Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 02.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Антон С. като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 6108 по описа
на съда за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от М.М.С. срещу Районен съд гр. Сливен, с която е
предявил иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ.
Ищецът претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 29 650 лв. и имуществени вреди в размер на 350
лв.-транспортни разходи, причинени му от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на висящото пред РС-Сливен н.ч.х.дело № 1307/2015 г. по описа на
РС-Сливен, в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Поддържа
се, че вследствие на забава от страна на ответника, ищецът бил подложен на
сериозен стрес, изгубил много време и пари в път, бил подложен на физически
страдания, тъй като диабетът и диабетната полиневропатия го правят трудно
подвижен, а многократните ходения до Сливен за ищеца били свързани с много
физическа болка. Твърди се, че имуществените вреди се състоят в направени от
ищеца транспортни разходи в размер на 350 лв. за седем безсмислени съдебни
заседания за пътуване София-Сливен-София, както следва: съдебни заседания от
11.04.2016 г., 17.05.2016 г., 22.06.2016 г., 07.09.2016 г., 23.01.2017
г.-въззивно в ОС-Сливен, 06.03.2017 г., 19.04.2017 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 29 650 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди и сумата от 350
лв.-имуществени вреди.
На
основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно
на ответника на 24.08.2017 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 21.09.2017 г.-пощенско клеймо е постъпил отговор от ответника, входен в
съда под № 121675/25.09.2017 г. чрез законния му представител-административен
ръководител – Председател на РС-Сливен.
Поддържа се, че искът е допустим,
но недоказан по основание и размер. Твърди се, че общата продължителност на
разглеждане на процесното дело от образуването му на 16.09.2015 г. до
приключването му с постановен съдебен акт на 22.05.2017 г. е една година, десет
месеца и шест дни, която продължителност не е извън рамките на разумния срок за
разглеждане на производството. Не е допуснато общо забавяне на процеса.
Поддържа се, че претендираните неимуществени вреди са недоказани и не се
намират в причинно-следствена връзка с поведението на разглеждащия процесното
дело съд. Оспорва се иска по размер като завишен.
В съдебно
заседание ищецът поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с
което да го уважи изцяло.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по
същество.
Контролиращата
страна СГП чрез своя представител в съдебно заседание оспорва исковата
претенция като неоснователна и моли съдът да я отхвърли като неоснователна, при
условията на евентуалност да определи обезщетение в по-нисък размер по
справедливост.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
На
08.06.2015 г. по тъжба на М. М.С. срещу Д.К.Д.в Районен съд-Стара Загора е
образувано н.ч.х.д. № 1300/2015 г. Тъй като ответникът по тъжбата е вписан в
списъка на вещите лица при ОС-Стара Загора, в периода от 24.06.2015
г.-17.07.2015 г., всички съдии от РС-Стара Загора са се отвели от разглеждане
на делото, поради което и с Определение № 89/14.09.2015 г. на ВКС, НК, 1 н.о.,
ответникът Районен съд-Сливен е определен за разглеждане на делото.
Въз основа
на определението на ВКС, на 16.09.2015 г. ответникът е образувал н.ч.х.д. №
1307/2015 г. по описа на съда.
С протокол
за избор на докладчик още същия ден-16.09.2015 г. е определена съдия А.Д.. С разпореждане от 29.09.2015 г. по
делото е насрочено открито съдебно заседание за 09.11.2015 г., 09,00 часа.
С молба от
24.09.2015 г. тъжителят е предявил за съвместно разглеждане в процеса и
гражданския иск за сумата от 15 000 лв., като е заявил искане за освобождаване
от държавна такса, представил е и декларация от 24.09.2015 г., в която под
страх от наказателна отговорност е декларирал невъзможност за заплащане на
държавна такса. Върху молбата има резолюция на съдията-докладчик от 29.09.2105
г. „КД“ и няма произнасяне.
В
насроченото за 09.11.2015 г. открито съдебно заседание не е даден ход на
делото, тъй като в тъжбата не са прецезирани отделните обвинения и е дадена
възможност на тъжителя да подаде нова тъжба, в която да опише всички факти и
обстоятелства, въз основа на които претендира да бъде осъден подсъдимия Д..
Насрочено е второ съдебно заседание за 16.12.2015 г., 13,30 часа.
На
17.11.2015 г. ищецът по настоящото дело е депозирал нова тъжба, съгласно
дадените му в о.с.з. указанията, като с разпореждане от 19.11.2015 г. съдът се
е разпоредил да се изпрати препис от тъжбата на подсъдимия. Второто съдебно заседание
е отложено, поради неявяване на подсъдимия. Насрочено е трето съдебно заседание
за 20.01.2016 г., 13,30 часа, като съдът задължил подсъдимия на основание чл.269,
ал.2 от НПК да се яви в насроченото съдебно заседание.
На
20.01.2016 г. подсъдимият се е явил лично в съдебното заседание. В това съдебно
заседание съдът е приел за съвместно разглеждане предявеният граждански иск за
сумата от 15 000 лв. и е конституирал тъжителя и в качеството му на
граждански ищец. Заседанието по делото е отложено за събиране на доказателства
и насрочено четвърто съдебно заседание за 17.02.2016 г., 13,30 часа. На това
заседание не е даден ход на делото, поради постъпила молба от вещото лице,
което е посочило уважителни причини за неявяването си. Насрочено е пето съдебно
заседание за 14.03.2016 г., в което са събирани доказателства и делото отложено
с нова дата и ново призоваване. Насрочен е разпит по делегация пред РС-Стара
Загора за 30.03.2016 г. без обаче делегиращият РС-Сливен да изпрати на
делегирания съд въпросен лист, тъй като страните ще се явяват в съдебно заседание да задават исканите от
тях въпроси. Поради липса на въпросен лист, Старозагорският съд и с
разпореждане от 21.03.2016 г. е прекратил производството по съдебната поръчка.
На
11.04.2016 г. е насрочено открито съдебно заседание-шесто по ред, в което
страните формулирали въпроси към свидетелят, който следвало да бъде разпитан по
делегация, като заседанието по делото отново е отложено без дата, а съдебната
поръчка изпратена повторно на РС-Стара Загора за изпълнение. На 11.05.2016 г.
съдебната поръчка е изпълнена, а по делото е насрочено седмо съдебно заседание
на 22.06.2016 г., което е отложено във връзка със събиране на доказателства
поискани от тъжителя, като е насрочено осмо съдебно заседание за 07.09.2016 г.
Във връзка
с поискана от тъжителя експертиза, съдът го е уведомил, че следва да внесе
предварително депозит, за който тъжителят е заявил, че не разполага с финансова
възможност за това, поради което и насроченото за 07.09.2016 г. съдебно
заседание е отложено, като ищецът е задължен да представи декларация за доходи,
следвало е да се извърши запитване и до НИКК-могат ли да изготвят заключение по
експертиза без предварително внесен депозит. На 09.09.2016 г. тъжителят е
депозирал молба, в която потвърждава, че декларацията му от 24.09.2015 г. е
актуална и към датата на подаване на молбата. Съдът го е задължил да представи
нова такава, което е сторено на 27.09.2016 г., върху която има резолюция на
съда КД. За 07.12.2016 г. е насрочено ново съдебно заседание, на която
тъжителят-ищец не се е явил, като с молба предхождаща съдебното заседание е
посочил уважителни причини за неявяването си. Съдът обаче е приел, че няма
достатъчно писмени доказателства, удостоверяващи наличие на уважителни причини
и е прекратил производството по делото.
По жалба на
тъжителя е образувано н.ч.х.д.№ 4/2017 г. по описа на ОС-Сливен, който с
Определение № 3/25.01.2017 г. е отменил изцяло протоколно определение от
07.12.2016 г. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
След
връщане на делото е насрочено открито съдебно заседание за 06.03.2017 г., което
е отложено за събиране на доказателства, като заседание е насрочено за
19.04.2017 г. На това заседание е приключено съдебното следствие и даден ход на
устните съдебни прения. При съвещанието за постановяване на присъда, съдът
намерил, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, поради което и
на основание чл.302 НПК съдебното следствие е било възобновено, тъй като по
делото не е изискано и приложено свидетелство за съдимост на подсъдимия Д., без
което съдът не би могъл да произнесе присъдата си. Отново е насрочено съдебно
заседание за 22.05.2017 г., което е приключило с постановяване на оправдателна
присъда.
Срещу
постановената оправдателна присъда е депозирана въззивна жалба с вх.№
10505/30.05.2017 г., която е оставена без движение с указания за внасяне на
дължимата държавна такса.
В
разпореждане от 14.06.2017 г., получено от ищеца на 22.06.2017 г.
съдията-докладчик е дал указания да се уведоми тъжителя С., че до момента не е
освобождаван от държавна такса, тъй като е направил такова искане до РС-Стара
Загора, но няма произнасяне по него, освен това Сливенският районен съд не е
събрал дължимата такса, но можел да направи това с отделно определение по
чл.306, ал.1, т.4 от НПК, тъй като в НПК не е уредена процедура по
освобождаване от държавна такса, поради което следва да заплати такава за
образуване на дело пред въззивната инстанция. Това разпореждане е обжалвано от
ищеца, въз основа на което е образувано н.ч.х.д. №395/2017 г. по описа на
ОС-Сливен, който с определение № 352/17.07.2017 г. е прекратил съдебното
производство, поради липса на акт за обжалване и е върнал делото на Сливенския
районен съд за отстраняване на нередовностите по подадената частна жалба и
администрирането й по съответния процесуален ред.
Отново по
молба на ищеца е образувано н.ч.х.д. № 576/2017 г. на ОС-Сливен, който с
Определение № 2513/19.10.2017 г. е прекратил производството по делото отново
поради липса на акт, отговарящ на изискванията на чл.34 НПК и върнал делото на
Сливенския районен съд за произнасяне на молбата на тъжителя от 24.09.2015 г.
за освобождаване от такси и разноски.
С
определение от 25.10.2017 г. Сливенският районен съд е оставил без уважение
молбата на М. М.С. за освобождаването му от ДТ за образуване на н.ч.х.д. в
размер на 12 лв. и е осъден да заплати тази държавна такса по сметка на съда,
тъй като до момента съдът не я е бил събрал. Това определение е потвърдено с
Определение от 01.12.2017 г., постановено по в.ч.н.д. № 662/2017 г. по описа на
ОС-Сливен.
Видно от
представеното в съдебно заседание съобщение до М. С., към 07.12.2017 г. делото
е на производство пред Сливенски районен съд с указания за внасяне на държавна
такса по постъпилата жалба.
От
показанията на разпитаната свидетелка М.С.– майка на ищеца се установява, че
синът й е болен от диабет и има невропатия, поради което непрекъснатото му
пътуване му се отразило зле. Установява, че многократното отлагане на делото в
РС-Сливен му се отразило зле както психически, така и физически, и финансово.
Свидетелят М. Ж. С.-баща на ищеца установява, че синът му страда от диабет, краката му са подути и не може да
носи обувки. Всяко пътуване за него е мъка, както и всяко стъпване и ходене.
Постоянното отлагане на делото изнервило ищеца, било му неприятно, тежко и през
цялото време се надявал, че в края на краищата ще бъде даден ход на делото, за
да възтържествува правдата.
Съдът кредитира показанията на
двамата разпитани свидетели, като отчита близката роднинска връзка, която
съществува между тях и ищеца, но намира, че показанията са дадени
добросъвестно, логични са и последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният
иск е с правно
основание чл.2б от ЗОДОВ.
Ищецът предявява иск
за обезщетение за вреди по висящо производство, с твърдението, че същите
са му причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Настоящият съдебен
състав намира, че искът е допустим и е предявен от лице, което притежава
материално-правна легитимация,
чиито права и задължения се засягат пряко от производството по н.ч.х.д. № 1307/2015 г. по
описа на РС-Сливен. По силата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ всяко лице, което е увредено от действията
или бездействията на съдебните органи в рамките на едно незавършило с окончателен
съдебен акт производство, може да подаде жалба пред съд и в рамките на едно
отделно исково производство да претендира обезщетяването на нанесените му
вреди.
Нормата предоставя самостоятелен
ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на
държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Критериите въз основа на които съдът прави
преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими
стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Съгласно установената практика
механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок
е следният: установява се продължителността на релевантния период и след това
се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на наказателното производство. Разумният характер на
производството се определя в зависимост от обстоятелствата по делото и предвид
критерии, утвърдени в съдебната практика, по-специално сложността на делото,
поведението на жалбоподателя и това на компетентните органи. По тази последна
точка, залогът на спора за заинтересованото лице също се отчита.
Съдът намира, че така предявения
иск е неоснователен по следните съображения:
За начало на гражданските
производства се приема като правило сезирането на съответния съд-в случая това
е датата 16.09.2015 г., когато в РС-Сливен е пристигнало Определение №
89/14.09.2015 г. на ВКС, въз основа на което е образувано процесното дело.
Присъда по делото е постановена на 22.05.2017 г. Мотивите са обявени на
14.06.2017 г. Т.е. пред първата инстанция производството е продължило една
година, осем месеца и шест дни, което определено е един разумен срок за едно не
сложно дело.
Първото възражение на ищеца е, че
забавяне на делото е налице с оглед поставения от него въпрос за
освобождаването му от държавна такса и разноски, като ищецът твърди, че е
следвало да бъде освободен от такива на основание разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК.
Това възражение е неоснователно. Съобразно
константната съдебна практика в цялата страна по подадена тъжба, тъжителят не
може да бъде освободен от държавна такса.
Приема се, че освобождаването от
задължение за плащане на държавни вземания, каквото е и внасянето на съдебна
такса, става само при изрично предвидени в закона предпоставки. Такива
предпоставки за наказателните дела от частен характер не са предвидени в Закона
за държавните такси. Съгласно чл.81, ал.1 НПК, за да се образува дело, тъжбата на пострадал от
престъплението следва да отговаря на всички предпоставки, включително и да бъде
внесена държавна такса, за което се прилага документ. Същото се отнася и за
жалбата, подлежаща на разглеждане от въззивния съд. Няма предвидена от
законодателя норма, според която лицето, което желае по повод на подадена от
него тъжба, да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител,
да има право да бъде освободено от внасяне на държавна такса. Основанието за дължимостта на
държавната такса от страна на частния тъжител намира отражение в разпоредбата
на чл.81, ал.1, изр. 2-ро от НПК и т.9 от Раздел А от Тарифа №1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието. В този смисъл е
определение № 62/07.04.2011 г. на по ч.н.д. 1244/2011 г. на ВКС, ІІ н.о., Решение
№ 351 от 15.03.2016 г. на СГС по в. ч. н. д. № 4203/2015 г., Решение № 1188 от 22.10.2013 г. на СГС по в. ч. н. д. № 2875/2013 г.,
Определение № 582/18.12.2015
г. в.ч.н.д. №451 по
описа на съда за 2015 г. на Кюстендилски окръжен съд, Определение №
200/19.05.2016 г., в.ч.н.д. № 198/16 г. на ОС-Хасково, Определение №
822/15.12.2015 г., в.ч.н.д. № 1264/15 г. ОС-Стара Загора и други.
Становище в обратен смисъл е
по-скоро изключение в съдебната практика на съдилищата.
Т.е. в случая ответникът е приел
за разглеждане тъжбата на ищеца и е приключил производството по делото без да
изиска събиране на дължимата от него държавна такса, провел е цялото
производство, като е събирал множество доказателства по искане на ищеца и то
без той да внася дължимите от него разноски, поради което не би могло да се
приеме, че производството по делото е забавено във връзка с поставения въпрос
за освобождаване от държавна такса.
Обстоятелството, че делото на три
пъти е било по жалба на тъжителя в ОС-Сливен не се счита за забавяне, дължащо
на поведение на ответника, тъй като тъжителят е упражнявал своите процесуални
права. Съобразно практиката на ЕСПЧ, причинената по този начин допълнителна
продължителност не се счита за забавяне, за което държавата отговаря.
Не са налице дълги интервали
между заседанията, няма дълги периоди на бездействие. Заседания по делото са
насрочвани всеки месец. Обстоятелството, че съдът е събирал доказателства,
относно психическо заболяване на тъжителя също не е довело до забавяне на
делото, а и следва да се отбележи, че наличието на процесуална дееспособност у
страните по делото, е абсолютна процесуална предпоставка за развитието както на
гражданското, така и на наказателното дело, за която съдът следи служебно.
Дори да има отделни забавяния,
заседанието, което е отложено за изискване на свидетелство за съдимост, за което
ответникът не е направил необходимото да бъде избегнато, това само по себе си
не е достатъчно, за да бъде намерено нарушение на правото на разглеждане на
едно дело в разумен срок. Наличието или липсата на нарушение зависи също и от това дали общата дължина
на производството е прекомерна или не, както и от това какъв е залогът на
делото за лицето. С други думи, отделни забавяния могат да бъдат толерирани,
стига общата продължителност на производството да може да се приеме за разумна,
с оглед на всички критерии, следващи от практиката на ЕСПЧ.
Значимостта на интереса за
страната обикновено е свързан с предмета на делото, като от практиката на ЕСПЧ
може да се направи изводът, че дела по трудови и равняващи се по ефекта си на
трудови спорове, особено такива за отмяна на уволнение или на освобождаване от пост;
дела за пенсии; дела за осиновяване; дела за упражняване на родителски права или за лични
контакти с деца; дела на тежко болни хора, особено ако предметът им е свързан с
тяхната болест; дела, отнасящи се до обезщетение за причинени телесни
увреждания, за трудова злополука, за насилие от страна на полицията или за
незаконно задържане; дела, засягащи гражданско състояние; наказателни дела, при
които обвиняемият или подсъдимият е с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ следва да се разглеждат по-бързо и с предимство, а в някои случаи и в
особено кратки срокове. Завишеният интерес от бързото решаване на делото може
да се дължи и на външни фактори, като например инфлация, която води до обезценяване
на иска, или напреднала възраст на лицето.
Предметът на процесното дело не е
измежду посочените, поради което не е изисквал по-завишено внимание от страна
на ответната страна.
Така мотивиран съдът намира, че
предявените искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди ще следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че наличието или липсата на имуществени вреди към настоящия момент са
трудни за преценка, защото производството е все още висящо и е невъзможно да се
знае предварително техният резултат.
Страните не
са правили разноски по делото, поради което такива не се присъждат.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от М.М.С.,*** с посочен адрес за кореспонденция гр. Стара Загора,
ул. „********“ № 89 против Районен съд-Сливен, БУЛСТАТ ********, гр. Сливен,
пл.“********, искове с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 29 650 лв. /двадесет и девет хиляди
шестстотин и петдесет лв./, представляваща претърпените от него неимуществени
вреди и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лв./-имуществени вреди.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: