Определение по дело №572/2020 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 377

гр. Велико Търново, 26.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, VIII–ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести   октомври две хиляди и двадесета година, в състав :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

 

като разгледа докладваното от съдия Костова  адм. д. №572/2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 58, ал.2 от АПК във вр. с чл. 149, ал.2 от АПК.

 

Образувано е по жалба на „Златен овен БГ“ЕООД със седалище и адрес на управление ===, чрез адв.Р.Т. с адрес *** офис №8 против мълчалив отказ на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“да се произнесе  по подадено заявление с вх.№ 02-2600/3571/7.8.2020г.

 

От ответник жалба Изпълнителен директор на ДФЗ се заема становище за недопустимост на така подадената жалба респ. нейната неоснователност. Счита, че съществува специална норма по чл. 43, ал.3-4 от ЗПЗП и чл. 52, ал.1 и ал. 4 от Наредба № 7/24.22015г. която дерогира общата по АПК, поради което ответникът е задължен да издава изричен отказ. Счита, че твърдението за наличие на мълчалив отказ по чл. 58, ал.1 от АПК е недопустимо , както поради липса на определен срок за произнасяне от страна на Административния орган, така и поради изискването за негово изрично произнасяне. Разплащателната агенция одобрява, намалява или отказва изплащането на подпомагането след извършването на административните проверки и проверките на място за изпълнение на изискванията за подпомаганите дейности. Срокът по чл. 75 §1 от Регламент ЕО 1306/2013г. не се отнася до срок за произнасяне от страна на органа , а за срок на плащане, което става следващата година в периода от 1.12-30.6.  С оглед на така изложеното от съда се иска да остави жалбата без разглеждане и делото да се прекрати, алтернативно същата да бъде оставена без уважение.

 

 

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:  Жалбоподателят е подал заявление за подпомагане с вх.№ 19000588/17.4.2019г. съгласно  от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата редакция). С декларация  от същата дата. жалбоподателят е декларирал, че е запознат с така извършените проверки. Във връзка с наличните към момента грешки и предупреждения относно въведението от него данни по ЗДП  в заявление за подпомагане за директни плащания за кампания 2019г. ,че последните се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни по ЗДП и не представляват административни проверки по смисъла  на чл. 37 от ЗПЗП. Със заявление от 15.5..2019г. горепосоченото първоначално заявление е редактирано, като от страна на Административният орган са извършени съответни административни проверки по заявления за директни плащания

След което с писмо  вх.№ 02-2600/3571/7.8.2020г. до Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ същият е поискал да бъде извършено плащане по подаденото от него  горепосочено заявление. Административният орган е отговорил на същото с писмо изх. № 02-2600/3571 от 12.08.2020г. в което се посочва, че Агенцията предстои да издаде Уведомително писмо, което се генерира автоматично и настоящото такова не представлява ИАА по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на самостоятелно обжалване. Също е  заявил, че проверките продължават и последният не е  постановил акт по спиране на производството или неговото удължаване.

 

На 18.9.2020г. е подадена жалба до Административен съд В. Търново, с която се оспорва мълчалив отказ да се произнесе по заявление за подпомагане за кампания 2019г. с  вх. вх.№ 02-2600/3571/7.8.2020г. при ответника.

При така установеното от фактическа страна, което е безспорно, съдът прави следните правни изводи: Макар жалбоподателят да има правен интерес от оспорването, доколкото на последния не е платен договорения с ответника ангажимент за директни плащания за кампания 2019г, надлежно да е посочен АО, като жалбата е подадена до компетентния да я разгледа Административен съд,  същата е недопустима по следните аргументи:

Правната рамка в конкретния казус е  приложимата Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, чл. 75, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013).

 В жалбата си се е позовал на чл. 75§1 от  Регламент 1306/2013г ,която постановява, че плащанията по схемите за подпомагане  и посочените в чл. 67, §2 мерки се осъществява в периода от първи декември до 30 юни на следващата календарна година, поради което е следвало АО да се произнесе и извърши плащане в горепосочения срок. След като не е сторил това в посочения срок е бил формиран мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол. Това негово становище е неправилно, доколкото  в тази разпоредба е предвиден срок за плащане, а не за одобряване или отказ за плащане на финансова помощ, а необходимостта от установяване чрез проверки от други компетентни органи на определени обстоятелства не е равнозначно на административни проверки за допустимост по чл. 74 от Регламент 1306/2013, към която норма препраща § 2 на чл. 75. В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. Определение № 12521 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10332/2020 Определение № 11172 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8194/2020 г и други.

От жалбоподателя не се твърди, че последващото писмо от страна на ответника е постановен изричен отказ, а че е налице мълчалив отказ за  произнасяне по последното подадено заявление вх. № 02-2600/3571 от 7.8.2020г.на основание Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Не е спорно, че  ЗПЗП, подзаконовите нормативни актове и Устройствения правилник на ДФЗ не предвиждат законоустановен срок, в който изпълнителният директор на ДФЗ следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане. Такъв срок липсва и в приложимите регламенти. Съгласно чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013 г.) плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Плащанията не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват – чл. 75, параграф 2 от същия регламент. Подзаконовите нормативни актове във връзка с подпомагането очертават продължително във времето административно производство по оторизиране на суми за подпомагане, което преминава определени етапи след подаването на заявлението, за да се извършат всички проверки на условията за допустимост. Законодателят предвижда издаване на изричен писмен акт - уведомително писмо за изплащане, съответно отказ от изплащане (изцяло или частично) за заявената помощ, който краен административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.) Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. В случая такъв акт по отношение на жалбоподателя не е издаван към датата на подаване на жалбата му Налице е и противоречива съдебна практика на Върховния административен съд, като една част от нея   по принцип допуска обжалване на мълчалив отказ за подпомагане по схеми и плащания с основание ЗПЗП, тъй като няма изрична уредба. Съдът приема, че  съгласно  чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. В чл. 57 от АПК са предвидени различни хипотези относно срокове за издаване на индивидуалния административен акт. Систематичното място на тези две разпоредби в общия процесуален закон налага извод за тяхната приложимост във всички административни производства, за които в специален закон не е предвидено друго. Определение № 12521 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10332/2020г. Напротив в другите актове на ВАС напр.  Определение № 10607 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6363/2020 г  е счетено, че  липсата на специална норма, която да  изключва приложението на общото правило не кореспондира с основните принципи на теория на правото.

Съгласно първата група определения  след като в относимата нормативна база  няма срок за произнасяне,  не може да се приложи фикцията за мълчалив отказ, и като такава жалбата е процесуално недопустима като преждевременна, в този смисъл Определение № 11172 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8194/2020г. Следователно може да се приеме, че жалбата е недопустима на това основание, но дори да се приеме второто  становище същата отново е недопустима като просрочена.

Независимо от вида на мярката, по която е поискано финансово подпомагане административният орган одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършване на административни проверки изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности и съответно ДФЗ писмено информира кандидатите за подпомагане за изплатената им финансова помощ. Липсата на произнасяне с изричен акт (уведомително писмо) засяга неблагоприятно правната сфера на кандидатите за подпомагане. Институтът на мълчаливия отказ е създаден, за да бъде предоставено право на достъп до съд на лицата, които имат интерес от произнасянето на административния орган. В случая липсва изрично произнасяне по заявлението за подпомагане,

Съдът приема, че срокът за формиране на мълчалив отказ за произнасяне на административния орган следва да е най-дългият определен в АПК – едномесечен, съгласно чл. 57, ал. 5 от АПК.

В конкретния случай определянето на началния момент на срока, в който следва да се произнесе ДФЗ-РА по годишното заявление за подпомагане на жалбоподателя, подадено на 17.4.2019г.  е в зависимост от последното процедурно действие на заявителя - внасяне на коригирано заявление от 15.5.2019г. Така едномесечният срок за произнасяне на органа следва да се брои, от тази дата и съответно изтича на 15.6.2019г. Като съгласно нормата на чл. 149, ал.2 от АПК срокът за обжалване на мълчаливия отказ е едномесечен и съответно изтича на 15.7.2019г., а жалбата пред Административен съд В.Търново е подадена на 18.9.2020г. което обосновава прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 5 от АПК.

Обявяването на извънредното положение в Р България заради епидемията, свързана с COVID-19 от 16.03.2020 г. е след изтичане на сроковете за обжалване, така че не прави жалбата подадена в срок.

Следва да се отбележи, че липсват твърдения от страна на жалбоподателя, че същият е обжалвал мълчаливия отказ по административен ред пред Министър на земеделието, храните и горите,  за да се правят изводи относно прилагането на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013г., ОСС, І и ІІ колегия,

Или в обобщение по  аргумент от разпоредбата на чл.159, т.5 от АПК, една от предпоставките за надлежно упражняване правото на жалба, от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е оспорването да е направено в законово регламентирания срок за подаване на жалбата. След като жалбоподателят не е спазил преклузивния срок по чл. 149, ал.2 от АПК, то така подадената жалба е просрочена.

Неоснователно е и основното възражение на жалбоподателя ,че в конкретния случай се касае не за мълчалив отказ по редактираното заявление от 15.5.2019г. а за непроизнасяне по заявление  вх. № 02-2600/3571 от 7.8.2020г. На първо място това заявление е просрочено, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата редакция) : Заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. На следващо място съгласно чл. 3 , ал.3 от същата  (Изм. -ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г., бр. 16 от 2015 г., бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) Всеки кандидат може да подаде само едно заявление за подпомагане за съответната година, което е сторено с това от 7.6.2019г., след отстраняване на допуснатите нередности, грешки по първоначално подаденото такова от 9.5.2020г. Както се посочва в горепосочената Наредба заявлението за подпомагане получава уникален идентификационен номер (УИН), какъвто определено няма посоченото в жалбата заявление вх. № 02-2600/3571 от 7.8.2020 г.

Следва да се уточни, че подаването на ново искане, имащо по- скоро характер на напомнително за задължението на АО да се произнесе не новира срока, нито санира просрочието на жалбата, по аргументи от горепосоченото Тълкувателно решение №6/ 30.06.2015 год. на I и II колегия на ВАС по т. дело №4/2013 год.,

Дори да се приеме, че по- късно е получено писмо от ответника, поради което за жалбоподателя възниква нова възможност за обжалване на последното в срока по чл. 149, ал.1 от АПК следва да се посочи, че видно от съдържанието на писмото, същото няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С него не се създават права или задължения или непосредствено не се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Освен това,  писмото разгледано като междинен акт, част от процедурата преди издаване на уведомително писмо, не е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 5 от АПК.

В конкретния казус не може да се приложи разрешението, че това писмо представлява изричен отказ, последвал мълчаливия такъв, тъй като, за да се приеме, че има формиран мълчалив  отказ следва да са налице всички предпоставки за издаване на ИАА, като в настоящия казус липсват доказателства, че всички административни проверки на жалбоподателя са извършени по смисъла  на чл. 37 от ЗПЗП

Съдът е длъжен да извърши проверка на допустимостта на жалбата и когато констатира наличие на основанията изброени в чл. 159 от АПК, следва да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 5 от АПК Административен съд- Велико Търново, осми състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Златен овен БГ“ЕООД със седалище и адрес на управление ===, чрез адв.Р.Т. с адрес *** офис №8 против мълчалив отказ на Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“да се произнесе  по подадено заявление с вх.№ 02-2600/3571/7.8.2020г. или по такова вх.№ 19000588/17.4.2019г, редактирано от 15.5.2019г., като недопустима..

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №572/2020 год. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Определението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

ОТМЕНЯ  и ЗАЛИЧАВА датата на открито съдебно заседание за 26.11.2020г. от 10,00 часа.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: