Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова
при участието на секретаря Св.Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 227 по описа за 2022
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118,
ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съдебното производство по делото е
образувано по жалба на А.А.Ю. с ЕГН **********, депозирана чрез процесуален
представител Г.М.– адвокат от ВАК, срещу Решение № 2153-27-149 от 30.06.2022г.
на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен, с което е оставена без уважение жалба вх.№
1012-27-136 от 08.06.2022г. на А.А.Ю., подадена чрез упълномощено лице адвокат Г.М.от
ВАК, с адрес гр.В.Д, ул.А.С.№ 31, срещу Разпореждане
№ 2113-27-1732#5 от 25.03.2022г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ-гр.Шумен.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на
атакувания акт, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на
материалния закон. В тази връзка се твърди, че, видно от приложената военна
книжка, в периода от 31.08.1973г. до 31.07.1976г. оспорващият е отбивал редовна
наборна военна служба. По неясни причини административният орган е отчел като
общ осигурителен стаж по смисъла на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС) само времето от 31.08.1973г. до 29.08.1975г., в размер на 2 години, 00
месеца и 00 дни. В резултат на това е счел, че А.Ю. има действителен стаж в
размер на 14 години, 05 месеца и 05 дни, които не са достатъчни за отпускане на
пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. В същото време обаче, ако беше приел за
действителен стаж целия срок на наборната военна служба, стажът на оспорващия
би бил в размер на 15 години, 04 месеца и 08 дни, т.е. би бил достатъчен за
отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. Твърди се също, че съгласно чл.9,
ал.7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 от НПОС, за
осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие
до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени, като за този стаж се дължат
осигурителни вноски от републиканския бюджет. Със създаването на т.12 от § 1,
ал.1 от ДР на КСО не отпада задължението на държавата да зачете времето на
наборната военна служба за действително отработен осигурителен стаж. Въз основа
на наведените доводи е направен извод, че неправилно административният орган е зачел
за осигурителен стаж само част от наборната военна служба, в размер на 2 г., 00
м. и 00 дни, положен в периода от
31.08.1973г. до 29.08.1975г., респективно е отказал да зачете за
осигурителен стаж останалия период от 30.08.1975г. до 31.07.1976г. Посочено е
също, в случай, че административният орган беше зачел целия период от 31.08.1973г.
до 31.07.1976г. като осигурителен стаж, определеният от него такъв в размер на 15г.,
04м. и 08 дни би бил достатъчен за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Въз основа на изложените аргументи се отправя
искане за отмяна на Решение №
2153-27-149 от 30.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен,
както и на Разпореждане № 2113-27-1732#5 от
25.03.2022г. на Ръководителя
по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр.Шумен, а преписката да бъде върната
на административния орган с надлежни указания за правилно приложение на
материалния закон.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован,
не се явява лично. Същият се представлява от процесуалния му представител Г.М.–
адвокат от ВАК, която поддържа жалбата по изложените в нея подробни
съображения. Прецизира претенцията относно периода на отбиване на военна служба
от оспорващия, сочейки, че срокът на наборна военна служба на оспорващия, който
следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж, е в размер на 3 години, а именно от
31.08.1973г. до 31.08.1976г. Отправя искане за отмяна на атакувания акт на
Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен и за връщане на преписката за ново произнасяне
със задължителни указания досежно тълкуването на закона.
Ответникът – Директор на ТП на
НОИ - гр.Шумен, редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от
гл.юрисконсулт Л.И-Б., която в хода на устните състезания и в приложено писмено
становище оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я
отхвърли като неоснователна. В тази връзка твърди, че във военноотчетната книжка на жалбоподателя е вписано, че е курсант и е изпратен на
редовна военна служба на 31.08.1973г., с край на обучение - 31.07.1976г. и отбелязване, че е уволнен от
военна служба, поради завършване срока
на обучение, съгласно Заповед №440/31.07.1976г. В представената Диплома за завършено полувисше образование № 15272 от
30.08.1976г., е вписано, че същият е постъпил за обучение през 1973г. и е завършил през 1976г. Съгласно чл.44, ал.1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, за осигурителен стаж от трета категория се
признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени. С §3 от Указ № 351 на
Президиума на НС за изменение и допълнение на Закона за всеобщата военна служба
в НРБ, издаден на 18.07.1959г., обнародван в бр. 58 от 21.07.1959г. на ДВ, е изменен чл.24 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ,
като срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски и
трудова повинност е две години, от което е изведен извод, че срокът на наборната военна служба е различен от срока на обучение. Въз основа на изложеното е направен извод, че след като бъде зачетен този двегодишен
период на наборна военна служба за действителен стаж, действителният стаж на оспорващия
става 14г., 05м. и 05 дни и същият не е достатъчен за
отпускане на пенсия по чл.68,
ал.3 от КСО. В този смисъл се счита, че Ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Шумен е
постановил правилен и законосъобразен акт, жалбата срещу който правилно е
отхвърлена като неоснователна от Директора на ТП на НО-гр.Шумен.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 2113-27-1732/06.12.2021г.
(л.8) А.А.Ю. поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Същият е роден на ***г. и към датата на подаване на заявлението (06.12.2021г.)
бил на възраст 66 години, 07 месеца и 13 дни.
С писмо изх.№ 2113-27-1732#2 от 01.02.2022г.(л.22)
Началникът на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-гр.Шумен уведомил
заявителя, че в едномесечен срок от получаване на писмото следва да представи копие
на Диплома за завършено образование в ПЖИ (Полувисш железопътен институт) и
удостоверение обр.УП-3 с осигурителния стаж за времето от 20.09.1976г. до
04.01.1977г., положен в Локомотивно депо – гр.Горна Оряховица. Указано му било,
че при непредставяне на исканите документи, на основание чл.1, ал.5 от НПОС ще
бъде постановено разпореждане въз основа на наличните редовни документи.
В изпълнение на същото, с Молба вх.№ 2113-27-1732#4 от 15.03.2022г. (л.26) А.А.Ю. представил в ТП на
НОИ-гр.Шумен Диплома № 15272 от 30.07.1976г., издадена от ПЖИ“Тодор Каблешков и
Удостоверение за осигурителен стаж и възраст изх.№ 51-06-193/10.03.2022г.
Видно от представената Диплома № 15272 от
30.07.1976г., издадена от ПЖИ “Тодор Каблешков“(л.28), А.А.Ю. е постъпил на
обучение през 1973г. и е завършил през 1976г. Полувисшия железопътен институт
по специалността „Експлоатация и ремонт на електрически локомотиви“, като с
решение на Държавната изпитна комисия от 1976г. му е призната квалификация
„Техник – локомотивен машинист на електрически локомотиви“.
От приложеното Удостоверение изх.№ 51-06-193/10.03.2022г.(л.27)
се установява, че в периода 20.09.1976г.-04.01.1977г. оспорващият е положил
осигурителен стаж в размер на 03 месеца и 14 дни като локомотивен машинист в „БДЖ
- Пътнически превози“ ЕООД, поделение за пътнически превози – гр.Горна
Оряховица.
С Разпореждане № 2113-27-1732#5 от 25.03.2022г.(л.30) Началникът по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ – гр. Шумен отказал да отпусне на А.А.Ю. пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради липса на законоустановените предпоставки за
пораждане правото на пенсия, визирани в разпоредбите на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, както и на посочените в чл.68, ал.3 от КСО такива. По-конкретно,
административният орган приел, че съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 и ал.2
от КСО, през 2021г. мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при навършена възраст 64 години и 04 месеца и осигурителен стаж 39
години, а през 2022г. – при навършена възраст 64 и 05 месеца и осигурителен
стаж 39 години и 02 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, ако
лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, през 2021г. придобиват право на
пенсия при навършване на възраст 66 години и 08 месеца, а през 2022г. – при
навършване на възраст 66 години и 10 месеца, и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. Съгласно § 1, т.12 от ДР на КСО, действителен стаж е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Съгласно чл.15, ал.4 от НПОС, в сила от 07.04.2017г., при
преценяване на правото на пенсия само по чл.68, ал.1 от КСО и определяне
размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се
превръща в III категория, като това не
се отнася за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. Роководителят по
пенсионно осигуряване приел, че към датата на подаване на заявлението А.Ю.. е
навършил 66 години, 07 месеца и 17 дни, като общият осигурителен стаж,
превърнат съгласно чл.104 от КСО в III категория
за право по чл.68, ал.1-2 от КСО, е в размер на 18 години, 07 месеца и 05 дни,
респективно общият осигурителен стаж без превръщане за право по чл.68, ал.3 от КСО е в размер на 14 години, 5 месеца и 05 дни, а действителният осигурителен
стаж – 12 г., 05 м. и 05 дни. Поради това приел, че оспорващият няма право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 поради недостигащ
изискуем осигурителен стаж в размер на 20 години, 04 месеца и 25 дни. Относно
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО административният орган приел, че заявителят
не е навършил възрастта по чл.68, ал.3 от КСО и няма изискуемия действителен
стаж в размер на 15 години, Въз основа на тези констатации административният
орган счел, че заявителят няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
поради което отказал отпускане на такава.
Цитираното разпореждане било
съобщено на оспорващия на 03.06.2022г. (видно от приложеното известие за
доставяне с обратна разписка - л.34).
Несъгласен с волеизявлението на органа
по пенсионно осигуряване, А.Ю. го оспорил с жалба вх.№ 1012-136/08.06.2022г.
(л.35), в която посочил, че е отбивал редовна военна служба за период от 2
години и 11 месеца, поради което този период следва да се зачете изцяло като
осигурителен стаж в размер на 2 години и 11 месеца, а не като осигурителен стаж
в размер на 2 години, 00 месеца и 00 дни, както е сторил административният
орган. Отправил е искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за връщане на
преписката на органа по пенсионно осигуряване за нова преценка по отношение на
зачетения стаж за пенсиониране.
С Решение № 2153-27-149 от 30.06.2022г.
(л.38) Директорът на ТП на НОИ-гр.Шумен оставил без уважение жалба вх.№ 1012-27-136
от 08.06.2022г. на А.А.Ю. срещу Разпореждане № 2113-27-1732#5 от 25.03.2022г. В
тази връзка приел, че спорният въпрос се свежда до това дали времето за
отбиване на редовна наборна военна служба от лицето следва да се зачете за 2
години действителен осигурителен стаж, или за 2 години и 11 месеца такъв, респ.
дали жалбоподателят има 15 години действителен осигурителен стаж за отпускане
на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. Посочил е, че по силата на § 9, ал.1 от ПЗР на
КСО (изм.ДВ бр.102/2005г.), времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Към периода на
отбиване на военна служба от жалбоподателя е действал чл.81 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите (отм.), според който се зачита за трудов стаж
от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената на нея на
курсанти и школници, след навършване на пълнолетие, до размера на наборната
военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство. След
като периодът от време, в който оспорващият е положил военна служба, се
признава за трудов стаж и след като военната служба е положена от него след
навършване на пълнолетие и до 31.12.1999г. при действието на чл.81 от ППЗП
(отм.), по силата на § 9, ал.1 от ПЗР но КСО, същият следва да бъде признат за
действителен осигурителен стаж. В същото време разпоредбата на § 1, ал.1, т.12
от ДР на КСО (приета с ДВ бр.107/2014г., в сила от 01.01.2015г.), определя като
„действителен стаж“ действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от
КСО, легално определение на това понятие се е съдържало в разпоредбата на § 2
от ДР на НПОС (отм.), съгласно което "действителен стаж" е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през
което лицето изцяло се е осигурявало за своя сметка. В периода 1973-1975г.
отбиването на наборна военна служба е било регламентирано със Закона за
всеобщата военна служба на НРБ (отм.), като съгласно чл.1 и чл.3 от с.з.
военната служба е задължителна за всички мъже, граждани на НРБ, които са длъжни
да отбият военната си служба в състава на Въоръжените сили. Наред с това, в
чл.9, ал.7, предл.1 от КСО изрично е уредено, че за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна военна служба или мирновременна
алтернативна служба, а според чл.44, ал.1 от НПОС, за осигурителен стаж от III категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство, независимо кога са положени. Анализирайки
нормативната уредба, Директорът на ТП на НОИ-гр.Шумен заключил, че до
31.12.1999г. наборната военна служба, положена от навършили пълнолетие лица,
следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. С признаването на
периода от 31.07.1973г. до 29.08.1975г. за действителен осигурителен стаж обаче
жалбоподателят има 14 години, 05 месеца и 05 дни такъв и предвид изискването за
15 години действителен осигурителен стаж, не са налице предпоставките на чл.68,
ал.3 от КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз
основа на изложените аргументи жалбата срещу атакуваното Разпореждане била
отхвърлена, като неоснователна.
Решението на Директора на ТП на
НОИ-гр.Шумен било съобщено на оспорващия на 06.07.2022г. (видно от приложеното
известие за доставяне с обратна разписка).
Несъгласен със същото, А.Ю. го
оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба, депозирана в ТП на
НОИ-гр.Шумен на 20.07.2022г. (видно от положения входящ номер - 2103-27-19 от 20.07.2022г.),
въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
По делото са приобщени писмените
доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на
оспорвания акт, както и са направени констатации на виждане относно
отбелязванията във военната книжка на оспорващия в проведеното открито съдебно
заседание.
При така установеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване
административен акт. При разглеждането й по същество и след проверка на оспорения
административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК, във вр.с чл.118, ал.3 от КСО и на основанията, посочени в чл.146 от АПК, съдът констатира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Атакуваното Решение 2153-27-149/30.06.2022г. е издадено от компетентен
административен орган съобразно разпоредбата на чл.117, т.2, б.”а” от КСО. По-конкретно, същото
е подписано от Д.Ч.– началник на отдел «Административен» при ТП на
НОИ-гр.Шумен, овластен със Заповед № 1015-27-7 от 28.01.2020г. на Директора на
ТП на НОИ-гр.Шумен д-р Е.С., да издава и подписва решения по чл.117, ал.3 от КСО при отсъствие поради законоустановен отпуск или командировка на директора
на ТП на НОИ-гр.Шумен. Видно от Заповед № 3241 от 23.06.2022г., в периода от
30.06.2022г. до 01.07.2022г. вкл. д-р Е.С. е била командирована в гр.София,
поради което атакуваното решение, постановено на 30.06.2022г. от началника на
отдел «Административен» при ТП на НОИ-гр.Шумен, е издадено от надлежно
овластения за това административен орган, при условията на заместване.
Същото е изготвено в
законоустановената писмена форма съобразно чл.59, ал.1 от АПК и е постановено
при съблюдаване изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, като съдържа подробно изложение
на фактическите основания, обусловили обективираното в него властническо
волеизявление, които напълно кореспондират с посочените правни основания за
това.
Освен това, в хода
на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, такива не се и твърдят в жалбата.
На следващо място,
обжалваният акт е издаден при съблюдаване на материалния закон и неговата цел,
поради следните съображения:
Съгласно чл.68,
ал.1 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от мъжете се
придобива при навършване на възраст 63 години и 10 месеца и осигурителен стаж
38 години и 2 месеца. От 31 декември 2016 г. до 31 декември 2017 г. възрастта
за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за
всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.
Според чл.68, ал.2
от КСО, от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
осигурителен стаж 40 години за мъжете.
В чл.68, ал.3 от КСО е предвидено, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г. те да придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. А от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия
ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст.
От цитираните
разпоредби следва извода, че през 2021г., оспорващият би имал право на пенсия
по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО при навършена възраст 64 години и 04 месеца и
осигурителен стаж 39 години, а пред 2022г. – при навършена възраст 64 години и
05 месеца и осигурителен стаж 39 години и 02 месеца. Що се отнася до правото на
пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, през 2021г. оспорващият би имал това право, ако
не е придобил право на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО и в случай, че има
навършени 66 години и 08 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен
стаж, а през 2022г. – при навършени 66 години и 10 месеца и и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж.
В § 1, ал.1, т.12
от ДР на КСО се съдържа легална дефиниция на понятието „действителен стаж“.
Съгласно цитираният законов текст, „действителен стаж“ е действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски.
Видно от
приложените по делото доказателства, към датата на подаване на заявлението за
пенсия – 06.12.2021г., А.Ю. е имал навършена възраст 66 години, 07 месеца и 13
дни и общ осигурителен стаж, превърнат съгласно чл.104 от КСО в III категория за право по чл.68, ал.1-2 от КСО, в размер общо
на 18 години, 07 месеца и 05 дни (в т.ч. осигурителен стаж от I категория труд – 02г., 06м., 14 дни; осигурителен стаж
от II категория труд – 09г., 10м., 21
дни; осигурителен стаж от III категория труд – 02г., 00м., 00
дни). При това положение към тази дата оспорващият е навършил изискуемата
възраст за придобиване право на пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО, но не е
притежавал изискуемия осигурителен стаж от 39 години. По делото не се спори
относно тази констатация на административния орган, а и същата се подкрепя от приложените писмени
доказателства.
Спорът по делото
се свежда до това дали периодът от 31.08.1973г. до 31.08.1976г., следва да бъде
зачетено изцяло за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, а.1, т.12
от ДР на КСО като период, през който оспорващият е отбивал редовна военна служба,
респективно дали оспорващият има 15 години действителен осигурителен стаж и
произтичащото от това право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО.
В тази връзка административният
орган твърди, че притежаваният от А.Ю. общ осигурителен стаж без превръщане за
право по чл.68, ал.3 от КСО е в размер 14 години, 05 месеца и 05 дни, като
зачита за действителен осигурителен стаж времето от 31.08.1973г. до
29.08.1975г., в размер на 2 години, 00 месеца и 00 дни, приемайки същото като
период, приравнен на периода за отбиване на редовна военна служба, респективно
отказва да зачете като такъв срока от 30.08.1975г. до 31.08.1976 г., считайки,
че през този период оспорващият не е отбивал редовна военна служба, нито
приравнена на последната такава и същият не подлежи на зачитане като
действителен осигурителен стаж. И доколкото действителният осигурителен стаж на
лицето е в размер на 14 години, 05 месеца и 05 дни, то няма право на пенсия по
чл.68, ал.3 от КСО.
Оспорващият от
своя страна счита, че периодът от 31.08.1973г. до 31.08.1976г. представлява
период на отбиване на редовна военна служба и подлежи на зачитане като
действителен осигурителен стаж в пълния му размер от 3 години, при което общият
действителен осигурителен стаж надхвърля минимално изискуемия период от 15
години и обуславя правото му на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО.
От приложеното по
делото заверено копие от военна книжка на оспорващия и констатациите от същата,
обективирани в протокола от проведеното на 12.10.2022г. открито съдебно
заседание, се установява, че А.Ю. е изпратен на редовна военна служба от
Шуменско военно окръжие на 31.08.1973г., положил е военна клетва на
21.10.1973г. и службата му е преминала в поделение „ПЖИ“ (полувисш железопътен
институт), като в графа „длъжност, система вид и калибър на мат.част“ е
отразено „курсант 762“, а в графа „от кога до кога“ – „31.08.1973г. –
31.07.1976г.“ Посочено е също, че лицето е курсант с № и дата на заповедта -
494/31.08.1973г., както и, че е уволнен от военна служба на 31.08.1976г. поради
завършване срока на обучение, съгласно Заповед № 440/31.07.1976г., с придобит
ВОС и длъжност „локомотивен машинист“.
От представената
по делото Диплома № 15272/30.07.1976г., издадена от ПЖИ“Тодор Каблешков“ се
установява, че с решение на Държавната изпитна комисия от 1976г. на А.А.Ю. се
признава квалификация „Техник – локомотивен машинист на електрически локомотиви“.
Въз основа на
цитираните писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал без
оспорване от страните, в унисон с тезата на административния орган, съдът
приема за безспорно установено, че в периода от 31.08.1973г. до 31.08.1976г. А.Ю.
е бил курсант и е учил в ПЖИ“Тодор Каблешков“, като в резултат на проведеното
обучение е придобил квалификация „Техник – локомотивен машинист на електрически
локомотиви“.
Съгласно чл. 9, ал. 7
от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, като за този период се внасят
осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния
бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
Разпоредбата на чл. 44, ал. 1
и ал. 2 от НПОС
посочва, че за осигурителен стаж от III
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо
кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския
бюджет. Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна
служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на
започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - към датата на
навършване на пълнолетието им.
Едновременно с това съгласно § 9, ал. 1 от
ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Това налага да
бъдат разгледани и действащите разпоредби относно зачитането на стаж при
пенсиониране в периода 31.08.1973г.-31.08.1976г.
До 31.12.1999 г. е бил в сила Правилник за прилагане на Закона за
пенсиите (отм.) – ППЗП (отм.). Зачитането на трудов стаж е уредено в
Дял VІІІ "Зачитане на трудов стаж" от този правилник. Съгласно чл. 81 от
ППЗП в редакцията, действала за процесния период (ДВ, бр. 102 от
1967 г.), зачита се за трудов стаж от ІІІ категория времето, прекарано в
редовна военна служба или трудова повинност.
В периода от 1958
г. до 27.02.1996 г. военната служба се е регулирала от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба в
Народна република България (отм.) - ЗВВСНРБ. В чл. 9 от закона се
определя, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна
военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират
маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти,
приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския,
войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във
Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и
войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след
изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на
действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса -
запасни. По отношение на редовната военна служба в ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено,
че на такава подлежат всички български граждани, които в годината на набора
навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в
Строителните войски (чл. 21 от
ЗВВСНРБ отм.). Съгласно чл. 24 от
ЗВВСНРБ (отм.), в актуалната му към казуса редакция, обн. в Известия,
бр.58 от 1959 г., срокът на редовната военна служба във всички родове и видове
войски и трудовата повинност е две години, а за специалностите, определени със
заповед на министъра на народната отбрана - три години. В последващата редакция
на правната норма, обн. ДВ бр.40 от 26.05.1989г., срокът на редовната военна
служба във всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години, за
завършилите висше образование - една година, а за специалностите, определени
със заповед на министъра на отбраната - три години. Според отразеното в Заповед
№ ОХ-468/16.12.1996г. на министъра на отбраната на РБ (публ. в
правноинформационна система "АПИС 7" - "практика по чл.81 от
ППЗП"), в периода 24.07.1959г.-24.08.1990г., срокът на наборната военна
служба във всички видове и родове войски е бил 24 месеца, а във Военноморските
сили - 36 месеца.
От цитираните по-горе разпоредби и по-конкретно от текста
на чл. 9, изр.2
от ЗВВСНРБ (отм.) следва, че курсантите от военните училища след
срока на редовната им военна служба, но в срока на обучението им, не са от
състава на срочнослужещите. От мълчанието на закона - ЗВВСНРБ и ЗП - отменени,
в актуалните им към периода 31.08.1973г.- 31.08.1976г. редакции следва, че в
този период курсантите са имали статут на учащи се в учебно заведение. Ето защо
периодът на обучението им след изтичане срока на редовната военна служба не
представлява редовна военна служба по смисъла на чл.24 от ЗВВСНРБ (отм.) и
чл.81 от ППЗП (отм.), респективно не следва да се зачита за действителен осигурителен
стаж от трета категория при пенсиониране, на основание чл.9, ал.7 от КСО и
чл.44 от НПОС. И доколкото срокът на редовната военна служба е бил 2 години за
всички родове и видове войски, освен за Военноморските сили, а оспорващият не е
служил в последните, видно от учебното заведение, в което се е обучвал, както и
от присъдените му чинове - ефрейтор, младши сержант, сержант и старши сержант,
които, по арг. от чл.11 от ЗВВСНРБ (отм.), не се отнасят за Военноморските сили,
правилно с обжалваното решение му е зачетен за действителен осигурителен стаж от
III категория периода от две години
на редовната военна служба, респективно е отказано зачитане на останалия срок, в рамките на който А.Ю. е бил
курсант в ПЖИ „Тодор Каблешков“, като действителен осигурителен стаж при пенсиониране.
С оглед
изложеното, като е зачел за действителен осигурителен стаж периода от
31.08.1973г. до 29.08.1975г. и е отказал да зачете като такъв останалия период
от 30.08.1975г. до 31.08.1976г., Директорът на ТП на НОИ-гр.Шумен е изтълкувал
правилно относимите към казуса материалноправни разпоредби. При това положение действителният
осигурителен стаж на оспорващия правилно е изчислен в размер на 14 години, 05
месеца и 05 дни, което е по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и
обосновава извода за липса на втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.68,
ал.3 от КСО за отпускане на същия на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че към датата на подаване на заявлението за
пенсия – 06.12.2021г., оспорващият не е навършил изискуемата в чл.68, ал.3 от КСО възраст от 66 години и 08 месеца, но доколкото това е станало на
23.12.2021г., респективно е било факт към датата на издаване на атакуваното
решение, направената от Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен преценка, че
оспорващият е отговарял на изискванията за възраст по чл.68, ал.3 от КСО,
съответстват на материалния закон. Тази преценка обаче е ирелевантна за крайния
извод на решаващия орган, предвид безспорно установеното обстоятелство, че А.Ю.
не е притежавал най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
Изложените
съображения обосновават извода, че оспорващият не е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради което, като е отхвърлил жалбата му срещу
разпореждането на органа по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане
на такава, административният орган е изтълкувал правилно относимите към казуса
материалноправни разпоредби, постановявайки своя акт в съответствие с
материалния закон и неговата цел.
В обобщение съдът
намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия, в предвидената от
закона форма и при спазване на материалноправните разпоредби. При
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и същото е съобразено с целта на закона. Следователно административният
акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли,
като неоснователна.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Асен А.Ю., с ЕГН **********, депозирана срещу Решение №
2153-27-149/30.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Шумен, с което е оставена
без уважение жалба вх.№ 1012-27-136 от 08.06.2022г. на Асен А.Ю., подадена срещу Разпореждане
№ 2113-27-1732#5 от 25.03.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ-гр.Шумен.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: