№ 1330
гр. Пловдив , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330200366 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Д. Г., с ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановлание № 20-1030-012143 от 02.11.2020г. на началник група към ОД
на МВР – Пловдив – сектор Пътна полиция, с което й е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 700 /седемстотин /, както и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 /три/месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, въз основа на които се прави искане за неговата
отмяна. Жалбоподателката - редовно призована - не се явява .
Въззиваемата страна - ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в
чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
1
Разгледана по същество, същата е основателна.
В акт за установяване на административно нарушение от 05.10.2020г. е
записано , че на 19.06.2020г. в 22,02ч. в гр. Пловдив , на бул. Асеновградско
шосе срещу №1 посока гр.Асеновград, жалб.Г. е управлявала л.а. „Пежо“407 с
рег.№ ** **** ** , собственост на Л. П. Г. с ЕГН **********, като се движи
със скорост 106 км.ч. при максимално разрешена скорост за населено место
50км.ч., при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч –
наказуема скорост 103км.ч., В АУАН е записано , че извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1 –
M № 546, като заснетият материал е показан на водача. Също така е записано ,
че АУАН е съставен на основание чл. 42,ал.2 от ЗАНН. посочена е също така
и нарушената законова норма – чл. 21,ал.1 от ЗДвП.
Актът е бил подписан от жалбоподателката без възражения, а и такива не са
били депозирани в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на посочения по- горе АУАН е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, като наказващият орган е преповторил дословно
констатациите , залегнали в АУАН, подвел е нарушението под разпоредбите
на чл. 21,ал.1 от ЗДвП и е определил санкцията глоба на осн.чл.186,ал.1,т.6 от
ЗДвП.
Видно от административнонаказателната преписка, към нея е приложена
снимкова разпечатка на клип от мобилна система за видеоконтрол TFR1 – M
№ 546 , Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
на БИМ, както и снимка на разположението на мобилното средство.
В съдебно заседание актосъставителят С.В. поддържа изцяло съставения от
него акт, като дава подробни показания относно обстоятелствата, при които е
бил съставен. В. потвърждава , че камият той не е присъствал при
констатиране на нарушението , а данните за него ги е получил на база заснето
с техническо средство нарушение , документирано с протокол. Относно
самоличността на конкретния нарушител , В. потвърждава , че по преписката
е била приложена и декларация по чл.188 ЗДвП, сочеща на действителния
водач на превозното средство към момента на констатиране на нарушението.
Според актосъставителя е била изготвена покана до виновния водач, който от
2
своя страна не се явил, поради което и АУАН е бил съставен в негово
отсъствие и е бил изпратен за предявяването му по местоживеене на
нарушителя. Относно изтеклия почти четиримесечния срок от установяване
на нарушението до съставянето на АУАН , В. заявява , че причината за
забавата по съставянето му се дължи на „големия брой нарушения на
скоростните режими“.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира, че се налагат
следните правни изводи:
От приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 на БИМ се установява по безспорен начин годността
на техническото средство, с което е била измерена скоростта на управлявания
от жалбоподателя лек автомобил.
При извършена служебна проверка Съдът обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи издадения електронен фиш и
налагащи неговата отмяна.
В настоящият случай нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено с
мобилно автоматизирано техническо средство. Условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение са уредени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение /Наредбата/. Съгласно чл.7, ал.1
от същата /действаща към процесната дата на нарушението/, местата за
контрол с мобилни и стационарни АТСС се обозначават с пътен знак Е24 и се
оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи. При указване на
мястото на контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му се
документира със снимка, съгласно ал.2 на чл.7 от Наредбата. Едновременно с
това разпоредбата на чл.10 от Наредбата въвежда задължение при всяко
използване на мобилно АТСС органът за контрол на правилата за движение
по пътищата да попълни протокол съгласно приложението на Наредбата.
Действително по делото от страна на наказващия орган е представен
задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС протокол по чл.10,
ал.1 от Наредбата, който е доказателство относно мястото за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта,
3
автомобила на който е поставено мобилното АТСС, поставен ли е или не знак
Е24. Видно от протокола на процесната дата на мястото на контрол е бил
поставен преносим знак Е24. Липсват обаче доказателства, удостоверяващи
изпълнение на изискването на чл.7, ал.2, изр.2 от Наредбата, а именно липсва
снимка, с която се документира разположението на пътен знак Е24
/преносим/ с оглед указаното място на контрол, което е задължително
изискване заложено в редакцията на Наредбата приложима към датата на
нарушението. При това положение съдът е поставен в невъзможност да
прецени спазено ли е било изискването на чл.7, ал.2 от Наредбата относно
поставяне на пътен знак Е24 преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на АТСС, документирано ли е било разположението на посочения
пътен знак със снимка и известен ли е бил нарушителя, че скоростта му на
движение се е контролирала посредством автоматизирано техническо
средство, каквато е целта на закона. в тази насока по
административнонаказателната преписка е приложена единствено снимка на
АТСС, от която не се установява наличието на посочения по- горе пътен знак.
Ето защо с оглед задължението за въззиваемата страна по чл.189, ал.8 от
ЗДвП да предостави административнонаказателната преписка в пълнота и в
тази връзка – бездействието на АНО да представи доказателства,
позволяващи на съда да прецени спазване изискванията чл.7, ал.2 от Наредба
№ 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, то с оглед
разпределение на доказателствената тежест съдът следва да приеме, че
същите изисквания не са спазени, което налага извод за съществени
нарушения на процедурата по установяване на нарушението, мотивиращи
отмяна на атакуваното наказателно постановление, издадено на база АУАН,
съставен въз основа на данни , получени с автоматизирано техническо
средство.
Освен това настоящата съдебна инстанция намира , че в конкретния казус е
била нарушени и разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като въпреки
категоричните данни , че нарушението е било установено още на 19.06.2020г.,
самият акт е бил съставен на 05.10. 2020г. – след изтичане на
законоустановения 3-месечен срок за това. Съвсем неубедително в съдебно
заседание актосъставителят заявява , че причина за това забавяне са били
множеството констатирани нарушение по скоростта на МПС към онзи период
4
, още повече , че видно от приложената по преписката декларация по чл. 188
ЗДвП , безспорно се установява , че самата жалбоподателка Г. лично и
собственоръчно е попълнила посочения документ на дата 14.08.2020г., като
по този начин единствено и само в компетенцията на проверяващите е била и
възможността да бъде съставен и съответно предявен на нарушителката акт за
установяване на административно нарушение в законоустановения срок.
Предвид гореизложеното Съдът намира , че атакуваното наказателно
постановление е неправилно , необосновано и назеконосъобразно , поради
което следва да бъде отменено изцяло, поради което Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановлание № 20-1030-012143 от
02.11.2020г. на началник група към ОД на МВР – Пловдив – сектор Пътна
полиция, с което на В.Д. Г., с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 700 /седемстотин /, както и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 3 /три/месеца за нарушение
разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5