О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ-
260793
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 2634 по описа
за 2020 година.
Производството е образувано по повод на депозирана частна жалба с вх. № 266675/12.10.2020г. по описа на Районен съд – Бургас от С.Д.Д. против Определение № 261151/29.09.2020г., постановено по гр. дело № 4383/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено поради липса на международна компетентност на Българския съд за разглеждане и произнасяне по искове с правно основание чл. 59, чл. 127, чл. 143 и чл. 49 о т СК, предявени от С.Д.Д. против П.М.И.. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на Глава 2, Раздел 1, чл. 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г. досежно компетентността на съда за разглеждане на иска за развод, тъй като компетентен да разгледа делото за развод е съдът на Държавата членка, на чиято територия ответникът има обичайно местопребиваване. В жалбата се претендира да бъде отменено определението, с което е прекратено производството по делото и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от С.Д.Д. против П.М.И., с който се претендира да бъде прекратен сключения между тях граждански брак, да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. С.Д. на неговия баща, да бъде определено местоживеенето на детето при неговия баща, да бъде осъдена ответната страна – майка на малолетното дете да заплаща месечна издръжка и да му бъде предоставено ползването на семейното жилище. В исковата молба се посочва, че скоро след като са сключили своя граждански брак, двамата съпрузи са се преместили да живеят в Р. Г., където малолетното дете е започнало да учи, а в началото на месец юни – 2020г. ответната страна сама е напуснала семейното жилище и е заявила, че желае да продължи живота си.
Ответната страна по предявените искове – П.М.И. депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че прави възражение за местна подсъдност на спора, тъй като тя в качеството си на ответник има постоянен адрес в гр. С.и счита, че местно компетентен да разгледа спора между страните е Районен съд – Севлиево. В отговора се посочва, че тя също желае сключения граждански брак да бъде прекратен, но по вина и на двамата съпрузи. Посочва, че е съгласна родителските права да бъдат упражнявани от страна на бащата – С.Д., тъй като детето е свикнало с условията на живот в Р. Г. и това ще бъде в негов интерес, а на нея да бъде определен режим на лични отношения.
По делото е представено Удостоверение за сключен граждански брак от 22.01.2009г., изд. от Първоинстанционен съд на гр. С., Република Г., от който е видно, че е сключен гражданския брак в гр. С., Р. Г.между С.Д. и П.И..
С оглед изложеното в исковата молба и изразеното становище от страна на ответната страна в отговора на исковата молба, настоящата инстанция намира, че по делото не се спори, че малолетното дете Д. С.Д. живее заедно със своя баща в Р. Г. и е започнало да учи там. От становищата на двете страни се установява и обстоятелството, че те не спорят по отношение на най-добрия интерес на детето, тъй като майката изразява изрично съгласие родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на бащата, съгласна е да заплаща месечна издръжка на своето дете и неговото местоживеене да остане в Р. Г..
С Определение № 261151 от 29.09.2020г., постановено по гр. дело № 4383/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е прекратено производството по гр. дело № 4383/2020г. по описа на БРС поради липса на международна компетентност на българския съд за разглеждане и произнасяне по искове с правно основание чл. 59, чл. 127, чл. 143 и чл. 49 от СК, предявени от С.Д.Д. против П.М.И..
С оглед на трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Определение № 225 от 16.06.2020г., постановено по частно гр. дело № 1250/2020г. по описа на ВКС на РБ и Определение № 91 от 12.03.2021г., постановено по частно гр. дело № 3972/2020г. по описа на ВКС на РБ общата компетентност по искове за родителска отговорност е определена в чл. 8 Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда. В практиката на СЕС (решение по дело С-523/2007) е разяснено, че понятието „обичайно пребиваване“ по смисъла на чл. 8, пар. 1 Регламент /Е0/ № 2201/2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай. Разяснено е още, че обичайното пребиваване на едно дете според чл. 8 Регламент (ЕО) № 2201/2003г. се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване. В случая – в исковата молба се посочва, че обичайното местопребиваване на детето е в Р. Г., където то е започнало да живее заедно със своите родители, а след като майката е напуснала семейното жилище детето е останало да живее в тази държава със своя баща, там е започнало и своето обучение. При това положение, настоящата инстанция намира, че не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 от Регламент (ЕО) 2201/2003г. и българският съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент (ЕО) 4/2009г. Безспорно е, че на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат приоритет над тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Основно положение на правото и практиката е, че първичното и вторичното право на Европейския съд намира непосредствено приложение и се превръща в част от правния ред в съответната държава - членка, каквато е и Република България. Прилагането на европейското законодателство е задължение на българския съд, поради което, определяйки компетентния орган, той следва да изключи приложението на онези вътрешни разпоредби, които влизат в колизия с европейските норми, включително, но не само, разпоредбата на чл. 322, ал. 2 ГПК. По този начин всяка национална институция осигурява върховенството на европейското законодателство, определяйки по еднообразен начин компетентния по спора орган.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че по делото безспорно се установява, че обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда по смисъла на чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. е в Р. Г. и международната компетентност на предявените искове за родителска отговорност не е на съдилищата на Република България. В конкретния случай не може да намери приложение и нормата на чл. 12 от цитирания Регламент (ЕО) № 2201/2003г. относно пророгацията на компетентност, тъй като не може да дори да се приеме, че детето има основна връзка с Република България, тъй като то е родено в Р. Г.и след това семейството е заминало да живее в Р. Г., а и от друга страна не е налице приемане по недвусмислен начин на двамата съпрузи компетентността на българските съдилища (предвид изложеното в частната жалба от страна на С.Д., че е склонен да се съгласи с прекратяване на исковете относно родителската отговорност). При това положение, настоящата инстанция намира, че постановеното определение за прекратяване на производството по делото по отношение на предявените искове за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете, определяне на неговото местоживеене, определяне на дължимата месечна издръжка и лични контакти с родителя, на когото няма да бъдат предоставени родителските права е правилно и частната жалбата в тази й част следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на предявените искове за прекратяване на сключения граждански брак, вината за разстройството на брака, предоставяне ползването на семейното жилище, както и иска по отношение на фамилното име на съпругата, настоящата инстанция намира, че определението с което е прекратено производството по отношение и на тези искове е неправилно, тъй като по отношение на тези искове Българският съд е компетентен да ги разгледа и да се произнесе по тях. Това налага депозираната частна жалба по отношение на изброените искове да бъде уважена, постановеното определение за прекратяване на производството по делото по отношение на тези искове да бъде прекратено и делото да бъде върнато на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.
Следва изрично да се отбележи, че предвид становищата и на двете страни относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. С.Д. и обстоятелството, че двамата родители не спорят относно най-добрия интерес на детето, то те могат да уредят своите отношения доброволно.
След връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, първоинстанционният съд следва да направи и преценка по отношение на направеното възражение от ответната страна за местната си компетентност, като на този етап настоящата инстанция не следва да изразява становище кой съд счита, че е местнокомпетентен да разгледа и реши спора по същество предвид направеното възражение от ответната страна, че има постоянен адрес в гр. С.(с оглед отправените искания в частната жалба), тъй като не следва да предрешава преценката на Районен съд - Бургас.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ (по жалбата на С.Д.Д.) Определение № 261151 от 29.09.2020г., постановено по гр. дело № 4383/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е прекратено производството по делото по отношение на предявените искове от страна на С.Д.Д. против П.М.И., с които се претендира да бъде прекратен сключения между тях граждански брак, като непоправимо разстроен по вина на ответната страна, както и по отношение на исковете за вината за разстройството на брака, предоставяне ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на предявените искове от страна на С.Д.Д. против П.М.И., с които се претендира да бъде прекратен сключения между тях граждански брак, като непоправимо разстроен по вина на ответната страна, както и по отношение на исковете за вината за разстройството на брака, предоставяне ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба с вх. № 264714/09.11.2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас на С.Д.Д. против Определение № 261151 от 29.09.2020г., постановено по гр. дело № 4383/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в частта в която е прекратено производството по делото по отношение на предявените искове от страна на С.Д.Д. против П.М.И., с които се претендира да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете – Д. С.Д. на неговия баща – С.Д., да бъде определено местоживеенето на детето при неговия баща, да бъде осъдена П.М.И. да заплаща на малолетното си дете чрез неговия баща и законен представител С.Д.Д. ежемесечна издръжка в минимален размер от 160 лева от момента на предявяване на настоящата искова молба, ведно със законната лихва и да бъде определен режим на лични контакти на детето с неговата майка.
Определението в частта, в която е оставена без уважение частната жалба подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.