Р Е Ш Е Н И Е
№1334
гр. Пловдив, 08 юли 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в открито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й.Русев
административно дело № 1131 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба, предявена от
„Стабил-Ди“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Кр.Т. - пълномощник, против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-51-0075440/14.03.2022
г., издадена от и.д. Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Твърденията са, че
обжалваният акт е незаконосъобразен, защото е издаден в нарушение на
материалноправните разпоредби. На следващо място се твърди, че от формална
страна ИАА не отговаря на изискванията на закона – не съдържа мотиви, няма законоустановените
реквизити. Развиват се и подробни съображения за несъответствие на приложената
ПАМ с целта на закона, както и за нарушаване на принципа на съразмерност,
установен в чл. 6 от АПК, вкл. чрез нанасяне несъответни вреди на адресата. С
тези мотиви, подробно изложени в подадената жалба и в депозираните писмени
бележки, от съда се иска отмяната на оспорената заповед. Претендират
се разноски.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез писмено становище от
процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата, моли да бъде оставена
без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд,
осемнадесети състав, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства
по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за
законосъобразност на актовете, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, намира следното:
Заповедта е била обжалвана по
административен ред пред директор на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, който с решение № ГДФК-25 от
29.03.2022 г. е отхвърлил жалбата. Решението е връчено на 19.04.2022 г., а жалбата до съда е депозирана на 27.04.2022
г., което я прави подадена от лице с правен интерес в преклузивния 14-дневен
срок, което налага извод за нейната допустимост. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Административното производство по издаване
на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 03.03.2022 г. в
09:25ч. на обект - склад за строителни материали, намиращ се в гр. Пазарджик,
ул. „Царица Йоанна“ № 6а, стопанисван от „Стабил – Ди“ ЕООД, където е
установено, че търговецът в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 3
от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ извършва продажба на стоки без да ги отчита в
регистрираното в обекта фискално устройство. За проверката е съставен ПИП сер.
АА, № 0075440/03.03.2022 г., в който е отразено, че в хода на извършена проверка
при направена контролна покупка на 1 бр. цимент Титан 32,5 - 25 кг. на стойност
5,80 лв., заплатени в брой от Анелия Рупкова - инспектор по приходите, преди
легитимация, за продажбата не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация в обекта фискално устройство, модел DATECS DP-25
с ИН на ФУ DT524764 и ИН на ФП 02524764, или ръчна
касова бележка от кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. За покупката е следвало да
бъде издаден фискален бон с № 0004357 от 03.03.2022 г., като с този номер е
изведен дневен финансов отчет „х“ с нулев оборот. От проверяващите е установена
положителна касова разлика в размер на 1865,80 лв. между касова наличност от ФУ
към момента на проверката – 0,00 лв. и фактическа наличност на паричните
средства - 1865,80 лв. Така установеното административният орган е квалифицирал
като нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство
на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 3
от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от същия закон, на
юридическото лице е наложена принудителна административна мярка – запечатване
по отношение на търговски обект - склад за строителни материали, намиращ се в
гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“ № 6а, стопанисван от „Стабил – Ди“ ЕООД и
забрана достъп до него за срок от четиринадесет дни.
При тази фактическа установеност, съдът от
правна страна приема следното:
Предмет на обжалване е Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-51-0075440/14.03.2022 г., издадена
от и.д. Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – склад
за строителни материали, намиращ се в гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“ № 6а,
стопанисван от „Стабил – Ди“ ЕООД и забрана достъп до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС и чл.
186, ал. 3 от ЗДДС. В мотивите на заповедта по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС административният
орган е обосновал прилагането на принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС с установената от контролните органи при
проверката в търговския обект на 03.03.2022 г. в 09:25ч. на обект
- склад за строителни материали, намиращ се в гр. Пазарджик, ул. „Царица
Йоанна“ № 6а, стопанисван дружеството - жалбоподател, където е установено, че „Стабил
– Ди“ ЕООД в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ извършва продажба на стоки без да ги отчита в регистрираното
в обекта фискално устройство. Изложени са мотиви относно определянето на срока,
за който се прилага ПАМ.
В изпълнение на указанията на съда, по
делото е представено заверено копие на заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и
заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която са
оправомощени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да налагат ПАМ - запечатване на
обект в случаите на констатирани нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗЗДС.
Обжалваният индивидуален административен
акт, с който е наложена ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, е акт на
компетентен административен орган по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Според разписаното
в разпоредбата императивно изискване, заповедта съдържа мотиви, обусловили
налагането на мярката, включително и относно срока, за който се прилага, тъй
като в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС той е определен в максимални параметри /до един
месец/, което предопределя необходимостта във всеки отделен случай органът да
обоснове конкретно избраната му продължителност.
Принудителната административна мярка е
наложена след осъществен данъчно-осигурителен контрол, посредством проверка на
търговския обект от компетентните за това органи, за резултатите от която на
основание чл. 110, ал. 4 изр. последно от ДОПК е съставен протокол № 0075440 от
03.03.2022 г., обективиращ установените факти и обстоятелства от значение за
определяне на задълженията за данъци на данъчно задълженото лице. При това
положение съдът намира, че в процеса на установяване на административното
нарушение, дало основание на ответния орган да наложи ПАМ, не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От данните по
делото се установява, че в обект на жалбоподателя, намиращ се в гр. Пловдив,
бул. „Марица“/ул. „Владая“ при проверка на 03.03.2022г. от органи по приходите
е установено нарушение също във връзка с неиздаване на касови бележки с
необходимите реквизити. Съответно в проверявания обект в гр. Пазарджик е
установен общ оборот в размер на 138298,14 лв. за периода от 01.01.2022г. до
03.03.2022г. Това означава, че настоящият жалбоподател има проблеми със
законосъобразното регистриране и отчитане на извършваните от него продажби на
стоки в търговските обекти, които стопанисва. Правилно този факт е бил отчетен
от административния орган при определяне продължителността на наложената
принудителна административна мярка.
По материалната законосъобразност на
заповедта съдът намира следното:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС предвидената в нормата принудителна административна мярка „запечатване на
обект за срок до 30 дни“ се прилага за нарушение, обективирано в неспазването
на реда и начина за издаването на съответен документ за продажба. С чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски
обект чрез издаването на фискална касова бележка от фискално устройство
/фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан
друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3, изр. първо от ЗДДС, фискалният
и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажбата/доставката на
стоки или услуги в търговския обект, по която е заплатено в брой, с чек, с
ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите
платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от
одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. В § 1, т. 40 от ДР на ЗДДС легално е дефинирано понятието „фискално
устройство“. Задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е намерило отражение и в
издадената от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, където в чл. 25, ал. 1, т. 1
изрично е предвидено задължение на лицата по чл. 3, ал. 1, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ, да издават за всяка продажба
при всяко плащане и фискална касова бележка от фискално устройство или касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата случаи. След като в случая
е безспорно, че процесният обект – склад за строителни материали, намиращ се в
гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“ № 6а, е търговски по смисъла на § 1, т. 41
от ДР на ЗДДС, то за субекта, извършващ продажба на стоки и/или услуги в него,
на общо основание е относимо задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
респективно по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Нарушаването на това
задължение, на каквото се е позовал административният орган, за да приложи
процесната по делото ПАМ, е установено в случая със съставения при проверката
от контролните органи протокол № 0075440/03.03.2022 г., който според чл. 50,
ал. 1 от ДОПК представлява годно доказателство за установените при проверката
факти и обстоятелства. Опровергаване на изложения в протокола факт не бе
сторено в хода на настоящото съдебно производство от жалбоподателя, въпреки
дадените му в тази връзка указания.
По делото безспорно се установява
противоправно поведение на регламентирания ред в чл. 7, ал. 2, вр. чл. 25, ал.
1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 на МФ. С оглед на това, съдът
намира, че са налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали
административния орган, за да постанови своя акт. В тези случаи той действа в
условията на обвързана компетентност, поради което, при надлежно установено
нарушение, е длъжен да приложи и съответната ПАМ.
В жалбата се навеждат доводи за маловажност
на нарушението, но подобна правна квалификация на деянието се дава от
административнонаказващия орган в процеса по ЗАНН, а не от нарушителя и освен
това подателят на жалбата не ангажира доказателства в тази насока.
Маловажността на нарушението, в контекста на изложените разсъждения, има
значение единствено при определяне продължителността на мярката, когато
ответникът може да упражни оперативна самостоятелност. При определянето на
срока на правно действие на мярката органът следва да отчете маловажност на
случая, характер на извършеното правонарушение, начин на неговото
осъществяване, белези на изпълнителното деяние.
Наложената с процесната заповед
принудителна административна мярка е от категорията на превантивните
административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно
деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Същата, съобразно
текста на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не съставлява административно наказание
и няма санкционен характер. В тази връзка, неоснователно е и възражението за
маловажност на нарушението. Същото би било относимо в производството по
оспорване на НП в контекста на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящото
производство е различно, има за предмет проверка на законосъобразността на
административен акт – ПАМ, поради което коментираната норма е неотносима.
Наложената ПАМ е в съответствие с целта на
закона - за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения,
както и за предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл. 22 от ЗАНН.
Преследваната от закона превантивна цел в случая е налице, тъй като към момента
на постановяването на заповедта, дружеството не е преустановило дейността си,
т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с
неиздаване на документ за извършено плащане. Изложените в заповедта мотиви
отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са
достатъчни, за да може да се извърши проверка за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, включително за
съответствието на заповедта с целта на закона.
Обстоятелството, че за нарушението към
момента на издаване на оспорената заповед, не е издадено наказателно
постановление, не представлява отрицателна процесуална предпоставка за налагане
на процесната ПАМ. Съгласно т. 1, б. „а“ на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за
постановяване на оспорената заповед е достатъчно да е констатирано, че не е
издаден съответен документ за продажба. Липсва изискване дори да е налице
съставен акт за установяване на административно нарушение. Достатъчно е да е констатирано
неправомерното поведение, визирано в посочената разпоредба. Административнонаказателното
производство и административното по налагане на ПАМ са самостоятелни и
независими. Същите, макар да са породени от един и същ юридически факт, имат
самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер - ПАМ имат
преустановителни, възстановителни или превантивни функции - в случая процесната
ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения и е
с превантивна функция, докато с наказателното постановление се налага
административно наказание – наказателните постановления са актове по прилагане
на санкцията на съответната административноправна норма. ПАМ от своя страна
няма санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на
посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу
последващи неправомерни деяния. За настоящото производство е без значение
изходът от административнонаказателното производство, респ. без значение е и
дали за вмененото нарушение е налице влязло в сила наказателно постановление.
Материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не изисква като
предпоставка за прилагането й да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тази норма е приложима само когато за поведението на съответното
лице е ангажирана и административнонаказателна отговорност, като погасяването
на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на ПАМ, а до
прекратяване на действието й.
Въз основа на така изложените съображения
съдът намира, че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена.
Съдът намира искането на ответника за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за
основателно. С оглед изхода от спора на НАП се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като делото е без особена фактическа и
правна сложност и понеже производството е по реда на АПК, възнаграждението
следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1
от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стабил-Ди“
ЕООД, ЕИК *********, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-51-0075440/14.03.2022 г., издадена от и.д. Началник Отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Стабил-Ди“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер
на 100/сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/