РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Златоград, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100107 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от А. С. А., ЕГН ********** с адрес: гр. З.,
ул. „Б.“ № * и С. С. Т., ЕГН ********** С адрес: гр. З., ул. „К.“ *, чрез адв.
И.Х.А., АК С., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Б.“ № *, ет. *, офис *, срещу
Община – З., БУЛСТАТ * представлявана от Кмет М. М. Я., със седалище и
адрес гр. З., ул. „С.С.“ № *, с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищците твърдят, че предмет на иска за собственост е поземлен имот с
идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.З., общ.
З., обл.С., одобрени със Заповед №***/01.10.2003 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, административен адрес на имота: гр. З., ул. „Б.”, с площ *
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: За друг вид озеленени площи, при граници: 31111.34.255,
31111.33.508, 31111.33.470 и 31 111.34.377.
Ищците А. С. А. и С. С. Т. твърдят, че са собственици на посочения
имот по наследяване. Те са брат и сестра, законни наследници на Ф.Б.М. (Ф. Б.
А.), починал на *г. - техен дядо. Неговият единствен законен наследник е С. Ф.
А., починал на * г. със законни наследници ищците - негови син и дъщеря.
Наследодателят на ищците Ф.Б.М. (Ф. Б. А.) се е снабдил с Нотариален
акт за право на собственост чрез обстоятелствена проверка № * том * дело №
30/57 г., издаден на 15.03.1957г. от Районен съд - З. въз основа на владение
повече от 20 години. Видно от посочения нотариален акт наследодателят е
притежавал права на собственост върху дворно място в кв.Т. от 624 кв.м.,
дворно място от 2,5 дка в кв.Т., градина от 1 дка в кв.Т. и къща, намираща се
1
в дворното място в кв.Т.
Процесният имот с идентификатор 31111.34.44, с площ 215 кв.м. е част
от имота описан в нотариалния акт като градина от 1 дка в кв.Табахана (по т.З
от нотариалния акт). По плана на гр.З. от 1939г. градината по т.З от
нотариалния акт представлява имот с пл.№ 548, видно от скица №
36/27.04.2022г. По следващия план на гр.З. от 1959г. имотът е с пл. № 918,
видно от скица № 43/16.05.2022г..
Върху част от другите имоти описани в нотариалния акт е имало стара
жилищна сграда на Ф.Б.М. (Ф. Б. А.). По силата на регулационните
предвиждания върху част от имотите на ищците е реализирана улица. За
реализиране на улицата е извършено отчуждаване на част от имот пл. № 918
(по плана от 1959г.), като 145 кв.м. от този имот се отстъпват безвъзмездно от
Ф. М., а 179 кв.м. са заплатени от общината, видно от Протокол от 22.05.1962
г.
Останалата част от имота не е отчуждена. Тази неотчуждена част от
имота сега представлява поземлен имот с идентификатор 31111.34.44 по
КККР на гр.З., с площ 215 кв.м.
С реализирането на улицата, както и по-късно на два моста върху реката
в близост до имота характеристиката на имота е променена. Улицата е
реализирана към 1964 г. След реализирането на улицата процесния имот
продължава да се владее от Ф. М., а след смъртта му от С. А. починал през
2009г., а след това от неговите низходящи. Те са го използвали за временно
складиране на строителни материали и други отпадъци.
Ищците сочат, че впоследствие им е станало известно, че за процесния
поземлен имот с идентификатор 31111.34.44, с площ 215 кв.м е съставен Акт
за публична общинска собственост № 2125/05.08.2021г. Със съставянето на
акта за публична собственост през 2021 г. общината осъществява пречки на
ищците да владеят имота. Посочените обстоятелства обуславят наличието на
правен интерес за предявяване на иск за собственост, с които да бъде
признато за установено по отношение на община Златоград, че ищците са
собственици на посочения поземлен имот и общината да бъде осъдена да им
предаде владението върху имота.
В съдебно заседание, чрез адв. А., ищците поддържат предявения иск.
В писмената защита на адв. А., се претендира, че искът е частично
основателен, именно, до размера на 170 кв.м., която част е оцветена в жълто
на скици 1 и 2 от заключението на вещото лице.
Ответникът чрез юрк. З. Ц. оспорва предявения иск като неоснователен
и недоказан. Твърди, че общината е собственик на процесния имот.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
А. С. А. и С. С. Т. са законни наследници на С. Ф. А., който пък от
своя страна е един от наследниците на Ф. Б. М.. Имената Ф. Б. М. и Ф. Б. А.
са имена на едно и също лице.Ф. Б. А. е признат за собственик въз основа на
2
нотариален акт № 20, том III, дело № 30/1957 г. на съдия при РС – З. на
дворно място с площ 624 кв.м., дворно място с площ 2,5 дка и градина от 1
дка, всички в кв. Т., гр. З.. В имота по т.1, а именно, дворно място с площ 624
кв.м. е построена и къща, със застроена 119 кв.м.
От имот, пл. № 918, собственост на Ф.Б.М. са отчуждени, както следва:
145 кв.м. безвъзмездно предоставени и 179 кв.м., които обаче са платени, или
общ 324 кв.м.
По делото са представени скици от плана от 1939 г. и от плана от 1959
г. на гр. З., като вещото лице сочи, че процесният имот е част от пл. № 548,
кв. 8, по плана от 1939 г. и е идентичен с част от имот пл. № 918, кв. 49 по
плана от 1959 г., т.е. от процесния имот са отнети горепосочените 324 кв.м.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените към
исковата молба писмени доказателства.
Към отговора на исковата молба са приложени като писмени
доказателства Акт за частна общинска собственост и скица на имот с
идентификатор 31111.34.44, от които се установява, че процесният имот, с
площ 252 кв.м. е актуван като частна общинска собственост.
От приложените удостоверения за регулационно положение и
идентичност се установява, че процесният ПИ попада в УПИ III - ресторант и
магазин, кв. 96 по ПУП на гр. З. Този ПИ е идентичен с източната част на
УПИ III - ресторант и магазин, кв. 96. Част от ПИ с идентификатор
31111.34.44 попада в терен без отреждане, част речно корито и част - улична
регулация, кв. 96, по ПУП на гр. З. ПИ е с площ 215 кв.м., според
удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ, приложено по делото.
По делото са разпитани като свидетели З. С. П. и Д. М. П.
Съдът давя вяра на показанията на разпитаните свидетели, тъй като те
не влизат в противоречие помежду си, а с приложените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице.
От показанията им, съдът приема за установено, че имотът се е
ползвал още от родителите на ищците, които го обработвали като градина.
Между процесния имот и къщата на ищеца А. А. има улица. Тази улица
минала през техния имот, който тогава бил по-голям и процесното място
останало свободно след прокарване на улицата. Площта на свободното място
е около 2 ара. Ищците нямат спор за процесния имот с други хора. Освен това
не са виждали и чували служители на общината да влизат в процесното място
и да го облагородяват.
По делото е назначена и изпълнена СТЕ от вещото лице Д. К. С..
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно, компетентно и
пълно. От същото приема за установено, че процесният имот се намира в
регулацията на гр. З. Граничи с пътя за Г. и с река М. р. Имотът е незастроен.
Процесният имот е част от имот с идентификатор 31111.34.44. При
съвместяване на плановете от 1939 г., 1959 г., 1982 г. и КК, одобрена през
2003 г., вещото лице установява, че процесният имот е част от ПИ пл. № 548,
кв. 8, по плана от 1939 г., намиращ се в северозападната му част. Процесният
3
имот е идентичен с част от имот, пл. № 918, кв. 49, по плана на З. от 1959 г.,
също в северозападната му част. Имот пл. № 548, кв. 8 по плана от 1939 г. е
идентичен с имот пл. № 918 по плана от 1959 г. (непълна идентичност) и е
идентичен с имот, пл. № 918, кв. 97, с част от улица и с част от имот, за който
е отреден УПИ III – ресторант и магазин, кв. 96, по плана от 1982 г.
От имота има отчуждаване за улица, което не касае процесната част.
За процесната част от имота не е провеждана процедура по
отчуждаване. В разписната книга по плана от 1939 г., имот пл. № 548 е
записан на Ф.Б.М. В разписната книга към плана от 1959 г. имотът е записан
на същия собственик, като името е зачертано и е записано С. Ф.Б. В
разписната книга към плана от 1982 г., процесният имот е без номер и няма
записване в книгата.
Процесният имот, който е част от имот с идентификатор 31111.34.44
попада в УПИ VII- озеленяване, кв. 96 по действащия ПУП на З., в речно
корито и улична регулация.
В съдебно заседание вещото лице поддържа своето заключение и
уточнява, че процесната, претендирана от ищците част с категоричност е част
от имота по нотариалния акт от 624 кв.м.по плана от 1939 г. Оцветената част
в жълто на скици 1 и 2 е частта от имот № 548 по нотариалния акт и е с площ
170 кв.м., а не 215 кв.м.
Трите триъгълника на Скица № 2, означени с цифри 1,2 и 3 са част от
претенцията на ищците и образуват площ от 215 к.м., но не са част от имота
им по нотариалния акт. В повдигнатата в жълт цвят на скицата няма спирка,
тя е южно от тази част, т.е. на ул. „Б.“. Тази жълта част не попада в речното
корито, но част от имота от 1939 г., която е на север от жълтото попада в
речното корито. Жълтата цвят в момента не се обработва, а е затревена. В
тази част се намира и помпа, с която се полива основно градината около
къщата. Трите триъгълника – 1,2 и 3 не са част от големия имот от 624 кв.м.
В източната част до моста, има предвиждане за отнемане на процесния
имот, но не е реализирано предвиждане. Една част от повдигнатото в жълто
попада в улична регулация и в озеленяването. За друга част от жълтото няма
предвиждане, но за цялата жълта част няма отчуждаване и няма и реализация
на улица.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
При предявен иск по чл.108 ЗС, съдът следва да се произнесе, първо,
като признае за установено, дали ищецът е собственик на процесния имот по
отношение на ответника, след което с втори диспозитив, ако установи, че
ответникът владее имота, да осъди същия, да предаде владението на ищеца –
Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. на ВКС, по ТД № 4/2014 г., ОСГК. В
настоящия случай, от събраните по делото доказателства, може да се направи
извод, че ищците А. С. А. и С. С. Т. са собственици на 170 кв.м. от процесния
имот, като те претендират в исковата молба, че са собственици на 215 кв.м.
По отношение на претенцията на ищците, да бъде осъдена Община – З.,
4
да им предаде владението на процесния имот, съдът намира тази претенция за
неоснователна.
В исковата молба ищците сочат, че със съставяне на Акт за публична
общинска собственост, общината им осъществява пречки да владеят имота.
Съставянето на акт за общинска собственост обаче по принцип не е пречка
ищците да владеят имота, а представлява оспорване на тяхното право на
собственост. Владението е фактическо състояние, каквото нито ищците в
исковата молба посочват, нито пък от събраните по делото доказателства се
доказва, че общината осъществява фактическо владение на процесния имот.
Напротив, от събраните по делото доказателства и най-вече гласни такива се
установява, че ищците и най-вече А. А. владеят процесния имот. Свидетелят
П. изрично в показанията си сочи, че свободното място С. го ползва. При това
положение, претенцията за осъждане на Община – З., да предаде владението
на ищците на процесния имот, следва да бъде отхвърлена. В тази насока са и
указанията дадени в т. 2А от горепосоченото тълкувателно решение.
Предявеният иск, в установителната му част е основателен и доказан,
но за площ от 170 кв.м., а не за предявените с исковата молба 215 кв.м., като
ищците не правят изменение на иска, поради което за разликата на 170 кв.м.,
предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С приложения по делото нотариален акт ищците се легитимират за
собственици на процесния имот, макар и в непълния му размер, но
претендираната част всъщност представлява част от дворното място, кв. Т. от
624 кв.м., а не както ищците твърдят в исковата си молба, че е част от имота
по т. 3, в нотариалния акт – градина от 1 дка. В този смисъл е заключението
на вещото лице.
За да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС, следва в условията на
кумулативност, да са налице следните предпоставки: ищецът да е собственик
на процесния имот, имотът да се владее от несобственик (ответника) и да
липсва правно основание за владение на имота. Тоест, това е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.
Спорът в случая е възникнал от актуване от страна на община
Златоград на процесния имот и заложените предвиждания в плана за
реализиране на улица и озеленяване, поради това съдът приема, че за ищците
е налице правен интерес от предявяване на иска.
Ищците по делото се справят с доказателствената тежест и доказват с
приложения нотариален акт, че са собственици на процесния имот, макар и
на част от него с площ 170 кв.м. Община З. обаче не е носител на права върху
този имот.
Трайна е практиката на ВКС, че регулационният план за обществени
мероприятия няма непосредствено отчуждително действие. С отреждането на
даден имот за определено мероприятие, той не се счита отчужден от
предишния собственик, нито се придобива от държавата и общината, а е
необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и
5
обезщетяване на собствениците на засегнати имоти (Решение №
227/28.06.2010 г. на ВКС, по гр.д. № 735/2009 г., I-во г.о.). В същия смисъл е и
Решение № 33/29.0-7.2013 г. на ВКС, по гр.д. № 401/2012 г., I-во г.о., където
се посочва, че административния акт за одобряване на кадастрален план или
кадастрална карта няма вещноправно действие. Отразяването на даден имот в
тях не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и не
съставлява пречка за защитата им по съдебен ред. Отразяването на даден
имот в кадастралния план или кадастралната карта няма пряко действие
върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в
имуществената сфера на заинтересованите лица. Тоест в случая отразяването
на процесния имот, собственост на ищците в УПИ за озеленяване не променя
собствеността. Предвижданията за бъдещи мероприятия също, не променят
собствеността. Те показват само намеренията на административния орган,
което намерение обаче може да бъде осъществено, чрез провеждане на една
законова процедура, която гарантира правата на собствениците.
Тоест, както вещото лице сочи, в случая няма отчуждаване на
процесния имот (липсват доказателства затова), както и липсва процедура за
приложена регулация по смисъла на ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС.
По гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан до размер на 170 кв.м., а за разликата до 215 кв.м.,
искът ще следва да бъде отхвърлен.
Неразделна част от настоящото решение, следва да се считат
изготвените скици от вещото лице Д. С. – Комбинирана скица № 1 и
Комбинирана скица № 2.
Тъй като предявеният иск се уважава в установителната му част, то в
полза на ищците, ще следва да се присъдят половината от направените от тях
разноски, съобразно приложения списък, а именно 682,50 лева (1/2 от общо
направените 1365 лева)
Ищците ще следва да заплатят съобразно отхвърлената част от иска,
юрк. възнаграждение в полза на ответника, в размер на 300 лева.
Минималното възнаграждение, съгласно чл. 7, ал.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения по искове по чл.108
ЗС е 600 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на О.-З., че А. С. А. , ЕГН
**********, с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № * и С. С. Т. , ЕГН ********** с адрес
гр. З., ул. „К.“ № *, са собственици на част от ПИ с идентификатор
31111.34.44 по КК и КР на гр. З., одобрени със Заповед № ***/01.10.2003 г. на
Изпълнителен директор на АГКК с площ 170 кв.м., трайно предназначение
на територията – урбанизирана, при граници: път за Г.; река М. р.; търговски
обект и мост.
6
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 170 кв.м. до
предявените 215 кв.м., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 108 ЗС, в частта му, с която А. С.
А. , ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № * и С. С. Т. , ЕГН ********** с
адрес гр. З., ул. „К.“ №* претендират ОБЩИНА-З. да бъде осъдена да им
предаде владението на 215 кв.м., представляващи част от имот с
идентификатор 31111.34.44, като неоснователен и недоказан.
ПРИЛОЖЕНИТЕ по делото комбинирани скици 1 и 2 от вещото лице
Д. С., преподписани от съдия-докладчика, да се считат като неразделна част
от решението по делото.
ОСЪЖДА ОБЩИНА-З., да заплати на А. С. А. , ЕГН **********, с
адрес: гр. З., ул. „Б.“ № * и С. С. Т. , ЕГН ********** с адрес гр. З., ул. „К.“ №
*6, разноски по делото, съобразно уважената част от иска, в размер на 682,50
лева.
ОСЪЖДА А. С. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „Б.“ № * и С.
С. Т. , ЕГН ********** с адрес гр. З., ул. „К.“ № *, да заплатят на ОБЩИНА-
З., разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 300
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС - С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ____Д.Х.___________________
7