№ 13115
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110103656 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН,
подадена от Р. З. К., ЕГН ********** – баба, намираща се в родство по права
линия с пострадалото малолетно дете Р. К. Т., ЕГН **********, с искане за
издаване на заповед за защита от домашно насилие в полза на малолетното
дете срещу С. Н. К., ЕГН ********** и К. Х. Т., ЕГН **********.
В молбата са изложени твърдения, че Р. З. К. е баба на малолетното дете
Р., като ответниците С. Н. К. и К. Х. Т. са негови родители. Сочи се, че в
периода от 10.01.2024г. до 22.01.2024г. са извършени поредица от актове на
домашно насилие спрямо детето. Р. никога не е ходил на училище. Завършил е
4 клас в индивидуална форма на обучение и след това родителите се
провалили да му осигурят посещение на задължително средно образование,
както и среда, в която да се интегрира и социализира. Ответниците, докато
живеели в България, се местели непрекъснато на различни адреси, а от месец
юни 2022г. заминали с детето първо за Парагвай, а след това в Бразилия, като
продължили да водят неуседнал начин на живот /постоянно пътували и
посещавали различни места, без да се установят трайно, като оставали в едно
и също населено място за няколко дни, след това продължавали/. За Р. било
1
невъзможно да посещава училище. Те го обучавали вкъщи по теми и предмети
по техен избор. Детето няма среда от приятели и друг социален живот. През
месец ноември Р. пристигнал сам в България и заявил, че иска да учи тук, да
има приятели и социална среда, да има дом и уседналост, да живее в
безопасна среда, да има добра храна и да бъдат зачитани неговите желания и
предпочитания. След трудности и откази на множество учебни заведения да
го запишат, баба му успяла със съдействието на лелите на детето да го
запишат в 7 клас в 170 училище, Нови Искър. Детето тръгнало с ентусиазъм на
училище, постигната била уговорка през учебната 2023/2024г. да вземе и
приравнителни изпити за материала за 6 клас. Започнал да посещава
допълнителни курсове, за да навакса учебния материал. Бабата по майчина
линия сезирала ОЗД при ДСП Сердика, както и РДСП – София град, МТСП и
ДАЗД, че Р. е дете в риск с оглед ограничаване на правото му на образование,
опасност от отпадане от училище и нарушаването на други негови основни
права, регламентирани в Конвенцията за правата на детето и Закона за закрила
за детето. Следобед на 20.12.2023г. майката С. К. пристигнала от Бразилия и
отишла в дома на молителката в ж.к. Надежда да търси Р.. Ответницата била
придружена от приятели – Радост Пирева и Кирил Георев, които се опитали да
отвлекат Р. насила. Детето избягало, но впоследствие било отведено и
незабавно спряно от посещения в училище. След Новогодишните празници
детето избягало от жилището, което обитава с майката и отишло при леля си –
сестра на С. К., и възобновило посещения в училище. На 09.01.2024г. детето
било на училище. Към 12.30 часа ответницата отишла в 170 училище,
придружена от Явор Стоянов, от който очаквала съдействие за насилствено
извеждане на Р. от училището. Р. бил малтретиран физически от майката и
нейния приятел публично. Дърпали го и насилствено се опитали да го накарат
да влезе в колата, с която били дошли. Р. се съпротивлявал и мъжът го ударил
с юмрук в областта на лявата скула. В резултат било налице счупване на долна
челюст. Имал също и синини по тялото. На 10.01.2024г. Р. бил приет за
лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ поради съмнение за счупена кост и на
слепоочието. Информацията била, че трябвало да остане няколко дни в
болница. Но майката го изписала от Пирогов с мотива, че иска да получи
втори мнение от друга болница, до която не е стигнал за преглед, а вместо
това бил заведен вечерта в дома на Явор Стоянов, който причинил счупване на
долна челюст на детето. На 10.01.2024г. майката била осъществила два
2
конкретни акта на насилие: игнорирала изцяло здравните нужди на Р. и до
момента той не бил прегледан за други счупвания и мозъчно – черепна
травма, което можело да се тълкува и като опит С. К. да скрие информация и
да препятства създаване на медицинска документация относно травмата на
детето, и вторият акт на насилие съставлявал завеждането на Р. в жилището на
лицето, което предния ден му е нанесло побой и е счупило челюстта му. В
периода от 11.01.2024г. до 15.01.2024г. детето било при баба си на адреса в
ж.к. Надежда, доведено от С. К.. На 15.01.2024г. в 15.00 часа бабата завела
детето по искане на майката на пилоните на НДК, за да отидат заедно, по
нейни думи, на консултация при психолог, който ще ги посети на адреса в ж.к.
Гоце Делчев. Детето тръгнало с нея и се разделили и след 5-10 минути,
тичайки, Р. настигнал баба си. Видимо бил много притеснен, не можел да
диша и искал помощ и закрила, защото майка му го завела в колата на Явор
Стоянов и детето било уплашено къде ще го закарат и да не се повтори
предишния инцидент. Детето се криело зад гърба на баба си и искало помощ.
Майката дошла и след като говорили, бабата завела детето на адреса с такси,
където психолог нямало, а тя продължила в компанията на Явор Стоянов.
Детето треперело и преживявало отново предишната травма, а майката се
смеела. От тогава бабата не е виждала детето лично. Комуникацията й с Р.
била със скрити текстови съобщения, които той успявал да прати чрез
интернет. На 17.01.2024г. С. К. имала рожден ден. Бабата разбрала от Р., че на
този рожден ден била поканена и Радост Пирева, бивш социален работник в
ОЗД Несебър, същата, която се опитала заедно с друг мъж да го отвлече на
20.01.2024г. от дома на баба му. Радост Пирева в присъствието на С. К. била
изключително агресивна към Р., обяснявала му, че всички дела ще се изгубят и
няма друг път, освен да се върне в Бразилия, също така бил заплашван. Тази
информация бабата имала от съобщения от детето, които той след това
изтривал, за да няма следи. На 18.01.2024г. в България пристигнал бащата на
Р. – К. Т.. Поради обстоятелството, че паспорта на Р. бил в леля му Албена Т.а,
на 19.01.2024г. родителите завели Р. в офис на МВР, за да му извадят спешно
нов паспорт, бързайки да го изведат в Бразилия, независимо, че за проблема
били сезирани всички компетентни органи от системата за закрила на детето,
както и офиса на Националния Омбудсман и били налице висящи дела. За да
не бъдат намерени от социалните служби, родителите непрекъснато сменяли
местопребиваването си. На 20.01.2024г. детето писало на баба си, че за
3
пореден път са се преместили в специално наета къща гр. София, ул.
„Емилиян Станев“ № 42Б. Детето било държано там в изолация, без никаква
връзка с околния свят, тормозено психически. Вечерта на 20.01.2024г. бил
подаден сигнал на тел. 112, както и на горещата телефонна линия за деца.
Адресът бил посетен от патрулна кола от 04 РУ – СДВР, придружени от
социален работник и психолог. Родителите били призовани на разпит в
понеделник – 22.01.2024г. в 04 РУ – СДВР. Вместо това на 21.01.2024г.
двамата родители се опитали да изведат детето извън страната против волята
му, намесила се гранична полиция на летището и пътуването не се е
осъществило. Вечерта на 21.12.2014г. служители на 04 РУ – СДВР, след като
установили риск за детето, наложили мярка за полицейска закрила за 48 часа и
детето било настанено в ДВНМН, гр. София, ул. Клокотница № 71. Излагат се
твърдения, че и двамата ответници систематично участват в ограничаване на
правото на Р. да посещава училище, както и в незачитане на неговото мнение.
Това тяхно поведение продължавало през годините, в които Р. трябвало да
получи основно образование, продължава и към момента. И двамата родители
се провалили да осигурят на детето достъп до задължително средно
образование. В седмицата от 15.01.2024г. майката предприела действия за
отписване на детето от 170 СУ. Сочи се, че начинът за извършване на
описаните актове на насилие се осъществявал чрез принуда, непризнаване на
емоционалните, здравните и образователни потребности на Р., въвеждане на
ограничения.
Молителката чрез процесуалния си представител моли да бъде
постановено решение, с което да бъде уважена предявената молба.
Претендира разноски.
Детето Р. К. Т. чрез назначения му особен представител моли молбата да
бъде уважена.
В съдебно заседание ответниците чрез процесуалния си представител
молят молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Претендират разноски.
На 23.01.2024г. е издадена Заповед за незабавна защита, като на
ответниците са наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗЗДН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
4
Детето Р. К. Т. е син на ответниците С. Н. К. и К. Х. Т.. Молителката Р. З.
К. е майка на С. Н. К., респ. баба по майчина линия на детето Р..
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът не
кредитира като годно писмено доказателство, тъй като в същата се декларират
обстоятелства от чуждо име /от името на малолетното дете/.
Р. е записан в 7в клас за първи път за учебната 2023/2024г. в 170 СУ
„Васил Левски“, гр. Нови Искър. От представеното и прието по делото
уверение издадено от управител на Учебен център Мелива е видно, че Р.
посещава индивидуални занятия по математика, английски език и български
език и литература в учебния център, покриващи материал, предвиден за
обучение на ученик в 7 клас през учебната 2023/2024г.
Р. е завършил и успешно преминал обучение, съответстващо на начална
основна образователна степен 6 съгласно действащите планове и програми, в
Основно училище № 3318 „Сан Хосе Обреро“, Република Парагвай. Завършил
е 4 клас през учебната 2020/2021г., самостоятелна форма на обучение – по
желание, под 16г., в СУ „Епископ К. Преславски“, гр. Бургас. Детето е
завършило 3 клас през учебната 2019/2020г., самостоятелна форма на
обучение – по желание, под 16г., в СУ „Епископ К. Преславски“, гр. Бургас.
Завършил е 2 клас в 172 Обединено училище „Христо Ботев“, гр. Нови Искър,
през учебната 2018/2019г., дневна форма на обучение. Завършил е 1 клас в
Частно основно училище „Слънчев лъч“, с. Марково, Община Родопи, през
учебната 2017/2018г., дневна форма на обучение.
От издадения лист за пациент от д-р Маргарита И., УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, се установява, че Р. е постъпил за преглед на 09.01.2024г. в
15.15 часа и е напуснал на 09.01.2024г. в 17.49 часа, с поставена основна
диагноза: Счупване на долна челюст, закрито. От изготвената епикриза е
видно, че Р. е постъпил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на 10.01.2024г. и е
изписан на 10.01.2024г., с поставена окончателна диагноза: Счупване на долна
челюст, закрито. В графа „Обсъждане“ е отбелязано, че е предложено
болнично лечение, което майката отказала.
На 10.01.2024г. е извършено изследване на Р. № 955/10.01.2024г. в МДЛ
„Русев“, като, видно от същото, изследването е нативно. На нивото на
паренхима на двете ГТМХ не се открива находка за кръвоизлив или течни
колекции. Без зони на едем. Симетрична сагитално вентрикулна система при
5
запазен обем. Без промени инфратенториално. При оглед на калварията не се
открива находка за посттравматични лезии. Без лезии на горна и долна
челюст. Без промени на ниво орбити. Носните кости са със симетрична
позиция. Полипоидни изменения в максиларни синуси без свободна течност.
ЗадебЕ. мукоза и намалена пневматизация на етмоидални клетки.
Фронталните клетки са изпълнени с хиподенсни изменения без ниво.
Проследими синостози. Видно от заключението на изследването: Липсват
данни за посттравматични промени на неврокраниума. При необходимост –
проследяване.
Със Заповед от 21.01.2024г. на 04 РУ – СДВР на детето Р. е предоставена
полицейска закрила. Със Заповед на Директора на ДСП – Сердика от
23.01.2024г. малолетният Р. К. Т. е настанен спешно в семейството на Р. З. К. в
качеството й на роднина на детето, до произнасяне на съда с решение по чл. 28
ЗЗДт.
Със Заповед № ********** на директора на Дирекция „Български
документи за самоличност“ спрямо Р. К. Т. е наложена мярка по чл. 76а, ал. 1
от ЗБЛД – по време на пребиваването си в чужбина е било въвлечено или
използвано за дейности по чл. 11, ал. 1 от ЗЗД за периода от 22.01.2024г. до
22.07.2024г.
С Решение № 8720/14.05.2024г. е отхвърлена молбата на С. Н. К. и на
сина й Р. за издаване на заповед за защита срещу Р. З. К. за действия на
последната до 22.01.2024г.
Със Заповед № ЗД/Д-С-СК-410/26.07.2024г. на директора на ДСП –
Сердика е прекратено настаняването на детето в семейството на Р. З. К. и е
настанено в семейството на Е. Н. К. в качеството й на роднина на детето.
Със Заповед № ЗД/Д-С-О-025/11.10.2024г. на Директора на ДСП –
Оборище е прекратено, считано от 11.10.2024г., настаняването на детето Р. К.
Т. в семейството на неговата леля по м.л. – Е. Н. К. и своевременно е
интегрирано в семейството на неговите родители С. К. и К. Т..
Всяка от страните депозирала жалби и сигнали до различни държавни
органи и институции – Държавна агенция за закрила на детето, Президента на
Република България, Министъра на труда и социалната политика, Омбудсмана
на Република България, ОЗД при ДСП, Софийска районна прокуратура и др.,
по които са образувани проверки и преписки. Извършени са множество
6
социални проучвания, изготвени са множество доклади.
Образувана е прокурорска преписка № 58472/2023г. по описа на СРП
въз основа на сигнал от Албена Х. Т.а, в който се сочи, че малолетният Р. е
жертва на извършено престъпление, като за извършители се посочват
родителите му С. Н. К. и К. Х. Т.. На 31.01.2024г. е постановен отказ да се
образува досъдебно производство.
Образувано е досъдебно производство № 54/2024г. по описа на 02 РУ –
СДВР, пр. пр. № 2083/2024г. по описа на СРП, за това, че на 09.01.2024г., около
12.40 ч., пред 170-то ОУ „Васил Левски“ в гр. Нови Искър е причинена
телесна повреда на малолетно лице – Р. К. Т., като бил ударен с юмрук в
лицето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК. По случая е
задържано лицето Явор Петров Стоянов, считано от 09.01.2024г.
С постановление на СРП от 05.03.2024г. е образувано досъдебно
производство № 5093/2024г. по описа на СДВР, пр.пр. № 1028/2024г. по описа
на СРП, за това, че през м.декември 2023г. в гр. София, съставил неистински
частен документ и го употребил, за да докаже, че съществува правно
отношение – престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.
С постановление на СРП от 29.07.2024г. е образувано досъдебно
производство № 5310/2024г. по описа на СДВР, пр.пр. № 15104/2024г. по
описа на СРП, за това, че на 10.01.2024г. в гр. София, в сградата на
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, находяща се на бул. „Тотлебен“ № 21 от
длъжностно лице в кръга на службата му е бил съставен официален документ,
в който са били удостоверени неверни обстоятелства с цел да бъде използван
този документ като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл.
311, ал. 1 от НК.
С Решение № 11015/09.06.2025г. на СРС, 80 състав по гр.д. №
20241110101551/2024г. /без отбелязване за влизане в сила/ е отхвърлена
молбата, депозирана от Р. З. К. с искане за налагане на мерки за защита по
реда на ЗЗДН в полза на детето Р. К. Т., срещу С. Н. К., за извършен акт на
домашно насилие на 09.01.2024г., като съдът е отказал да издаде заповед за
защита.
С Решение № 7170/22.04.2025г. на СРС, 83 състав по гр.д. №
20241110107991/2024г. / без посочени данни за влизане в сила/, е отхвърлен
предявеният от Софийска районна прокуратура срещу К. Х. Т. и С. Н. К. иск с
7
правна квалификация чл. 131, ал. 1 от СК, като неоснователен.
Извършено е социално проучване, обективирано в приетия по делото
социален доклад, изготвен от ДСП – Лозенец на основание чл. 21, т. 15, вр. чл.
15 от ЗЗДт. Видно от същия, на 22.12.2023 г. е подаден сигнал от ДСП
Сердика, получен от бабата по м.л. Р. К. за внука й Р. Т., че правата на детето
не са били обезпечени в България и чужбина. С. К. разказва, че през 2008 г. се
запознава с К. Т. в гр. София, веднага заживяват заедно, без да сключват
граждански брак. От връзката си имат едно дете Р., родено на 04.03.2010 г.
Семейството е живяло в гр. Пловдив и в гр. Бургас. На 12.06.2022 г. се
преместват да живеят в гр. Капиата, Парагвай. По данни на майката, всички
имат издадени лични карти от Парагвай. През м.09.2023 г. семейството се е
преместило да живее в гр. Маринга, Бразилия. С. К. споделя, че са решили
през ваканцията да изпратят Р. в България, за да се види с роднините си, за
един месец. Детето е пътувало с придружител от самолетната компания,
бабата по м.л. го е посрещнала и то е отседнало в нейния дом в гр. София.
След обаждане, за да уточни датата за връщане в Бразилия и да закупи
самолетен билет за Р., бабата по м.л. и роднините й са отказали да го изпратят
обратно в Бразилия. По нейни данни, на 19.12.2023 г. е пристигнала в гр.
София, отседнала е в жилище, предоставено й безвъзмездно за ползване в ж.к.
"Стрелбище". При пристигането й, е посетила дома на бабата по м.л., заедно с
нейни приятели, Р. се е прибрал от урок и е избягал в посока метростанция
"Хан Кубрат". В последствие са пристигнали лелята по м.л., съпруга й,
разговаряли са всички в заведение за хранене и са взели решение детето да
отиде при майка си, като лелята ги е закарала до апартамента й. Същия ден с
детето са пътували до гр. Банско на гости, където са били до 03.01.2024 г.
Майката уведомява, че бабата по м.л. е записала неправомерно Р. в 170 СУ
"Васил Левски" - с. Курило, без знанието и съгласието им, както и е била
сменена адресната му регистрация. По нейни данни, в семейството винаги са
се разбирали, не е имало кавги и разправии, никога не е упражнявано
психическо и физическо насилие спрямо Р.. С. К. уведомява, че с Т. са в добро
здравословно състояние и нямат хронични заболявания. На 08.01.2024 г. в
проведен телефонен разговор К. информира, че на 05.01.2024 г. в 16.30 ч. Р. е
избягал. Разказва, че са били в Мол "Парадайс" по негово желание. Той е
влязъл в тоалетната, а след това е излязъл от друг изход, за което тя е
сигнализирала охраната в Мола. В последствие се свързала с Р. и е разбрала,
че се намира в дома на нейната сестра Е. Н. К., с адрес: гр. София, ..., и не
желае да се върне при нея. Лелята по м.л. е потвърдила, че детето е при нея.
Майката информира, че документите на Р. - лична карта, издадена от Парагвай
и международен паспорт, издаден от Р България са задържани от лелята по б.л.
Албена Х. Т.а. На 08.01.2024 г. в проведен телефонен разговор г-жа
Александрова, социален работник в ОЗД Сердика, информира, че към
настоящия момент детето Р. Т. е при бабата по м.л. На 10.01.2024г. по
телефона е получена информация от ДАЗД и РДСП - София - град, че на
09.01.2024г. детето Р. Т. е постъпило в УМБАЛСМ "Пирогов", след
8
претърпяно насилие от страна на познат на майката С. К. при вземането му от
училище, за уговорена среща в ОЗД Сердика. На 10.01.2024 г. служител на
ОЗД Лозенец провел разговори с детето Р. Т., индивидуално и с майката С. К.
в УМБАЛСМ "Пирогов", Отделение по лицево-челюстна хирургия. Р.
разказва, че е излизал от училище, майка му го е чакала с автомобил,
придружена от неин приятел Явор, когото е виждал един път - отдавна.
Твърди, че майка му е казала да се качва в автомобила, отговорил е, че няма да
се качи, Явор му е казал същото, след което го е дърпал и го е ударил с юмрук
в лицето, опитал се е да го вкара в автомобила. Съпротивлявал се е и е викал
за помощ от минаващите ученици, които са звъннали в полицията и са
извикали Директора на училището. Пристигнала е полиция и Спешна помощ.
В кабинета на Директора са разговаряли в присъствието на психолог и
Директора, а Явор е бил задържан от органите на реда. След това са били
закарани с майка му от Спешна помощ в УМБАЛСМ "Пирогов". В
продължение на 3-4 часа е бил преглеждан от медицински лица, направени са
му изследвания и скенери, изписан е за лечение в дома, присъствала е и леля
му. С майка си са отишли във 02 РУ-СДВР, където са давали показания в
продължение на 7 часа. След получаване на сигнал от 02 РУ-СДВР, са
пристигнали социални работници от отдел "Мобилна работа за деца в риск",
проведени са разговори с майката и детето и с протокол за приемане-
предаване, детето е тръгнало с майката. Р. споделя, че желае да живее при баба
по м.л. Р. К. или при леля по м.л. Е. К. и да остане да живее в България. При
провеждане на разговора детето е видимо спокойно, разговаря без
затруднения, няма видими големи белези по лицето, споделя, че малко го боли
лицето, на крака си има синина, която сам показва от удара му при влизане в
автомобила. Г-жа С. К. информира, че на 09.01.2024 г. е отишла в училището,
за да вземе детето, за да го заведе на уговорена среща в ОЗД Сердика, като е
пристигнала със свой познат Явор, защото има автомобил. По нейни думи, е
подканила Р. няколко пъти да се качи в автомобила, но той е отказал да тръгне
с нея. Явор го е хванал от двете страни на якето в областта на раменете и се е
опитал да го вкара в автомобила, но детето се е дърпало, при което си е
ударило крака, викало е за помощ. Твърди, че не видяла Явор да удря сина й.
Пристигнала е директорката на училището, полиция и Спешна помощ, всички
са разговаряли в кабинета на директора, в присъствието на психолог. Майката
и детето са били откарани от Спешна помощ в УМБАЛСМ "Пирогов".
Проведени са били прегледи, скенери и изследвания, след което то е било
изписано. Майката уведомява, че лекарите са й казали, че детето няма счупена
или пукната челюст, с лицева асиметрия, поради охлузни рани и подкожен
хематом. По нейни думи, в болничното заведение е пристигнала лелята по б.л.
Албена Т.а, заплашвала я е "че ще я вкара в затвора, всички ще вкара в
затвора". След като е било изписано детето, заедно са отишли в 02 РУ-СДВР,
където детето е разговаряло с ИДСП. С протокол за приемане-предаване са
тръгнали в 23.42 ч.и са се прибрали в нейното жилище, детето е заспало. На
10.01.24 г. отново са били в УМБАЛСМ "Пирогов" за допълнителен преглед,
9
като детето не е било хоспитализирано. На 10.01.2024 г. С. К. предостави
данни от образно изследване от МДЛ "Русев", съгласно което "Липсват данни
за посттравматични промени на неврокраниума". В проведен разговор д-р
Александрина Малинова - "Отделение по лицево-челюстна хирургия" -
УМБАЛСМ "Пирогов" информира, че детето е необходимо да постъпи за
наблюдение в болничното заведение за 2-3 дни. На 10.01.2024 г. в ОЗД
Лозенец е постъпило писмо от ДСП Разлог, за извършено незабавно
проучване на майката, от тяхна страна са проведени срещи с майката и детето,
по време на престоя им в гр. Банско. ДСП Разлог, след анализ на постъпилата
информация за детето Р. Т. са изготвили доклад за оценка на постъпил сигнал.
Не е констатиран риск за живота и здравето му. Детето не е споделило за
упражнявано насилие от страна на родителите си. На 10.01.2024 г. в 17.11 ч., в
проведен телефонен разговор, служител от ДСП Красно село информира, че
са уведомени от болничното заведение, че майката на детето е подписала
декларация и е взела Р. в дома си. На 11.01.2024 г. в ДСП Лозенец е проведена
мултидисциплинарна среща по Координационен механизъм за малолетния Р.
К. Т.. На срещата са присъствали служители от РДСП-София-град, ДАЗД, ОЗД
Сердика, ОЗД Връбница, ОЗД Красно село, ДСП Лозенец, ИДПС от 02 РУ-
СДВР, ОМРДР, педагогически съветник от 170 СУ "Васил Левски", С. К. -
майката, Р. К. - бабата по м.л. и детето Р. Т. - по негово желание. Анастасия
Петрова - педагогически съветник от 170 СУ "Васил Левски" информира, че
леля на Р. се е представила за негова майка и е подала документи за
записването му в училището. Р. К. информира, че детето има дефицити; не
ходи на училище; родителите постоянно сменят местата, където живеят; няма
свои приятели; няма близки отношения с бащата; не празнуват празници.
Според нея, детето е заявило при посрещането му на летището в гр. Мадрид,
че в никакъв случай няма да се върне в Бразилия. Твърди, че детето е било
ударено от приятел на майката. Твърди, че детето е заплашвано от баща си, за
да се върне в Бразилия. Майката и бащата имат две фирми - имат
последователи. Същата заявява, че иска да осигури на детето най-добра среда
и да се грижи за него. Същата не отговаря на зададен въпрос, относно
записването на Р. в 170 СУ "Васил Левски". С. К. разказва, че е в прекрасни
отношения с бащата на детето. Преместват се в Парагвай, като детето е
посещавало присъствено частно училище от м. септември до м. ноември 2022
г. При посещение на бабата по м.л. на гости в Парагвай, същата е повлияла на
детето, то се е променило и категорично е отказало да посещава училище. По
тази причина е записано в американско онлайн училище. Семейството се
премества в Бразилия заради по-добри възможности за обучение на детето.
Докато се установят в Бразилия, решават да изпратят Р. през ваканцията да
гостува на баба си по м.л. за един месец и януари 2024 г. да се върне в
Бразилия. В проведен разговор двете баби на Р. съобщават на родителите, че
искат да ги лишат от родителските права, не са позволявали да се чуват с него.
Майката споделя, че това е било шок за нея и бащата на Р., взела е решение да
дойде в България и е пристигнала на 19.12.2023 г. Посещава дома на майка си,
10
научава изненадващо, че детето е записано в училище, без знанието и
съгласието им, и дори го посещава. Личните документи на Р. са задържани от
лелята по б.л., която отказва да й ги върне. Детето се прибрало, отказало да
тръгне с нея и избягало. След това се видели с лелята по м.л. и съпругът й,
разговаряли са и детето се е прибрало с нея, като същия ден са пътували до гр.
Банско. Там са празнували Коледните и Новогодишни празници, на 03.01.2024
г. са се прибрали в гр. София. На 05.01.2024 г. с детето са били в Мол
"Парадайс" и е избягало в дома на лелята по м.л. На 09.01.2024 г. отишла в
училището да вземе Р. с нейн приятел, за да посетят ОЗД Сердика за среща, но
детето не искало да тръгне с нея. Приятелят й се е опитал да го вкара в
автомобила, но детето се е съпротивлявало и е викало за помощ. Майката сама
е потърсила съдействие на тел. 112, потърсила е помощ, за да отведе детето си
в ОЗД Сердика. Операторът на тел. 112 е отказал. Изпратен е патрул по
сигнал, подаден от ученици. Пристигнала е полиция, директора на училището,
спешна помощ, разговаряли са, след това заедно с детето са закарани в
УМБАЛСМ "Пирогов". След провеждане на прегледите и изследванията на Р.
е било съобщено, че детето няма счупена челюст. В документите е записано,
че челюстта е счупена, като майката не е убедена в коректността на
поставената диагноза. Предполага, че е оказан натиск, за да се постави
диагнозата и решава да откаже хоспитализация на детето, като не е минала
през регистратурата на болницата, за да потърси второ мнение. В друго
лечебно заведение детето повторно е прегледано и не се установява фрактура
на челюстта. По време на Координационния механизъм детето Р. Т. изяви
желание да говори на срещата. Поради желанието му, беше изслушан, той
каза "че не желае да се прибира с майка си, защото не знае къде го води и къде
ще отидат". Автомобила се кара от приятел на майка му и тя не му е казала,
къде отиват. След това спомена, че майка му е казала, че отиват в 02 РУ-СДВР
на уговорена среща. Сподели, че майка му е взела телефона му и, че желае да
живее при баба си по м.л. Не даде яснота защо. Координационният механизъм
е приключил със следните решения: Да се изиска медицинската документация
от УМБАЛСМ "Пирогов", за да се установи здравословното състояние на
детето; Да се отвори работа по случай с мярка за закрила - Съдействие,
подпомагане и услуги в семейна среда; Да се насочат майката, детето и бабата
по м.л. за ползване на социални услуги. С. К. заявява желанието си да ползва
социални услуги за нея и детето, в същия ден. ДСП Лозенец е отворила работа
по случай за детето Р. К. Т. с мярка за закрила "Съдействие, подпомагане и
услуги в семейна среда", констатиран е риск за психо-емоционалното му
състояние. На 11.01.2024 г. ОЗД Лозенец е изготвила писмо до личния лекар
д-р Боряна Джарова, за получаване на информация, относно констатирани
рискови фактори за малолетният Р. К. Т. или липса на такива, касаещи психо-
емоционалното състояние на детето, интелектуалното и физическото му
развитие, здравословното му състояние до заминаването му в чужбина. На
24.01.2024г. е получен отговор от личния лекар на Р. Т. д-р Джарова.
Информира, че детето е записано при нея на 10.06.2014 г. и майката го е
11
водила на прегледи и имунизации в добър външен вид; няма данни за
неглижиране или лошо отношение към детето, дори напротив; майката е
спазвала дадените препоръки и заявената терапия; направени са необходимите
имунизации за възрастта до 12 г., с изключение на последните две години,
които по думи на майката са поставени в друго населено място. По нейни
впечатления, майката е грижовна, любяща и ангажирана, от няколко години -
2 или 3 живеят в друга област или в чужбина. Д-р Джарова е приложила копия
от амбулаторни листове за заболявания на детето /обичайни за възрастта/,
направените ваксини и регистрирана форма за избор на личен лекар. На
12.01.2024 г. в проведен телефонен разговор С. К. информирала, че на
11.01.2024 г. е завела детето Р. при психолог Е. Стоянова. След проведената
среща с детето, психологът е препоръчал на майката, предвид емоционалното
му състояние, то да се види с баба си по м.л. и тя доброволно да го заведе. По
данни на майката, тя е завела детето в дома на бабата по м.л. Р. К., което е
пожелало да остане там. Заедно са провели разговор, на който е присъствала
лелята по м.л. и съпругът й. Майката споделя, че Р. отказва да се върне при
нея, заявил й е: "ще има дело и, че са лоши родители". К. уведомява, че същия
ден ще подаде сигнал в прокуратурата, наела е адвокат. На 15.01.2024 г. е
уговорена среща за посещението на служител на ОЗД Лозенец в жилището, в
което е отседнала К.. На 15.01.2024 г. в проведен телефонен разговор С. К.
информира, че от 14.01.2024 г. Р. се намира в дома на лелята по м.л. Твърди, че
Р. е бил буден до 02.00 ч. на 15.01.24 г., по-рано е писал на баща си, тъй като
компютърът на детето е в Бразилия. Бащата е влязъл в профила му, Р. му е
писал "да не му влиза в компютъра". На 16.01.24 г. ОЗД Лозенец е издала
направления за детето Р. Т. и майката С. К. за ползване на социални услуги за
майката - оценка на родителски капацитет и психологическо консултиране,
предвид създалата се ситуация и начина за справяне с възможни рискови
ситуации със сина й, за детето - оценка на психо-емоционалното състояние,
предвид създалата се ситуация и начина за справяне с възможни рискови
ситуации, към КЦ "Шанс" към SОS "Детски селища" България. На 17.01.2024
г. в ОЗД Лозенец постъпило писмо от ДСП Оборище, отдел "Мобилна работа
с деца в риск", за подаден сигнал от 02 РУ - СДВР, относно дете, което се
намира в РУ заедно с майка си, но не иска да остане с нея. По техни данни,
след проведен разговор, детето Р. е решило да тръгне с майка си. Детето е
предадено с приемно-предавателен протокол. Майката е насочена да посети
отдел "Закрила на детето" по местоживеене, за получаване на необходимото
съдействие и подкрепа. На 18.01.2024 г. в ОЗД Лозенец е проведена среща и
разговор с детето Р. Т. и майката. На майката са връчени издадените
направления за ползване на социални услуги. По нейни данни на 17.01.2024 г.
бабата по м.л. се чувала по телефона с детето, дошла е до апартамента,
желаела да влезе, но тя не е позволила. Бабата по м.л. е успяла да влезе във
входа и е оставила пред вратата на апартамента две торби - едната с храна, а в
другата е имало старо палто на майката, които не са били приети от г-жа К..
Твърди, че Р. К., никога не е харесвала бащата на детето, имало е проблеми от
12
нейна страна и се е месила в отношенията им. Семейството е живяло във вила,
собственост на родителите на майката, като Р. К. е изгонила от къщата К. Т..
При заминаването им в чужбина, роднините са питали кога ще се върне Р. и
ако не му харесва, че ще го гледат при тях. Майката споделя, че детето има
апетит, храни се добре и има спокоен сън. Същата твърди, че детето никога не
е споделяло с нея, че има суицидни мисли и, че ще се хвърли от 6 етаж.
Заявява, че обмисля да смени жилището, с друго на първи етаж. Детето
разказа, че заедно с мама се разхождат, посещават заведения за хранене и
посещават различни институции. По негови думи, си е писал с баба си по м.л.
и с братовчед си, а с баща си и лелите си не е говорил, нито писал. Р. заяви, че
желае да живее при баба си по м.л. Детето при провеждане на разговорите от
служители на ОЗД Лозенец, не е споменавало за суицидни мисли. Към
настоящия момент С. К. адекватно задоволява потребностите и грижите за
детето. В ОЗД Лозенец при посещението се наблюдава, че видимо Р. е в добро
здравословно състояние, спокоен е и разговаря без притеснение. На
20.01.2024 г. е подаден сигнал на НТЛД от Албена Т.а - леля по б.л. на детето
Р., в който е съобщила, че същото е било неглижирано от родителите си по
време на продължително пребиваване на семейството в чужбина, както и че е
възпрепятствано от достъп на образование от майката. Същата информирала,
че е получила от племенника си информация, че баща му е пристигнал в
България и заедно с майката са го отвели в друга квартира, с намерение на
следващия ден да го изведат зад граница, въпреки издадено предписание от
ДАЗД, ограничаващо ги към момента от предприемане на подобни действия.
Т.а съобщила, че племенникът й е бил в състояние на емоционален дистрес и
търси спешно съдействие от органите за закрила. На 20.01.2024 г. е подаден
сигнал на служебния мобилен телефон на ОЗД Лозенец от Вероника
Баяндурян - зам. изпълнителен директор на АСП. В сигнала се съобщава, че
детето е заключено в дома от родителите си, в истерия е и, че се правят опити
за извеждането му от страната. В проведен телефонен разговор майката е била
спокойна и е информирала, че всичко е наред. Сменили са адреса, но не е
знаела точния адрес, за да го съобщи. Адресът е бил посетен от служители на
"Мобилна работа с деца в риск", установено е, че майката и детето са на
адреса. Детето е заявило, че няма проблем да е с майка си, но иска да е с баба
си по м.л., не желае да заминава за Бразилия. Проведена е среща и разговор
със С. К. и К. Т., родители на детето Р. Т.. Майката разказа, че на 19.01.2024 г.
се преместват с детето на адрес: гр. София, ул. "Емилиян Станев" № 42Б,
поради информация за суицидни мисли на детето. По данни на родителите,
бащата е пристигнал в гр. София късно вечерта на 18.01.2024 г. На 19.01.2024
г. се видял с майката и детето. Родителите са извадили спешно паспорт за Р.,
тъй като документите на детето все още не са им върнати доброволно. В ДСП
Лозенец родителите подадоха заявление, че желаят да полагат грижи за Р., че
разполагат с необходимите жилищни условия и финансови средства за
отглеждането му. Категорично се противопоставят синът им да общува с баба
си по м.л. Родителите информират, че са подали в СРС искова молба за
13
ограничаване достъпа на бабата по м.л. до сина им Р.. ОЗД при ДСП Лозенец
не е уведомена за пътуването на семейството в чужбина. По техни данни,
семейството е отишло на аерогара София, а детето се е оглеждало през цялото
време. Р. е казал на гранична полиция, че няма да се качи на самолета.
Служителите от гранична полиция са им споделили, че има подаден сигнал и
ги очакват. Пристигнали са служители и от 04 РУ-СДВР и "Мобилен работа с
деца в риск". За детето е предприета мярка - полицейска закрила и е настанено
в "Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни". По данни от
ДАЗД, те са предприели действия по чл. 76А от Закон за българските
документи за самоличност, ограничаване за 6 месеца достъпа в чужбина на
детето Р. Т., но това се е случило след 20.01.2024 г. На 23.01.2024 г. е издадена
заповед по ЗЗДН по гр. дело № 3656/24 г. на СРС, 117 състав, с която С. К. и К.
Т. се задължават да се въздържат от извършване на насилие. На 23.01.24 г. е
била издадена Заповед с № ЗД/Д-С-СК-032/23.01.2024 г. на Директора на ДСП
Сердика, с която е настанила спешно детето Р. К. Т. в семейството на г-жа Р. З.
К. баба по м.л., до произнасяне на Съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Постъпил
е отговор - доклад от Биляна Т.а Найденова - директор на 170 СУ "Васил
Левски". В доклада информира, че Р. К. Т. е записан в училището след
разговор с бабата по м.л. в началото на м. декември 2023 г., която е изразила
желание да го запишат в самостоятелна форма на обучение. На поставения от
тях въпрос "Защо тя записва детето", същата е отговорила, че майката е много
заета и пътува често, като е представила документ за завършен 6 клас на Р.,
издаден от училище в Парагвай. От училището са дадени указания на бабата
по м.л., че документът трябва да се преведе на български език, да предостави
акт за раждане на детето, както и, че записването се случва само в
присъствието на родител. На 13.12.2023 г. в училището е пристигнала бабата
по м.л. и жена, която се е представила за майка на Р. и е попълнила
документите за записване. Към заявлението са представени документи - копие
от акт за раждане на Р. Т.; копие на диплома на испански език от 19.11.2023 г.
от училище в Парагвай; копие на преведена от испански език диплома № 3318
от Основно училище "Сан Хосе Обреро" от Парагвай, за признат завършен
шести клас. Преди записването на Р. е назначена Комисия за установяване на
знанията му и да се вземе решение в кой клас да бъде записан. След проведена
среща от комисията с Р., е взето решение да бъде записан в 7 клас, тъй като
притежава необходимите знания. Р. Т. е посещавал училището, за дните, в
които Р. е отсъствал не е била предоставена извинителна бележка. В проведен
телефонен разговор от класния ръководител, бабата по м.л. е споделила, че той
е болен. На 09.01.2024г. в училището пристигнала майката на Р. с техен семеен
приятел, за да го вземат, изчаквали са във фоайето, после са напуснали
сградата и двора на училището. След приключване на учебните часове са
информирали Р., че майка му го чака, за да го вземат, той се е разплакал и
казал, че няма да тръгне с нея. Задържали са го и са го успокоили. Питали са
го защо не иска да тръгне с майка си, но той не е споделили причината. След
това Р. е заявил, че си тръгва с градския транспорт, защото е на уроци и е
14
напуснал училището. Информирани са от ученици, че е възникнал инцидент
между него и майка му . Сигнализирали са полицията, която е пристигнала.
След това са поканили в училището Р. и неговата майка за изясняване на
случая. Установило се е, че по детето има следи от удари по слепоочието и
крака, нанесени от семейния приятел при опит да го вкара в автомобила.
Повикана е спешна помощ, която ги е закарала в УМБАЛСМ "Пирогов". По
данни от доклада, Р. се е чувствал добре, адаптирал се е бързо, приет е добре
от съучениците си, няма проблеми в училището. Споделил е, че с желание
посещава училището и му харесва. С Р. не е провеждана индивидуална работа
с психолог, не е проявявал агресия, не се е включвал в конфликтни ситуации,
има много добро интелектуално развитие, изключително тих и възпитан е, не
са забелязани белези от насилие. Не е предоставена информация за личен
лекар и за здравословни проблеми. На 15.01.2024г. С. К. - майката на Р.,
подала заявление за отписване от училището, подписала е декларация, че
детето ще пътува в чужбина и там ще бъде записано, за да продължи
образованието си. От училището е издадено удостоверение за преместване на
Р. с изх. № 138/15.01.2024 г. К. и Т. уведомяват, че в телефонен разговор
бабата по м.л. им казала да се видят в дома на бабата по б.л., в с. Горна
Василица. Разказват, че са отишли с тяхна приятелка, но близките им роднини
не са ги пуснали да влязат, отговори са, че ще звъннат на тел. 112. Същите са
пожелали да излезе Р. навън, за да го видят, но не са им позволили и не са го
видели. Родителите информират, че на 29.01.2024 г. са се видели с Р. в
присъствието на бабата по м.л., в пицария за около един час. По техни данни,
детето почти не е говорило, а Р. К. е отправяла обвинения към тях,
контролираща е и се меси в отношенията им. Същите уведомяват, че от ДСП
Сердика не са изготвили график за срещи между тях и детето. Т. уведомява, че
бабата по м.л. от години е изявявала желание родителите да оставят Р. на
нейните грижи. Споделя, че преди време за един месец са оставили детето на
нейните грижи. След това Р. К. ги е молила да го накарат да посещава
училище, защото не е успяла да го убеди. Бащата твърди, че детето иска да
няма контрол, да го карат да учи - не му се учи, отпуска се, следва период, в
който започва да учи, но му омръзва, и когато среща трудности, то бяга. По
данни на родителите, към момента Р. не може да завърши първия срок в
онлайн училището, трябва да държи тестове, като това трябва да бъде в
присъствието на майката, тъй като бабата по м.л. не говори английски език. К.
и Т. информират в телефонен разговор, че са посетили РУО - София – град
относно продължаване на образованието на Р.. По техни данни, на срещата са
били посъветвани да помислят за записването му в частно училище и са
твърдели, че в тяхната система Р. не е бил записван в 170 СУ "Христо Ботев".
На 21.02.2024 г. в ДСП Лозенец е постъпила жалба до АССГ, на основание чл.
250 от АПК, от С. К. и К. Т., за прекратяване действията на ОЗД „Сердика“,
предприети на 14.02.2024 г., с които се препятства правната защита на
малолетния им син Р. К. Т., от страна на ангажиран от тях, в качеството им на
родители, адв. В. Ш., САК, които не се основани на административен акт или
15
на закона. На 23.02.2024 г. в ДСП Лозенец е постъпил сигнал от С. К. и К. Т.
относно получена информация от РУО, че детето Р. К. Т. не фигурира в
електронната система на МОН. Майката уведомява, че на среща със
служители в ОЗД Сердика, между тях с детето и бабата Р. К., са информирани,
че следва да се получи официалното становище на РУО и да не се
предприемат действия относно записването на Р. в училище. По нейни данни,
на 08.02.2024г. бабата Р. К. се е обадила, че спешно отива да запише детето в
училище, без да информира за кое училище става дума, въпреки, че са я
уведомили за харесани от тях две частни училище. Родителите информират,
че Р. К. изземва техните функциите, права и задължения, взима решения
извън правомощията й по закон, присвоява си настойнически права относно
техния син Р.. На 23.02.2024 г. в ДСП Лозенец е постъпило информационно
писмо от ЦОП „Шанс“ относно предоставяне на сключени договори за
социалните услуги за „Оценка на родителски капацитет“ и „Психологическо
консултиране“ с майката С. К. и с бащата К. Т., родители на детето Р. Т.. В
проведен телефонен разговор от служител на ОЗД при ДСП Лозенец С. К.
информира, че на 16.02.2024 г. е проведена среща в ОЗД при ДСП Сердика с
детето и бащата. По нейни данни, Р. е бил притеснен, поради факта, че
родителите му ще съдят баба му Р. К.. Споделя, че са обяснили на детето за
това, че в продължение на един месец не са подавали жалби и сигнали до
институциите, но след това са предприели необходимите действия от тяхна
страна. Майката разказва, че в хода на разговора Р. е отговарял, като през
цялото време е гледал в пода. При споменаване, че родителите желаят да
посещават родителски срещи, детето е казало, че баба му ще ги посещава и че
му харесва в училище. След приключване на срещата им, детето е прегърнало
и двамата си родители. По информация от майката, на 21.02.2024 г. е била
проведена среща в ОЗД при ДСП Сердика между детето и двамата родители,
като след края на срещата Р. е прегърнал майка си, но е отказал да прегърне
баща си, скръстил е ръце и не е отговорил защо не желае да го прегърне.
Според родителите, Р. се отчуждава от тях, благодарение на Р. К. и са сериозно
обезпокоени за сина си. Твърди, че всяка вечер разговарят е детето по вайбър -
видеовръзка, и при всеки отговор на въпросите им, то търси потвърждение от
баба си и каквото му каже тя, това им отговаря. По думи на майката, са
предлагали на детето да му купят дрехи, но то им е отказвало. С. К. споделя,
че са разговаряли с бабата Р. К. и са й предлагали да купят качествена храна за
детето, но тя е отказала и е заявила, че храна не приема, а само пари. С. К.
информира, че на 19.04.2024 г. се е видяла за два часа в контактен център
"Отворена врата"с детето. Споделя, че с детето не са се виждали и чували по
телефона от един месец. По време на срещата Р. е бил много резервиран,
охладнял и отчужден към нея. По нейни думи, тя се е разплакала 10 минути
преди края на срещата, Р. също се е разплакал, присъстващата на срещата
психоложка също. Майката разказва, че детето си е тръгнало само, било е
много разстроено, баба му не го е чакала. К. информира, че на 24.04.2024 г. е
била втората им среща в контактен център, която според нея е минала по
16
добре. Твърди, че детето е говорило с думите на баба си Р. К., а не като дете на
неговата възраст. По време на срещата са играли на шах и други игри. По
нейни думи, Р. е разказал, че в училище няма приятели от класа и посещава
уроци. Майката уведомява, че на 26.04.2024 г. от 15.00 ч. в ДСП Сердика има
среща между детето и баща му. Майката уведомява, че в началото на срещите
с детето, по разпореждане на съда в КЦ "Отворена врата", бабата по м.л. е
саботирала срещите и е била пропусната една седмица. Споделя, че в началото
на всяка среща детето е резервирано към нея, след като минат 10-20 минути
започват разговор и играят на шах, табла, разглеждат снимки от детството му
и в края на срещата се разделят с тъга. Разказва, че Р. е настройван от бабата
по м.л. против тях и не говори за баба си пред тях. Информира, че срещата на
23.05.2024 г. в КЦ "Отворена врата" не се е състояла, тъй като Р. К. се е
обадила, че няма да доведе детето, защото то ще бъде в съда. Майката твърди,
че не е имало гр. дело и Р. не бил в съда. Бащата разказва, че се вижда всяка
седмица за 1 час с детето в ОЗД при ДСП Сердика. Разказва, че често говорят
по телефона. Информира, че два пъти са се срещали в кафе, по желание на Р. и
му е помагал за подготвяне на уроците по химия. По негови думи, при
срещите им детето се отпуска и разговарят на ежедневни теми. Родителите
споделят, че детето е с видимо изтощен вид, има бръчки по челото,
боледувало е три пъти и не изглежда щастливо. По техни данни, Р. има
отличен успех в училище. По техни данни, психолога от КЦ "Отворена врата"
е коментирал, че детето е подложено на психологическа обработка от средата,
в която живее, против родителите му, водеща до родителско отчуждение. С. К.
и К. Т. уведомяват, че прокурори са ги информирали за промяна в показанията
на Р., първо е казал, че не е ударен в челюстта, а след два месеца твърдял
обратното, за да отговарят на тези, дадени от бабата и, че се подготвя за
следващото дело и очевидно е инструктирано какво да говори в съдебна зала.
Родителите разказват, че въпреки указанията, давани на бабата по м.л. от
служителите в ДСП Сердика да не настройва детето против родителите, това
продължава да се случва. В сигнала родителите твърдят, че Р. К. е отключила
сериозно психическо отклонение и не може да се справи с отглеждането на
детето. По нейни думи, бабата по м.л. Р. К. настройва детето срещу двамата
родители. Споделя, че Р. за първи път е използвал думата "тоя" и след като тя
го е попитала "кой е тоя" е пояснило, че става въпрос за баща му. Твърди, че
детето подробно е запознато с предстоящите съдебни дела и е настоявало
родителите му да прекратят делата срещу баба му. Майката го е информирала,
че имат само едно заведено дело срещу баба му и другите дела са заведени от
бабата срещу родителите, което го е изненадало. Р. е обяснил, че социалните
нямат никакви права над него, че съдия постановява и, ако вземе грешно
решение, баба му ще го съди. Родителите са категорично против синът им да
бъде психологическо обработван и поощряван за злоупотреба с институции,
да използва клевети и други зловредни практики. По техни думи, детето
отхвърля думите на родителите и заявява, че са лъжа, ако са различни от тези
на баба му. Майката споделя, че на 24.06.2024 г. в ДСП Сердика ще бъде
17
проведена среща относно настаняване на Р. извън семейството на г-жа Р. К..
Родителите заявяват, че ще продължават да живеят в България и нямат
намерение да живеят в чужбина. Детето е отглеждано в семейна среда от
двамата родители до м. 11.2023 г., когато то е във ваканция и пътува до
България при бабата по м.л. На 23.01.2024 г. детето Р. К. Т. е настанено спешно
със заповед № ЗД/Д-С-СК-032/23.01.2024 г. в семейството на г-жа Р. З. К. -
баба по м.л., до произнасяне на Съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. През
м.09.2023 г. семейството се е преместило да живее в гр. Маринга, Бразилия.
Първите два месеца са живели под наем, търсили са подходящо жилище. Към
настоящия момент живеят в къща на свободен наем, за която заплащат сума в
размер на 3000 лв. По данни на майката, тя е с площ от около 300 кв.м.,
състояща се от три спални, хол, трапезария, вътрешен двор, като на
отсрещната страна е разположена кухня с трапезария. Жилището, в което
беше отседнала майката до 19.01.2024 г., й е било предоставено за ползване от
нейни близки, без да заплаща наем. Апартаментът е с площ от около 90 кв. м.,
състои се от две спални, хол, кухня и санитарни помещения. В едната спалня е
детето, обзаведена е с всичко необходимо за едно дете. Социален работник от
ОЗД при ДСП- Лозенец посетил новия адрес, на който са се преместили
родителите на детето Р. Т.. От посещението на адреса е установено, че същото
представлява къща на 4 етажа, като семейството обитава 3 етажа. На 2 етаж е
разположен хол с трапезария и кухненски бокс. На 3 етаж има две спални, в
една от която спят родителите. На 4 етаж има три спални, като в едната спи
детето и тя е снабдено с всичко необходимо за отглеждане на дете. В
жилището има отлични битови условия, обзаведено е с всички необходими ел.
уреди и мебели, съобразно нуждите и потребностите на семейството. Същото
е чисто, топло и уютно. Хигиената е отлична. Отоплението е с парно. За
жилището семейството заплаща наем в размер на около 150 лв. на ден. С. К.
информира, че е учила висше образование в СУ "Свети Климент Охридски",
специалност португалска филология, остава й държавен изпит. Декларира, че
работи онлайн в собствена фирма "Нови насоки" ЕООД, на длъжност
управител, с трудово възнаграждение от около 7000 лв. К. Т. информира, че е
учил висше образование в СУ "Свети Климент Охридски", специалност
арабистика, висше образование в ХТИ, бакалавър специалност
биотехнологии, но не се е дипломирал. Декларира, че работи онлайн в
собствена фирма "Портал 45" ЕООД на длъжност управител, с месечно
трудово възнаграждение от около 3000 лв. По техни данни, към настоящия
момент нямат възможност да работят пълноценно, поради ангажираността им
към различни институции и провеждане на срещи. Детето контактува с
роднините си по майчина и бащина линия. С. К. информира, че Р. е посещавал
Еко училище "Слънчев лъч" - гр. Пловдив от 1 клас, в ОУ "Христо Ботев" - 2
клас, от 3 до 4 клас ЧУ "Френе" - гр. Бургас с редовно посещение и СУ
"Епископ К. Преславски" - гр. Бургас, самостоятелна форма на обучение с
изпити. След преместването на семейството в Парагвай, Р. е учил в Частно
училище от м. 09.2022 г. до м. 11.2022 г. /в края на учебната година, за два
18
месеца, която приключва в месец ноември/. Р. е усвоил испански език и се е
превърнал в звездата на училището, бил е избран за "цар на класа". Майката
разказва, че бабата по м.л. им е гостувала, посетила училището на детето,
казала е за него "много е изостанало". След това Р. си е променил мнението и е
отказал да посещава училище, поради тази причина е записан в онлайн
училище. През 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2023 е учил в 5 клас, 6 и 7 клас в
Частно училище Life Academy, онлайн обучение. Майката информира, че в
България Р. е имал личен лекар, в добро здравословно състояние е, няма
хронични заболявания и са поставени имунизациите за възрастта му. Детето
споделя, че родителите му никога не са упражнявали психическо и физическо
насилие спрямо него. По негови думи е спорил с тях, че от лятото иска да
живее в България, и да посещава държавно училище, присъствено. На това те
не са се съгласили. Р. разказва, че родителите му в Парагвай и Бразилия
работят, заедно се разхождат в града. С мама заедно се обучават и играят на
настолни игри. Детето споделя, че му харесва да рисува, има хоби - да готви
баница, паста и пица, чете детективски романи, плува. Когато са живели в гр.
Бургас, посещавал уроци по рисуване и спортни танци. Твърди, че сам е
решил да живее при баба си по м.л. Разказва, че заедно гледат филми,
разхождат се в паркове. Преди няколко години са посетили Турция,
Македония, Германия, на круиз - Франция, Италия и Испания. От 18.12.2023 г.
посещавал 170 СУ "Васил Левски" - с. Курило. Пътувал с автобус до училище
и желае да продължи да го посещава. Посещавал е частни уроци по английски
език при Поли Василева, математика и български език. По негови думи, в
жилището на баба по м.л. има детска стая, правен й е ремонт, обзаведена е с
нови мебели и с всичко необходимо. Детето разказва, че се е връщал от урок и
майка му е била в дома на баба му, заедно с приятелите й Радостина и Кирил,
които са искали да се върне с майка си в Бразилия. Тръгнал е да излиза,
Радостина го е хванала, но е избягал в посока метростанция "Хан Кубрат" и
там се е видял с братовчед си. В същото време му се е обадила леля му, която е
казала, че идват да го вземат. След това всички са разговаряли в заведение за
хранене и детето е тръгнало с майка си. Същия ден с нея са пътували в гр.
Банско на гости, били са там до 03.01.2024 г. Времето там са прекарали, като
са се разхождали, били са на лифта, той е искал да се върне в гр. София. Р. К.
записала Р. в 7-ми клас на 141 ОУ "Народни Будители" от месец февруари
2024 г. По данни на родителите, Р. има отличен успех. Майката споделя, че
през времето, прекарано от Р. в България, държанието му към нея се е
променило, станало е арогантно спрямо нея, ударило я е, когато са били в гр.
Банско. Твърди, че има самочувствие, че е голям и може да решава, каквото
каже и това трябва да стане, използва изрази, които не са подходящи за
неговата възраст. Споделя, че Р. е подготвен и настроен от роднините си в
България, че баба му ще вземе родителските права и ще живее при нея, като
цитира членове и алинеи от Закони. По нейни думи, детето няма упражняван
контрол от баба си и е свободен да прави, каквото сам реши. Според
родителите, Р. е манипулиран от бабата по м.л., поведението му е променено,
19
агресивен е спрямо майка си. По думи на бащата, детето е с коренна негативна
промяна в поведението, като влияние му оказва братовчед му, който е към
ултрасите на "Левски", копира поведението му, държи се и говори грубо.
Родителите са силно обезпокоени от поведението на Р., преди е споделял с тях
и им се е доверявал, към настоящия момент почти не говори и не споделя. В
разговорите им с детето за рождения му ден са го питали къде желае да
празнува, дали да отидат на СПА и да си избере подарък, на което е
отговорило, че не иска. С. К. и К. Т. са категорични, че след раздялата им с Р.,
за няколко месеца е налице голямо родителско отчуждение. Майката споделя,
че Р. за първи път е използвал думата "тоя" и след като тя го е попитала "кой е
тоя" е пояснил, че става въпрос за баща му. С. К. споделя, че Р. й се е обадил от
скрит номер. Попитала го "защо й звъни от скрит номер", а той й отговорил
"за да му вдигне". Синът й съобщил, че е приет да учи в желаното от него
училище на първо класиране, бил е много щастлив и радостен да го сподели с
нея. Родителите оказват сътрудничество и желание за активна родителска
връзка. Съгласно доклади от КЦ "Шанс" родителите притежават необходимия
родителски капацитет и са в състояние да полагат адекватни грижи за сина си.
Понастоящем и майката, и бащата притежават родителски капацитет и са в
състояние да осигурят базисните потребности на сина си от подходящи битови
условия, храна, материална издръжка, съответстващи на възрастта му
образование и лечение /при необходимост/. Между детето и родителите има
изградена емоционална връзка.
В хода на съдебното производство е изслушано детето Р. К. Т. на
основание чл. 15 ЗЗДт в присъствието на социален работник при ДСП –
Сердика. Същото споделя, че в момента е във ваканция, но учи в ТОХ-а. Ще
бъде в осми клас. В момента с родителите си се вижда веднъж седмично.
Живее при баба си. Чувства се много добре при нея. Има приятели. С
родителите си се вижда при социалните за един час. Не излизат, а само стоят
при социалните. Донякъде родителите му липсват. Живее при баба си от края
на януари 2024г., защото майка му и баща му се опитали да го изведат от
страната. Това се случило на 21.01.2024г. Те се опитали на летището да го
изведат към Бразилия. В момента родителите му са в гр. София. Преди това
никъде не са живели с родителите му. Били под наем за малко в Бразилия,
преди това в Парагвай за една година. Ходел на училище за около два месеца
само в Парагвай. В Бразилия били също около два месеца. Там не е учил.
Родителите му работят онлайн. Пътували толкова често, защото на родителите
му омръзвало. Още от началото иска да се върне в България. Споделял това с
родителите си. Те му отговаряли, че не искат да бъде в България заради
войната в Украйна. Накрая се съгласили да го пратят през ноември 2023г.
20
изпратили го сам със самолета при баба му. Баба му го записала първо на
частни уроци по български език, математика и английски. Р. споделил това със
своите родители и те били съгласни да посещава уроци. Баба му го записала
на училище в 170 СУ. Започнал да ходи на училище. През това време
родителите му били в Бразилия. Обсъждали с родителите му записването му
на училище в България. Тогава те не се съгласили да ходи на училище. Казали
му да се прибира по – бързо към Бразилия. На 20.12.2023г. майка му се
прибрала в България. Р. не знаел, че тя ще идва. Прибрал се от урок и като
влязъл в апартамента при баба си, видял, че майка му е дошла и е с двама
нейни приятели – мъж и жена. Виждал е тези нейни приятели. Това се случило
на 20.12.2023г. или 21.12.2023г.. Приятелката на майка му казала веднага да си
стяга багажа, че повече няма да се вижда с баба си, докато не стане
пълнолетен и да заминава с майка си. През това време майка му била отзад и
нищо не правела. Р. не е говорил с майка си, само се поздравили. Били в
коридора, а баба му в този момент била в кухнята. Р. тръгнал да излиза от
апартамента и тази Радостина тогава го хванала, като го сграбчила с две ръце.
Р. се отскубнал и тръгнал да бяга. Тогава другият приятел на майка му тръгнал
да го гони. Р. стигнал до метростанцията. Тогава дошли леля му, братовчед му
и всички. Дошли също майка му, вуйчо му, леля му, братовчед му и
Радостина, която е приятелката на майка му. Разбрали се да се срещнат на
ресторант и да се разберат. Отишли на ресторант и се разбрали Р. да остане
при майка си, т.е. да спи при нея. Майка му си била взела апартамент под наем
в ж.к. Стрелбище. Вечерта с нея си говорили за ситуацията. Дошъл друг неин
приятел на гости. На другия ден Р. се събудил около 06.30 часа и казал на
майка си, че е време да тръгва на училище. Тя казала, че не е съгласна и няма
да го пусне да ходи на училище. Майка му и този неин приятел, който имал
някаква механа в гр. Банско, решили да отидат в гр. Банско. Отишли там. Р.
искал да остане тук, но се съгласил с тях, защото му казали, че ще са там
няколко дни. Отишли в гр. Банско и майка му взела телефона и казала да не се
чува с роднини. В гр. Банско били в механата, разхождали се няколко пъти.
Имали спорове тогава с майка си за това да продължи да ходи на училище. Тя
казвала, че не е много съгласна. На 28.12.2023г. Р. искал да се обади на
братовчед си, за да му честити рождения ден, но майка му не му дала да се
обади. Телефонът му още бил в нея. След гр. Банско Р. избягал при леля си,
като майка му и леля му се разбрали Р. да продължи да учи. През януари
21
2024г. Р. бил на училище. След като приключил, излязъл от училище. Там била
майка му и неин приятел Явор. Тогава Явор му казал, който детето виждало
само веднъж и не познава, да се качва в колата, че трябва да тръгват на
някаква среща. Майка му нищо не казала тогава. Р. не искал да се качва,
защото мислел, че пак ще го отвлекат като в гр. Банско. Явор тогава се ядосал,
че не иска да се качва, хванал го за якето. Казал му „нехранимайко“ и други.
Казал му, че не се държи добре. Майка му през това време стояла и нищо не
правела и не казвала. Явор започнал да бута Р. в колата да се качва отзад.
Детето извикало за помощ. Явор го ударил веднъж с юмрук в лицето. Дошли
момчета от по – горен клас и директорът на училището. Качили се при
директорката и психоложката детето и майка му. Тогава дошли също полиция
и линейка. Явор останал при полицаите и те го арестували. Р. обяснил на
директора какво се е случило. Майка му през цялото време стояла и детето не
си спомня да е казала нещо. Р. и майка му се качили в линейката. В линейката
вече тя го попитала как е. Имал синина на крака, когато Явор го бутнал в
колата. Било му зачервено и подуто около окото и по – надолу. Отишли в
Пирогов. Там му правили рентген и му казали, че има пукната челюст. Явор го
ударил, защото не бил слушал майка си или поне така казал. Докато Явор го
обиждал и го ударил, детето не си спомня майка му да е казала нещо. Тя
стояла до колата. Цял ден му правили прегледи в Пирогов. , като майка му
била с него, дошла и другата му леля. След случката с Явор майка му го
отписала от училище. Детето заявява, че не си спомня как е разбрал за това. На
19.01.2024г. или 20.01.2024г. баща му си дошъл от Бразилия. Започнал да му
се кара за това, че е срещу майка си. Тогава били в ж.к. Стрелбище с майка му
и Р. се изненадал, когато баща му дошъл. Преместили се в друго жилище в
посока на МОЛ Парадайс, в къща. Тогава Р. все още нямал телефон. Той още
бил в майка му. Баба му и леля му не знаели къде е детето. На 20.01.2024г.
вечерта родителите му казали, че на следващия ден заминават за Бразилия. Р.
им казал, че не иска да отива там, иска да остане в България. На 21.01.2024г.
сутринта заминали с такси към летището. Р. им казал няколко пъти, че не иска
да заминава и те казали, че няма значение и че ще заминава. На летището,
където е проверката на паспортите, Р. не искал да се качва. Майка му и баща
му го дърпали за якето. Р. извикал за помощ. Дошли от Гранична полиция,
разпитали детето, както и родителите му. Дошли и социални и от кризисен
център и му казали, че трябва да избира или да остане с родителите си или да
22
бъде настанен за 48 часа в кризисен център. Р. се съгласил да бъде настанен в
кризисен център и там го настанили. Там отново идвали да го разпитват. След
това разбрал, че ще бъде настанен при баба си. Родителите му останали в
България. От този момент ги вижда веднъж седмично при социалните. Майка
си вижда в друг център.
От показанията на св. Йонка И. Петкова се установява, че на 09.01.2024г.
вечерта, след 00.00 часа ответницата и детето били във 02 районно
управление. По детето нямало видими белези. На следващия ден ответницата
била притеснена, искала да направи втора рентГ. снимка. Около 19.00 часа
ответницата и Р. били на вратата на лаборатория Русев. На рецепцията
ответницата казала, че иска да направи снимка на челюст и на глава. След
малко се върнал рентгенолог и казал, че абсолютно нищо не се вижда и няма
данни за притеснение, но самото разчитане ще се случи в рамките на
следващия ден. След това ответницата и Р. отишли в дома на св. Петкова. В
началото Р., като отишъл в дома й, не отговарял на въпроси, но после се
отпуснал и разговарял. Започнал да се храни, като в началото отказал. Тогава
Явор бил в дома си, но докато Р. си хапвал, той бил седнал отстрани, за да не
притеснява детето. Между тях нямало напрежение. Р. постоянно си търсел
телефона и излязъл в коридора да говори с някой. Явор се извинил на Р. за
ситуацията, като детето навело само поглед. Нямало зачервенявания и
подутини по лицето и тялото на детето. По едно време ответниците живеели в
гр. Бургас. Тогава детето ходело на училище и посещавало уроци. На вечерята
в дома на св. Петкова Р. споделил, че не иска да живее в Южна Америка,
защото там няма приятели. Ответниците се преместили от Парагвай в
Бразилия основно заради училището на детето, тъй като там има много повече
възможности. Когато родителите живеели в гр. Пловдив, цялата група се
съобразила с желанието на детето къде да ходят в този момент.
Съдът кредитира показанията на св. Петкова като обективни, логични и
непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените й
обстоятелства, тъй като няма лични впечатления за тях.
Видно от показанията на св. Кирил Г. Георев, ответниците живели 7
години в гр. Пловдив, след това 3 години в гр. Бургас. На 18.12.2023г. или
19.12.2023г. ответницата се прибрала в България от Бразилия. Следобед
23
ответницата, св. Георев и тяхна обща близка приятелка и бивш социален
работник – Радост, отишли в дома на бабата. Като отишли там, звънели и
никой не отворил. Върнали се след около половин час. Почукали и позвънили
и бабата отворила вратата. Бабата отворила вратата, шокирала се леко, веднага
се усмихнала и казала на ответницата „Севи, добре дошла! Защо не ме
предупреди, че се прибираш?! Заповядай!“, след което влезли вътре. Детето в
този момент го нямало. Дошло след около 15 минути по – късно. Ответницата
попитала майка си защо не позволява Р. да се върне при родителите си. Бабата
се разтреперила и започнала да говори, че те не са прави и се обадила, за да
каже, че С. е тук и че има нужда от помощ. С. попитала майка си как може да
не води разговор с нея, а веднага да вика някой на помощ. Р. се прибрал.
Майка му излязла и го посрещнала. В началото Р. искал някаква тетрадка от
баба си, а след това тонът му се променил и казал „Ти какво правиш тука,
какво става?“. Ответницата казала, че е дошла да си поговорят. Р. и
ответницата били в коридора или на входната врата. Радост излязла от стаята и
след 30 секунди започнали със С. да викат, че Р. иска да бяга. Ответницата и
Радост се опитали да препречат пътя на Р. с тяло, но той ги избутал и тръгнал
да тича по стълбите. Никоя от тях двете не го е хващала. Св. Георев тръгнал да
тича след Р.. Било зимата. Бабата хванала св. Георев за шала и дръпнала, като
той щял да падне по стълбите. Р. се разплакал. Тичали чак до метростанцията,
като по пътя спирали и си говорили. Р. бил доста емоционален, плакал. Св.
Георев го питал през цялото време защо не иска да говори с майка си, а той
казвал „Какво прави С. тука?“, „К. преминал ли е границата?“ и „К. в
България ли е?“. Р. питал това поне седем пъти. Свидетелят го попитал защо
така ги нарича, а детето отговорило, че така се казват. Р. казал също „Тези
олигофрени не са ми никакви“. Звънял поне три – четири пъти по телефона и
казал, че вече е на метростанцията и има нужда от помощ. Дошъл братовчед
му, а по – късно и сестрата на ответницата. Братовчедът на Р. бил облечен със
специално облекло на ултрасите на ФК Левски, като на шапката му имало
надпис „Ултрас“, като същият ръкомахал с пръст и казал „Рафата не се пипа“.
Извикали полицаите на метростанцията. Полицаят взел Р. в стаята и изчакал
да пристигне ответницата. Последната дошла и стояла в стаята на полицая
около 15 – 20 минути. Тя излязла с Р. и се качили пред метростанцията. Тогава
Р. и братовчед му избягали. Разбрали се да се видят в ресторант и да
разговарят всички. Преди Р. бил мило, радушно, интелигентно дете. Сега се
24
държи арогантно, като няколко пъти удрял майка си, бутал й качулката,
извивал й ръцете. Ответниците живели заедно с Р. в Парагвай около година и
нещо. Ответниците решили да се преместят в Бразилия, където образованието
е по – добро и има повече възможности за Р..
Съдът кредитира показанията на св. Георев като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно споделените му обстоятелства, тъй като няма
лични впечатления за тях.
От обясненията на ответницата С. К. по реда на чл. 176 ГПК се
установява, че Хоум Лайф Академи е училище, което дава възможност на
хора, които пътуват, да са гъвкави в образованието, в часовете на детето,
предметите. От 2022г. са се преместили в чужбина и този избор на точно това
училище задоволявало към онзи момент потребностите на детето и
семейството. Като всяко училище, е разделено на срокове. В началото на всеки
от сроковете се декларират, уточняват предметите на всеки срок, като има
задължителни и избирателни. По делото е депозирана дипломата на детето от
6 клас, в която са описани предметите. Детето избрало тази форма на
обучение. То се нарича хоум скулинг. В Парагвай детето посещавало местно
частно присъствено училище, което е парагвайско, в което завършил на
25.11.2023г., защото там тогава приключва учебната година. Училището се
казва „Сентроедукативо Интеграл Деляс Америкас“ в гр. Капиата. Когато
приключило присъственото училище в Парагвай, на гости поканили там
майката на ответницата Р. К.. Тя категорично оплюла и не харесала тамошната
среда и казала, че от хубава европейска държава са отишли в третия свят.
Вменила на детето, че то учи при туземци. Детето категорично отказало
следващата учебна година да се върне в същото това училище, като негови са
думите „Няма какво да науча там, децата са под нивото ми“. Избрали тогава
той да продължи обучението си онлайн в платформата Хоум Лайф Академи.
Били купили 4 или платформи, които той да ползва на английски, на испански,
включително имало частен учител онлайн и през юни 2024г. започнал да
борави и с португалска платформа. Дадените платформи покриват материала
за дадения съответен клас и детето доста успешно се справяло. Обучението е
изцяло онлайн. Родителят осигурява всички учебници, учебни помагала в
онлайн платформите и ги декларира в училището. Р. има диплома за 6 клас от
Хоум Лайф Академи и е призната. Бил записан за 7 клас отново в Хоум Лайф
25
Академи.
Изготвена е комплексна съдебно – психологична и психиатрична
експертиза, видно от заключението на която по време на проведените срещи Р.
остава спокоен, но същевременно с това се отчитат прояви на ситуативна
тревожност, тъй като се чувства въвлечен в значителна степен и то за
сравнително продължителен период от време в поредица от срещи, които се
извършват от различни институции и заинтересовани страни, с оглед на
изясняването на поредица от факти и обстоятелства, които имат значение за
съдебния процес. Важно е да бъде отбелязано, че тази информация засяга в
значителна степен както него, така и неговите родители, и членовете на
разширеното семейство. Значителната продължителност на съдебните
процеси, би довела до покачване на преживяването за несигурност от негова
страна, както и натрупването на личен опит от страна на Р. със съдебната
система. Р. има изградена емоционална връзка със своите родители както
поотделно, така и заедно. По отношение на доверието към момента на
изследването си Р. посочва, че има 90% доверие на родителите си и 100%
доверие на баба си по м.л. Отчитат се маркери, че доверието към родителите е
в криза, тъй като Р. допуска, че няма да бъдат отчетени неговите желания,
които са свързани изцяло да остане с България и да продължи своето
образование тук. Отчита се и известно недоверие от страна на родителите
/споделено от бащата/ към Р. след завръщането му при тях и през последните
три месеца, върху което родителите работят. Моделът на отглеждане на Р. е
значимо либерален, което създава предпоставки за изграждането на
значително свободолюбива личност, което засилва от своя страна бунта
спрямо авторитета на родителите му. Именно прехода, в който се намира Р. от
детство към юношество прави тази нормалнопсихологична юношеска криза в
още по-буреносна и наситена с емоционални преживявания. Р. споделя за
поредица от трудни житейски ситуации и преживявания, произтичащи от тях,
през които преминава както той самият, така и неговите родители, и членове
на разширеното семейство. Р. има необходимост от сигурност и стабилност по
отношение на своето семейство - предвидимост и последователност на
техните стъпките. Към момента на експертното изследване не се отчитат
проявите на родителско отчуждение, но Р. преживява конфликт на лоялност
към своите родителите, от една страна и към баба си по м.л., от друга страна.
Част от този конфликт на лоялност е и наблюдаваната криза в авторитета,
който имат родителите му за него. Конфликтът на лоялност е причинен
първоначално от невъзможността на родителите, от една страна, и бабата по
м.л. /а така също бабата по б.л. и лелята по м.л./, от друга страна, да разрешат
своя конфликт по емоционално зрял начин, да имат открита и адекватна
комуникация като значими възрастни в живота на Р. и от невъзможността да
изградят и представят позитивен образ за другата страна в конфликта пред
сина/внука си. Не им е възможно и да преодолеят негативните нагласи
помежду си - естествена последица от тежкия и дисфункционален конфликт,
който все още е неразрешен между двете страни, допълнително
26
интензифициран от съдебните дела помежду им /около 5 съдебни дела по
данни от родителите/. Съществено значение трябва да се отдаде на
възрастовия период при Р. - той заминава за Парагвай, когато е в края на
своето детство. Около и след 12 годишна възраст могат да бъдат отчетени
проявите на преход между детството и навлизането в юношеството. Именно
този период между 12 - 14 годишна възраст отразява прехода между света на
децата, неговия край и навлизането в света на възрастните. При Р. не може
това да бъде отчитано като отчуждение, а промяната в отношенията му с
родителите се дължи именно на неговото израстване и навлизането в следващ
етап на развитие - промяна на авторитета на родителите му. Р. преминава от
отделяне от неговите родители, тяхното оставане в чужбина, криза в техните
отношения и приемането им за авторитети, през стремежа да търси сигурност
и разбиране от страна на членовете на разширеното семейство - това се дължи
и на факта, че Р. заявява и настоява пред своите родители да приемат -
неговото израстване, да виждат и взимат решения като имат готовност да
разгледат и неговата гледна точка, разбирания, желания и стремежи. В този
възрастов период, в който се намира Р., в отношенията с родителите
неизбежно има криза. И Р., и неговите родители са поставени в сравнително
трудна ситуация да приемат именно промените, съпътстващи юношеството. Р.
е преживял травматично опита да бъде взет от училището, което е посещавал,
опита да премине през контрол и да напусне страната на аерогарата,
изненадващо е било и пристигането на неговите родители - това засилва
стремежа на Р. на търси начини, за да се справи със ситуацията, включително
и законовата разпоредба. Юношеството може да се разглежда като период от
живота, но същевременно с това и като развитийна криза, в който настъпва
пубертетна промяна на тялото, психична реоганизация и прехода от детството
към живота на възрастните. През юношеството има няколко основни
теми/задачи, които трябва да бъдат решени през този период, а те са свързани
с доизграждането на идентитета - психичен, социален и сексуален,
придобиване на относителна автономност от родителите и на възможност за
удовлетворяващо общуване с връстниците, както и готовност за толериране на
конкурентни взаимоотношения. Ключовите моменти през юношеството
включват частичното психично и поведенческо връщане към предишни
периоди от живота с оживяването на предишни травматично оценявани от
самия юноша преживявания, които се проектират в настоящата реалност. Р.
посочва и преживява като загуби поредицата от премествания на семейството,
които са предпоставка за трудности в изграждането на взаимоотношения с
връстници, по-продължителни занимания, както и трудности в адаптирането
поради културални и социални различия, произтичащи от промяната на
местоживеенето. Именно натрупването на всички тези преживявания водят до
тези буреносен оттенък, който имат преживяванията на Р.. От особена важност
към момента е да получи психотерапевтична подкрепа, с оглед на тяхното
преработване и оставяне в миналото. От друга страна - психотерапевтична
подкрепа и на родителите, за да могат да преминат през този етап от живота
27
си, като създадат предпоставки и среда, която е ясна, точна и предвидима.
Именно при Р. навлизането в юношеството се съпровожда с поредица от
преживявания, които се оценяват като „загуба“: към тях могат да бъдат
отнесени промените и в детското тяло, образът на родителите, предишните
идеали, фантазии и разбирания, което от своя страна става източник на много
наситени емоционални преживявания. Нормална и важна особеност на
юношата е лекотата, с която се преминава към действия, като по този начин
той опитва да се справи и да се предпази от болезнената рефлексия, която го
ангажира в реалността - по този начин той прави опит да се деазангажира от
своите преживявания. При Р. може да бъдат отчетени и проследени проявите
на една нормална юношеска криза, като не би трябвало да се съди за остротата
на поведенческия сблъсък със семейството и/или общността. Липсата или
отсъствието на юношеска психична реорганизация и поведенческа промяна
обикновено е много по-сериозен индикатор за наличието на патология. Р.
притежава познавателни възможности, които са предпоставка да може да
възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства, но трябва да бъде ясно
отчитана ситуацията, в която се намира към момента. Възприемането на
фактите и даването на достоверни показания има два компонента - когнитивен
и емоционален, които трябва да бъдат разглеждани с особена прецизност.
Възможно е, въпреки липсата на когнитивни нарушения (в процесите на
внимание, памет, мислене и интелект), при Р. се отчита, че е силно
емоционално натоварен, тъй като той се противопоставя на разбиранията и
начина на живот на своите родители. В този смисъл, от психологичното
изследване, в когнитивен план не се обективизират нарушения, които да
обуславят наличието на психиатрично разстройство в тесния смисъл на
думата и да ограничават Р. да участва в производството. От друга страна
обаче, емоционалната му ангажираност, която проличава основно в
поведението и изказванията му, разкрива, че са силно емоционално
натоварени неговите възможности за „правилното възприемане на фактите“
— липсата на разбиране от страна на неговите родители, че прави своя избор
да бъде и остане в България. Неминуемо съдебните спорове са тема, която е
централна за семейството, вълнува ги по един интензивен начин, като по
подобен начин ангажира и самия Р.. За разлика от възрастните обаче той не е в
състояние (възрастово, когнитивно и емоционално) да направи достатъчно
добро разграничение на събитията, да постави граници, както и да заема
достатъчно диференцирана позиция. Самото въвеждане на темата индикира за
наличието на ситуативна тревожност. Може да се допусне, че Р. е поставен в
много специфична, неизгодна за него позиция - той е триангулиран
(емоционално привлечен) в конфликт на лоялност (поставен е в известен
смисъл да избира между двамата си родители и баба си, както и членовете на
разширеното семейство), което го поставя пред един невъзможен за него
избор - да взима решения, които не може и не трябва. В обобщение, темите,
които са предмет на съдебните дирения, са теми за възрастни, в които Р. не
бива да бъде въвличан, тъй като крият риск от сериозни последствия в
28
юношеството - например при протрахиране на конфликтите между родителите
му и бабата по м.л. съществува вероятност от рискови поведения и развиване
на кверулантни тенденции при Р.. В хода на изследването не може да се
установи наличието на съзнателно и преднамерено манипулиране, но
първоначално баба му, а в последствие и членовете на разширеното семейство
са тези, които дават индикации, че се съобразяват с неговите желания. Именно
това е предпоставка и за неговия избор да остане в България, тъй като се
чувства подкрепен от значимите за него възрастни и членове на разширеното
семейство. В мотивацията му да остане и избере България са именно
възможностите, които са му били предоставени. Връщането му при неговите
родители в Бразилия изглежда като нещо нежелано, където според Р. няма
изградена социална среда, отношения с връстници, както и го чакат поредица
от нови предизвикателства - необходимост от изучаването на нов език, нова
училищна среда, място за живеене и други. За Р. неговите родители не са
авторитети, те са в криза, но Р. не е сам, той има съюзници в лицето на
членовете на разширеното семейство, включително в своята баба по м.л. той
вижда съюзник, което предопределя и неговия избор. В хода на изследването
се споделят отделни факти и събития, които са белязали всеки един - заедно и
поотделно - от членовете на семейството, към което Р. принадлежи -
семейната консултация и фамилна терапия може да спомогне за
преодоляването на кризата в доверието и търсенето на по-адаптивни начини за
справяне в кризисни ситуации.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалия съгласно чл. 8, т. 2 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица. Молителката Р. З. К. е баба по майчина линия на
малолетното дете Р. К. Т., за когото се търси защита по реда на ЗЗДН.
Молителите твърдят извършени актове на домашно насилие за периода
от 10.01.2024г. до 22.01.2024г., като молбата е подадена на 22.01.2024г.,
поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и същата се
явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка. Според ал. 2, за психическо насилие върху
дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
29
По делото се установява, че ответниците са лица, попадащи в кръга на
посочените в чл. 3, т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последните притежават
материално - правна легитимация да отговарят по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че ответниците са родители
на малолетното дете Р. К. Т..
Относно твърденията за извършени актове на домашно насилие на
10.01.2024г. от ответницата С. К., след преценка и анализ на доказателствата
по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира същите за
недоказани, поради следното: от медицинските документи, издадени от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД е видно, че на 10.01.2024г. майката е
отказала детето да бъде хоспитализирано в болничното заведение, като още на
същата дата обаче е предприела действия за повторно изследване на Р. с оглед
установяване на действителното му здравословно състояние. Този извод се
подкрепя както от представеното и прието по делото изследване, изготвено от
МДЛ „Русев“ на 10.01.2024г., така и от показанията на св. Петкова, която
лично е възприела обстоятелството, че на 10.01.2024г. ответницата заедно с
детето са били в медицински център „Русев“ и майката е заявила, че желае да
се направи снимка на челюст и на глава. От посочените гласни доказателства,
както и от резултата от изследването е видно, че на детето не са причинени
увреждания, които да налагат хоспитализация, т.е. обосновава се
заключението, че на 10.01.2024г. ответницата не само, че е предприела
действия относно здравословното състояния на сина си, но и такива, които
към този момент са били напълно адекватни и логични, а именно да извърши
повторно изследване на Р. с оглед установяване на действителното му
здравословно състояние. Майката е била загрижена и притеснена за детето си,
което се обосновава от показанията на св. Петкова, която лично е възприела
състоянието на С. К.. По делото се установи, че вечерта на 10.01.2024г.
майката и детето се намирали в дома на св. Петкова, където присъствал и Явор
Стоянов, за когото се твърди, че е нанесъл удар с юрук в лицето на Р..
Доколкото обстоятелството дали на детето е причинена телесна повреда, респ.
автора на същата, е ирелевантно към предмета на настоящото производство,
то съдът не следва да обсъжда и анализа представените в тази посока
доказателства, тъй като същите са неотносими. В сезиращата молба са
изложени твърдения, че извършеният от страна на майката втори акт на
30
насилие на 10.01.2024г. се изразява в това, че същата го завела в дома на Явор
Стоянов, който му причинил счупване на долната челюст. По делото се
установи, че в началото, когато Р. отишъл заедно с майка си в дома на св.
Петкова, не отговарял на въпроси, но после се отпуснал и провел разговор.
Между детето и Явор Стоянов не е имало напрежение, като същият се
извинил на Р. за ситуацията и за това, че се е стигнало да бъдат във 02 РУ –
СДВР. Единственото напрежение у детето било, че постоянно си търсело
телефона и излязло в коридора да говори с някой. Този извод се подкрепя от
показанията на св. Петкова, която лично е възприела действията както на
майката, така и на детето, както и емоционалното им състояние. С. К. не е
поставила сина си в ситуация на риск или в такава, която да му оказва
негативно емоционално въздействие. Както се отбеляза по – горе, че е
ирелевантно обстоятелството относно това дали на Р. е причинена телесна
повреда, респ. извършител на същата, доколкото в молбата са изложени
твърдения в тази посока относно акта на насилие на 10.01.2024г. –
завеждането на детето в дома, където се намирал и Явор Стоянов, причинил
му счупване на долна челюст, съдът намира за необходимо единствено да
посочи следното: действително за случая е образувано досъдебно
производство, в хода на което обаче няма лице, привлечено в качеството на
обвиняем, както и не е постановен влязъл в сила съдебен акт относно
виновността на конкретно лице за посоченото в сезиращата молба увреждане.
Посоченият извод се отнася и досежно твърденията за извършен акт на
домашно насилие от страна на майката на 15.01.2024г. На първо място, не се
установи по делото сочените от молителката обстоятелства, като не са
ангажирани доказателства, които да ги подкрепят, и на второ място, не се
установява по никакъв начин ответницата да е предприела действия и/или
бездействия на посочената дата, предизвикващи описаното в молбата
емоционално състояние на детето.
Относно твърденията за извършен от ответницата акт на домашно
насилие спрямо детето на 17.01.2024г. съдът намира следното: по делото не са
представени доказателства, установяващи и доказващи при условията на
пълно и главно доказване описаните действия на майката. Молителката
твърди, че узнала за последните от Р., който обаче при изслушването си в хода
на съдебното производство на основание чл. 15 ЗЗДт не споделя за случили се
такива събития. Не се доказа на 17.01.2024г. майката да е извършила соченото
31
насилие и форма на психически тормоз спрямо сина си.
От извършените множество социални проучвания и изготвения по
настоящото дело социален доклад е видно, че на 20.01.2024г. е подаден сигнал
от Вероника Баяндурян – зам. – изпълнителен директор на АСП, в който се
съобщава, че детето е заключено в дома от родителите си, в истерия е и че се
правят опити за извеждането му от страната. Адресът е посетен от служители
на „Мобилна работа с деца в риск“, като е установено, че майката и детето са
на адреса. Детето заявило, че няма проблем да е с майка си, но иска да е с баба
си по м.л., не желае да заминава за Бразилия. От изложеното се обосновава
заключението, че действително Р. се намирал на посочения адрес заедно със
своята майка, но не се констатира същият да е в истерия, заключен от
родителите си, държан в изолация и тормозен психически. Напротив, при
посещението на служителите детето е заявило своето мнение, а именно, че
няма проблем да е с майка си, но иска да е с баба си по м.л. и не желае да
заминава за Бразилия. Не се установява по никакъв начин описаното в
молбата, а именно, че Р. е бил държан от родителите си в изолация, без
никаква връзка с околния свят и тормозен психически. При изслушването си
по реда на чл. 15 ЗЗДт детето също не споделя за случили се събития в такава
посока. Напротив, същото заявява, че на 20.01.2024г. не е разполагало с
телефон, тъй като апаратът му бил все още у ответницата, като баба му и леля
му не знаели къде е, т.е. не се доказва твърдението на молителката, че на
20.01.2024г. детето й писало.
От доказателствата по делото се установява, че на 21.01.2024г. на ГКПП
Аерогара София за излизане от страната детето било разстроено, плачело и се
молело да не бъде допускано до полет заедно със своите родители, като
направил и опит да избяга от тях. През цялото време на престоя му на Летище
София, Р. не искал да общува с майка си и баща си. Подаден в сигнал към
Отдел „Закрила на детето“ към АСП, като на място пристигнали социални
работници от отдел „Мобилна работа с деца в риск“. Проведени са беседи и с
тримата в зоната на ГКПП Аерогара София, като впоследствие детето е
предадено на социален работник. При изслушването на Р. в хода на съдебното
производство детето споделя, че не е искал да заминава, поради което извикал
за помощ и дошли от Гранична полиция. От заключението на изготвената
съдебнопсихологична и психиатрична експертиза е видно, че Р. е преживял
32
травматично опита да премине през контрол и да напусне страната на
аерогарата, като при разпита в открито съдебно заседание вещите лица
заявяват, че Р. в периода на юношеството, в който период се изразява криза в
авторитетите. Това е нормално развитие, т.е. не е патология. Отдава се по –
голямо значение на приятелите, на средата, на връстниците. Р. по отношение
на родителите си е либерален. Родителите имат друга гледна точка към онзи
момент по отношение на неговото бъдеще, своето бъдеще като семейство. В
тези случаи позицията на юношата може да бъде различна от тази на неговите
родители. В юношеския период някои от нещата са забранени или ограничени,
те ги приемат много лично, през своето разбиране и това може да засили
техния стремеж, включително и засилване на позицията и настояването да
бъде като начин на отстояване на това разграничаване между тях и съответно
на родителите, чийто авторитет и към момента попада в тази нормална
възрастова криза. Ситуацията на Р. не може да бъде опредЕ. като типична
ситуация, в която се намира един юноша, тъй като юношеската криза не
включва такива обстоятелства и взаимоотношения между членовете на
разширеното семейство, участието на институции, въвличане в съдебни дела.
От експертното изследване е видно също, че промяната в отношенията на
детето с родителите му се дължи именно на неговото израстване и
навлизането в следващ етап на развитие – промяна на авторитета на
родителите му. Р. преживява конфликт на лоялност към своите родители, от
една страна, и към баба си по м.л., от друга страна. Конфликтът на лоялност е
причинен първоначално от невъзможността на родителите, от една страна, и
бабата по м.л. /а така също бабата по б.л. и лелята по м.л./, от друга страна, да
разрешат своя конфликт по емоционално зрял начин, да имат открита и
адекватна комуникация като значими възрастни в живота на Р. и от
невъзможността на изградят и представят позитивен образ за другата страна в
конфликта пред сина/внука си. Не им е възможно и да преодолеят негативните
нагласи помежду си. Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че на
21.01.2024г. действително Р. е заявил на родителите си своето несъгласие да
замине в чужбина, като същите не са споделили неговото мнение и въпреки
несъгласието му, са предприели действия по напускане на пределите на
страната. Тези действия обаче на ответниците не осъществяват признаците на
акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, поради следното: акт на
домашно насилие е действие и/или бездействие, насочено към поставяне на
33
пострадалото лице в подчинено положение и състояние. В настоящия случай
несъгласието на Р. да замине заедно със своите родители и желанието му да
остане в България се дължи на юношеската му възраст, изразяваща се в криза
в авторитетите, конфликтните взаимоотношения между родителите и
разширеното му семейство, в които детето е въвлечено. Именно посочените
обстоятелства, както и участието на институции и въвличането в съдебни дела
са предизвикали негативното емоционално състояние на Р. на летището в гр.
София. Видно от разпита на вещите лица, родителите по време на интервюто,
особено бащата, наистина съжалявали и не са очаквали, че на аерогарата може
да възникне такава ситуация. Родителите са си дали някакви равносметка и
яснота всъщност какво се е случило в тази ситуация и какво те са преживели.
От изложеното се обосновава заключението, че родителите не са действали
цЕ.сочено, за да предизвикат настъпилите у детето негативни емоции.
Напротив, същите не са имали изградена представа за това. Предвид това,
съдът намира, че на 21.01.2024г. ответниците не са извършили акт на домашно
насилие спрямо сина си по смисъла на ЗЗДН.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са
налице предпоставките, при които законът предвижда налагане на мерки за
закрила срещу домашно насилие. Не се установи акт на домашно насилие, от
който детето Р. да е пострадал, респ. молбата за защита от домашно насилие се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. По
делото се установи безспорно, че отношенията между родителите на детето и
разширеното семейство са силно влошени, като детето е въвлечено в спора
между тях, което не е в негов интерес с оглед правилното му физическо,
психическо и емоционално израстване. Изготвени са множество социални
проучвания, включително и в настоящото производство, видно от които
родителите притежават необходимия родителски капацитет и са в състояние да
полагат адекватни грижи за сина си и да задоволяват базисните му
потребности от подходящи битови условия, храна, материална издръжка,
съответстващи на възрастта му образование и лечение /при необходимост/. Не
се установи детето да е било обект на домашно насилие от страна на своите
родители нито в посочения в молбата период от време, нито в предходни или
последващи моменти.
34
По разноските:
Молителката е представила писмени доказателства за внесена по сметка
на СРС държавна такса в размер на 30.00 лева. И двете страни са направили
искане за присъждане на разноски. При този изход на спора, молителят дължи
на ответника заплащане на сторените по делото разноски. В настоящия случай
с молбата се търси защита в полза на непълнолетно дете, което съгласно чл. 11,
ал. 3 ЗЗДН не дължи такива. Поради изложеното, исканията на страните за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати в полза на СРС сумата от 1000 лева –
възнаграждение за особен представител на детето, тъй като същата е
задължена да заплати посочената сума, не е сторила това, което е довело до
заплащането на възнаграждението на особения представител на детето от
бюджета на съда. На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, детето не следва да
заплаща възнагражденията на вещите лица по изготвената СППЕ.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 2
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Р. З. К., ЕГН ********** – баба и
намираща се в родство по права линия с малолетното дете Р. К. Т., ЕГН
**********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие в
полза на малолетното дете Р. К. Т., ЕГН **********, срещу С. Н. К., ЕГН
********** и К. Х. Т., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответниците
да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН за извършени актове на домашно
насилие в периода от 10.01.2024г. до 22.01.2024г., като неоснователна.
ОСЪЖДА С. Н. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата в размер на 1000.00 /хиляда/ лева –
възнаграждение за назначения особен представител на детето, на основание
чл. 77 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. З. К., ЕГН ********** за
присъждане на разноски в настоящото производство, като неоснователно.
35
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Н. К., ЕГН ********** и К.
Х. Т., ЕГН ********** за присъждане на разноски в настоящото производство,
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
36