№ 30
гр. Смолян, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова
Събинска
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска
Търговско дело № 20225400900008 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Териториално поделение на Държавно горско стопанство
„Акад. Николай Хайтов“ – с. Хвойна е редовно призован. За него се явява
юрк. Анг. Б., редовно упълномощен по делото.
Ответната Горовладелческа производителна кооперация
„Хаджийца“ – гр. Чепеларе е редовно призована. За нея се явяват адв. П. и
адв. Т., редовно упълномощени по делото.
Вещото лице и. Б., редовно призован, се явява лично.
Юрк. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което следва да бъде даден такъв и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Съдът намира, че следва да пристъпи към изслушване на вещото лице,
което е със снета самоличност от предходното съдебно заседание.
Съдът напомни на вещото лице за отговорността по реда на чл. 291 от
НК, за което същият обеща да даде заключение по съвест и знание.
1
Вещото лице инж. Б.: Уважаема госпожо Съдия, изцяло поддържам
допълнителното заключение, което съм представил.
Юрк. Б.: Уважаема госпожо Председател, запознат съм подробно със
заключението на вещото лице. Много от фактите и обстоятелствата бяха
изложени от предишното негово заключение и по така зададените въпроси и
отговорите, които са представени в него нямам конкретни въпроси, които да
задам. Изрично е записало и отговорило в хронологична последователност,
както и причината за несъответствие за разликите в площта на
производителната кооперация към 2000 година и към днешна дата на база
скиците от Службата по кадастър и геодезия – Смолян, така че нямам
въпроси. Да се приеме заключението.
Адв. П.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
Адв. Т.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
Съдът намира, че следва да приеме и приложи като доказателство по
делото допълнителното заключение по съдебната лесо-техническа експертиза
с вх. № 642 от 14.02.2023 година, като на вещото лице бъде изплатено
възнаграждение в размер на 150 лева от внесения депозит и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приема и прилага като доказателство по делото заключение по
съдебната лесо-техническа експертиза, с вх. № 642 от 14.02.2023 г.
Да се изплати на вещото лице и. Б. възнаграждение в размер на 150
лева от внесения депозит.
Юрк. Б.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. П.: Нямам доказателствени искания. Да се даде ход по същество.
Адв. Т.: Нямам доказателствени искания. Делото е изяснено.
Предвид становището на страните и събраните по делото доказателства,
съдът намира, че следва да приключи съдебното дирене и да даде ход на
устните състезания и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приключва съдебното дирене.
Дава ход на устните състезания.
Юрк. Б.: Уважаема госпожо председател, моля да уважите така
2
предявените от нас обективно съединени искове, като осъдите ответника ГПК
„Хаджийца“ да ни заплати претендираните суми, в т.ч. главен иск в размер на
45 358.95 лева - дължимо право на ползване за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г.
и 2020 г., ведно с дължимата лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане и акцесорния иск в размер на 4 362.29
лева, представляващи законова лихва върху главниците за 2018 г., 2019 г. и
2020 г. за периодите от 1.05.2019 г., 1.05.2020 г. и 1.05.2021 г. до предявяване
на исковата молба. Видно от представените заключения на вещото лице и. Б.,
площта на ревир „Хаджийца“ е в размер на 7 146,997 дка, която площ съвпада
напълно с площта, описана в исковата молба, като същата отговаря на сбора
от площите на имотите, находя се в ревира и с площта, съгласно издадените
от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Чепеларе удостоверения. С исковата
молба сме представили заверени копия на удостоверения по чл. 27, ал. 5, т. 3
във връзка с чл. 27, ал. 4 от Закона за горите (ЗГ), всички издадени от
Общинска служба „Земеделие“ – гр. Чепеларе, които са приети като
доказателства по делото. Видно от тях, част от описаните в исковата молба
имоти са частна държавна собственост, с посочване на конкретна част от
целия имот, което се доказва по безспорен начин, че частта от тези имоти е
държавна собственост. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ЗГ, за осъществяване на
дейността на държавните предприятия, държавата предоставя за ползване и
управление имущество - държавна собственост, каквото имущество се явяват
процесните идеални части от имотите - частна държавна собственост,
попадащи в ревира. По силата на чл. 173, ал. 3 от ЗГ, държавните горски
стопанства и държавните ловни стопанства са териториални поделения на
държавното предприятие по чл. 163 от ЗГ, които осъществяват функции на
държавното предприятие в определеният им район на дейност, като основния
предмет на дейност в държавните предприятия е посочен чл. 165 от ЗГ. По
отношение на собствеността е видно, че 431.59 дка, приравнени на
съответните идеални части от ревир „Хаджийца“ са частна държавна
собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗГ, държавните горски
територии не принадлежат на физически и юридически лица и на общините.
Частна държавна собственост са горските територии – държавна собственост
извън посочените в ал. 2 и ал. 3 и не са изключителна държавна собственост,
определена със закон или публична държавна собственост по смисъла на ал. 4
на чл. 27. Според разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗГ, собствеността на
3
държавата върху поземлени имоти - горски територии се удостоверява с един
от следните документи: акт за държавна собственост, договор за придобиване
правото на ползване и/или удостоверенията (въпросните удостоверения),
които са представени и издадени от Общинска служба „Земеделие“ – гр.
Чепеларе по местонахождение на поземления имот с приложена скица на
имота. С представените към исковата молба удостоверения на основание чл.
25, ал. 5 от ЗГ държавата се легитимира като собственик в режим на частна
държавна собственост на процесните 431.99 дка, равняващи се на
притежаваните от нея идеални части от общо 36 поземлени имота, попадащи
в ревир „Хаджийца“. Видно от удостоверенията и скиците, издадени от
Общинска служба „Земеделие“, тези въпросни процесни декари горски площи
са държава собственост. Собствеността е възникнала по силата на чл. 14а, във
връзка с чл. 27, ал. 2 и ал. 1 от ЗГ, а издадените удостоверения по чл. 27, ал.
5, т. 3 от ЗГ само констатират този факт. Следва да се отбележи за пълнота, че
в чл. 7 от вече отмененият Закон за горите е посочено, че държавни са
всички гори и земи от горски фонд, които не принадлежат на физически и
юридически лица и на общините. Съгласно фактическия състав на
неоснователно обогатяване, според първият подлежи на връщане полученото
при липса на начално основание. В случая е налице начало на липса на
основание на кооперацията да получава доходи от гори, които не
принадлежат както на нея, така и на нейните член-кооператори. Видно от
заключението на вещото лице Д.-Мавродиева, е че ответникът регулярно на
база взетите решение от Общото събрание на кооперацията е начислявал и
изплащал разходи за право на ползване върху предоставените имоти,
собственост на член-кооператори в рамките на ревира по процесните години
както следва: за 2016 година, 2017 година и 2018 година по 30 лева/дка; за
2019 година по 5 лева/дка; за 2020 година по 10 лева/дка. В тази връзка на
основание твърденията ни в исковата молба, както и в допълнителната искова
молба претендираме заплащането право на ползване за държавните имоти,
попадащи в ревира на кооперацията, които следва да бъдат заплатени на
териториално поделение на държавно горско стопанство „Акад. Николай
Хайтов“ за ползване, сумата в размер на 45 385.95 лева от 2016 година до
2020 година включително, тъй като такава сума не е заплащана, съответно
ответникът не можа да се справи с разпределената му, съгласно доклада
доказателствена тежест, че е заплатил въпросната сума на стопанството по
4
исковите претенции. Исковите претенции се оказват основателни по
отношение на претендираните от стопанството суми. Недоказан остана
фактът, че ответникът е ползвал съответните имоти на годно правно
основание. Доказани от наша страна са твърденията ни, че ответникът е
ползвал частта от процесните имоти - държавна собственост, че е заплащал
право на ползване на 1 дка площ на други съсобствени имоти в ревира
„Хаджийца“, поради което считаме предявените от нас искове за основателни
и доказани. С оглед на гореизложеното моля да постановите решение, с което
да осъдите ответника да ни заплати претендираните суми по размерите,
предявени от нас, съгласно главния иск за право на ползване, ведно с
дължимата лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане и акцесорен иск за заплащане на претендираната
законна лихва върху главницата за периода за 2018 г. – 2020 г., за периодите
от 1.05.2019 г. до 1.05.2021 г. включително, до датата на предявяване на
исковата молба. Моля да ни бъдат присъдени всички направени разноски по
делото, както и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция,
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Също така моля уважаемия съд да намали
претендираните адвокатски възнаграждения, поради това, че същите са
прекомерно завишени, съгласно трайната съдебна практика.
Адв. П.: Уважаема госпожо председател, оспорваме исковата молба
изцяло, поддържаме си отговора. Всичко, което ищецът казва, сочи и заявява
е много противоречиво, както противоречи на закона, така и вътрешно
противоречиво. По същество си поддържаме подадените от нас писмени
бележки, като молим само да допълним като реплика на казаното до тук. Да,
има удостоверение, но то няма правопораждащо действие. То има
удостоверително действие, а за да удостоверява нещо не е достатъчно да се
позовава на кадастрална скица, че има един ревир. То трябва да си има
документ за собственост или бивша собственост, ние сме по Закона за
реституция на частните гори и в този смисъл един от основните елементи на
чл. 14а, на който ищецът се позовава, че имал остатък или че дадени
наследници не са се явили да си го потърсят, нямат никакви доказателства. Би
следвало, ако има една ревизия, дали има такива наследници, а те нямат, от
нашата преписка през годините това го установява, би следвало да излезе
дори, че има много повече лица, въведени в ревира отколкото бившите
съсобственици. По време на цялото дело и цялата тази преписка между нас,
5
която е от 2008 година, трайно се установява, че напротив, няма остатък, дори
и с допълнителната експертиза вещото лице сочи, че според хронологичната
логична последователност на документите, ревирът е 7 000 дка, но остават за
реституция след последните му изменения, според експерта, 6 600 дка остават
свободни за реституция. В целия смисъл, моля извън всичко посочено
писмено, да наведа Вашето внимание, че дори и Закона за държавната
собственост (ЗДС) изключва и сочи, че ищецът няма нужния документ за
претендираната собственост, защото не само, че министърът няма такъв
документ, но самото горско стопанство трябва задължително със заповед на
министъра да има предоставяне на някаква държавна собственост и едва
тогава биха могли самостоятелно да тръгнат. В този смисъл чл. 27, ал. 1 и ал.
6 изключват този ищец да подава този иск. В същия смисъл чл. 15 от ЗДС
изрично сочи, че предоставяне на държавна собственост на своите органи се
извършва със заповед на министъра, която се праща дори и до областен
управител. Още един текст моля да прочете допълнително - чл. 4 от ЗДС, във
връзка с чл. 3 и във връзка с чл. 5 от ЗДС, когато има наследници, какво се
получава по логическата норма - които не са се явили в една наследствена
маса, държавата отговаря за задълженията на тези наследници, т.е. нашата
кооперация също няма никакво предоставяне. Напротив! Вечно се отнемат
площи. Как да се отговаря за нещо, за което отговаря държавата. Има
представена към исковата молба една-единствена Заповед от 2012 година, но
тя е, че горско стопанство - Хвойна става провоприемник на горско
стопанство - Чепеларе с всичките му пасиви и активи. Пасив на горско
стопанство – Чепеларе още от 2008 година да внесе всички изискуеми
документи, като за да може някой да ползва, такъв е редът на чл. 3, ал. 5 от
ЗВСГЗГФ. Само срещу представяне на решение за реституция може да стане
едно такова ползване. Ето защо, ние считам че първо това дело може да се
води само от министъра и пак се позовавам на чл. 27, ал. 6 и на писмената ми
защита и отговора. Страната ни от всички значими, каквото и да говорим
двете страни, съдът ще си гледа документите. Сред тези документи, това са
все държавни документи, издадени от страна на ищеца и то по време, когато
са били много плътно до горите и до проблемът колко им е площта. Най-
новият документ е, че след всичкото изваждане за шосета, за застрояване,
най-новият документ е безспорен и друг документ няма по-нов и ние няма как
да не се доверим на тези държавни документи, в т.ч. те са със силата и
6
единствените документи на ищеца, въпреки че не ги представя. Те са дори
издадени от него. Моля да отхвърлите исковата молба като прецените всичко
това.
Адв. Т.: Уважаема госпожо председател, също намирам предявения
срещу кооперация „Хаджийца“" иск за неоснователен както по отношение на
неговата допустимост, така и по отношение на неговата основателност.
Поддържам изцяло изложеното в писмените бележки и изложението на
колегата. Също намирам, че представените от ищеца документи не могат да
го легитимират като собственик на претендираните от него територии.
Поради тази причина и непредставяйки надлежни документи за собственост,
той няма сключен договор с ГПК „Хаджийца“, който договор съответно да
му дава правно основание да изисква, получаването на някакви наеми или
доходи, компенсации. Също моля да се обърне внимание на въпросните
удостоверения, които имат един удостоверяващ характер и се базират на
информация от кадастралната карта. Кадастралната карта не е надлежен
източник, който да дава основание за наличието на право на собственост.
Нямаме гаранция за нейната достоверност. От представените от нас
документи, ревизии в хода на времето се вижда, че територията на
Горовладелска кооперация „Хаджийца“ е намалявана. Видно и от
експертизата на и. Б. към 1950 година общата площ, предмет на горско
стопанство, попадаща в кооперативния ревир е 6 600 дка, което се
потвърждава и от сключените договори със собственици, на които е
възстановена земя и които са членове на кооперацията. Ето защо, моля да
отхвърлите иска на държавно горско стопанство „Акад. Николай Хайтов“,
като недопустим, имайки предвид факта, че те са се легитимирали като
собственик. Аз дори го намирам и като неоснователен, като същият не е и
насочен към правилния ответник. Моля съда, преценявайки фактическата и
правна сложност на настоящото производство, да ни присъди направените в
хода на делото разноски.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решене на 13.04.2023 година.
Заседанието бе закрито в 11.30 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
7
Секретар: _______________________
8