Присъда по дело №88/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 4
Дата: 8 юни 2021 г.
Съдия: Ангел Георгиев Павлов
Дело: 20213500200088
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Търговище , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осми юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
СъдебниАЙГЕН РАИМОВА
заседатели:ХАСАНОВА

СВЕТЛАНА ЛЮБОМИРОВА
ДОБРЕВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Наказателно дело от общ
характер № 20213500200088 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. Я. Р., роден на 10.07.1951г. в с.Ломци,
общ.Попово, ЕГН-********** български гражданин, разведен, със средно
образование, неосъждан за ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: На 19.12.2019г. на път
ІІІ-2002г. „с. Костанденец – с. Захари Стояново – гр. Попово“ в участъка на
км. 32 между с. Зараево, общ.Попово и гр. Попово, обл. Търговище, при
управление на МПС – автобус „Фолксваген-Крафтер 2,5 ТДИ“ с рег. № Т 90-
13 ТН, собственост на „ Попово Си Джи Транс“ ЕООД, нарушил правилата
за движение на чл.20, ал.2 изр.второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“ и на пътен знак „Б6“ - "Премини, ако пътят е
свободен!", в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на
Меджид М. Меджидов, ЕГН: ********** от с. Зараево, настъпила на
20.12.2019г. и средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
1. на Х. М. АХМ., ЕГН: ********** от с. Зараево трайно затруднение
на движението на долен ляв крайник и на горен ляв крайник;
1
2. на ЮМ. М. М., ЕГН: ********** от с. Козица трайно затруднение на
движението на горен десен крайник
3. на К. ДЖ. Х., ЕГН: ********** от с. Захари Стояново трайно
затруднение на движението на долен десен крайник ;
4. на АЙШ. Р. Х., ЕГН: ********** от с. Захари Стоянов трайно
затруднение на движението на двата долни крайника ;
5. на С. АЛ. Х., ЕГН: ********** от с. Козица счупване на горна
челюст, трайно затрудняващо дъвченето и говора , поради което и на
основание чл.343, ал.4,във вр. с ал.3 б. „б“, предл. Първо, във връзка с ал.1 и
с чл.342, ал.1 от НК., го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ”лишаване от
свобода”, като на основание чл.58а ал.1 от НК намалява така определения
размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”.
На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отлага изпълнението на така
определеното наказание «лишаване от свобода» за изпитателен срок от ПЕТ
години считано от влизането на присъдата в законна сила.
На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия СТ. ЯНК. Р. ЕГН-
********** със снета по-горе самоличност, от право да управлява МПС, за
срок от ПЕТ години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия СТ. ЯНК. Р. ЕГН-********** със снета
самоличност да заплати на всеки от частните обвинители ЮМ. М. М., ЕГН:
********** от с. Козица , К. ДЖ. Х., ЕГН: ********** от с. Захари Стояново,
АЙШ. Р. Х., ЕГН: ********** от с. Захари Стоянов сумата от по 1100.00
/хиляда и сто лева/ представляваща направени разноски от частните
обвинители за адвокатско възнаграждение, на ДП и съдебно заседание.
ОСЪЖДА подсъдимия СТ. ЯНК. Р. ЕГН-********** със снета
самоличност да ЗАПЛАТИ по сметка на МВР сумата от 1 980.70 лева
(хиляда деветстотин и осемдесет лева и седемдесет ст.), представляваща сума
изразходвана за вещи лица на досъдебното производство.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
- Лек автомобил ,,Мазда“, модел 626 с рег. № Т 7958 КТ, двиг.- без
номер, рама № JMZGF14P201164977, собственост на Меджид М. Меджидов с
ЕГН: ********** от с. Зараево – починал, на съхранение при домакин РУ
Попово-– да бъде върнат на наследниците на пострадалия: М. М. СТ. – адрес
за призоваване с. Зараево, ул. ,,Елин Пелин“ № 8, тел. 0897/427 850 и ЕМ. М.
Р. – адрес за призоваване с. Зараево, ул. ,,Елин Пелин“ № 8, тел. 0897/427 850
/ М.С.- фактически съпруг/;
2
- Автобус ,,Фолксваген“, модел ,,Крафтер 2,5 ТДИ“ с рег. № Т 9013 ТН,
двиг. № BJK012315, рама № WV1ZZZ2EZ76024462, собственост на ,,Попово
Си Джи Транс“ ЕООД гр. Попово, на съхранение при домакин РУ Попово,
след влизане в сила на присъдата да бъде върнат на неговия собственик.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен
срок от днес пред Апелативен съд – град Варна
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 4 от 08.06.2021г. на ОС Търговище, постановена по
н.о.х.д. № 88 по описа за 2021 година.

Против подсъдимия С. Я. Р., роден на ********** в с.*********,
общ.********, ЕГН-**********, *********, **********, ********
образование, ******** е предаден на съд за това, че на 19.12.2019г. на път ІІІ-
2002г. „с. Костанденец – с. Захари Стояново – гр. Попово“ в участъка на км.
32 между с. Зараево, общ.Попово и гр. Попово, обл. Търговище, при
управление на МПС – автобус „Фолксваген - Крафтер 2,5 ТДИ“ с рег. № Т 90-
13 ТН, собственост на „ Попово Си Джи Транс“ ЕООД, нарушил правилата
за движение на чл.20, ал.2 изр.второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“ и на пътен знак „Б6“ - "Премини, ако пътят е
свободен!", в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на
М.М. М., ЕГН: ******** от с. ********, настъпила на 20.12.2019г. и средни
телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
1. на Х. М. А., ЕГН: ********** от с. ********* трайно затруднение на
движението на долен ляв крайник и на горен ляв крайник;
2. на Юм. М. М., ЕГН: ********** от с. ********* трайно затруднение
на движението на горен десен крайник
3. на К. Д. Х., ЕГН: ********** от с. ********* трайно затруднение на
движението на долен десен крайник ;
4. на А. Р. Х., ЕГН: ********** от с. ******** трайно затруднение на
движението на двата долни крайника ;
5. на С. А. Х., ЕГН: ********** от с. ********* счупване на горна
челюст, трайно затрудняващо дъвченето и говора , - престъпление по чл.343,
ал.4,във вр. с ал.3 б. „б“, предл. Първо, във връзка с ал.1 и с чл.342, ал.1 от
НК.
Представителя на ОП-Търговище пледира за наказание от около четири
години лишаване от свобода, което след приложение на чл.58а от НК да бъде
намалено с 1/3, а изтърпяването на наказанието да бъде отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК за максимален срок, както и на основание чл.343г
от НК подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за срока на
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Наследниците на починалия М.М. М. – М. М. С. ЕГН-********** ,Е.М.
Р. ЕГН-********** и двамата от с.******** общ.******** чрез
пълномощника си адв. С. от Адвокатска колегия София, с молба са
конституирани като частни обвинители в процеса, процесуалният
представител на частните обвинители изразява становище, че подсъдимият
1
следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му се
наложи наказание лишаване от свобода около средния предвиден размер след
приложение на чл.58а от НК, като наложеното наказание да бъде изтърпяно
реално. Присъстващите в съдебно заседание – частни обвинители,
препотвърждават изразеното от защитника им становище.
Пострадалите Х. М. А., ЕГН: ********** и С. А. Х., ЕГН: **********
от с. ******** представлявани от адв.М. от АК-София са конституирани в
качеството им на частни обвинители. Пострадалите К. Д. Х., ЕГН: **********
от с. ********* и Юм. М. М., ЕГН: ********** от с. ********* и А. Р. Х.,
ЕГН: ********** от с. ********* са конституирани в качеството им на
частни обвинители. Същите са представлявани от адв.А.Б. от АК-София.
адв.М. изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение, като му се наложи наказание лишаване
от свобода над средния размер след редукцията и приложение на чл.58а от
НК, като наложеното наказание да бъде изтърпяно реално. Застъпва
становище, че не по-малък следва да бъде и размерът на наказанието по
чл.343г от НК. Адв. Б., изразява становище, че подсъдимия следва да бъде
признат за виновен по повдигнатото обвинение, като по отношение въпроса
какво наказание да се наложи, подкрепя искането на прокуратурата и
предоставя на съда да постанови наказание с което да се постигнат целите
предвидени в чл.36 и сл. от НК. Присъстващите в съдебно заседание частни
обвинители подържат становището на защитниците си.
В съдебно заседание по делото, подсъдимият и неговия защитник
заявяват, че желаят производството по делото да протече по глава XXVII
при хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, с оглед и на което съдът допусна
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от
НПК.
Подсъдимият се признава за виновен и признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371 и
сл. от НПК. Защитникът му- адв. Т. пледира за приложение на чл.55 ал.1 от
НК,и след приложението на чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на определеното
наказание да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Предоставя на
съда за размера на наказанието по чл.343г от НК. Адв.Н. споделя изцяло
казаното от колегата си – адв.Т., като допълва ,че счита за справедливо
наказание около три години лишаване от свобода с три годишен изпитателен
срок на наложеното наказание.
Подсъдимият се признава за виновен, изразява съжаление за извършеното,
моли за условно наказание, изказва съболезнование към пострадалите
пътници и към майката и бащата на починалия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия С. Я. Р. притежавал правоспособност за водач на МПС
2
категория С, а от 1982г и категории СЕ и D. Дълги години преимуществено
работил като шофьор на автобуси, камиони и такси. През дългогодишния му
стаж като такъв за нарушения на правила за движение бил санкциониран три
пъти с наказателни постановления и четири пъти с фишове. От 04.09.2019г.
подсъдимия Р. работел в транспортна фирма „Попово Си Джи Транс“ ЕООД
–гр.Попово на длъжност шофьор на автобус.
На 19.12.2019г. в 13,30ч., за втори път през този ден, подсъдимия
предприел изпълнението на редовна автобусна линия от „Автогара, гр.Попово
до с.Захари Стояново, общ.Попово“ като водач на фирмения автобус
„Фолксваген Крафтер 2.5 ТДИ“ рег.№ Т 9013 ТН, за което бил издаден пътен
лист серия ВЕ №54847. В автобуса пътували свидетелите Н. С., В.М.а, П. П.,
А.Х., К.Х., С.Х. и Ю.М.. Маршрутът бил много добре познат на подсъдимия и
се осъществявал по път ІІІ-2002. В участъка на км.32 между гр.Попово и с.
Зараево се намира мост над р. Черни Лом с дължина около 33м., като по него
платното за движение се стеснява с 1м и ширината му е 5,10м. По тази
причина, възпрепятстваща разминаване на МПС-ва, движението по моста
било регулирано с пътен знак „Б6“, указващ „Премини ако пътят е свободен“.
Откъм гр.Попово знакът бил поставен на 33м преди началото на моста, а от
другата страна към 19.12.2019г. знакът липсвал по неустановени причини. В
този период се реализирал проект „Превантивен ремонт на републикански
път ІІІ -2002 „Цар Калоян- Костанденец – Захари Стояново – Садина –
Зараево – Попово“ от км. 11+500 до км 38+600“. Във връзка с това били
въведени промени в организацията на движението, включващи и поставянето
на пътни знаци „А23“ – „Участък от пътя в ремонт“ и „В27“ с посочено
ограничение на скоростта на движение до 60км/ч, които знаци се намирали на
разстояние от 2,5км преди моста (мястото на последвалото ПТП) откъм
гр.Попово и на разстояние от 2,7км откъм с. Зараево.
На същия ден , около 13,30ч, правоспособният водач на МПС М.М.М. с
ЕГН********* от с.*********, общ.********* предприел пътуване в обратна
на подсъдимия посока, по път ІІІ-2002 от с.Зараево до гр.Попово, като
управлявал личния си автомобил „Мазда 626“ с рег. № Т7958КТ. Заедно с
него пътувала и братовчедка му Х. М. А..
Приближавайки посочения по-горе мост, автобусът управляван от
подсъдимия, излязъл от десен завой и навлязъл в прав участък с видимост
700м, в който се намирал мостът. Скоростта на движение на автобуса била
около 70км/ч, а опасната зона за спиране – 55м. Когато автобусът се намирал
на разстояние 375м от мястото на последвалия удар, подсъдимия Р. възприел
навлизащия с много висока скорост в правия пътен участък от другата страна
на моста насрещно движещ се л.а. „Мазда“. В този момент по пътя нямало
други МПС-ва. Скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от
М., била около 112км/ч при опасна зона за спиране -114м., като автомобилът
наближавал моста, без да намаля тази висока скорост. При така явно
демонстрирано намерение на водача на „Маздата“ да премине първи по моста,
без да изчака насрещно движещото се МПС-во, подсъдимия е бил длъжен и е
3
могъл да възприеме лекия автомобил като опасност за движението на
автобуса по моста и да изпълни задължението си по чл.20, ал.2 изр.2 от ЗДвП
– „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“, но обвиняемият не спазил
това правило и без да променя скоростта продължил движението. Освен това
обв.Р. нарушил и правилото, указано с пътен знак „Б6“, като предприел
преминаване на автобуса по моста, въпреки че пътят нямало да бъде
свободен , тъй като по него ще се движи л.а.“Мазда“. Нарушаването на
посочените правила за движение от обвиняемия довело до сблъсък на
автобуса и л.а.“Мазда“. Двете МПС- ва навлезли в моста почти едновременно,
с разлика 0,14 секунди, като никой от водачите не задействал спирачна
система. На разстояние около 11м от началото на моста откъм гр.Попово
последвал челен сблъсък на двете МПС-ва. При удара автобусът се отклонил
наляво и след около 13 метра преустановил своето движение в насрещната
лента, а л.а.“Мазда“ се завъртял около своята вертикална ос обратно спрямо
посоката си на движение и спрял на около 12м от мястото на удара. В
резултат на настъпилото ПТП някои от пътниците в автобуса получили
различни телесни увреждания, като четирима от тях получили средни
телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 НК, а именно: 1 .Юм. М. М., с
ЕГН **********, от с. ******** - счупване с луксация на дясна раменна кост,
което трайно затруднило движението на горния му десен крайник ; 2. К. Д.
Х. с ЕГН ********** от с. **********- счупване на дясна бедрена кост,
довело до трайно затруднение на движението на долния й десен крайник ; 3.
А. Р. Х. с ЕГН **********, от с. ******** - счупване на двете кости на
дясната подколенница и счупване на голямопищялната кост на лявата
подколенница, които довели до трайно затруднение на движението на двата
й долни крайника ; 4. С. А. Х. с ЕГН: **********, от с. ******** - счупване
на горна челюст, трайно затрудняващо дъвченето и говора му.
Пътуващата заедно с пострадалия М.М. в л.а.“Мазда“, Х. М. А. с ЕГН
********** от с. ******** в резултат на настъпилото ПТП също получила
средни телесни повреди – счупване на лявата бедрена кост с дислокация,
което трайно затруднило движението на долния й ляв крайник, както и
счупване на лакетната кост на лявата предраменница, което трайно
затруднило движението на горния й ляв крайник.
Водачът на л.а.“Мазда“ М. М., също пострадал, за което бил откаран в
МБАЛ –Търговище, но получените при ПТП тежка съчетана черепно-
мозъчна и гръдна травми, както и счупване на дясна бедрена кост с масивен
кръвоизлив, довели до тежък травматично- хеморагичен шок, който на
20.12.2019г. в 06,20ч. причинил неговата смърт.
От заключението по назначената авто-техническа експертиза /АТЕ л.2
том 2 от ДП// се установява, че към момента на удара между двете превозни
средства, при ограничение на скоростта до 60 км.ч., управляваният от
подсъдимия автобус се е движил със скорост 70 км.ч. а опасната зона за
спиране била – 55метра, лекият автомобил „Мазда“ управляван от
4
пострадалия М. се движил със скорост от около 112 км.ч. при опасна зона за
спиране – 114метра. Общата им опасна зона е изчислена на 139 метра.
Управлявайки автобуса по прав участък от пътя, подсъдимия е имал
видимост от 700метра до моста по който следва да премине. Разстоянието на
пряка видимост от левия завой, преди правия участък до моста , по посока на
движение на лекия автомобил „Мазда“ е бил около 600метра. Общото
разстояние на пряка видимост между двата автомобила е била около 1
300метра. Вещото лице е категоричен, че когато автобусът се намирал на
разстояние 375м от мястото на последвалия удар, като подсъдимия възприел
навлизащия с много висока скорост в правия пътен участък от другата страна
на моста насрещно движещ се л.а. „Мазда“., погрешно е преценил, че водача
на лекия автомобил ще спре и автобуса ще премине пръв през моста, поради
което е продължи движението си напред . Като причина за възникването на
ПТП експертизата посочва неправилната преценка и на двамата водачи
относно скоростта на движение на другия участник в ПТП, собствената си
скорост на движение и разстоянието до моста. Видно от заключението на
вещо лице- при разстояние на пряка видимост на водача на лекия автомобил
към моста от около 600метра, , при скорост от 112км.ч. същия би достигнал
до моста за около 19.35сек., а управляваният от подсъдимия автобус- при
скорост 70 км.ч. би изминал 375метра. Взето е предвид, че разстоянието от
началото на моста, до мястото на удара по посока на движение на автобуса
11.20метра, което разстояние при скорост от 70 км.ч. автобусът е изминал за
0.57сек., а разстоянието от началото на моста до мястото на ,удара по посока
на движение на лекия автомобил е 22.10м., което разстояние със скорост от
112км.ч. автомобилът би изминал за 0.71 сек. Вещото лице е категорично, че
и двата автомобила са навлезли в моста едновременно с разлика от
0.14секунди, както и стига до заключението, че който и да е от двамата
водачи ако е бил спрял и да пропусне насрещно движещото се МПС, ПТП
щяло да бъде избегнато.
Съобразявайки заключението на вещо лице изготвило авто-техническа
експертиза /АТЕ л.2 том 2 от ДП/, както и приложения по ДП протокол за
оглед на пътно транспортно произшествие / том.1 л.20 от ДП/, и приложени
към ДП 2 папки , писмено Становище от института по пътища и мостове, се
установява, че дължина на моста е около 33м., а ширината му е 5,10м., както и
че в този период, към момента на настъпилото ПТП, се реализирал проект
„Превантивен ремонт на републикански път ІІІ -2002 „Цар Калоян-
Костанденец – Захари Стояново – Садина – Зараево – Попово“ от км. 11+500
до км 38+600“. Във връзка с това били въведени промени в организацията на
движението, включващи и поставянето на пътни знаци „А23“ – „Участък от
пътя в ремонт“ и „В27“ с посочено ограничение на скоростта на движение до
60км/ч, които знаци се намирали на разстояние от 2,5км преди моста (мястото
на последвалото ПТП) откъм гр.Попово и на разстояние от 2,7км откъм с.
Зараево. По тази причина, възпрепятстваща разминаване на МПС-ва поради
стеснение с близо метър, движението по моста било регулирано с пътен знак
„Б6“, указващ „Премини ако пътят е свободен“. Откъм гр.Попово знакът бил
поставен на 33м преди началото на моста, а от другата страна към
5
19.12.2019г. знакът липсвал по неустановени причини. По отношение
пострадалият водач на лекият автомобил не е съществувало задължението
въведено с пътен знак „Б6“, указващ „Премини ако пътят е свободен“.
От заключението на вещото лице по назначената химико –токсилогична
/л.78 от ДП/ и физико – химична /л.90 от ДП/ експертизи се установява по
безспорен начин, че подсъдимия не е бил под въздействие на алкохол,
наркотични вещества, техни метаболити или аналози.
От заключението на вещото лице по назначената химико –токсилогична
/л.102 от ДП/ и физико – химична /л.115 от ДП/ експертизи се установява, че
в предоставените за изследвания обекти- биологична проба кръв- взета на
19.12.2019год. от пострадалия М. не е бил под въздействие на алкохол, не са
открити и наличие на наркотични вещества, техни метаболити или аналози.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза /л.17 т.2 от ДП/, причината за смъртта на пострадалия
М.М. е съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми, както и счупване на дясна
бедрена кост с масивен кръвоизлив, довели до тежък травматично-
хеморагичен шок.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза /л.24 т.2 от ДП/, пострадалата Х.А. в резултат на
настъпилото ПТП получила средни телесни повреди – счупване на лявата
бедрена кост с дислокация, което трайно затруднило движението на долния й
ляв крайник, както и счупване на лакетната кост на лявата предраменница,
което трайно затруднило движението на горния й ляв крайник.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза /л.33 т.2 от ДП/, пострадалата А.Х. в резултат на
настъпилото ПТП получила счупване на двете кости на дясната
подколенница и счупване на голямопищялната кост на лявата подколенница,
които довели до трайно затруднение на движението на двата й долни
крайника.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза /л.42 т.2 от ДП/, пострадалият Ю.М. в резултат на
настъпилото ПТП получил счупване с луксация на дясна раменна кост, което
трайно затруднило движението на горния му десен крайник.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза /л.55 т.2 от ДП/, пострадалият С.Х. в резултат на
настъпилото ПТП получил счупване на горна челюст, трайно затрудняващо
дъвченето и говора му.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза /л.63 т.2 от ДП/, пострадалата К.Х. в резултат на
настъпилото ПТП получила счупване на дясна бедрена кост, довело до
трайно затруднение на движението на долния й десен крайник .
6
Гореописаните телесни уреждания са причинили средни телесни повреди
по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, на Ю.М., К.Х., А.Х. и С.Х. и Х.А..
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
медицинска експертиза /л.74 т.2 от ДП/, подсъдимият също пострадал от
настъпилото ПТП, като получил контузия на гръден кош и левият глезен, без
ренегенови данни за увреждания на костите и и белият дроб.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид
прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с
чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не
извърши разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По искане на защитата на подсъдимия, в качеството на свидетел по
делото бе разпитана св.Н.С. С.. В показанията си свидетелката заявява, че в
деня на катастрофата също е пътувала в управлявания от подсъдимия автобус,
като е седнала на свободно място зад шофьора. Твърди,че познава
подсъдимия от дълго време, тъй като за известен период от време същият е
бил шофьор на ученическия автобус в училището на с.Ломци където е
работила и тя. Характеризира го като спокоен водач, водач без да създава
конфликти, заявява, че никога не е карал агресивно, бил е внимателен,
контактувал е с хората спокойно без да повишава тон.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от събраните в съдебно заседание доказателства,
посредством приложените по ДП №471/2019г. по описа на РУ Попово,
писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички
свидетели, писмените доказателства приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, както и от
представените в съдебно заседание писмени доказателства. Установените в
хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и
от самопризнанията на подсъдимия дадени в съдебното производство,
одобрени от съда по реда на чл.372 ал.4 във вр. с чл.371 т.2 от НПК. При така
установеното от фактическа страна и при отчитане на заложеното в чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б.“б“ предл. Първо, във вр. с ал.1 и с
чл.342 ал.1 от НК, което води до ангажиране на наказателна отговорност.
По делото е безспорно доказано, че управлявайки МПС, подсъдимият е
нарушил, и неизпълнил задължението си по чл.20, ал.2 изр.2 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“, както и нарушил и
правилото, указано с пътен знак „Б6“.
От субективна страна деянието е извършено при условията на
непредпазливост- престъпна самоувереност, подсъдимият е бил длъжен и е
7
могъл да предвиди движението на лекия автомобил „Мазда“ по моста,
съставляващо опасност за движението на управлявания от него автобус, и да
изпълни задължението си да намали скоростта или да спре при възникнала
опасност за движението..
За престъплението по чл.343, ал.4 вр. с ал.3 б.“б“, предл.1, във връзка с
ал.1 и с чл.342, ал.1 от НК. , за което подс.Р. бе признат за виновен законът
предвижда наказание от 3 до 15 години “лишаване от свобода”,. При
индивидуализацията на наказанието следващо се на подсъдимия, съдът взе
предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК регламентираща задължително
приложение на чл.58а от НК. На тази база прилагайки, съдът определи и
наложи на подсъдимия наказание от четири години „лишаване от свобода“,
като на осн. чл.58а от НК замени така наложеното наказание, с“лишаване от
свобода“ в размер на две години и осем месеца „лишаване от свобода“. При
определяне на тежестта на наказанието, съдът отчете като смегчаващи вината
обстоятелства- чистото съдебно минало на подсъдимия, разкаянието от
случилото се , проявена критичност, факта, че като дългогодишен водач на
МПС, същият не е доказан системен нарушител на правилата за движение по
пътищата, както и събраните добри характеристични данни.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете : двете нарушения
на ЗДвП, последвалата смърт на един младеж, телесните увреждания
получени от Ю.М., К.Х., А.Х. и С.Х. и Х.А..
За да определи вида и размера на дължимото наказание, съдът взе
предвид, че и двете допуснати от подсъдимия нарушения на норми от ЗДвП
имат пряко отношение към настъпилото ПТП, също така, съдът отчете , че
въпреки основната вина на подсъдимия, е налице и съпричиняване от страна
на водача на лекия автомобил- пострадалия от настъпилото ПТП – М.М. По
делото е безспорно доказано, че М. също е имал добра видимост към моста
през който е следвало да премине, при съобразена скорост е имал възможност
да реагира, въпреки това се е движил със скорост от 112км.ч. при
ограничение на скоростта – 60км.ч.. Ако същият се би движил със законово
ограничената скорост, би могъл евентуално да спре или избегне настъпването
на ПТП. Налице е съпричиняване, тъй като щетите по двата автомобила и
здравословните увреждания на пътуващите в тях, биха били в далеч по ниска
степен и леки, ако водачът на лекият автомобил „Мазда“ не бе управлявал
автомобила с превишена скорост /почти двойно над разрешената/.
По делото не са събрани в пълен обем доказателства относно
обстоятелствата, дали пътуващите в лекия автомобил и тези в управлявания
от подсъдимия автобус са използвали обезопасителни колани. В тази насока,
съдът съобрази свидетелските показания на св.К.Х./л.159 от ДП/- „колан не
съм слагала“, св.Х.А. /л.162 от ДП/ - „сложих си колана, М. също беше с
предпазен колан“, св.Вилдан М.а /л.164 от ДП/, заявява –„Съпруга ми купи
билети от шофьора, седнахме на третата седалка зад шофьора, предпазен
колан не съм слагала, нямам такъв навик“,пострадалия Ю.М. също
завява/л.162 от ДП/- „колан не бях сложил, не бях и търсил“. Налага се извод,
8
че не всички пътуващи в автобуса лица са използвали обезопасителни колани,
което в допълнителна степен допринася за настъпилите тежки наранявания.
При определяне на начина на изтърпяване на наложеното наказание,
съдът счита, че в случая са налице изискуемите предпоставки по чл.66, ал.1
от НК, поради което съдът отложи изтърпяването на така наложеното
наказание за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият е неосъждан, престъплението е непредпазливо, подсъдимия
съжалява за извършеното. Той е нарушил, и не е изпълнил задължението си
по чл.20, ал.2 изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
както и нарушил и правилото, указано с пътен знак „Б6. По делото няма
данни за особена тежест на деянието, надхвърляща обичайната обществена
опасност на престъпленията от този вид при управление на МПС. Тежкият
общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия М., и телесните
увреждания получени от Юм. М. М. , К. Д. Х., А. Р. Х., С. А. Х. и Х. М. А. –
на самостоятелно основание не е достатъчно, за да се изключи безусловно
възможността за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. В цитираната разпоредба
изчерпателно са посочени предпоставките за условното осъждане. Когато
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и наложеното наказание лишаване от свобода е за срок до три
години, съдът отлага изпълнението му всякога, когато доказателствата по
делото сочат, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително ефективно да изтърпи
наказанието.
Наличните смекчаващи обстоятелства, техният брой, относителна тежест и
значение, чувствително преобладават над обективно констатираните
отегчаващи обстоятелства, като обуславят извод относно възможността за
успешно постигане на целите по чл. 36 НК с приложение на института на
условното осъждане по отношение на извършителя. Принудителното
изолиране на подсъдимия от обществото и семейството му не е необходимо и
обществено оправдано, като съобразявайки в случая възрастта на
подсъдимия,с нищо не би допринесло за поправянето му. С определянето на
максималния изпитателен срок от пет години ще бъде постигнат
необходимият баланс между поправянето и превъзпитанието на осъдения и
общо превантивната функция на наказанието.
Съобразявайки горното, съдът наложи наказание при превес на
смегчаващите вината обстоятелства. Признавайки подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение, като на основание чл. 343Г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от
НК съдът наложи на подсъдимия Р. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от пет години, както и го осъди да заплати по сметка
на Министерството на Вътрешните Работи сумата от 1 980.70 лева (хиляда
деветстотин и осемдесет лева и седемдесет ст./ представляваща направени на
досъдебното производство разноски за експертизи и вещи лица, както и да
заплати на всеки един от частните обвинители Юм. М. М., ЕГН: **********
от с. ********* , К. Д. Х., ЕГН: ********** от с. ********, А. Р. Х., ЕГН:
********** от с. ******** сумата от по 1100.00 /хиляда и сто лева/
9
представляваща направени разноски от частните обвинители за адвокатско
възнаграждение, на ДП и съдебно заседание.
По отношение веществените доказателства съдът постанови :
- Лек автомобил ,,Мазда“, модел 626 с рег. № Т 7958 КТ, двиг.- без номер,
рама № JMZGF14P201164977, собственост на М.М. М. с ЕГН: ******** от с.
******* – починал, на съхранение при домакин РУ Попово-– да бъде върнат
на наследниците на пострадалия: М. М. С. – адрес за призоваване с. *******,
ул. ,*********“ № ***, тел. ******** и Е. М. Р. – адрес за призоваване с.
********, ул. ,,********“ № ***, тел. *********/ М.С.- фактически съпруг/;
- Автобус ,,Фолксваген“, модел ,,Крафтер 2,5 ТДИ“ с рег. № Т 9013 ТН,
двиг. № BJK012315, рама № WV1ZZZ2EZ76024462, собственост на ,,Попово
Си Джи Транс“ ЕООД гр. Попово, на съхранение при домакин РУ Попово,
след влизане в сила на присъдата да бъде върнат на неговия собственик.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си ,като
намери, че посредством така определеното наказание ще бъдат постигнати
целите визирани в чл.36 от НК.

Председател:
10
Съобщи за изтекли лични данни