е посочено, че
данните са за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 1 от ЗМВР
„неизпълнение на разпоредбите на този закон…“ (на чл. 85 ал. 1 от ЗМВ) и чл.
194, ал. 2 т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР“ (нарушени т. 15, т. 19, т. 88, т. 89, т. 91 и т.
93 от ЕК), за което на основание чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР „деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата“ е предвидено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Със заповедна е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО) в конкретен
състав и е разпоредено ДРО да изготви становище относно наличието на основание
за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо инспектор С. в четиримесечен
срок от издаването на заповедта за образуване на дисциплинарното производство
(лист 86 – 87 от адм. д. № 2183/2020 година).
На
12.03.2020 година инспектор С. е запознат със заповедта за образуване на
дисциплинарно производство и му е разяснено правото да участва в
дисциплинарното производство самостоятелно, като дава обяснения, представя
доказателства, както и да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него
служител на МВР. От Петров е заявено, че желае да бъде подпомаган в защитата си
от главен инспектор Св. Колев от ОД – Б- на МВР (лист 87 стр. 2 от адм. д. №
2183/2020 година).
От
ДРО са изискани копия на служебната документация за задържането на А. М. на
04.12.2018 година. В отговор са представени: копие на книгата за задържаните
лица; протокол за полицейски обиск на А. М. от 04.12.2018 година, 13:00 часа;
заповед за полицейско задържане на М. от 04.12.2018 година; декларация от
04.12.2018 година и декларация по чл. 30 ал. 3 от Закона за правната помощ от
04.12.2018 година; декларация от 04.12.2018 година. С две изключения, тези
документи са съставени без подписа на М., като навсякъде – чрез свидетел - е
отразено, че той отказва да се подпише. М. се е подписал в частта от заповедта
за задържане – срещу датата и времето, в които е освободен на 05.12.2018
година, както и протокола за полицейски обиск, в който е удостоверено, че при
освобождаването се е получил вещите си без липси (лист 144 – 154 от адм. д. №
2183/2020 година).
На
01.04.2020 година от ръководителя на ДРО е поискано разрешение от наблюдаващия
прокурор по наказателното дело за приобщаване към дисциплинарното производство
на постъпилите материали по ДП № 81/2019 година на ОСлО – Б-, получени с писмо
с изх. № СлО-4144/06.01.2020 година, както и да бъдат проведени беседи, и да
бъдат снети сведения от А. М. и негови близки, екипа на ФСМП – Е., полицейски
служители от РУ – Е. и РУ – Т., поемните лица, присъствали на процесуалните
действия, извършени на 5.12.2018 година (лист 161 - 163 от адм. д. № 2183/2020
година).
С
постановление от 06.04.2020 година такова разрешение е дадено. В изпълнение на
постановлението, водещия разследването следовател по ДП № 81/2019 година, с
приемателно-предавателен протокол от 16.04.2020 година (лист 164 от адм. д. №
2183/2020 година) е предал на ръководителя на ДРО копия от следните документи:
-
протокол за разпит от 21.05.2019 година на свидетеля Д. А. Х. – приятелка на А.
М., която е обяснила, че след инцидента е посетила М. в болницата, че той е бил
в тежко състояние – относително адекватен, не е говорел много, не е можел да
става, бил е с дренажи, главата му е била привързана и се е оплаквал от
главоболие. Когато си е вдигнал блузата, за да ѝ покаже раните си, Х. е
забелязала хематоми и синини от удари по ръцете и краката;
-
протокол за разпит от 22.05.2019 година на свидетеля М. Т. – медицинска сестра
във ФСМП – Е., която е обяснила, че на 05.12.2018 година в 20:15 часа е бил получен сигнал за бит
човек на име А. М. на адрес в град Е., ул. “Ангел Кънчев“ № 3. Заявила е, че не
познава М. лично, а само покрай заболяванията на родителите му. Посочила е, че при
посещението на място лекарят е провел разговор с А. М., който е бил контактен и
е отговарял на въпросите. Тя не си спомня дали е имало рани по тялото на
пациента, тъй като прегледът е бил извършен от лекаря;
-
протокол за разпит от 27.05.2019 година на свидетеля С. Д. . поемно лице,
присъствало при извършване на претърсване в района на стопанисвания от М.
язовир Меделик на 05.12.2018 година. Според този свидетел, М. е слязъл от Б-ката
кола и е бил в добро състояние, вървял е нормално, бил е без белезници и без
шапка, не е имал видими следи от насилие и белези;
-
протокол за разпит от 30.05.2019 година на свидетеля К. Г. Ч. – младши експерт
в РУ – Т., който заявява, че на 05.12.2018 година след обяд по нареждане на
началника на РУ – Т., заедно с колегата си С. С са били изпратени за оказване
на съдействие на колеги от Б- за осигуряване на поемни лица, за извършване на
процесуално - следствени действия – претърсване и изземване в имот, стопанисван
от А. М. в района на язовир Меделик в землището на село Мрамор. Посочва, че
заедно с колегата С., са осигурили поемни лица от село Мрамор, които са
придружили до мястото на претърсването. Заявява, че докато А. М. е бил в
автомобила, не е говорел и видимо е бил в добро състояние, не е забелязал по
него да има белези от насилие и не е видял да е с белезници;
- протокол за разпит от 30.05.2019 година на
свидетеля С. Т. С. – младши разузнавач при група „КП“ в РУ – Т., който заявява,
факти, сходни с описаните от полицай Черкелов;
-
протокол за разпит от 24.06.2019 година на свидетеля Я. Н. Д. – младши
разузнавач в сектор „КП“ в Първо РУ – Б- (работил с М. на смяна след К.С.),
който заявява, че на 04.12.2018 година А. М. е бил доведен в сградата на Първо
РУ – Б- след обяд в кабинет 55 за извършване на беседа във връзка с извършена
кражба от апартамент в Б- на голяма сума пари, за което има образувано
досъдебно производство. Твърди, че през деня не е работил с него. Заявява, че
по телефона му се е обадил колега, който е казал, че ще водят беседи с М. и
вечерта, като той, заедно със Зеленкова, е бил
разпределен за извършване на беседа в периода 02:00 – 04:00 часа на
05.12.2018 година. Обяснява, че се е засякъл с колегите от предходната смяна в
коридора и от тях е разбрал, че М. не признавал за извършеното деяние. Посочва,
че М. е изглеждал в нормално състояние, без видими следи от насилие по него,
бил е спокоен и се е държал адекватно. Твърди, че М. е поискал и му е било
позволено да отиде до тоалетна и да пие вода. Не си спомня дали му е свалял
белезниците, но е забелязал по ръцете протриване от тях, което често се случва
при дърпане от страна на задържания. Свидетелят поддържа, че М. не е споменавал
за упражнено насилие спрямо него, не си спомня да е се оплаквал от главоболие,
както и някой от смяната Д. – З.а да му е давал лекарство. Спомня си само, че
Зеленкова е дала вафла на М., защото е казал, че е гладен. Съобщава, че не е
обичайна практика да се водят беседи вечерта, но в случая се е касаело за
кражба на голяма сума пари и затова е бил направен опит за бързо разкриване на
престъплението;
На
24.04.2020 година ДРО се е запознал с допълнително предоставените материали и
ги е приобщил като доказателства за нуждите на производството срещу С..
На
04.05.2020 година на инспектор С. е връчена покана за даване на писмени
обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР (лист 88 от адм. д. № 2183/2020 година).
На
08.05.2020 година жалбоподателят е депозирал писмени обяснения до министъра на
вътрешните работи. В тях той обяснил, че за пръв път е видял А. М. на
04.12.2018 година в 23:00 часа, като съвместно с колегата си Б. е провеждал
беседа със задържания в интервала от 23:00 часа на 04.12.2018 година до 02:00
часа на 05.12.2018 година, без да използва насилие или психологически натиск. С.
е отрекъл М. да е превил опити за самонараняване в негово присъствие, но е
посочил, че М. на задържания е била предоставена възможност да използва
тоалетна и да пие вода, както и че М. е отправял закана, че след
освобождаването си ще подаде оплакване от полицаите. С. е посочил, че през деня
на 05.12.2018 година при извършването на процесуално – следствени действия в
района на язовира, стопанисван от М. и в дома му, същият е бил в добро
здравословно състояние и не е заявил по никакъв начин пред трети лица, че върху
него е упражнявано физическо насилие. В обяснението си С. е отбелязал, че М. е
бил освободен около 16:00 часа на 05.12.2018 година, а сигналът до ЦСМП е
подаден на същата дата, но около 20:15 часа, т.е. след повече от четири часа, в
които не е известно къде е бил и какво е правил пострадалия (лист 89 – 91 от
адм. д. № 2183/2020 година).
На
12.06.2020 година от ДРО изготвена обобщена справка от дисциплинарното
производство. В нея е направен подробен анализ на доказателствата, събрани от
комисията. Изложени са доводи, защо твърденията на А. М. за нанесен побой от
служители на Първо РУ – Б- не следва да се кредитират – предвид установени
разминавания в сведенията, които е дал, неяснотата за действията му през
времевия период от освобождаването му на 05.12.2018 година до повикването на
медицински екип в късните часове на същия ден, непълнотата и едностранчивостта
на медицинската експертиза на М., както и с оглед данните, че М. е правил опити
да се самонарани при престоя си в сградата на полицейското управление в Б-. В
обобщение от ДРО е предложено образуваното дисциплинарно производство срещу
инспектор К.С. да бъде прекратено, тъй като не са събрани достатъчно
доказателства за извършено от него дисциплинарно нарушение (лист 58 – 77 от
адм. д. № 2183/2020 година).
На
18.06.2020 година инспектор С. се е запознал с обобщената справка и приложените
към нея материали и е посочил, че ще даде обяснения в срок от 24 часа. В
обясненията си той е заявил, че проведеното разследване е пълно, обективно и
изчерпателно (лист 77 и 78 от адм. д. № 2183/2020 година).
На
19.06.2020 година в изготвено становище до министъра на
вътрешните работи, ДРО е анализирал отново събраните
доказателства и е направил предложение образуваното дисциплинарно производство
срещу С. да бъде прекратено (лист 41 – 56 от адм. д. № 2183/2020 година).
С
писмо от 22.06.2020 година директорът на ОД – Б- на МВР е изпратил на директора
на дирекция „Човешки ресурси“ - МВР събраните доказателства във връзка с
образуваното дисциплинарно производство, ведно с обобщената справка и
становището на ДРО.
На
03.07.2020 година върху обобщената справка и изготвеното становище по
дисциплинарното производство, от министъра на вътрешните работи е положена
резолюция, отхвърляща предложението на ДРО с мотив, че разследването е непълно.
В допълнително приложените писмени мотиви на министъра е посочено, че от
представените материали от разследването е констатирано, че ДРО не е изпълнил
задължението си по чл. 207 ал. 3 изр. 1 от ЗМВР и не е извършил всички
процедурни действия по доказване на
дисциплинарното нарушение, в резултат на което не са събрани всички
доказателства от значение за случая и по този начин ДРО е поставил в
невъзможност ДНО да изпълни своето задължение по чл. 206 ал. 4 от ЗМВР (лист 33
– 36 от адм. д. № 2183/2020 година).
На
25.08.2020 година К.С. се е запознал с мотивите на ДНО за отхвърляне на
изводите на ДРО, съдържащи се в изготвената обобщена справка и в предложението
за прекратяване на дисциплинарното производство, а на следващия ден (26.08.2020
година) е депозирал и подробни писмени обяснения, така както са поискани с
покана от 24.08.2020 година от министъра. В новите си писмени обяснения С.
отново е отрекъл да е използвал насилие спрямо М. като посочил и че при
първоначалния престой на М. в УМБАЛ в град Ямбол в изготвените медицински
документи за лечението му не е присъствала каквато и да е констатация за
изгаряне на кожата по тялото и главата му, въпреки че е бил преглеждан от
дерматолог. С. е възразил против използването в дисциплинарното производство
като доказателство на протокола от проведената очна ставка между него и А. М.
по наказателното дело, предвид обстоятелството, че така е било извършено друго
действие – разпознаване, но не по реда, предвиден в закона (лист 37 – 40 от
адм. д. № 2183/2020 година).
На
04.09.2020 година министърът на вътрешните работи е издал заповедта, обжалвана
в настоящето производство. Инспектор С. е запознат със заповедта на 30.09.2020
година в 09:45 часа. В заповедта е прието, че в интервала от 23:00 часа на
04.12.2018 година до 02:00 часа на 05.12.2018 година в сградата на Първо РУ – Б- на МВР, при
изпълнение на служебните си задължения, инспектор К.С., наред с други служители
на МВР, е извършил физическо насилие над А. М. като му е нанесъл удари и е
въздействал с електрошоково устройство върху главата на задържания. Приел е, че
тези наранявания са довели до физическо увреждане на М. (временно разстройство
на здравето, неопасно за живота), наложило извършването на животоспасяващо
диализно лечение и няколко операции. Ответникът е описал процесуалните
действия, извършени в хода на дисциплинарното производство, както и действията
на отделните служители на МВР, с които на М. са били нанесени различни телесни
повреди, като по отношение на инспектор С. е посочил, че през деня на
04.12.2018 година, малко след 16:00 часа, е пристигнал в кабинета, в който се е намирал задържания М.,
и е започнал да го измъчва с електрошокова палка, горейки го по тялото,
тестисите, врата и главата, а по – късно през нощта – отново използвайки
електрошок – по меките части на тялото, тестисите и по главата. Ответникът е
описал всички наранявания на М. от всички противоправни действия на служителите
на МВР, между които е посочил и изгарянията от електрошок. Позовал се е на
епикризата на М., изготвена в УМБАЛ „Св. Пантелеймон“, на прегледа, извършен в
УМБАЛ „Александровска“, както и на съдебномедицинската експертиза, изготвена по
ДП № 81/2019 година. Изложил е подробни съображения защо не приема изводите на
ДРО и предложението му за прекратяване на дисциплинарното производство срещу К.С.
като се е обосновал и защо кредитира обясненията на пострадалия М. за сметка на
останалите доказателства по делото, предвид липсата на друга възможност
нараняванията от електрошок, установени по тялото на пострадалия гражданин, да
имат произход, различен от заявения от М.. Според ответника, М. е описал
действията на С. обективно и точно, без да се опитва да му припише удари/наранявания,
които не са причинени от С.. Министърът не е кредитирал писмените сведения,
получени от служителите на Първо РУ на МВР по повод констатираното насилие над А. М., предвид колегиалната им
връзка с наказания К.С. и останалите полицаи, обвинени от пострадалия, че са го
измъчвали. Министърът е приел, че К.С. е използвал неправомерно физическа сила
спрямо А. М. като е уронил престижа на полицейската институция, а неетичното му
поведение е станало известно на широк кръг от хора и е било отразено в медиите,
което е довело до намаляване на авторитета на полицията пред обществото.
Ответникът е изложил мотиви и относно разминаването в часовете на разпита
(извършен от жалбоподателя), посочени от пострадалия М., от една страна, а от
друга – реалното време, през което М. е бил с К.С. и Т.Б., като е приел, че
тези служители са идентифицирани по несъмнен начин от М., чрез описателното посочване на полицаите,
които са ги сменили (Зеленкова и Дялков). Обсъдил е доказателствените искания
на К.С. и поотделно ги е отхвърлил като неоснователни. Посочил е - с отделни
мотиви, че при налагането на наказанието взема предвид тежестта на нарушението,
настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено деянието, формата
на вината и цялостното поведение на служителя през периода на работа в МВР (лист 24 – 31 от адм. д. № 2183/2020 година).
По
делото, относно присъствието на К.С. през деня на 04.12.2018 година в сградата
на районното управление, като свидетели са разпитани трима служители на Първо
РУ на МВР – инспектор И. П., инспектор К.К. и инспектор Я.Я..
Свидетелят
П., участник в първоначалното задържане на М., заявява, че през дневната част
от 04.12.2018 година К.С. не е бил на работа, а към 18:00 – 18:30 часа П. му се
е обадил да се яви през нощта, защото с колегите си е разпределен да работи „на
смени“ с А. М.. П. поддържа, че на 04.12.2018 година С. не е бил на работа през
деня, защото е бил „в компенсация по повод извънреден труд, положен предишни
дни“, каквато практика съществува в отдела (лист 539 от адм. д. № 2183/2020
година).
Свидетелят
К.К. твърди, че е бил на работа на 04.12.2018 година в интервала от 08:30 часа
до 17:30 часа и през тази част от денонощието не е видял на работното му място К.С.,
въпреки че е имал служебна необходимост от контакт с него по повод изготвянето
на документация по друг случай. Кабинетът на Киров е бил в съседство и на един
етаж с кабинета, използван от жалбоподателя, поради което, след като го е
потърсил, свидетелят е бил информиран, че през деня С. не е на работа, защото е
компенсация (лист 540 от адм. д. № 2183/2020 година).
Свидетелят
Я. – изготвил заповедта за задържането на А. М. – потвърждава изявленията на
другите разпитани свидетели, че в светлата част от денонощието на 04.12.2018
година К.С. не е бил на работа (лист 28 – 29 от настоящото дело).
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи.
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.1 във връзка с ал. 3
от АПК, от надлежна страна (адресат на заповедта, чиито права са засегнати
неблагоприятно от административния акт).
Съобразно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Компетентност
Съгласно
чл. 204 т. 1 от ЗМВР, дисциплинарните наказания се налагат от министъра на
вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на
министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на
висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за
постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за
главния секретар на МВР.
В
конкретния случай, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“ (предвидено в чл. 197 ал. 1 т. 6 от ЗМВР) е издадена от министъра
на вътрешните работи, поради което съдът приема, че тя е издадена от компетентен орган.
Форма
Съгласно чл. 210 ал. 1 – 2 от ЗМВР,
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Заповедта за дисциплинарното наказание се връчва на държавния
служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване.
Издадената заповед за уволнение
съдържа реквизитите по чл. 210 ал.1 от ЗМВР. Тя е връчена на К.С. срещу подпис
– факт, който е отбелязан надлежно върху заповедта. Не е налице нарушение на
изискванията за форма на акта.
Процесуална законосъобразност
В дисциплинарното производство по
налагане на наказанието на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Срокът по чл. 195 ал. 2 от ЗМВР,
съгласно който, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му и за
който съдът следи служебно, е спазен. Той започва да тече от момента, в който
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, т. е. когато материалите
от дисциплинарното производство постъпят при него. Съответно, надлежно е било
образувано и дисциплинарното производство като е определена (поименно) комисия,
с чиято обобщена справка се е запознал жалбоподателя. Материалите от
дисциплинарното производство са предявени на К.С., като той е получил
предвидената от закона възможност да даде обяснения и/или да направи възражение
по констатациите.
По приложението на материалния закон
Деянието, за което К.С. е наказан, е
квалифицирано от ответника като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2
т. 1 („неизпълнение на разпоредбите на този закон“) и т. 4 („неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение…“ -
т. 15, т. 19, т. 88, т. 89, т. 91 и т. 93 от кодекса) от ЗМВР.
Според т. 15 от ЕК, държавният
служител съобразява законността на действията, които трябва да предприеме.
Съгласно т. 19 от ЕК, държавният служител пази доброто име на институцията,
която представлява. Нормата на т. 88 от ЕК предвижда, че държавният служител носи
отговорност за живота, здравето и опазването на правата на всяко задържано
лице. Текстът на т. 89 от ЕК гласи, че държавният служител не подлага
задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или
унизително отношение. Според т. 91 от ЕК държавният служител защитава живота и
здравето на всяко задържано лице като при необходимост му осигурява възможност
за оказване на медицинска помощ. Накрая, т. 93 от кодекса предвижда, че
държавният служител зачита правото на живот на всеки човек, като използва
физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона
случаи.
Цитираните етични правила за
поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, са
абсолютно задължителни за изпълнение и нарушаването им представлява
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР.
Спорно е по делото дали
жалбоподателят С. е упражнил неправомерно физическо насилие спрямо задържания А.
М. чрез електрошоково устройство през следобедните часове на 04.12.2018 година
и в нощта на 04.12.2018 година срещу 05.12.2018 година, с което грубо е нарушил
разпоредбите на ЕК, цитирани от ответника в обжалваната заповед.
След като съпостави доказателствата
по делото, съдът счита, че ответникът необосновано е приел, че К.С. е
горил/измъчвал с електрошоково устройство задържания М. след пристигането на М.
в сградата на районното управление - още от момента на издаването на заповедта
за задържане („след десетина минути“). При първоначалния си разпит на
15.05.2019 година по досъдебното производство М. е категоричен, че още преди
(или при) издаването на заповедта за задържането в сградата на районното управление служители на МВР са
започнали да го бият с палка, юмруци и електрошокова палка, но без да може да
ги индивидуализира в достатъчна степен. Той описва външния вид на част от
насилниците, но изрично уточнява, че през по – голямата част от времето е бил с
поставено яке върху главата, за да не може да разпознае и запомни лицата на
биещите го. М. поддържа, че тази част от насилието върху него е продължила до
„полунощ“ и „през цялото време“ е бил изтезаван и с електрошоково устройство
„по корема, главата, тестисите“, а след полунощ полицаите са се разделили на
смени, и той е бил измъчван от втората смяна, продължила, според него, от 02:00
часа до 04:00 часа на 05.12.2018 година. Едва в хода на проведената на
23.08.2019 година очна ставка по ДП № 81/2019 година М. е разпознал
жалбоподателя и е заявил, че К.С. е присъствал през деня на 04.12.2018 година
на работното си място, като е използвал електрошок срещу него още от момента на
задържането до „около 22:00 ч.“.
Съдът не кредитира цитираните твърдения
на пострадалия, безкритично възприети от ответника, и счита, че по делото е
доказано, че за интервала от време от момента на задържането на М. до 23:00
часа на 04.12.2018 година жалбоподателят С. изобщо не е присъствал в сградата
на Първо районно управление на МВР, следователно не е нанесъл побой на
пострадалия с електрошоково устройство или по друг начин. Констатациите на
ответника, базирани на изявленията на А. М. в тази насока, се оборват от
обективните и еднопосочни показания на разпитаните свидетели – служители на
МВР, според които К.С. не е бил на работа на 04.12.2018 година до 23:00 часа
поради използваната от него компенсация за положен извънреден труд.
Действително, един от свидетелите – И.П.– е бил част от групата, задържала и
превела А. М. от Т.до Б- (за която М. е заявил, че го е била още при
транспортирането), но, наред с неговите показания, съдът отчита и показанията на
свидетелите К. и Я., последните – получени непосредствено по настоящото дело,
срещу които свидетели няма образувани дисциплинарни производства за
неправомерни действия спрямо А. М.. Всички свидетели добре си спомнят
обстоятелствата около довеждането на М. в сградата на управлението, собствените
си действия през светлата част на 04.12.2018 година, включително и по повод
беседите, които са водени със задържания, като, без изключение, заявяват, че
жалбоподателят не е бил на работа през деня на 04.12.2018 година. По тези причини съдът кредитира твърденията в
жалбата и приема, че ответникът неправилно е възприел фактическата обстановка
по случая, вменявайки на С. неправомерни действия в интервала от десет минути
след задържането на М. до около 22:00 часа на 04.12.2018 година, каквито той,
реално, не е извършил.
Що се отнася до втория епизод на
противозаконно насилие над задържания М., който ответникът е приел, че е бил
осъществен от К.С. в интервала 23:00 часа на
04.12.2018 година до 02:00 часа на 05.12.2018 година, съдът приема
следното.
При първоначалния разпит на А. М.,
проведен на 15.05.2019 година по досъдебното производство, М. не е изложил
никакви факти, които биха могли да свържат нанесените му травми от електрошок с
жалбоподателя С.. М. описва с физическите им особености част от полицаите,
които са го измъчвали, но от тези показания не може да бъде извлечено
съдържание, което да индивидуализира именно К.С..
К.С. е разпознат от пострадалия при извършено процесуално – следствено
действие по ДП № 81/2019 година, представляващо очна ставка и то след нарочно зададен подсказващ въпрос от страна
на следователя в тази насока (лист 318 – 320 от адм. д. № 2183/2020 година).
Съгласно приложения протокол от
проведената очна ставка на 23.08.2019 година между М. и С., първоначално
двамата поотделно са запитани от следователя дали се познават и в какви
отношения се намират помежду си. На така поставения въпрос М. отговаря единствено,
че познава С. като „полицай“ от „първо районно управление“ и няма „никакви
отношения с него“, докато С. изрично посочва, че е „работил“ с М. и М. е бил
„задържан“ в районното управление. Толкова. Едва при последващо зададения
въпрос от следователя само към М. „това ли е полицая, за който твърдите в
разпита си като свидетел, че по време на задържането Ви в първо РУ на МВР – Б-
на 04-05.12.2018 г. Ви изтезавал като Ви е удрял с електрошокова палка и е бил
на смяна с полицая, който Ви е бил по табаните със сап“, М. отговаря
утвърдително, като заявява, че С. е започнал да го измъчва още през деня,
непосредствено след издаването на заповедта за задържане – твърдение, което е
опровергано от свидетелите, разпитани по делото. Така зададеният въпрос към А. М.
съдържа едновременно информация за времето, мястото, обстоятелствата и
предполагаемите автори на приложено насилие върху задържания – все
обстоятелства, които са подлежали на установяване в досъдебното производство,
но не посредством способа, избран от следователя.
Очната ставка, съгласно чл. 143 ал.
1 – 2 от НПК, се извършва при съществено противоречие между обясненията на
обвиняемите или между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания.
Лицата, между които се прави очна ставка, преди разпита се запитват познават ли
се и в какви отношения се намират помежду си, като впоследствие могат да си
задават въпроси.
От приложения протокол за очна
ставка е невъзможно да се установи във връзка с кои обстоятелства по делото
следователят е констатирал съществени противоречия между показанията на М. и
обясненията на С., за да се наложи осъществяването ѝ. Настоящият съдебен
състав счита, че при извършването на цитираното следствено действие (очната
ставка) е допуснато особено грубо нарушение на процесуалните правила, довело,
на практика, до фактическото смесване на очната ставка с друго процесуално
действие – разпознаването, което, обаче, не е извършено по установения ред, а
резултатите от него не е следвало да се кредитират от ДНО при налагане на
наказанието на К.С.. Индивидуализирането на К.С., като един от насилниците на А.
М., е следвало да бъде извършено чрез разпознаване,
по реда на чл. 169 – 171 от НПК, даващо възможност непосредствено преди да се
извърши разпознаването, М. да се разпита дали познава лицето, което предстои да
разпознае; за особеностите, по които може да го разпознае; за обстоятелствата,
при които е наблюдавал разпознавания; както и за състоянието, в което се е
намирал при възприемането на лицето, подлежащо на разпознаване. Това не е
сторено. Вместо разпознаване по реда на НПК, следователят е ориентирал
предварително пострадалия гражданин за времето, мястото и обстановката, при
които той е следвало да е видял именно К.С., в резултат на което А. М. е
отговорил утвърдително на поставения въпрос и е заявил, че мъченията от К.С. за
започнали по време, когато С. реално не е присъствал в сградата на районното
управление. Самото съдържание на зададения въпрос от следователя има насочващо
предназначение, защото в него е индивидуализирана именно смяната, за която М. е
поддържал (макар и в грешен времеви интервал), че е измъчван със сап и с
електрошок. Съвсем естествено, след като М. - още при първоначалния си разпит е
бил в състояние да индивидуализира (чрез разпознаване, което също не е
извършено) полицая, бил го със сап в нощта на 04/05.12.2018 година, при така
зададения въпрос от следователя, му е оставало да отговори единствено
утвърдително – тепърва разпознавайки С., но не и по предвидения за това
процесуален ред.
Настоящият съдебен състав не приема
изводите на ответника, че самоличността на К.С. като участник в побоя над А. М.
(чрез електрошок) в нощта на 04/05.12.2018 година е била установена по несъмнен
начин от доказателствата по дисциплинарната преписка. С. е уличен като участник
единствено от показанията на пострадалия М. и то не при първоначално извършения
му разпит, а след месеци - в рамките на следствено действие, чието
предназначение не е било да се потвърди идентичността на лицето, нанесло наранявания,
с присъствалия на очната ставка инспектор К.С.. Отделно от изложеното, при
извършената очна ставка М., наред с опроверганите твърдения, че С. е участвал
през деня в мъченията му, е заявил, че след приключването на (нощната) смяна и
пристигането на следващата двойка полицаи (момчето и момичето), С. е предложил
електрошока на „полицайката“ (т.е. на З.) „да се включи в изтезанията“, но тя
не се е съгласила. Подобни обстоятелства са отречени от самата З., според която
М. е бил в добро състояние и тя не е била свидетел на физическо насилие,
упражнено върху него (лист 97 от адм. д. № 2183/2020 година).
Съгласно чл. 206 ал. 4 от ЗМВР,
наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително
събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от
държавния служител.
Задължението за оценка на
доказателства, посочено в закона, изисква от ДНО самостоятелна и комбинирана
съпоставката на получените материали, а също преценка на съответствието им с
нормите, въз връзка с които са създадени. Недостоверността на заявеното от
разпитвания А. М. за началото и края на мъченията, в които, според него е
участвал жалбоподателя, съчетано с неправомерното разпознаване на самия С. –
при процесуално действие, чието предназначение не такова, обуславят извод, че
доказателствата, въз основа на които министърът на вътрешните работи е приел за
установена самоличността на К.С., като нанесъл травми с електрошок на А. М. в
нощта на 04/05.12.2018 година, не следва да се кредитират за нуждите на
дисциплинарното производство. Като е възприел обратната теза, министърът на
вътрешните работи е издал материално незаконосъобразна заповед за налагане на
дисциплинарно наказание.
В обобщение, за настоящия съдебен
състав няма съмнение, че А. М. е бил тежко физически малтретиран от различни служители
на МВР при и по време на задържането си на 04.12.2018 година до утрото на
05.12.2018 година. Нараняванията, описани от съдебно – медицинската му
експертиза недвусмислено сочат, че върху М. е било упражнено целенасочено
физическо насилие, продължително във времето, в това число и чрез използване на
електрошок, от което е настъпило констатираното временно разстройство на
здравето му. Участието именно на К.С. в установените мъчения, обаче, не е
доказано по несъмнен начин от наказващия орган, а оттам – не е доказано и
нарушението на етичните норми от ЕК, възприето като основание за уволнение.
Затова заповедта за наложеното дисциплинарно наказание следва да се отмени.
Изходът от оспорването обуславя
възлагане на разноските по делото върху Министерство на вътрешните работи,
юридическата структура (учреждението), която се ръководи от органа – ответник и
от чиито бюджет те следва да се заплатят. По делото, до момента, е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в общ размер на 1394 (хиляда триста
деветдесет и четири) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно
приложен списък на разноските (лист 559 от адм. д. № 2183/2020 година) и
договор за правна помощ (лист 12 – 13 от настоящото дело).
Затова, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № 8121к - 8917/04.09.2020 година на
министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на К.Т.С.
с ЕГН ********** *** сумата от 1394 (хиляда триста деветдесет и четири) лева –
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд – в четиринадесетдневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: