РЕШЕНИЕ
№ 8627
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110169466 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от Е.
И. Х. срещу „Е.М.“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между
страните, че Е. И. Х. не дължи на ответното дружество сумата 14116,00 лева по
Договор за кредит от 18.06.2004 г. Ищцата твърди, че в качеството на длъжник е
страна по договора, сключен с „У.К.Б.“ АД. На 18.12.2023 г. е получила на ел.
поща от ответника писмо, че на 31.07.2009 г. вземането на банката по договора
за кредит е придобито от „Е.М.“ ЕООД, на основание договор за цесия.
Поддържа, че не дължи суми по договора поради изтекла погасителна давност.
Пояснява се, че на 04.05.2023 г. ищцата е извършила справка в ЦКР и
установила, че на 31.07.2009 г. ответникът е подал информация за кредитна
задлъжнялост по договора; поради което с писмено изявление от 28.11.2023 г. е
заявила на ответника, че прави възражение за изтекла давност за вземанията по
договора и да го заличи от кредитната история. В отговор ответникът е отказал
да зачете възражението за изтекла давност и че задълженията на ищцата остават
непогасени за сумата 14116,00 лв. Ищцата сочи, че по справка от 04.07.2023 г. за
образувани срещу нея изп. дела не е установено предприето принудително
изпълнение за суми, чието основание за плащане е договора за кредит, от
ответното дружество. Настоява, че паричните вземания по заема са покрити с
давностен срок, а отказът на ответника да зачете възражението на ищцата
обуславя правен интерес от водене на делото. Претендира съдебни разноски.
Ответникът оспорва иска по допустимост и основателност. Посочва, че за
процесното вземане не е издаден изпълнителен лист, респ. към настоящия
момент не е налице висящо изпълнително производство, поради което не са
налице намерения на кредитора да предприеме съдебни мерки за
удовлетворяване на вземанията, а за ищеца липсва правен интерес от
1
предявяване на иска. Счита, че има право да отразява счетоводно задълженията и
кани длъжника да плати. Поддържа, че независимо дали вземането е погасено по
давност или не, остава задължението на ответника, като дружество по чл. 4 от
Наредба №22 на БНБ да предоставя информация за всички кредити на
клиентите. Оспорва иска по същество с довод, че вземането съществува,
доколкото погасителната давност не води до погасяване на вземането, а на
възможността да бъде принудително изпълнено.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, с проекта за доклад по
делото, неоспорен и обявен за окончателен, е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, а и от писмените доказателства се установява, че между Е. И. Х.,
като кредитополучател, и „У.К.Б.“ АД (правоприемник на „Ейч Ви Би Биохим“
АД) е сключен Договор за кредит №***/18.06.2004 г., по който заемните
средства са дължими в срок до 20.05.2009 г.; правото на парично вземане е
прехвърлено с договор за цесия в полза на „Е.М.“ ЕООД и останала по него
непогасена сумата 14116,00 лева. Паричните вземания от договора за кредит не
са съдебно установени и не издаден изпълнителен лист в полза на ответника.
От справка за кредитна задлъжнялост с № БНБ-51735/04.05.2023 г. на
Българска народна банка, преценена от съда по реда на чл. 179 от ГПК, се
изяснява, че ответното дружество е заявило за вписване придобитите парични
вземания по договора кредит по отношение на ищцата. Видно от Отговор изх.
№02165/18.12.2023 г. на ответното дружество на писмо от 28.11.2023 г. на Е. Х.,
„Е.М.“ ЕООД не приема писменото възражение на ищцата, че правото на
парично вземане, произтичащо от договора за заем е покрито с давност, на осн.
чл. 110 от ЗЗД.
При предявен отрицателен установителен иск, на основание чл. 154 от
ГПК, в доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на
действително облигационно правоотношение между страните; в т.ч. и договор за
цесия, за който ищецът е уведомен, с предмет предявеното парично вземане в
посочения размер; давността за паричното вземане е спирана или прекъсвана,
като по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК е указано на ответника, че не сочи
доказателства за последното обстоятелство.
Ответникът оспорва, че поради липса на принудително изпълнение
исковата претенция е недопустима. Предвид изложените фактически твърдения
в искова молба съдът счита, че искът е допустим, като няма процесуална пречка
ищецът да отрича правото на парично вземане с иск по чл. 124, ал.1 от ГПК
поради липса на правоотношение с ответника, евентуално изтекла погасителна
давност. Не е предявен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, доколкото никоя страна не
твърди, че процесните вземания са предмет на принудително изпълнение.
Правният интерес за завеждане на делото ищецът обосновава с конкретни
фактически твърдения, че ответното дружество претендира извънсъдебно
плащане на процесната сума, чиято дължимост отрича, въпреки положени от
него усилия за извънсъдебно уреждане на спора за погасяване на материалното
право. Висящият изпълнителен процес е относим за защитата на длъжника по
реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, в който случай оспорва правото на принудително
изпълнение с доводи не за погасяване на материалното право на парично
вземане на кредитора, произтичащо от договор или друго основание, а
удостовереното в изпълнителния лист и въз основа на нови факти, настъпили
след съдебното дирене в процеса, в който е издаден, предвид че преди това тези
факти са преклудирани със сила на пресъдено нещо на съдебния акт
2
установяващ възникването на паричното вземане.
Съдът намира, че доказателствата по делото сочат, че е налице първата
материална предпоставка за възникване на претендираното право от ответника, а
именно наличие на валидно облигационно отношение, в т.ч. че вземанията по
него са прехвърлени на ответника, който не спори по твърдението за наличието
на заемно правоотношение и договор за цесия и не опроверга съдържанието на
справката от ЦКР, чрез която се установяват всички възможни банки и
финансови институции, които са носители на парично вземане по договор за
кредит спрямо ищцата.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, на осн. чл. 114 от ЗЗД, а в
конкретния случай от 21.05.2009 г. Спорното парично вземане произтича от
договор за кредит, за което е приложим петгодишният давностен срок. Падежът
на последната месечна вноска е настъпил през 2009 г. и са изтекли повече от
десет години. Ето защо всички парични вземания произтичащи от договора за
кредит са погасени по давност, на основание чл. 110 от ЗЗД. Ответникът не
доказва друго до края на съдебно дирене. При това положение предявеният иск
се явява основателен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищцата сторените съдебни разноски за сумата общо 1764,64
лв. за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Възражението по
чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника е неоснователно предвид защитавания
материален интерес и очакваните процесуални действия, които е било
необходимо да бъдат извършени от адвоката на ищеца, с оглед на фактическата
и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. И. Х., с ЕГН: **********, с
адрес: **********, не дължи на „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със
седалище и адрес на управление: *************, сумата 14116,00 лева по
Договор за кредит №***/18.06.2004 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: *************, да заплати на Е. И. Х., с ЕГН: **********, с адрес:
**********, сумата 1764,64 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „Е.М.“ ЕООД по банкова
сметка на Е. И. Х. с №IBAN:**********, BIC:*******, при S. K..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3