ПРОТОКОЛ
№ 93
гр. Бургас, 29.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. П. Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20232000600067 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор
С.
Жалбоподателят подсъдим Ц. В. Г. , редовно призован, се явява
лично, конвоиран от органите на ОЗ „Охрана“ - Бургас и с упълномощения си
защитник адв. С. П.. Не се явява упълномощеният защитник адв. М. М. от
АК – Сливен.
Жалбоподателят подсъдим А. И. П., редовно призована, се явява
лично, конвоирана от органите на ОЗ „Охрана“ - Бургас и с упълномощения
си защитник адв. С. П.. Не се явява упълномощеният защитник адв. М. М. от
АК – Сливен.
Частните обвинители Р. А. А. и Д. А. И. , редовно призовани, се
явяват лично.
Частните обвинители - М. Б. К. лично и като родител и
законен представител на Б. М. К. и на З. М. К., Й. С. А., Н. И. У., Й. И. У.,
А. И. У., Я. А. И., Г. А. М., И. А. И., Й. А. И., М. А. А., С. А. И., С. А. И., Г.
1
А. И., А. А. И., редовно призовани, не се явяват.
За всички частни обвинители се явява повереникът им адв. К. Е.
от АК – Сливен.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Ц. Г. : Заявявам, че съм
съгласен да ме защитава само адв. С. П., тъй като съм си оттеглил
пълномощията и взаимно сме се отказали с адв. М.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ А. П.: Съгласна съм да ме
защитава адв. С. П. и искам да се гледа делото в отсъствието на другия
адвокат М. М., тъй като съм се оказала от защитата на адв. М. М...
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални
пречки.
АДВ. Е.: Да бъде даден ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р. А.: Да се гледа делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. И.: Да се гледа делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Ц. Г.: Да се гледа делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ А. П.: Да се гледа делото.
Съдът след като изслуша становищата на страните и като взе
предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Е.: Нямам други доказателствени искания.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р. А.: Няма да представям
доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. И.: Няма да представям
2
доказателства.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ Ц. Г. : Няма да представям
доказателства.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ А. И. П.: Няма да
представям доказателства.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА приложените по делото писмени
доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие и ДАВА ДУМАТА за
прения по същество.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, въззивните жалби
на защитата на двамата подсъдими, както и на частните обвинители, са
неоснователни. Със същите се правят възражения, че първоинстанционната
присъда е постановена в нарушение на закона, при непълнота на
доказателствата, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и същата е явно несправедлива.
Поддържам първоинстанцинноната присъда, при следните
аргументи:
Първо, при постановяване на обжалваната присъда
първоинстанционният съд правилно в мотивите си е посочил, че всички
значими за правилното решаване на делото обстоятелства, са безспорно
установени. Съдът е изготвил мотивите си при спазване разпоредбите на чл.
305, ал. 3 НПК, като е посочил какви обстоятелства е приел за установени и
въз основа на какви доказателства, посочил е от кой факти, какви изводи са
направени.
При анализа на доказателствата, съдът е отделил особено
внимание на свидетелските показания на всички свидетели по делото и в
конкретика е посочил на кои дава вяра и кои не кредитира, и какви са
причините за това. Преди всичко се позовава на свидетелските показания на
очевидците М. Д. А., Р. А., Д. А. И., С. З. М., И. А. Н., М. Б. К., Н. И. У.. В
същите не са били констатирани противоречия и логически несъответствия и
съвсем правилно са били използвани за сигурна основа на фактическите
3
констатации на съда, като по съдържанието си са напълно годни да обосноват
осъдителните изводи на присъдата. В случая липсват обективно доказани
обстоятелства, които да накърнят достоверността на обсъжданите
доказателствени средства. По делото липсват каквито и да са данни,
поставящи под съмнение добросъвестността им, същите са депозирани с
максимална точност и пълнота, обективни, подробни и убедителни.
Съставените по делото протоколи не само от формална външна страна са
отговаряли на изискванията на закона, но и са съдържали верни констатации.
Съдът е обсъдил и обосновал изводите си и със заключенията на назначените
и изслушани експертизи и ги е преценил като пълни и точни, отговарящи на
всички поставени въпроси.
На база на приетите фактически положения,
първоинстанционният съд е направил правилен и обоснован извод, че
подсъдимите Ц. В. Г. и А. И. П. в условията на независимо съпричиняване,
причинили на С. А. И. смърт по непредпазливост, настъпила вследствие на
умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на
слезката, причинена чрез нанасяне на множество удари по цялото тяло на
пострадалата.
Всеки един от подсъдимите в условията на независимо
съпричиняване, е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 124, ал.1, прдл.1, вр. с чл. 128, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
Изводите на първоинстанционния съд по приложение на материалния закон
почиват на вярна интерпретация на доказателствения материал и са
направени в съгласие със закона и трайната практика на ВКС.
Налице са елементите на престъплението от обективна страна.
Изпълнителното деяние е изразено чрез действия, които разкриват
обективните признаци на причиняване на телесна повреда, в случая тежка,
при условията на евентуален умисъл. Налице са и двата резултата - прекият
резултат от престъплението - нанесена тежка телесна повреда, вследствие на
които настъпва и смъртта на пострадалата. По тежкият резултат - смъртта, се
намира в причинна връзка с настъпилото увреждане на здравето. Последното
е поставило началото на един отрицателен процес на усложнения в
здравословното състояние С. И., който води до смъртта й, като по този начин
причинната връзка между деянието и смъртта се явява опосредена от тежката
телесна повреда.
Възприетата от първоинстанционния съд квалификация на
деянието съответства на установените по делото обстоятелства от обективна
и субективна страна. Действително от обективна страна е установено, че чрез
множеството нанесени от подсъдимите удари на едни и същи места - гърба,
отзад на ниво кръст, бъбреци в дясно, с които е причинено на жертвата
увреждане на паренхима на слезката, представляваща състояние на
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, от която
впоследствие е получено забавено - двумоментно разкъсване на слезката, с
4
последващ излив на кръв в коремната кухина, е настъпила смъртта, но от
субективна страна от доказателствата и доказателствените средства по делото
не може да се установи по несъмнен начин, че подсъдимите са съзнавали, че с
така нанесените удари могат да предизвикат настъпването на увреждане, т.е.
паренхима на слезката, като състояние на постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота на пострадалата. Двамата подсъдими не само че не
са медици, но са хора с ниско образование и елементарна обща култура, и
точно поради това са взели решението да набият подсъдимата, като й нанасят
удари и телесни увреждания, които според тях са били неопасни за живота й.
Забавеното разкъсване на слезката е, че разкъсването на капсулата й може да
настъпи часове, дни, дори седмици след претърпяна травма. Подобно
стечение на обстоятелствата и предотвратяване на смъртен изход е възможен
единствено чрез оказване на своевременна медицинска помощ с цел
хирургическо отстраняване на органа, в случая слезката. Това обаче е можело
да се случи ако пострадалата е поискала медицинска помощ веднага след
инцидента, като такава й е била предложена, но отказана лично от нея.
Подсъдимите са предвиждали, че е възможно при нанасянето на
ударите с цел причиняване на телесни повреди на пострадалата, да настъпят
усложнения от уврежданията, включително и смъртта на пострадалата, и
поради това деянието им е извършено виновно. Очевидно е обаче от
доказателствата, че подсъдимите, които са целели да осъществят едно телесно
наказание на пострадалата, като и обективно са й нанесли удари, с които са
причинили тежка телесна повреда, описана по-горе, същите не са желаели, не
са и допускали, че от тези телесни повреди ще настъпи такова усложнение,
изразяващо се в паренхима на слезката и излив на кръв в коремната кухина,
от което е последвала смъртта й. Следователно те следва да отговарят за
това, че са причинила смъртта на пострадалата в резултат на умишлено
причинена от тях тежка телесна повреда - паренхима на слезката, в следствие
на нанесените удари с последващ излив на кръв в коремната кухина, което
усложнение те не са предвиждали.
Както вече се посочи по-горе, усложненията настъпили във
веригата на причинно-следствения процес от причинената тежка телесна
повреда, са били в обхвата на умисъла на двамата подсъдими, поради което те
следва да бъдат признати за виновни, че при условията на евентуален умисъл
са причинили разкъсване на слезката, представляващо според медицинските
критерии като тежка телесна повреда.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че от субективна
страна всеки един от подсъдимите е действал при условията на евентуален
умисъл по отношение на нанесената тежка телесна повреда.
По отношение на смъртта на С. И. всеки един от подсъдимите е
действал по непредпазливост, под формата на небрежност. Те са се съгласили
с причиняването на тежката телесна повреда, като не са предвиждали
възможното настъпване на смъртта на С. И., но са били длъжни и са могли да
5
предвидят и този резултат. В конкретния случай средството, с което всеки
един от подсъдимите е нанасял ударите сочи, че в съзнанието си са
допускали, че може да настъпи и по-тежко увреждане на здравето, освен
тежката телесна повреда, поради което следва да отговарят за непредпазливо
убийство вследствие на по-тежкото увреждане на здравето - тежка телесна
повреда, защото умисълът им обхваща и него.
Ето защо, като е квалифицирал деянието на подсъдимите
първоинстанционният съд, те следва да отговарят за престъпление по чл. 124,
вр. чл. 128, ал. 2 НК, т.е. първоинстанционният съд правилно е приложил
материалния закон.
От обективна страна действията на двамата подсъдими се намират
в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, но при отсъствието на
общност на умисъла. С оглед това, правилно е прието, че се касае до
независимо съпричиняване на настъпилия престъпен резултат.
Съдебният акт е законосъобразен и в неговата санкционна част.
При индивидуализация на наказанието са били отчетени всички
обстоятелства от значение за размера му, без някои от тях да са надценени за
сметка на останалите. Правилно съдът е приел, че в случая не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
При тези обстоятелства напълно правилно е определено
наказание при условията на чл. 54 от НК.
Намирам наложеното наказание на двамата подсъдими за
адекватно и съответно на извършеното престъпление и достатъчно за
постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК,
намирам, че следва първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. Е.: Уважаеми апелативни съдии, ще се присъединя към
това, което каза представителят на Апелативна прокуратура във връзка с така
подробно изнесените основания, че Окръжен съд - Сливен подробно е
разгледал доказателствата във връзка със съдебно-медицинските експертизи и
устните такива, но не бих се съгласила съгласно заключенията на съдебно-
медицинската експертиза, че причината за смъртта е била по
непредпазливост, тъй като е записано, че смъртта е била неизбежна. Тя би
могла да настъпи дори и при оказана медицинска помощ, тъй като причините
за тази смърт са комплексни. Няма да се съглася и с казаното от
представителя на Апелативна прокуратура, че пострадалото лице, т.е. убитото
лице, починалото лице, не е потърсило медицинска помощ. От така
разчетените експертизи във връзка с телефонните обаждания на 112,
многократно е заявено от свидетеля М. И., че леля му се нуждае от
медицинска помощ, както и в един от разговорите, тъй като са разшифровани
6
три разговора до тел. 112, починалото лице също е поискало медицинска
помощ. В този смисъл не споделям становището, че подсъдимите са желали
да причинят единствено и само телесна повреда. Умисълът за причиняване на
телесна повреда се отличава от умисъла за убийство, от това, че дейците
целят не само накърняване на телесната неприкосновеност на жертвата, но
целят да я лишат и от живот. Затова подсъдимите са действали с такива
оръжия като сопа и нож, на който са използвали дръжката за нанасяне на
телесните увреждания, като те са били върху жизнено важни части от тялото
на пострадалата и със значителна сила, така, както е записано в експертизите.
Били са със сила, която да способства за умъртвяване на жертвата. Така е,
най-вероятно подсъдимите са с ниска правна култура, наистина не могат да
преценят кога биха нанесли смърт или само телесна повреда, но красноречиво
е, че освен това не са били само те двамата, а голяма група от техните близки,
които са разпитани по делото. Освен това и хората, които са призовани от
защитата и са близки на подсъдимите, също са потвърдили, че братът на г-н
Г. е бил помолен от пострадалото лице, впоследствие починало, да бъде
спасено. Човек, който се страхува за живота си, той моли за помощ и за
спасение.
Мнението ми е, че извършителите Г. и П. не приемат и не
осъзнават значението на човешкия живот и са действали с намерението да
причинят смърт на починалото лице. Не са се спрели от наличието на две
малки деца, които са били с майка си и са продължили да нанасят тези
множество удари. Освен това, в съдебно-медицинската експертиза е
написано, че е следвало оперативно да бъде отстранена слезката на
починалото лице, но това не може да се коментира в полза на подсъдимите,
тъй като дори и този орган да е бил отстранен, не е било сигурно, че
починалата С. И. би останала жива, тъй като всички ние знаем каква е
функцията на слезката. Поради което, моля почитаемия съд дори отчитайки,
че има нанесена тежка телесна повреда и причинена смърт по неизбежност, то
моля да постанови присъда в по-високия размер, т.е към максимума, тъй като
5 години „лишаване от свобода“ за причинена смърт, не смятам, че е
справедливо като наказание.
В този смисъл, моля да постановите Вашето решение.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. А. И.: Поддържам казаното от
адвоката ми. Предоставям на съда да реши.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р. А. : Поддържам жалбата. Искам
наказанието да е по-голямо - 10-15 години. Малкото дете остана при мене.
АДВ. П.: Почитаеми апелативни съдии, от своя страна поддържам
първоначално изразеното си становище с въззивната жалба, че така
7
обжалваната присъда е несправедлива, неправилна, материално и
процесуално незаконосъобразна, доказателствено неподкрепена и
необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила, паралелно с което наложеното на подзащитните ми наказание е явно
и категорично несправедливо.
За разлика от представителя на държавното обвинение и
представителя на частните обвинители, аз считам, че съдът е извършил
повърхностен анализ на доказателствата, като доказателствата са анализирани
поотделно и едностранно, обслужвайки единствено осъждането на
подсъдимите, като напълно са били игнорирани доказателствата, върху които
е изградена защитната теза на подсъдимите и на тези, които дори ги и
оневиняват.
Считам, че възприетата от Сливенския окръжен съд фактическа
обстановка е необективна и необоснована, при което е направен произволен,
неточен и некоректен разбор на събраните по делото доказателства.
Първо, първоинстанционният съд е приел редица фактически
изводи, които са доказателствено неподкрепени, а също и погрешни.
Конкретно Сливенският окръжен съд неправилно и погрешно е приел, че
подсъдимият Г. взел и носел със себе си нож, подсъдимата П. също носела
нож в себе си. Считам, че този извод на съда по никакъв начин не
кореспондира със събраните по делото доказателства. В тази насока съдът не
е анализирал свидетелските показания на свидетелите П., Г. и Й., които са
очевидци на инцидента, приемайки, че са заинтересовани от изхода на делото,
но за сметка на това е анализирал показанията на другата група свидетели, а
именно свидетелката А., свидетелят А., свидетелката М. и свидетелката Н.,
които също са заинтересовани от изхода на делото, с оглед роднинската си
връзка с починалата и ги е възприел като достоверни, безпротиворечиви и
взаимно допълващи се, въпреки че в по-голямата си част показанията на тези
свидетели са противоречиви, непоследователни, на места взаимно
изключващи се и некореспондиращи с показанията на незаинтересованите
свидетели – полицейските служители и със заключението на вещото лице.
По отношение на механизма на нанесения побой, начинът на
причиняване на нараняванията и действията на всеки един от подсъдимите,
броят на ударите, СлОС отново е дал вяра единствено и само на показанията
на роднините на пострадалата. Доверил се е на показанията на свидетеля А.
А., на свидетелката М. и свидетелката Н., като също ги е приел като
непротиворечиви, като в тази насока също не е анализирал показанията на
първата група свидетели, а именно роднините на подсъдимите и на
незаинтересованите свидетели - полицейските служители. Съдът е
кредитирал в цялост показанията на свидетеля А., въпреки че те са в открито
противоречие с показанията на свидетелката Н.. Така например, според
свидетеля А., подсъдимият Г. е ударил пострадалата с дърво по корема,
отляво, а подсъдимата я удряла с дръжката на ножа. Антиподно на това, от
8
показанията на свидетелката М. излиза, че подсъдимата не е нанасяла удари с
нож, а със сопа. Тези показания освен, че са противоречиви помежду си, не са
в унисон и с показанията на съдебномедицинската експертиза и показанията
на другите свидетели.
Некоректен и неточен е и разборът на събраните по делото
доказателства в частта, в която СлОС е приел, че вследствие на нанесения
побой пострадалата е получила множество травматични увреждания. Съдът
не е посочил източника, респективно доказателствата, въз основа на което е
приет този извод.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, при
външния оглед на трупа е установено едно кръвонасядане по лявата
странична повърхност на гръдния кош и кръвонасядане по лявата гръдна
поясна област. При външния оглед на трупа други кръвонасядания не са
установени. Установени са само две кръвонасядания. Кръвонасядането в
областта на главата, вещото лице категорично заяви, че е получено вследствие
на падането на пострадалата И. на летището и е с давност един ден.
Неточен и неверен е също анализът на съда по отношение на
състоянието на пострадалата след нанесения побой и видимите по нея
наранявания. В тази насока СлОС също е дал вяра на показанията на
роднините на пострадалата, като също е приел, че показанията им са
последователни, вътрешно логични и взаимно допълващи, и че съответстват
на доказателствената съвкупност. За мен остана абсолютно неясно коя точно
част от показанията им съдът е кредитирал, тъй като липсва анализ.
Бих искала да акцентирал на показанията на свидетелката А. Щ.,
която в деня на смъртта е пътувала с пострадалата в една кола и която
подробно, с много емоции обясни какви кръвонасядания е имала по тялото на
пострадалата, как цялото тяло, корема, слабините, са били сини до лилаво.
Интересно къде ден по-късно изчезват тези насинявания и тези
кръвонасядания при аутопсията на трупа, с оглед заболяването на
пострадалата и по-точно възстановителния период.
Бих искала да акцентирам на обстоятелството, че окръжният съд е
приел и показанията на свидетелката М., след като й бяха прочетени
показанията дадени на досъдебното производство и тя каза следното: „Аз
такова нещо не съм казала. Сефте ми го казват. Толкова много не мога да
говоря“. От къде тогава съдът е извлякъл тези изводи от нейните показания.
Тъй като съм приготвила писмени бележки и за да не отегчавам
съда, само искам да акцентирам, че считам, че по време на съдебното
производство са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните
правила, което доведе до ограничаване на процесуалните правила на
подсъдимите и на защитата.
Съдът неоснователно отхвърли почти всички искания на защитата.
Считам, че беше наложително да бъде назначена исканата от защита
9
съдебномедицинска експертиза, тъй като останаха много неизяснени факти
относно причината за смъртта. Считам, че задължително следваше да се
назначи съдебна психолого-психиатрична експертиза, да се установи
психичното състояние на подсъдимите. Дори в обвинителния си акт
представителят на държавното обвинение аргументирайки се, СлОС е приел,
че подсъдимите са били афектирани, а и няма как да не са афектирани с оглед
притеснението си за своята непълнолетна дъщеря. СлОС стигна до там, че
дори не позволи на защитата да и се издадат преписи от материалите по
досъдебното производство. Ние нямахме възможност въпреки че бяхме
депозирали молби, да получим преписи от материалите.
Ето защо, уважаеми апелативни съдии, поддържам исканията си
във въззивната жалба. Представям подробни писмени бележки, в които съм
изразила становището си по възпроизведените мотиви и ще моля да
постановите своя съдебен акт на база исканията ни в жалбата.
Имам три искания - да отмените присъдата на СлОС и да върнете
делото за ново разглеждане, ако счете, че не са допуснати съществени
нарушения, да ги оправдаете и алтернативно, да измените присъдата, като
намалите размера на наложеното наказание.
Ще моля уважаемия съд да ми бъде изпратен препис от съдебния
протокол, след неговото изготвяне, на електронна поща.
Съдът ДАВА ПРАВО на лична защита на подсъдимите:
Лична защита на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ПОДСЪДИМ Ц. В. Г.:
Поддържам становището на моя защитник. Нямам какво друго да добавя.
Лична защита на ЖАЛБОПОДАТАТЕЛЯ ПОДСЪДИМ А. И.
П.: Поддържам казаното от моя защитник. Нямам какво друго да добавя.
Съдът ПРИКЛЮЧВА изслушването на съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
ПОДСЪДИМИЯТ Ц. В. Г. : Искам условна присъда. Съжалявам
за извършеното. Докато сме в затвора за това, за което сме тук, дъщеря ни
отиде самичка пак при момчето и е бременна. Събрали са се и тя е бременна с
близнаци, като едното от тях е починало.
ПОДСЪДИМАТА А. И. П.: Искам условна присъда. Съжалявам
много за това, което се случи.
10
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11