РЕШЕНИЕ№260160
гр. Ботевград, 09.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретар ****, като разгледа
докладваното от съдия **** а.н.д. № 284
по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № 207 от
18.06.2020г. на инж. ****, Директор РДГ – София, упълномощен със
заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на „****”, ЕООД, с ЕИК: **********, представлявано от
управителя си Н.Т.Н., е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл. 270, ал.1 и чл. 275, ал.1, т.2 от
Закона за горите/ЗГ/, заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН, за нарушение на 148, ал.12 от ЗГ във връзка с чл. 14б, ал. 3 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Становищата
на страните:
Наказаното лице
обжалва така издаденото НП с искане за отмяна му. Релевираните въззивни
основания са за допусната незаконосъобразност, съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила от Административно наказаващия
орган /АНО/, аргументирани в жалбата. Поради това се иска отмяна на НП.
Пред РС-Ботевград
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощения му
представител – адв****от САК. Заявява, че подържа
жалбата. В хода по същество моли РС-Ботевград да отмени Наказателното
постановление по съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща представител – старши юрисконсулт Иван И..
Същият заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред РС-Ботевград
същият поддържа изложеното становище в придружителното писмо до РС-Ботевград. Излага
че в Акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и НП е точно
описано нарушението, мястото и времето на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Предвид
изложеното моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП, с което е наложена имуществена
санкция - потвърдено.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.01.2020г.
свидетелите П.И.П. и П.Д.П., и двамата на длъжност „главен специалист-горски
инспектор" при РДГ –София, извършили проверка на обект
регистриран по чл. 206 от Закона за горите, на търговско дружество „****”, ЕООД, с ЕИК: **********,
представлявано от управителя си Н.Т.Н., находящ
се в с. Трудовец, Община Ботевград и установили пет нарушения, включително това, че на 10.01.2020г. е имало експедиция от село Трудовед до
село Литаково, с получател ****на 12 пространствени кубика дърва за огрев вид
зимен дъб с превозен билет /ПБ/ № ********** от 10.01.2020г. На основание чл.
197, т. 5 от ЗГ проверяващите дали указания на управителя на проверяваното
дружество, които в срок до 16,00 часа на 16.01.2020г., да изпълни. Едно от тях
е да е представи в РДГ-София-офис, гр. Ботевград разпечатка в графичен и
табличен вид от Джи Пи Ес устройството на товарен автомобил с рег. № СО**** СС
за движението му на дата 10.01.2020г.
За своите констатации служителите на РДГ–София съставили констативен протокол серия № Р014, бланков № 003895/13.01.2020г., връчен срещу подпис на управителя на
дружеството-жалбоподател.
В срок до 16.00 часа на 16.01.2020г. в РДГ-София-офис гр. Ботевград не
били представени от проверяваното дружество разпечатка в графичен и табличен
вид от Джи Пи Ес устройството на товарен автомобил с рег. № СО**** СС за
движението му на дата 10.01.2020г.
Според приложеното по делото
заверено ксерокопие на АУАН № 207 (бланков номер 0000110) от 10.02.2020г. същият
е съставен за това, че „****”, ЕООД, с ЕИК: **********,
представлявано от управителя си Н.Т.Н. като собственик и ползвател на товарен
автомобил с рег. № СО**** СС, с който е транспортирана дървесина с превозен
билет № ********** от 10.01.2020г. не преставя информация от устройството за
проследяване и позициониране на движението на
горепосочения автомобил за дата 10.01.2020г., в срока посочен в КП №
003895/13.01.2020г., което е квалицирано като нарушение по 148, ал.12 от ЗГ във връзка с чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Актът бил предявен и връчен на управителя на дружеството-жалбоподател, който
го подписал собственоръчно и без възражения.
Видно от съдържанието на НП административнонаказващият орган е приел фактическата
обстановка, отразена в АУАН. На тази
основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „****”,
ЕООД,
с ЕИК: **********,
представлявано от управителя си Н.Т.Н., е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл.
270, ал.1 и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД 49-199/16.05.2011г.
на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение
на 148, ал.12 от ЗГ във връзка с чл. 14б,
ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно:
показанията на свидетелите П.И.П. и П.Д.П., АУАН №207/10.02.2020г; констативен протокол серия № Р014, бланков №
003895/13.01.2020г.; доклад от 13.01.2020г. на главен специалист ГИ П.И.П. ***;
превозен
билет - 2 броя; заповед на изпълнителен
директор на изпълнителна агенция по горите № 880/04.12.2015г.; заповед на
изпълнителен директор на изпълнителна агенция по горите № 796/11.11.2015г.; заповед
на министъра на земеделието и горите № Рд-49-194 от 16.05.2011г., известие за доставяне
на обжалваното
наказателно постановление обр. 243, с дата на получаването му - 29.06.2020г. и др.
Писмените доказателства са обективни, непредубедени и
достоверни. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира. Съдът кредитира показанията на свидетелите П.И.П.
и П.Д.П., тъй като те са последователни, звучат достоверно, почиват на
непосредствени впечатления, за които свидетелите има траен спомен, а и защото
тези показания намират пълна опора в събрания и проверен по делото писмен
доказателствен материал. Съдът приема, че
въз основа на посочените доказателства се установяват всички факти, така както
са посочени в изложената по-горе фактология. Тъй като същите са
безпротиворечиви, подробното им обсъждане е ненужно – това следва по арг. от
чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва да намери приложение и към
съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение,
съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.
При така установената фактическа
обстановка и направения по-горе доказателствен анализ съдът достига до следните
правни изводи:
Издаденото НП е от вида на обжалваемите. Спазен е преклузивният
седемдневен срок от връчването на НП /29.06.2020г./, установен в чл.59 ал.2 от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Видно от приложеното заверено копие на
известие за доставяне обр. 243 обжалваното НП е
връчено на представител на дружеството-жалбподател на
29.06.2020г., като жалбата срещу него е депозирана в законоустановения
срок седмодневен срок – на дата 06.07.2020г., видно от приложеното заверено
копие на известие за доставяне обр. 243.
Съгласно разпоредбата на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането
му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и
в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния
АУАН от свидетеля П.П. и с оглед заеманата от него
длъжност - „главен специалист-горски
инспектор" при РДГ –София, за което данни са изложени
непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените
доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на
актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в
двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното
нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен протокол, на която
дата може да се приеме, че е бил открито и санкционираното лице, така и
едногодишния от датата на извършване на деянието.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен с т. 1 от представената
Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление не
е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата при които е
осъществено и доказателствата, които го потвърждават, както и правилната правна
квалификация на деянието, което води до невъзможност на вписаното за нарушител
лице да приеме точно и прецизно, какво нарушение му е вменено, за да организира
съответно защитата си. Така допуснатите съществени нарушения на чл. 42, т. 4 и
т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които обуславят ограничаване
на правото на защита на лицето, водят до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление и обосновават отмяната му.
Не се установява по несъмнен начин дружеството-жалбоподател да е
нарушил разпоредбата на чл. 148, ал. 12
от Закона за горите във връзка с чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, според която, товарните превозни средства транспортиращи
дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206
следва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране
и проследяване на движението им /GPS/, като редът за предоставяне на достъп до
информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по
ал. 11, а описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение се свежда до
това, че „търговско
дружество
„****”, ЕООД, с ЕИК: ********** като собственик на товарен автомобил с рег.
№ СО**** СС, с който е извършван транспорт на дървесина на дата 10.01.2020г, видно от
издадения превозен билет /ПБ/: № ********** от
10.01.2020г., не представя информация от устройството за позициониране и проследяване
на движението му /GPS устройство/ за маршрутите на движение на товарен
автомобил с per. № СО**** СС на 10.01.2020 г., на която дата е осъществен
транспорт на дървесина", при което има несъответствие между изложените
фактически обстоятелства и правната квалификация на деянието. Съгласно чл. 148, ал. 12 от Закона за горите е вменено
задължение на собствениците на товарни транспортни средства, транспортиращи
дървесина да бъдат снабдени с "изправни и функциониращи устройства за
позициониране и проследяване на движението им/GPS/", при което отговорност
за нарушаване на разпоредбата би следвало да се търси ако товарният автомобил
на дружеството, осъществяващ превоз на дървесина не е имал монтирано GPS
устройство или ако е имал такова, но не е работело. Такова
нарушение не е визирано нито в АУАН, нито в наказателното постановление, а описаното се свежда до
факта, че фирмата не е представила
информация от устройството за позициониране и проследяване на движението му
/GPS устройство/ за маршрута на движение на
товарен автомобил с per № № СО**** СС на дата 10.01.2020 г. Позоваването
в наказателното постановление и за нарушаване на разпоредбата на чл. 14б, ал. 3 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
която регламентира правилото, че "Собствениците/ползвателите на товарни
превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 от ЗГ са длъжни да осигуряват
непрекъснато функциониране на GPS устройството, както и достъп до информацията
от него. Редът и условията за достъп се определят със заповед на изпълнителния
директор на ИАГ" е неточно и необосновано, в предвид на факта, че тази
норма е препращаща, без самостоятелно значение и за да се приеме, че е
допуснато нарушение от дружеството относно непредставяне на достъп до информацията
от проследяващото устройство на автомобила следва да се констатира извършено
нарушение на заповедта на изпълнителния директор на ИАГ за определянето на
редът и условията на достъп до информацията, а такава не е представена по
делото.
При визиране за нарушена норма на ал. 12 на
чл. 148 от Закона за горите не е съобразено обстоятелството, че е приложима
само за условия и ред по горските пътища с оглед ал. 11 от същата разпоредба, а
в случая не се установява движение на товарния автомобил по горски пътища, при което
не се изисква задължителното монтиране на изправно и функциониращо устройство
за позициониране и проследяване на движението на транспортното средство / GPS/. Неправилно и незаконосъобразно е и наложената санкция на дружеството,
която е приложима за нарушение изразяващо се в транспортиране на дървесина, а
не за непредставяне на информация относно функциониране на GPS устройство,
какъвто е случая. Поради
това в АУАН и обжалваното НП неправилно е посочена и дата на нарушението – 16.01.2020
год., тоест това е датата след изтичане срока за предоставяне на исканата от
дружеството-жалбоподател справка, а не датата на траспортиране на дървесината –
10.01.2020г., с което е нарушено и императивното правило на чл.57 т.5 от ЗАНН,
което не може да бъде сезирано в настоящето съдебно призводство. Датата е от
значение не само с оглед изграждане на защитната версия на наказаното лице –
алиби, събиране на доказателства в тази насока и т.н., но е от значение и за
преценка изтичането на определените в закона давностни и преклузивни срокове. В
този смисъл е недопустимо съдът да дописва едва с крайния си съдебен акт
вменената с АУАН фактическа обстановка на наказаното лице, в частност датата на
извършването му.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 207 от 18.06.2019 г. на инж. ****, Директор РДГ – София, упълномощен със
заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на „****”, ЕООД, с ЕИК: **********, представлявано от
управителя си Н.Т.Н., е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл.
270, ал.1 и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите/ЗГ/, заповед РД 49-199/16.05.2011г.
на Министъра на земеделието и храните и чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за нарушение
на 148, ал.12 от ЗГ във връзка с чл. 14б,
ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :