МОТИВИ към Присъда № 42/12.11.2018г. по
НОХД № 881/2018г.
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура – Несебър
против И.П.П.,
роден на ***г. в гр.Поморие, с постоянен адрес: гр.Несебър, общежитие Ружа №1,
ап.109, с настоящ адрес:***5, българин, български гражданин, женен, неосъждан,
със средно образование, ЕГН **********, с
обвинение в това, че на
21.07.2017г. около 10.00 часа, на главен път III-9061 /гр.Бургас
– к.к.“Слънчев бряг“/ в района на кръстовището от с.Тънково, в посока от с.Тънково
към язовир „Порой“, на територията на община Несебър, управлявал лек автомобил,
марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег.№ А
....КС, собственост на брат му – В.П.П., ЕГН **********, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.40 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза № 487/24.07.2017г.
на сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ при ОД на МВР град Бургас - престъпление по чл.343б, ал.1
от НК.
Производството се движи по реда на чл.370, вр.чл.371, т.1 от НПК, при съгласие на подсъдимия и неговия защитник за непосредствено ползване
показанията на всички свидетели и вещите лица Иво Иванов и Васил Атанасов, като
е отправено искане за изслушване единствено на в.л.З. Л.Б., изготвила
химическата експертиза по делото.
В
съдебно заседание представителя на Районна прокуратура поддържа установената с
внесения обвинителен акт фактическа обстановка и правна квалификация на
деянието. Пледира за реализиране наказателната отговорност спрямо подсъдимия
чрез налагане на справедливо наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Защитата
на подсъдимия пледира П. да бъде признат за невиновен, тъй като държавното
обвинение не е провело пълно доказване на авторството и обективните признаци на
деянието, а именно сочената от обвинението концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимата не е установена по надлежния ред, тъй като е нарушена
административната процедура и в частност иззето е недостатъчно количество кръв
за кръвна проба, поради което и подсъдимия е лишен от възможност за повторното
й изследване при оспорването на резултата по първоначалната химическа експертиза.
Подсъдимият не се признава за
виновен по така повдигнатото й обвинение и моли да бъде оправдан.
СЛЕД
ПООТДЕЛНА И СЪВОКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 21.07.2017г. около 10,00ч. автопатрул по КАТ в екип от
свидетелите М.Х.на длъжност мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър, Д.В.и Д.Д.–полицейски
служители по сигнал от дежурния, приет чрез ЕЕН 112 посетили местопроизшествие
на гл.път ІІІ-9061 Бургас-Слънчев бряг, в района на кръстовище в посока от
с.Тънково към язовир „Порой“ на територията на общ.Несебър. На место е
установено настъпило ПТП между л.а.“Хонда Джаз с рег.№ А .... МВ, управляван от
св.А.А.М.и л.а.“Опел Зафира“ с рег. № А ....КС, управляван от подс.И.П.. При установяване
на лицата, управлявали автомобилите и тяхната самоличност св.Хаджиев забялазал,
че водачът на л.а.“Опел Зафира“ – И.П. имал
зачервени очи и лъхал на алкохол. Поради настъпилото ПТП и описаните външни
белези за този водач, Хаджиев пристъпил към проверка с техническо средство за
употреба на алкохол „Алкотест Дрегер“ 7510, ARDN 0053,
който отчел резултат - 1.6 на хиляда наличие на алкохол в кръвта на П.. Той бил
запознат с показанията на техническото средство, бил му издаден талон за
медицинско изследване № 0332734/21.07.2017г./вж. л.4 от ДП/ и съставен акт за
установяване на административно нарушение серия Д, бл. № 209132/21.07.2017г.,
отразяващ установената концентрация на алкохол и неспазването на пътен знак Б2.
На място бил повикан и друг полицейски
екип, който да отведе водача П. до ФСМП гр. Несебър за вземане на кръвна проба.
Пристигналите полицейски служители - Г.Х.и А.Т.отвели посд. И.П. до ФСМП-
Несебър, като присъствали в манипулационната, при вземане на кръв от П..
Иззетата кръвна проба - отговаря на изисквания на Наредба № 30 от 27.06.2001 г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, в сила към момента на деянието. Взетата
кръвна проба от И.П. е изпратена в
сектор БНТЛ при ОД на МВР гр. Бургас. При изследването й е доказано наличие на
етилов алкохол в количество 1.40 на
хиляда, видно от Протокол № 487/24.07.2017г.
за химическа експертиза. При изслушването на вещото лице Л.Б.,
изготвила експертизата се установява, че поради липса на изискване по
действащата към момента на вземане на кръвната проба Наредба № 30, същата е
иззета в едно стъклено шишенце с обем 14-20милилитра, като за нуждите на
химическата експертиза е изразходвано минимално количество от съдържанието,
след което пробата е изпратена за токсикологично изследване.
Кръвната проба, иззета
от П. след изследването на химическата експертиза е изследвана и за наличие
респ. отсъствие на наркотични вещества във ВМА-София, като видно от съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза изх. № И-7125/13.09.2017г. в изследваната проба не е установено наличие на
наркотични и/или упойващи вещества.
От заключение на назначена в досъдебното производство ДНК експертиза по протокол № 18/
ДНК-121/22.05.2018г. по описа на сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР- Бургас е установено,
че определените ДНК профили на клетъчен материал от подс.И.П.П., предоставени
доброволно от лицето, и кръвната му проба са идентични - установено е
съвпадение във всички генотипизирани локуси, като вероятността друг случайно
избран индивид от популацията, освен П. да има същия генотип е SF=0.0000000000000000000013943.
Налице е категоричност, че кръвната проба произхожда от самия И.П.П..
В хода на ДП е установено по безспорен
начин, че И.П.П. с ЕГН-********** притежава свидетелство за управление на МПС №
**********, издадено на 24.02.2014г от ОД на МВР гр. Бургас и валидно до
24.02.2019г., за категории: С, В, DE, М, СЕ, D, АМ ТКТ и BE. Установено е също така и че същият към
24.07.2017г. е бил държавен служител в Зонално жандармерийско управление ***
към дирекция „Жандармерия“ при ГД „НП“ - МВР, по аргумент от разпоредбата на
чл.157, ал.7 от ЗМВР, според която новопостъпилите държавни служители,
подлежащи на задължителна първоначална професионална подготовка се назначават
като стажанти.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави извода, е подсъдимия П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава по чл.343 Б, ал.1 от НК. От обективна страна
деянието, извършено от подсъдимия като на на 21.07.2017г. около 10.00 часа, на главен път III-9061 /гр.Бургас
– к.к.“Слънчев бряг“/ в района на кръстовището от с.Тънково, в посока от с.Тънково
към язовир „Порой“, на територията на община Несебър, управлявал лек автомобил,
марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег.№ А
....КС, собственост на брат му – В.П.П., ЕГН **********, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.40 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза № 487/24.07.2017г.
на сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ при ОД на МВР - Бургас. Видно от Протокол за химическа експертиза № 487/24.07.2017г. на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас в
изпратените за изследване проби кръв, взети от И.П. се е доказало наличие на
етилов алкохол в количество 1,40 промила. Видно от съдържанието на същата
експертиза, а и от разпита на експерта, извършил изследването, опаковката на
пробите отговаря на изискванията на Наредба № 30/2001г. за реда за установяване
на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачи на МПС.
За съставомерността
на деянието по чл.343б, ал.1 от НК не е задължително концентрацията на алкохол
в организма на водача да бъде установена непременно чрез химическо изследване
на взета от него кръвна проба. Стойността на алкохолната концентрация може да
се установи и чрез техническо средство, каквото в случая е било използвано
наред с химическата експертиза. Впрочем, пред съда не е оспорена установената чрез
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, ARDN 0053,
който отчел резултат на концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2 на
хиляда, а именно 1,6 на хиляда наличие на алкохол в кръвта на П., която е
близка до установената с химическата експертиза от 1,4 промила. Посочените близки величини на алкохолната
концентрация, установена по двата различни приложени метода, допълнително
обосновават нейната истинност. В
заключение - по делото е установено, че контролните органи са спазили реда по
Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС, където в чл. 1, ал. 2 е посочено,
че употребата на алкохол се установява посредством използване на съответни
технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Съдебната практика приема, че и
при липса на кръвна проба, редп.химическо изследване, се приема за доказана
концентрацията на алкохол в кръвта на водача, установена с посоченото по-горе техническо средство.
С оглед безпротиворечивите, последователни
и в синхрон с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства
настоящият съдебен състав приема за безспорно установено и доказано авторството
на деянието. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при
условията на пряк умисъл. Това е така, защото същият е съзнавал, че привежда в
движение и управлява МПС, след като е консумирал алкохол, следователно е
съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е следващите
го опасни за обществото противоправни последици и е целял именно тяхното
настъпване, привеждайки автомобила в движение и управлявайки го.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието
съдът взе предвид младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, представената
справка по КАТ, които обуславя ниска обществена опасност на дееца. В същото
време деянието с оглед периметъра на засягане на обществените интереси се счита
за такова с висока обществена опасност, без да е тежко по смисъла на чл.93, т.7
от НК. Съобразно посоченото в чл.36 НК целта на наказанието е да поправи и
превъзпита дееца и да има предупредително въздействие върху него. В този смисъл
следва да се посочи, че привеждайки автомобила в движение, водача става
участник в движението по пътищата и следва да се отнесе с нужната отговорност,
както за своя живот и здраве, така и за живота и здравето на пътника до нея и
на всички останали участници-водачи и пешеходци. Разпоредбата на чл.5, ал.1 т.1
и ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата задължава водачите да не поставят
в опасност за живота и здравето на хората и да не управляват автомобила след
употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. С оглед горното
наказанието следва да бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, с оглед постигане на целеното от законодателя поправително и предупредително действие. Ето защо съдът намира, че на подс.Иванов
следва да бъде наложено наказание от една
година Лишаване от
свобода и
глоба в размер на 500лв., изпълнението на което да бъде
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. С последното
приложение Иванов ще бъде принудително мотивиран да спазва законите, под страх,
че в противен случай ще следва да изтърпи ефективно и сега отложеното
наказание. На осн.чл.343г., вр.чл.37,
ал.1, т.7 от НК съдът постанови и Лишаване от право да управлява МПС за срок от
осемнадесет месеца,
като на осн.чл.59, ал.4 НК приспадна времето, през което свидетелството за
управление на МПС на подсъдимия е било отнето по административен ред, считано
от 21.07.2017г..
С оглед изхода по делото на
осн.чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се възложиха сторените съдебни
разноски в размер на 378,59лв..
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: