№ 20657
гр. София, 16.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110144746 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „ФИРМА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. Х.М. Г. срещу ЮЛ. Г. В.,
ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с
нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.10.2022 г.
от 13.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв.
Х.М. Г. срещу ЮЛ. Г. В. , ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС с която се моли съда да
приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 10 000 лева -
главница, представляваща неизплатена сума по Договор за **********ов кредит със
сключена застраховка „Живот на получателя на кредити“ в „*******“ АД № 709 от
19.01.2006г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда до окончателното изплащане, по отношение на които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №2531/2018 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 19.01.2006 г. ответницата е сключила с „*******
**********“ АД/ чийто правоприемник е „ФИРМА“ АД, ЕИК *********/ и с „*******“ АД
Договор за **********ов кредит със сключена застраховка „Живот на получателя на
кредити“, по силата на който договор кредиторът „******* **********“ АД е предоставил
на кредитополучателя /ЮЛ. Г. В. / паричен кредит в размер на 10000 лева. Договорено е
между страните предоставената в заем сума да се олихвява с лихвен процент, подробно
описан в чл. 3 от договора за кредит. С подписването на договора кредитополучателят се е
задължил да погасява задължението си по кредита на 84 месечни вноски с краен срок за
издължаване - 19.01.2013 г. Отпуснатата от кредитора сума е предоставена по
1
**********ова сметка на длъжника, като след усвояване на кредита ответницата не е
заплатила 10 000 лева — главница и 368.69 лв. - договорна лихва, както и 215 лева-такси и
разноски. Сочи се, че кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на
последната погасителна вноска на 19.01.2013г.
Сочи се, че на 18.10.2013 г. задълженията на ответницата по договора за кредит
са цедирани от „ФИРМА“ АД ЕИК ********* на „ФИРМА“ ЕАД, а на 30.11.2017 г. от
ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ..........., на „ФИРМА“ АД, ЕИК *********. Твърди се, че ответницата е
уведомена за цесиите, а в исковата молба е инкорпорирано и ново уведомление до
ответницата. Цитирана е съдебна практика на ВКС във връзка с приложението на чл. 99 от
ЗЗД. Твърди се, че както към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, така
и към настоящия момент вземането на ответницата не е погасено.
Ищецът сочи, че претендира единствено главница в размер на 10 000 лева, без
възнаградителна лихва.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител е
депозирал отговор на исковата молба.
На първо място се излагат твърдения, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора
„при просрочие на лихва по кредита или застрахователна премия, Кредитополучателят
дължи плащане и на главницата“, поради което се иска съдът да приеме, че падеж на
задължението за заплащане на главница е датата, на която е забавена или неизплатена
съответната дължима вноска на лихва по кредита или застрахователна премия. Евентуално
се иска съдът да приложи погасителната давност, каквото възражение се въвежда, но
считано не от крайния срок на договора, а от всяка една падежна дата по погасителния план
на договора. Оспорва се твърдението, че ответницата не е погасявала кредита като се сочи,
че тя е дала своето писмено съгласие за служебно инкасо, по силата на което **********ата
може служебно да задължава сметките ѝ в национална или чуждестранна валута.
Твърди се, че ответницата е предоставила достатъчно обезпечения, включително
запис на заповед с падеж 19.02.2013г., авалиран от поръчителя по процесното кредитно
правоотношение
Иска се съда да осъществи проверка за нищожност на клаузата на чл. 8 от
договора за потребителски кредит във вр. чл. 4, ал. 1, т. 3 от същия договор, като се сочи, че
в случая тя създава условия за злоупотреба при упражняване на правото на кредитора да
обяви предсрочна изискуемост на задължението по кредита. Сочи се, че **********ата не е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, а е чакала от 2006г. до
2013г., за да го цедира след изтичане на срока на договора, натоварвайки длъжника с
допълнителни такси, разноски и претенции.
Поддържа се, че ако застрахователните премии са редовно изплащани, следва
главницата да е платена на **********ата (или последващ цесионер) на основание чл. 4, ал.
2, т. 1 от договора за потребителски кредит.
Оспорва се валидността на договорите за цесия, като се сочи, че са представени
само определени страници от тях и е неясно съдържанието и останалите условия на цесиите.
В тази връзка се оспорва и процесуалната легитимация на ищеца като правоприемник на
кредитора - „******* **********“ АД, респективно „************* ************“ АД.
Иска се ищецът да бъде задължен да представи оригинали на Договорите за
прехвърляне на вземане (цесия) от 2013г. и 2017г., както и оригиналите на записите за
заповед, издадени като обезпечения по реда на чл. 5, ал. 2 от договора за потребителски
кредит с „******* **********“ АД.
Иска се да бъде задължен ищеца да представи документ, от който е видно дали
застрахователната премия е плащана редовно от длъжника
2
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.99 ЗЗД във вр. чл. 422
ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между „******* **********“ АД и ответника, породено от договор за
потребителски **********ов кредит, по който „******* **********“ АД е изпълнил
задълженията си точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо
вземане за главница срещу ответника вследствие на извършени цесии.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 от ГПК да представи в оригинал
и в цялост Договорите за прехвърляне на вземане (цесия) от 2013г. и 2017г., в противен
случай представените преписи ще се изключат като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 от ГПК да представи оригинали на
записите за заповед, издадени като обезпечения по реда на чл. 5, ал. 2 от договора за
потребителски кредит с „******* **********“ АД и документ, от който е видно дали
застрахователната премия е плащана редовно от длъжника, като при неизпълнение на
задължението ще бъде приложена последицата на чл. 161 от ГПК.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
3
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4