РЕШЕНИЕ
№ 13626
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110121279 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. А. Ц. и Д. В. Ц.а - З. срещу
***********.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдение, че като
последица от извършен отказ от страна на ***********, осъществяващо дейността си
от името и за сметка на ***********, е нарушено правото на починалата ***********
- съпруга и майка на ищците, да бъде погребана в гробно място, представляващо
***********, намиращо се в гробищен парк „Централни софийски гробища“, върху
което покойната е притежавала валидно право на гробоползване. Твърдят, че по силата
на настъпило наследствено правоприемство, като единствен законен наследник на своя
баща – ***********, *********** наследила правото му на гробоползване върху
процесното гробно място. В тази връзка, покойната депозирала молба с вх. № 894-Д-
23/23.09.1999 г. до директора на *********** ведно с приложени удостоверения за
наследници, с искане за прехвърляне на нейно име на правото на ползване на
процесното гробно място. Излагат доводи, че след смъртта на ***********, настъпила
на 20.10.2022 г., с оглед организирането на погребението й са уведомили служителите
от погребална агенция ***********, че покойната има право на гробоползване върху
процесното гробно място. Ищците получили отказ от служителите при гробищна
администрация за извършване на погребението в посоченото гробно място по
аргумент, че вписаното право на гробоползване върху него е на името на ***********.
Посочват, че като единствени законни наследници на починалата *********** са
титуляри на правото на гробоползване върху посоченото гробно място. Твърдят, че
***********, чрез общинско предприятие „Гробищни паркове“, оспорва и препятства
упражняването на правата им, като ответникът поддържал че друго лице е титуляр на
правата върху гробното място. В тази връзка, молят съда да признае за установено по
отношение на ответника, че ищците са титуляри на безсрочно право на гробоползване
1
върху гробно място - ***********, намиращо се в гробищен парк „Централни
софийски гробища“, придобито по силата на наследствено правоприемство от
починалата ***********. От ищците е депозирана и писмена защита, в която
поддържат становището за основателност на предявените искове.
В указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на
исковата молба, в който е изложено становище за неоснователност на предявените
искове. Твърди, че постъпилата от *********** молба с вх. № 894-Д- 23/23.09.1990 г.
не е уважена, поради обстоятелството, че същата не се е легитимирала като наследник
на починалата втора съпруга на баща й ***********, която е била титуляр на правото
на гробоползване върху процесното гробно място. Сочи, че през 2012 г. тленните
останки на починалия *********** са положени в процесното гробно място,
доколкото същият имал качеството законен наследник на починалата му съпруга -
***********. Излага доводи, че през 2017 г., живите родственици по съребрена линия
на *********** и наследниците на първия титуляр на гробното място - ***********, с
нотариално заверена декларация прехвърлили правото на гробоползване на
***********.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото писмо с изх. № ПГП23-ВК-0031-(1)/18.01.2023 г.,
издадено от общинско предприятие „Гробищни паркове“ към *********** /л. 21/, се
установява, че с оглед данните в Регистъра на гробните места, в процесното гробно
място са погребани лицата, както следва: 1) *********** г.; 2) *********** г.; 3)
***********; 4) ***********; 5) ***********
Представена Декларация, изготвена на 09.11.1968 г. /л. 8/ от Стефан Николов
Ковачев, Надежда Николова Попова, Слава Николова Ковачева, Павел Друмев Попов,
Невяна Друмева Попова и Живко Друмев Попов, подписите на които са удостоверени
от народен съдия при Русенския народен съд, съгласно която посочените лица
декларират съгласието си гробно място – парцел № 35, ред № 6, гроб № 2, което е на
починалата им леля Люба Андреева Петрова, да се прехвърли на името на братовчедка
им Невяна Павлова Вълчева, тъй като се е грижила за починалата им леля и в
съседния гроб е погребана майка й Йордана Павлова Вълчева.
От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници с
изх. № 011185/03.11.2022 г., издадено от ***********, район „***********“ /л. 16/ се
установява, че след смъртта си *********** е оставила като свои законни наследници
*********** г., и *********** – дъщеря, починала на 20.10.2022 г. /майка на ищцата и
съпруга на ищеца/.
От данните в приложеното Удостоверение за наследници е видно, че починалият
*********** е оставил като законен наследник *********** – дъщеря, починала на
20.10.2022 г. Между страните не е спорно и от данните по делото се установява, че
същият е погребан в процесното дворно място.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение № 38733 от 30.10.2023
г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно
заседание на 18.04.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищците са законни
наследници на починалата *********** /наследник на последното погребано лице/.
Посоченото обстоятелство се установява и от представеното по делото
удостоверение за наследници 03 31.10.2022 г., издадено от *********** /л. 7/.
Ищците са представили като писмено доказателство препис от квитанция №
2
74733/08.02.1992 г. относно закупуването на гробно място № 35-6-2 от ***********
за вечни времена /л. 10/.
Видно от представената служебна бележка с изх. № 28/18.03.1992 г. е, че
управителят на „Софийски централни гробища“ е издал уверение относно
закупуването за вечни времена на гробно място ***********, за наследниците на
***********. Към момента на издаване на служебната бележка, наследник по закон
на починалата Невена Вълчева е праводателят на ищците.
С молба с вх. № 894-Д-23/23.09.2023 г. до директора на *********** /л. 12/,
наследодателят на ищците – *********** е отправила искане за прехвърляне на
правото на гробоползване спрямо гробно място № 2, ред № 6, парцел № 35, на нейно
име, в качеството й на наследник на ***********, респективно на ***********.
От представената от ищците служебна бележка, издадена от *********** с изх. №
1/18.11.2022 г. /л. 18/ се установява, че е налице отказ за извършване на погребение на
*********** в процесното гробно място от страна на ръководството на „Централни
софийски гробища“.
С оглед постъпило искане от страна на В. А. Ц., отправено до ***********
е изискана информация относно имената на покойниците, погребани в гробно място –
парцел № 35, ред № 6, гроб № 2 в гробищен парк „Централни софийски гробища“,
както и името на лицето, което е носител на правото на гробоползване.
В тази връзка, от представеното по делото писмо с изх. № ПГП23-ВК-0031-
(1)/18.01.2023 г. /описано и по-горе/ се установява, че с оглед данните в Регистъра на
гробните места, в процесното гробно място са погребани лицата, както следва: 1)
*********** г.; 2) *********** г.; 3) ***********; 4) ***********; 5) ***********
(кости) – 29.04.2012 г. В писмото е посочено, че за гробното място е платена такса за
безсрочно право на ползване за вечни времена, както и че правото на гробоползване на
гробното място е на ***********.
Представен е договор за аранжировка и поддръжка в естетичен вид на
процесното гробно място от 27.01.2023 г., сключен между ищцата, в качеството на
възложител, и *********** /л. 24/ за срок от една година срещу възнаграждение в
размер на 400 лв.
Ответникът е представил като писмено доказателство Удостоверение за
наследници на ***********, издадено на 21.02.2011 г. от община Русе, съгласно което
лицето, за което се твърди от ***********, че притежава право на гробоползване на
процесното гробно място – Н***********, е низходящ по права линия от втора степен
на починалия ***********.
Като писмено доказателство по делото е приет и препис от клетвена декларация
/л. 53/, издадена от ***********, в която същият е изложил твърдения, че процесното
гробно място се води на роднината му ***********, съгласно преотстъпеното й право
от родствениците й в град ***********, в това число и майка му ***********, като
деклараторът е уточнил, че съпругът на леля му *********** – *********** е починал
на 05.08.1999 г. в гр. ***********, където е бил погребан. В декларацията са изложени
твърдения, че гробното място е било на *********** – сестра на ***********и дядо
му Н***********.
Ответникът е представил по делото нотариално заверена декларация от
24.10.2017 г. /л. 54/, съгласно която ***********, *********** и *********** са
преотстъпили безвъзмездно правото си на гробоползване върху гробно място – парцел
№ 35, ред № 6, гроб № 2, находящо се в гробищен парк „Централни софийски
гробища“, в полза на ***********.
В хода на производство, по искане на ищците, по реда на чл. 186 ГПК, е
3
постъпила информация от *********** – район „Средец“, съгласно която при
извършена проверка в регистъра на население от 1947 г., том 89, стр. 13, се установява,
че лицето Л*********** е починала на 13.01.1961 г., като вдовица, а на второ място е
записана сестра й – Йорданка Димитрова Вълчева, като на трето място фигурирала
дъщерята на *********** – ***********.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на делото са предявени положителни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр. чл. 13 и чл. 9, ал. 3 от Наредба на Столичен
общински съвет за гробищни паркове и погребално - обредната дейност на
територията на ***********.
Основателността на предявените искове е обусловена от установяването от
страна на ищците, при условията на пълно и главно доказване, на правото им на
безсрочно гробоползване върху гробно място - ***********, намиращо се в гробищен
парк „Централни софийски гробища“, придобито по силата на наследствено
правоприемство от починалата ***********.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже релевираните в отговора на
исковата молба правоизключващи правата на ищците възражения.
В настоящия случай следва да бъдат съобразени дадените разяснения с
Определение № 70 от 13.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60/2018 г., 5-членен с-в, ГК,
докладчик съдията Светлана Калинова, съгласно които гробищните паркове са
публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС като имоти,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско
значение. Поддържането им представлява комунална дейност по смисъла на чл. 17, ал.
1, т. 6 ЗМСМА, поради което те се предоставят за безвъзмездно ползване на
юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, които осъществяват
дейността по поддържането на гробищните паркове, включваща и извършването на
погребалните услуги, вкл. по определяне и предоставяне на места за нови погребения.
Правото на ползване на гробно място за определен срок или за вечни времена се
предоставя на отделни физически лица при условия, определени в ЗМДТ, Наредба № 2
от 21.04.2011 г. на Министерство на здравеопазването и наредби, издавани от
общинските съвети за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на
територията на съответната община. Макар задължението за заплащане на местната
такса за „откупуване на гробни места" да е установено в закон /ЗМДТ/, конкретният
размер на таксата за всяка община да се определя с приетата от Общинския съвет
наредба, предоставянето на гробно място представлява последица от облигационно
правоотношение между съответната община и физическото лице, за съществуването на
което компетентен да се произнесе при наличието на правен спор е общият съд.
Облигационно право на ползване върху определено гробно място, възниква от
неформална гражданскоправна сделка, сключена между равнопоставени субекти, по
силата на която едно лице, респективно неговите наследници, придобиват право за
определен срок или завинаги да ползват това гробно място срещу заплащане на
определена цена на общината, стопанисваща съответния гробищен парк и именно
поради тази причина компетентен да се произнесе по спор относно това право на
ползване е общият съд. Т.е. правото на ползване на гробно място може да бъде
защитено по гражданскоправен ред чрез предявяването на установителен иск. –
аргумент от Определение № 50258 от 5.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3379/2022 г., I
г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова.
В настоящия случай, при съобразяване на обстоятелството, че процесното
гробно място, представляващо парцел № 35, ред № 6, гроб № 2, се намира в гробищен
4
парк „Централни софийски гробище“, приложение намират разпоредбите на
подзаконовия нормативен акт – Наредба за гробищните паркове и погребално-
обредната дейност на територията на *********** /Наредбата/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, гробищните паркове са публична общинска собственост по силата на чл. 3,
ал. 2, т. 2 от ЗОС, като според чл. 2, ал. 2 от Наредбата, „Централен Софийски
гробищен парк“ попада в териториалния обхват на ***********. В чл. 3, ал. 1 от
Наредбата е посочено, че гробищните паркове по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2, както и
намиращите се в тях сгради и съоръжения, общинска собственост, се управляват и
опазват от Общинското предприятие /ОП/, съгласно утвърден от Столичния общински
съвет /СОС/ правилник.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, правото на гробоползване е
срочно или безсрочно. В чл. 9, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че безсрочното право
на гробоползване може да се придобие от правоимащи лица с редовно поддържани
гробни места, благоустроени с трайни надгробни знаци, след заплащане на такса,
определена в Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на
услуги, предоставяни от Столична община, като видно от ал. 4 на посочената
разпоредба е, че заплащането на определените такси за безсрочно право на
гробоползване се допуска след изпълнение на условията по ал. 3.
Спорно в отношенията между страните е обстоятелството дали правото на
гробоползване е преминало по силата на наследствено правоприемство в полза на
наследниците на *********** - ищците.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата, при последващи погребения в едно гробно
място, правото на ползване по чл. 9 може да бъде продължено и по искане на
наследниците на следващите погребани в същото гробно място лица. В този случай се
продължава правото на гробоползване за наследниците на първия погребан.
Не е спорно между страните обстоятелството, че наследниците на първия
погребан през 15.01.1961 г. в процесното гробно място – *********** са се
разпоредили с правото си на гробоползване в полза на *********** Ответникът
твърди, че през 2017 г., живите родственици по съребрена линия на*********** и
наследниците на първия титуляр на гробното място – *********** са прехвърлили
правото на гробоползване в полза на ***********. Следва да бъде съобразено, че
ответникът не е ангажирал писмени доказателства относно наличието на родствени
връзки между *********** и ***********. При изследване на съдържанието на
представеното от ответника Удостоверение за наследници на *********** се
установява, че същият е оставил като свои законни наследници следните лица:
*********** – син, починал на 29.01.1975 г., *********** – дъщеря, починала на
08.07.1997 г., както и ***********, починала на 17.03.2001 г. В тази връзка, прави
впечатление, че имената на посочените лица съвпадат с тези в представената по делото
Декларация от 08.11.1968 г., въз основа на която *********** придобива правото на
гробоползване спрямо процесното гробно място. От изложените фактически данни се
налага изводът, че наследниците на *********** са се разпоредили приживе с правото
си на гробоползване в полза на ***********, поради което посоченото право не е
преминало към техните низходящи.
В обобщение, безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че
правото на гробоползване спрямо процесното гробно място е предоставено на
*********** по силата на изготвена Декларация от 09.11.1968 г. от ***********,
***********, ***********, ***********, *********** и ***********, в качеството им
на наследници на починалата им леля ***********. Посоченото обстоятелство се
потвърждава и от представената по делото служебна бележка с изх. № 28/18.03.1992 г.
/л.11/, издадена от управителя на „Софийски централни гробища“, в уверение на факта,
5
че гробно място № 2, ред № 6, на парцел № 35 в „Централни софийски гробища“ е
закупено за вечни времена с квитанция № 74733/07.11.1992 г. за наследниците на
Невена Павлова Вълчева.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №
011185/03.11.2022 г., издадено от ***********, район „Подуяне“ е, че след смъртта си
***********е оставила като единствен свой законен наследник Л*********** –
съпруг, починал на 05.08.1999 г.
Съществено е и че от представената по делото квитанция № 74733/08.02.1992 г.
е видно, че *********** /баща на праводателя на ищците/ е закупил процесното
гробно място за вечни времена, като посочения документ не е оспорен от ответната
страна.
От изложените фактически данни се налага изводът, че *********** е приел
правото си на гробоползване спрямо процесното гробно място, в качеството му на
законен наследник на ***********, както и че именно той е придобил възмездно, в
качеството на праоимащо лице, по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредбата безсрочно право на
гробоползване върху процесното гробно място през 1992 г., когато е платил и
дължимата такса за това по данни от представената квитанция от 08.02.1992 г. /л. 10 от
делото/.
Видно от приетото като писмено доказателство писмо с изх. № ПГП21-ВК-0031-
(1), издадено от Общинско предприятие „Гробищни паркове“ при ***********, е че
впоследствие неговите тленните останки са положени в в процесното гробно място.
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата, при условие, че правото на
гробоползване е продължено, чрез заплащането на такса, съгласно чл. 9 в същия гроб
могат да бъдат погребани съпруг и низходящи на погребания, както и съпрузите на
децата му. За погребване на починало лице от този кръг, не се изисква съгласие от
останалите роднини.
Настоящият съдебен състав счита, че *********** е придобила правото на
гробоползване спрямо процесното гробно място на валидно правно основание,
обуславящо преминаването му в патримониума на единствения й законен наследник –
***********, по силата на наследствено правоприемство. При съобразяване на факта,
че същият е продължил правото на гробоползване чрез заплащането на такса за
ползването на процесното гробно място за вечни времена /л. 10/, следва че правото е
преминало в полза на неговите законни наследници.
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №
011185/03.11.2022 г., издадено от ***********, район „Подуяне“ се установява, че след
смъртта си *********** е оставил като свой законен наследник *********** – дъщеря,
починала на 20.10.2022 г. В тази връзка, следва че същата е придобила правото на
гробоползване спрямо процесното гробно място по силата на настъпило наследствено
правоприемство от баща й ***********.
Безспорно в отношенията между страните е и че ищците – В. А. Ц. и Д. В. Ц.а –
З.. са законни наследници на починалата ***********, съответно след смъртта й
правото на гробоползване спрямо процесното гробно място е преминало в техния
патримониум.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищците не се
легитимират като наследници на починалата съпруга на праводателя им ***********,
доколкото именно той е последното погребано лице в гробното място и видно от
представеното по делото удостоверение за наследници те са негови наследници по
закон. Съществено в случая е, че към момента на полагане на тленните останки на
*********** в него, ответникът е приел, че именно той, а не други лица, има
качеството на правоимащо лице, като в тази насока приживе му е била събрана
6
такса в размер на 200 лв. за закупуване от него на гробното място за вечни
времена /л. 10/.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбите на действащата нормативна уредба,
включително, включително и с оглед принципа за правна сигурност, позоваването от
ответника на прехвърляне на правото върху гробното място между трети неучастващи
по делото лица през 2017 г. е неоснователно.
В обобщение, по изложените съображения, настоящият съдебен състав, намира,
че предявените от ищците положителни установителни искове, с които се претендира
да бъде признато за установено спрямо ***********, че същите са носители на
правото на безсрочно право на гробоползване на гробно място – парцел № 35, ред №
6, гроб № 2, са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
единствено ищците. Съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК, ищците
са сторили разходи в общ размер на 585 лв., от които 500 лв. – адвокатско
възнаграждение, 80 лв. – държавна такса, и 5 лв. – такса за издаване на съдебно
удостоверение. Ищците са ангажирали писмени доказателства, удостоверяващи
извършването на посочените разходи. Следва да бъде съобразено, че съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 20.04.2023 г.,
уговореното в полза на процесуалния представител на ищците адвокатско
възнаграждение е заплатено от ищеца В. А. Ц., поради което посоченият разход следва
да бъде присъден единствено в негова полза. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищците сумата от 85 лв., съответно да заплати в полза на
ищеца В. А. Ц. сумата от 500 лв., представляваща стойност на заплатеното от негова
страна адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в
производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ***********, с БУЛСТАТ
***********, с адрес: *********** на основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр. чл. 9,
ал. 3 и 13 от Наредба на Столичен общински съвет за гробищните паркове и
погребално-обредната дейност на територията на ***********, че ищците В. А. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***********, и Д. В. Ц.а – З., ЕГН **********, с адрес:
***********, са носители на безсрочно право на гробоползване на гробно място,
представляващо ***********, находящо се в гробищен парк „Централни софийски
гробища“, в качеството им на правоимащи лица.
ОСЪЖДА ***********, с БУЛСТАТ ***********, с адрес: ***********, да
заплати на В. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***********, и Д. В. Ц.а – З., ЕГН
**********, с адрес: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 85 лева,
представляваща разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА ***********, с БУЛСТАТ ***********, с адрес:***********, да плати
на В. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 500 лева, представляваща разноски по делото за платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8