Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 13.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публичното заседание на единадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 576/2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Столична община, с която е предявен иск с правно основание
чл.124 ГПК, вр. чл.77 ЗС, вр. чл.79 ЗС, срещу Я.Д.И., П.Д.И., Е.П.Д., В.К.Ш., А.Д.Ш.,
Б.Ц.А. (конституиран в правата на Т.П.А.), Л.С.Д., А.С.Д. и А.Т. АД за
признаване на установено, че Столична община е собственик на следните имоти:
9/14 идеални части от недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.409.48 по КК и КР на
гр. София, одобрени със заповед Заповед № РД-18-45/09.07.2010г. на ИД на АГКК,
със съседи: имот с идентификатор 68134.409.180, имот с идентификатор 68134.409.58,
имот с идентификатор 68134.409.49 и имот с идентификатор 68134.409.178, заедно
с находящите се в имота:
9/14 ид.ч.
от апартамент с идентификатор 68134.409.48.1.1,
9/14 ид.ч.
от обект за търговска дейност с идентификатор 68134.409.48.1.2,
9/14 ид.ч.
от обект за търговска дейност с идентификатор 68134.409.48.1.3
На основание чл.537, ал.2 ГПК ищецът
иска отмяна на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
придобит по давност с № 7, том I, рег.№ 1110, дело №6/2009 г. на нотариуса В. М., с рег. №
074 от регистъра на НК, в частта, с която „А.Т.“ АД е признато за собственик на
основание давностно владение на 9/14 ид.ч. от поземления имот.
Ищецът твърди, че процесният имот
– дворно място, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с пристройка,
е отчужден през 1965 г. по реда на ЗПИНМ. С влизане в сила на ЗМСМА (ред. – ДВ,
бр. 77 от 17.09.1991 г.) отчужденият имот е преминал в собственост на Столична
община и на осн. чл. 2, ал. 1, т. 4 и чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗОС (ред. – ДВ, бр.
55 от 07.07.1997 г., в сила от 11.07.1997 г.) е съставен акт за общинска
собственост АОС № 179/26.01.1998 г. По искане на наследниците на бившите
собственици отчуждаването е отменено с решение от 21.10.1996 г. по адм. д. №
1262/1993 г. на СГС, потвърдено с решение № 477/19.11.1997 г. по адм. д. №
4/1997г. на ВАС, II-ро отд. След отмяна на
отчуждаването, по искане на част от правоимащите – като наследници на бившите
собственици, е деактуван част от имота – 5/14 ид.ч. и е предаден на наследниците,
придобили по реституция тази идеална част. От датата на решението за отмяна на
отчуждаването – 21.10.1996 г. до предявяване на иска останалата част от имота –
9/14 ид.ч. не е претендирана от останалата част от
наследниците и СО владее посочената част, като упражнява фактическа власт с
намерение да свои тази част от имота. Владението върху процесните 9/14 ид.ч. от имота, представляващ дворно място, апартамент и
два магазина, СО упражнява чрез държател - наемателя си Ц.П.Н., впоследствие –
чрез неговия наследник – П. Ц.П.и домакинството му. Владението е било явно и
необезпокоявано, започнало на 21.10.1996 г., продължава и до момента. На
основание упражняваното владение Столична община твърди да е придобила 9/14 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот. Със Споразумителен
протокол от 20.04.2001 г. между останалите съсобственици и Общината е
разпределено ползването на имота, при квоти – за реституираните собственици -
5/14 ид.ч., с остатъкът от 9/14 ид.ч.
– за Общината. Такова разпределение е било извършвано периодично чрез нови
протоколи – от 30.06.2004 г., 12.02.2008 г. и от 03.10.2012 г. Приемайки
процесните 9/14 ид.ч. от имота за собствени, със
Заповед № ЖД-77-00-109/30.05.1996 г. и Заповед № ЖД-77-00-47/06.08.1999 г.
Столична община е настанила Ц.П.Н. и членовете на неговото семейство в частта от
имота, който съгласно разпределението със съсобствениците е предоставен за
ползване от Общината, като периодично са сключвани договори за наем със същия
предмет и същия наемател. Въз основа на Заповед № ЖД – 77-00-1/09.01.2008 г. е
бил сключен нов договор за наем с П. Ц.П., въз основа на който Столична община
е представила на лицето ползването на апартамент, който съгласно
разпределението между съсобствениците съответства на 9/14 идеални части от
имота. Договорът е сключен без срок и към настоящия момент е все още действащ.
С предявения иск моли да бъде установено, че упражнява владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 ЗС върху 9/14 ид.ч. от имота, представляващ дворно място, заедно
с построената в него сграда, включваща апартамент и два магазина – магазин А и
магазин Б, като изрично уточнява, че предмет на иска не е находящата се в имота
сграда, представляваща търговски обект с Г-образна форма, с площ от 187,47
кв.м.
Ответниците Я.Д.И., П.Д.И., Е.П.Д. и Б.Ц.А.
не вземат становище по иска.
Ответниците В.К.Ш., А.Д.Ш., Л.С.Д. и А.С.Д. признават
иска: първите двама – с отговора на исковата молба, а вторите двама – с изрично
изявление на процесуалния им представител в заседанието, проведено на
25.09.2019 г.
Ответникът А.Т. АД оспорва иска –
твърди, че е титуляр на правото на собственост върху 9/14 ид.ч. от дворното
място и толкова идеални части от сграда, представляваща търговски обект с
Г-образна форма, с площ от 187,47 кв.м., която не се претендира от ищeцa и която е разположена в същото дворно място. Твърди,
че е придобил имота – 9/14 ид.ч. от дворното място и от сградата чрез апорт в
капитала на дружеството, извършен от Столичния общински съвет. Твърди, че от
този момент до предявяване на иска ползва имотите си необезпокоявано и оспорва
друг субект да ги владее. Предявява възражение за придобиване по давност на
имота, представляващ 9/14 ид.ч. от дворното място.
Третите лица помагачи на страната
на ищеца - С.К.Е., Н.Х.Е., М.И.Ш., В.В.Ш., Н.В.Ч., М.Л.Ш.
– Д., М.Е.К. – С.и М.Г.Т. не оспорват иска.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете срещу физическите
лица за имотите, представляващи дворно място, апартамент и два магазина:
Придобивната давност е способ за придобиване
на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото
упражняване съдържанието на това право през определен в закона период от време.
Тоест, фактическият състав на придобивната давност
включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане
на материалноправните последици на давността, следва
да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно
право.
По силата на чл.68, ал.1 за
придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено
владение върху имота: упражняване на фактическа власт с намерение за своене на
вещта. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за
давността (отм.): постоянно и непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз
на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица за период по-дълъг от шест месеца съгласно чл.81 от ЗС), спокойно (да
не е установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се упражнява така,
че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си).
Когато се претендира да е придобита
по давност идеална част от имот, то следва фактическата власт с намерение за
своене да е упражнявана съвместно с други лица (съсобственици), като
съотношението на владението да кореспондира с претендираната квота в
съсобствеността.
От приложените по делото
доказателства се установява, че през 1965 г. е извършено отчуждаване на
процесния поземлен имот за целите на улица и високо строителство. Към датата на
отчуждаването имотът е бил застроен с едноетажна жилищна сграда и зимник. Съгласно
т.3, ал.1 на §7, в редакцията му, обнародвана
в ДВ, бр. 49 от 1995 г., с влизане в сила на ЗМСМА в собственост на общината
преминават държавните незастроени парцели и имоти в селищните територии,
предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и
комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение
на подлежащите на връщане на предишните им собственици. Тъй като ЗМСМА е
обнародван в ДВ, бр. 77
от 17.09.1991 г . и е в сила от датата на обнародването - 17.09.1991 г. от тази
дата процесният поземлен имот е станал собственост на Столична община по силата
на закона. По делото няма данни да е извършено строителство в отчуждения имот от
трети лица или от държавата или общината, поради което съдът приема, че след отчуждаването
в имота не са построявани нови сгради и постройки. Отчуждаването е отменено с решение
от 21.10.1996 г. на СГС, III–A АО по адм. д. № 1262/1993 г., от който момент Столична
община е загубила правото на собственост, придобито по реда на §7, т.3, ал.1 на
ЗМСМА. Въпреки това на 26.01.1998 г. ищецът е издал Акт № 179 за частна
общинска собственост за процесният поземлен имот и постройките върху него, което
сочи намерението му да го третира като свой.
Записите на имотите като
собствени от страна на Общината чрез съставяне на актове за общинска
собственост обаче не представлява упражняване на фактическа власт по смисъла на
закона. Както обективният признак на владението (упражняването на фактическа
власт), така и субективният признак (намерението за своене) следва да бъдат
външно материализирани и сведени до знанието на трети лица. В конкретния случай
физическите лица – ответници по иска, не оспорват, че общината, заедно с
третите лица помагачи, притежатели на останалите 5/14 ид.ч.
от имота, са владели съвместно имота. Това обстоятелство се потвърждава и от
събраните по делото доказателства:
Върху Акт № 179 за частна
общинска собственост от 26.01.1998 г. е отбелязано, че на основание Заповед №
РД-87-173/14.04.1998 г. на кмета на Столична община се отписват от актовите
книги 1/7 ид.ч. от имота по акта, собствеността върху
която се възстановява на С.К.Е. и Н.Х.Е.. На основание Заповед №
92-57-215/06.05.98 г. на кмета на Столична община са отписани от актовите книги
за общинска собственост 1/7 ид.ч. от мястото и
сградата върху него, собствеността върху която се възстановява на Е.Г.К., К.Г.К.и М.Г.Т.. На основание Заповед № 92-57-214/06.05.98 г.
на кмета на Столична община са отписани от актовите книги за общинска
собственост 1/14 ид.ч. от мястото и сградата,
собствеността върху която се възстановява на М.М.Ш., В.Л.Ш.
и М.Л.Ш. – Д..
Съгласно чл.59, ал.1 ЗОС, при
влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска собственост, се
съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват номерът и
датата на предходно съставените актове за общинска собственост. На посоченото
правно основание е изготвен нов акт за общинска собственост за процесните
имоти, а именно - Акт №1251 за частна общинска собственост, съгласно който Столична
община е собственик на 9/14 ид.ч. от процесните
дворно място с идентификатор 68134.409.48, апартамент с идентификатор
68134.409.48.1.1 и двата магазина с идентификатори 68134.409.48.1.2 и
68134.409.48.1.3, а като съсобственици са посочени контитуираните
като трети лица помагачи по делото - Е.Г.К., К.Г.К.и М.Г.Т.,
притежаващи 1/7 ид.ч. от посочените имоти, М.М.Ш., В.Л.Ш. и М.Л.Ш. – Д., притежаващи 1/14 ид.ч. от процесните имоти и С.К.Е.
и Н.Х.Е., притежаваща 1/7 ид.ч. от процесните имоти.
Общият размер на ид.ч. от процесните имоти на лицата,
посочени като съсобственици на Общината, е 5/14.
С молба до Столичната община от 21.05.2003
г. ответниците (съответно – техните наследодатели), които по силата на решението
на СГС имат право да получат процесните 9/14 ид.ч. от
имотите, за изразили воля, че не желаят да върнат на държавата имотите,
получени в обезщетение при отчуждаване на процесното дворно място и сграда, както
и че не желаят настъпване на ефекта на реституцията, ако следва да върнат
имотите си. По делото не са спори и че ответниците не са извършили никакви
действия с цел – получаване на владението на реституираните им части от имота,
нито са оспорвали упражняваната от общината фактическа власт върху припадащите
им се части.
С няколко споразумения,
представени по делото (от 20.04.2001 г., 30.06.2004 г. и 12.02.2008 г.,
наименувани „Споразумителен протокол“) ищецът е постигнал съгласие с останалите
съсобственици (М.М.Ш., В.Л.Ш., М.Л.Ш. – Д., С.К.Е., Н.Х.Е.,
К.Г.К., Е.Г.К., М.Г.Т.) за разпределение на ползването на имотите, находящи се
на бул. „*******, описани като „апартамент откъм ул. Буная, южно от входа на
сградата, с обща светла площ от 70,67 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня
и сервизни помещения“ и „две преходни помещения откъм ул. Буная, северно от
входа на сградата, с обща светла площ от 31,49 кв.м., заедно с клозет с вход от
двора“. Страните са се споразумели как се разпределя ползването на имотите при
квоти 9/14 ид.ч. за Столична община и 5/14 ид.ч. за останалите съсобственици; а именно - Столична
община да ползва апартаментът чрез своите наематели, а останалите съсобственици
– магазините откъм ул. Буная.
Установява се от представените
писмени доказателства – Договори за наем на общински жилищни имоти и гласните
доказателства – показанията на свидетеля А.Т.Н.се установява, че Общината е
отдавала под наем процесния апартамент с идентификатор 68134.409.48.1.1,
считано от 01.01.1995 г. до момента на разглеждане на делото. Така, на 24.07.1995 г. Общината е сключила
договор за наем с Ц.П.Н. за предоставяне ползването на „две стаи, хол, кухня и
сервизи на бул. „*******, считано от 01.01.1995 г. до
31.12.1995 г. Договори за наем между същите лица са сключвани и на 01.12.1997 г.
и 20.09.1999 г. На 21.03.2006 г. за същия имот Столична община е сключила
безсрочен договор за наем с П. Ц.П., който е посочен в Заповед №
ЖД-77-00-47/06.08.99г. на Столична община като син на Ц.П.Н.. С допълнително
споразумение от 21.02.2019 г. последния договор за наем е продължен за срок от
10 години. Съгласно показанията на свидетеля А.Т.Н.(съпруга на Ц.П.Н.) тя живее
в процесния апартамент заедно със семейството си от 1987 г., като сочи, че
първоначално договорът за наем е бил сключен със свекъра й, а в последствие –
със съпруга й. Според показанията жилището представлява „хол, спалня и кухня и
още една стая“. За ползването се е плащало наем на Общината, с изключение на
няколко месеца в началото на 90-те години, когато наем се е плащал на други
лица. От самото начало, тя и семейството й ползвали и двора - като гараж, като
никой друг нямал достъп до двора, нямал ключ за вратата за двора, и никой не е
претендирал ползването на двора. Достъп до двора има единствено от жилището и
откъм входната врата, но не и откъм разположените на ул. Мадрид и ул. Буная
магазини.
Въз основа на посочените
доказателства съдът приема, че в процесния период ищецът е упражнявал
фактическа власт върху намиращите се в имота апартамент и дворно място чрез
държател от негово име – наемател съгласно сключен договор за наем. Съобразно
разпределението на ползването, процесният апартамент и вътрешен двор
съответстват на 9/14 ид.ч. от сградите и дворното
място. Фактическата власт върху апартамента, магазините и дворното място е
упражнявана чрез ползване на част от тях съобразно разпределението, извършено
от съсобствениците. Съдът приема, че у ищеца е налице намерение за своене на
посочените идеални части от имотите. Няма твърдения и данни да е извършена
процедура по деактуване на процесните идеални части от лицата с реституционни
права върху тях, нито претенции да им се предаде имота – напротив – ответниците
изрично са посочили, че не желаят да върнат предоставените им в обезщетение в отчуждителната процедура имоти. От друга страна Столична
община е сключвала споразумителни протоколи и е договоряла
разпределение на ползването на процесните идеални части с физическите лица (и
техните правоприемници), притежаващи останалите 5/14 идеални части от
процесните имоти, които са деактувани. Във връзка с изложеното, съдът приема за
установено, че Общината е упражнявала фактическа власт с намерение за своене по
отношение на 9/14 ид.ч. от процесните имоти.
По отношение на твърдението за началния
период, от който е започнало упражняването на фактическата власт с намерение за
своене, съдът намира следното: Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този
закон не се зачита и започва да тече от деня на влизането в сила на тази
разпоредба. Разпоредбата е обнародвана в ДВ, бр. 108 от 18.11.1997 г. и на осн.
чл. 5, ал. 5, изр. второ от Конституцията влиза в сила три дни след обнародването. На това основание,
10-годишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС следва да се счита за започнал на
22.11.1997 г., а видно от показанията на свидетеля на ищеца владението не е
прекъсвано и продължава и към момента на разглеждане на делото. Упражняваната
фактическа власт е постоянна, без непрекъсвания, осъществявана спокойно (не е
установена с насилие или по скрит начин), несъмнено и явно. Ето защо съдът
приема, че ищецът е упражнявал владение върху 9/14 ид.ч. от процесните имоти в
продължение на период, надвишаващ десет години и шродължаващ
към разглеждане на делото.
По исковете срещу А.Т. АД за
имотите, представляващи дворно място, апартамент и два магазина:
Спорът с ответника А.Т. АД е
концентриран относно притежанието на идеалните части от дворното място, върху
което са разположени сградите. Този ответник няма претенции към другите имоти,
представляващи апартамент и два магазина, нито оспорва осъществяваното владение
от страна на Общината върху тях. Спорът относно дворното място се развива по
делото в две посоки: ответникът твърди, че е придобил част от дворното място по
силата на апорт, който ищецът е извършил в дружеството – заедно с от търговския
обект с „Г“-образна форма, се твърди по силата на апорта
да е прехвърлено и дворното място; а от друга страна, твърди, че ако не се
приеме да е придобил дворното място с апорт, то го е владял явно и несмущавано
в период от повече от 10 години и го е придобил по давност. В този ред
ответникът А.Т. АД оспорва ищецът да е упражнявал фактическа власт върху
дворното място, оспорва Общината да е придобила идеални части от дворното място
по давност, като противопоставя своите права върху тези идеални части –
възникнали по силата на придобиване чрез апортна
вноска в капитала му, евентуално – придобиване по давност чрез осъществяване на
владение в период, превишаващ 10 години.
Ответникът А.Т. АД представя по
делото два констативни нотариални
акта, съответно от дата 12.08.2003 г. и от 04.02.2009 г. С приложения по делото Нотариален акт за собственост №4, том II, рег. №280, дело
№166/2003г. на нотариуса Д.Ч., с рег. №075 от регистъра на НК, ответникът е
признат за собственик на осн. чл. 30, ал. 4 от ППЗОбщС
на 9/14 ид.ч. от търговски обект с „Г“-образна форма, представляваща
част от едноетажна сграда, който е с обща разгърната застроена площ от 187,47
кв.м., при граници на търговския обект: бул. „Мадрид“, ул. „Буная“, жилищна
част, вътрешен двор, проход и метален павилион, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и 9/14 ид.ч. от мястото, върху което е
построена сградата, представляващо УПИ, целият с площ от 375 кв.м., означен с
номер VIII-18, от квартал 120, съгласно действащия подробен устройствен план на
гр. София, местността „Подуене – Центъра“, одобрен с Решение № 25, т. 7 по
Протокол № 23 от 19.03.2001 г. на СОС, при граници на мястото: бул. „Мадрид“,
ул. „Буная“, урегулиран поземлен имот с номер VI-98 и урегулиран поземлен имот
с номер VII-17. Не съществува спор по делото, а и това се установява от
събраните по делото доказателства, че описаният имот е спорния по делото имот с
идентификатор 68134.409.48. Актът е издаден на основание чл. 30, ал. 4 от
отменения ППЗОбщС, съгласно който, въз основа на акт
за общинска собственост за недвижимите имоти, които са били собственост на
общината и са включени в капитала на едноличните търговски дружества с общинско
имущество, търговските дружества могат да се снабдят с нотариален акт за
собственост. Съдът обаче приема, че част от констатациите на нотариуса за
притежанието на право на собственост се опровергават от събраните по делото
доказателства, а именно: С решение № 9 по Протокол № 40 от 09.03.1998 г . на
Столичния общински съвет, е изразена воля за извършване на апорт в капитала на А.Т.
АД (към датата на апорта - ТРИАДИЦА ЕАД) на обект
№ 364 – магазин на бул. „*******, който съгласно твърдения на дружеството,
а видно от писмените доказателства, представлява търговският обект с
„Г“-образна форма, за който е издаден констативния нотариален акт,
представляващ обект с идентификатор 68134.409.48.1.4. Апортът
е вписан по този начин по партидата на дружеството. Няма представени
доказателства за изразена воля на прехвърлителя,
заедно със сградата, да прехвърли и земята. Съобразно чл. 63 ЗС е допустима
възможността построената сграда в един имот да бъде обект на собственост
отделно от собствеността на земята, както и собственик на мястото и сградата да
прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуваща постройка (виж
ТР №5/2015 на ОСГК на ВКС). Доколкото ищецът е бил собственик на няколко
отделни обекта на правото на собственост, построени в процесното дворно място, няма
основание да се счита, че прехвърляйки на ответника А.Т. АД един от обектите, е
прехвърлено и дворното място, след като това изрично не е волеизявено
– не е обективирана воля на прехвърлителя за
разпореждане с дворното място. Ето защо съдът приема, че ответникът А.Т. АД не
е придобил правото на собственост върху процесното дворно място чрез апорт на
непарична вноска по реда на чл.72 и сл. ТЗ по силата на Решение № 25, т. 7 по
Протокол № 23 от 19.03.2001 г. на СОС и извършеното вписване по партидата на
дружеството. Този извод на съда опровергава легитимиращото действие на съставения
нотариален акт в частта му относно принадлежността на правото на собственост
върху дворното място и в тази му част акта следва да се отмени. Следва да се
отбележи, че макар ищецът да не е поискал отмяна на нотариалния акт от
12.08.2003 г., съдът следва служебно да го отмени, като последица от разрешен
по исков ред спор за материално право (така Реш. №
138/21.05.2015г. по гр. д. № 799/12г, на ВКС, II ГО). Констативният нотариален
акт подлежи на отмяна в частта, с която се признава право на собственост на А.Т.
АД върху 9/14 ид.ч. от мястото, върху което е построен търговския обект с
„Г“-образна форма.
С приложения по делото Нотариален
акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 7, том I, рег.№ 1110, дело №6/2009 г. на
нотариус В. М., с рег. № 074 от НК ответникът А.Т. АД е признат за собственик
на основание давностно владение на обектите, описани в нотариалния акт от 12.08.2003
г. - 9/14 ид.ч. от търговски обект с „Г“-образна
форма, представляваща част от сграда, който е с обща разгърната застроена
площ от 187,47 кв.м., при граници на търговския обект: бул. „Мадрид“, ул.
„Буная“, жилищна част, вътрешен двор, проход и метален павилион, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и 9/14 ид.ч. от
мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ VIII-18, от
квартал 120, целият с площ от 375 кв.м., при граници на мястото: бул. „Мадрид“,
ул. „Буная“, урегулиран поземлен имот VI-98 и урегулиран поземлен имот с номер
VII-17.
Владението е фактическо
състояние, претендиращият владелец следва чрез външно изявени действия да
установи господството си върху имота – да извършва явни действия по
стопанисването му, които да противопоставя на собственика.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот с идентификатор
68134.409.48 е с площ от 349 кв.м., като в него има разположени четири
самостоятелни обекта (апартаментът, двата магазина и Г-образната търговска
сграда), а останалата незастроена част, представляваща вътрешен двор е с площ
от приблизително 142,9 кв.м. Твърдението за придобиване по давност на земята -
дворното място, представляваща имот с идентификатор 68134.409.48, очевидно
следва да се разглежда като твърдение за упражняване на фактическа власт както
върху постройките, така и върху незаетата от строителство част, представляваща
вътрешен двор. По делото обаче не се събраха доказателства ответникът А.Т. АД
да е ползвал съвместно с другите съсобственици вътрешният двор под каквато и да
било форма.
По делото са представени договори
за отдаване под наем на „Г“-образната сграда, сключвани в периода 11.02.1998 г.
– 31.10.2013 г. от А.Т. АД (с предходно търговско наименование ТРИАДИЦА ЕАД),
като наемодател. Предметът на договорите е търговската сграда, в тях не се
предвижда отдаване за временно и възмездно ползване дворното място, напротив –
вътрешният двор е посочен като граница на отдадения под наем имот (т.е. съдът
приема, че вътрешния двор не се включва в обекта на ползване). По делото не се
сочи по какъв начин дворното място – очевидно това, което е свободно от
застрояване и представлява обособен и заграден вътрешен двор (виж показанията
на свидетеля А.Т.Н.и приетата съдебно-техническа експертиза), е използвано от
ответника. Свидетелят сочи, че наемателите на ищеца (които са държали от негово
име и за негова сметка процесните имоти) са ползвали единствени вътрешния двор,
единствени са имали достъп до него, като вътре паркирали автомобил и отглеждали
куче (имали разположена кучешка колиба). От показанията на свидетеля на А.Т. АД
- Й.Е.не се установява упражняване фактическа власт от ответника или негови
наематели върху процесния имот – свидетелката посочва, че не е влизала в двора,
който е „отзад на самата сграда“ и не знае дали този двор е заприходен
към дружеството. Единствените показания отнасящи се до двора, касаят част от
дворното място с размери 1,5 м. на 7-8 м., които са присъединени към търговския
обект като склад – изградени са им покрив и стени. Експертизата също е
установила такова заграждане от едната страна на търговския обект, за което
няма строителни книжа – т.е. не представлява законен строеж. Дори и да се
приеме, че посоченото пространство (незаконно заградено, с изградени покрив и
стени), представлява част от двора, то неговото владение няма правно значение.
Реална част от имот (обособена с конкретни граници) може да се придобие по
давност само ако отговаря на изискванията за минималните размери – т.е. да годен
обект на правото на собственост (чл.200 ЗУТ). Обособената част с размери 1,5 м.
на 7-8 м. не отговаря на изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ, поради
което не може да бъде придобита по давност. Тази част от имота не може да
доведе и до придобиване на идеална част – както бе посочено по-горе, за да се
придобие по давност идеална част от имот следва да бъде владян целият имот съвместно
с други лица (съсобственици) или определена част от имота, ако между тях по
обща воля е разпределено ползването. Ето защо процесното заграждане на няколко
квадратни метра от двора няма правно значение нито за придобиването му като
реална част, нито за придобиване на идеална част от целия имот.
По изложените съображения съдът
приема, че ищецът чрез своите наематели е упражнявал фактическа власт с
намерение за своене върху дворното място, съвместно с останалите съсобственици
– физически лица, като частта от имота, съответстващ на упражняваната власт е
9/14 ид.ч. Ответникът А.Т. АД от друга страна не
доказа да е упражнявал фактическа власт върху имота, с което да го е придобил
по давност. Поради това предявеният иск следва да се уважи, а Нотариален акт за
право на собственост върху недвижим
имот, придобит по давност №7, том I, рег.№1110, дело №6/2009 г. на нотариус В. М.,
с рег. №074 от регистъра на НК следва да бъде отменен в частта, с която „А.Т.“
АД е признато за собственик на основание давностно владение на с 9/14 ид.ч. от
мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ VIII-18, от
квартал 120, целият с площ от 375 кв.м., при граници на мястото: бул. „Мадрид“,
ул. „Буная“, урегулиран поземлен имот VI-98 и урегулиран поземлен имот с номер
VII-17.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение - в размер на 992,70 лв., които да бъдат платени от ответниците Я.Д.И., П.Д.И., Е.П.Д. и „А.Т.“ АД.
Ответниците В.К.Ш., А.Д.Ш., Л.С.Д. и А.С.Д. са
признали предявените искове, поради което следва да се приеме, че на основание
чл.78, ал.2 ГПК не следва да понесат разноските и те следва да ни останат за
ищеца. По силата на посочената разпоредба обаче ищецът не следва да понася
разноските на ответника, както ако например искът беше отхвърлен или
производството прекратено – от различния изказ на ал.2 на чл.78, в сравнение с
ал.1, ал.3 и ал.4 е видно, че съгласно разпоредбата, в отклонение на правилото
на ал.1, при уважен иск разноските не се заплащат от ответника, а си остават за
сметка на ищеца. Законодателят обаче не е предвидил, както в ал.3 и ал.4,
ищецът да заплаща разноските на ответника. Поради това съдът приема, че
ответниците, признали иска, няма да понесат разноските на ищеца, но направените
от тях разноски си остават за тяхна сметка.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Я.Д.И., с адрес: ***, П.Д.И., с адрес: ***, ж.л. *******,
Е.П.Д., ЕГН **********, В.К.Ш., ЕГН **********, А.Д.Ш., ЕГН
**********, Б.Ц.А., ЕГН **********, Л.С.Д., с адрес: ***, А.С.Д.,
с адрес: ***, и А.Т. АД, *** ОБЩИНА, БУЛСТАТ *******, е
собственик на основание чл.79 ЗС - по силата на изтекла придобивна давност на
следните имоти:
9/14 идеални части от недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.409.48 по КК и КР на
гр. София, одобрени със заповед Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК,
с площ от 375 кв.м и граници – имоти с идентификатори 68134.409.180,
68134.409.58, 68134.409.49, 68134.409.178, както и находящите се в имота:
9/14 идеални части от апартамент,
представляващ имот с идентификатор 68134.409.48.1.1, находящ се на първи
(партерен) етаж в сградата, със застроена площ от 95,46 кв.м.
9/14 ид.ч.
от магазин „Б“, представляващ обект за търговска дейност с идентификатор
68134.409.48.1.2, находящ се на първи (партерен етаж), със застроена площ от
15,78 кв.м., с прилежащото му мазе в площ от 13,78 км.м., и граници: имоти с
идентификатори 68134.409.48.1.4 и 68134.409.48.1.3 и
9/14 идеални части от магазин
„А“, представляващ обект за търговска дейност с идентификатор 68134.409.48.1.3,
находящ се на първи (партерен етаж), със застроена площ от 21,60 кв.м., с
прилежащото му мазе в площ от 13,78 км.м. с граници: имоти с идентификатори 68134.409.48.1.2,
68134.409.48.1.4.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК,
Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност,
№7, том I, рег.№1110, дело №6/2009 г. на нотариус В. М., с рег. № 074 от
регистъра на НК, в частта, с която А.Т.
АД, ЕИК *******, е признато за собственик, на основание давностно владение на 9/14
ид.ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII-18, от квартал
120, съгласно действащия подробен устройствен план на гр. София, местността „Подуене
– Центъра“, целият с площ от 375 кв.м., при граници на мястото: бул. „Мадрид“,
ул. „Буная“, урегулиран поземлен имот VI-98 и урегулиран поземлен имот с номер
VII-17, който поземлен имот съгласно КК и КР на гр. София, одобрени със заповед
Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, представлява поземлен имот с
идентификатор 68134.409.48.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК,
Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот с № 4, том II, рег.№ 1280,
дело №166/2003г. на нотариуса Д.Ч., с рег. № 075 от регистъра на НК, в частта, с която на осн. чл. 30, ал. 4
от ППЗОбщС А.Т. АД, ЕИК *******, е признато за
собственик на 9/14 ид.ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ от 375
кв.м., означен с номер VIII-18, от квартал 120, съгласно действащия подробен
устройствен план на гр. София, местността „Подуене – Центъра“, при граници на
мястото: бул. „Мадрид“, ул. „Буная“, урегулиран поземлен имот с номер VI-98 и
урегулиран поземлен имот с номер VII-17, който поземлен имот съгласно КК и КР
на гр. София, одобрени със заповед Заповед № РД-18-45/09.07.2010г. на ИД на
АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор 68134.409.48.
ОСЪЖДА
Я.Д.И., с адрес: ***, П.Д.И., с
адрес: ***, ж.л. *******, Е.П.Д., ЕГН **********, Б.Ц.А., ЕГН **********
и А.Т. АД, ЕИК *******, да заплатят на С. О., БУЛСТАТ *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 992,70
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: