Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Кърджали, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на осми октомври
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря
Мариана Кадиева, като
разгледа докладваното от съдия Шефки
адм. дело №316 по
описа на КАС за 2019 г., и за
да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от
Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от „Гарс“ ЕООД, ***, ЕИК ***, против Решение №2153-08-118/05.08.2019
г. на директора на ТП НОИ Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата на дружеството срещу задължително предписание №***/*** г. на контролен орган
при ТП на НОИ - Кърджали. Жалбоподателят твърди, че кредитираните в оспореното решение
задължителни предписания са незаконосъобразни, тъй като с последните се цели обявяване
недействителността на валидни трудови правоотношения, игнорирайки предвидения за
това съдебен контрол. Иска се отмяна на оспореното
решение. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Счита,
че контролните органи при ТП на НОИ не разполагат с правомощия, да предписват заличаване
на данни от регистъра по чл.5, ал.4 КСО.
Намира за незаконосъобразни и доводите на решаващия орган за недействителност на
възникналото трудовото правоотношение, преди последното да е обявено за такова по
надлежния ред. Сочи, че дейността, извършвана от дружеството, не изисква полагане
на труд на точно определено работно място, като длъжността, на която е назначено
лицето Д. В. е ***, а работата е предавана по електронна поща. Счита също, че наличието
на валиден трудов договор, регистриран в сроковете по чл.62 Кодекса на труда, внесени
осигурителни вноски, както и реално изпълнение на трудовите задължения, не водят
до извода, до който е достигнал административния орган. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата
за неоснователна, а оспореното решение на ТП на НОИ - за законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Административният
съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема
за установено следното:
Според трудов
договор №41/01.11.2018 г., жалбоподателят „Гарс“ ЕООД-
*** е назначил на работа лицето Д. В. Г. на длъжността „***“, с посочено място на
работа в ***, ***, на осемчасов работен ден, с работно време от 8:30 ч. до
17:30 часа и основно месечно трудово възнаграждение, в размер на *** лв. Видно от
справка за приети и отхвърлени уведомление по чл.62, ал.5 КТ, за сключения трудов
договор е подадено уведомление по чл.62, ал.3 КТ.
Със Заповед
№***/*** г., на основание чл.163, ал.1 КТ, на служителя е разрешен отпуск, ***,
считано от 03.04.2019 г.
По делото са
приложени и Удостоверения /приложение№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ от Гарс ЕООД,
за изплащане на парично обезщетение по БЛ № ***/*** г.; БЛ № ***/*** г. и БЛ № ***/***
г., за периода от 19.11.2018 г. до 02.04.2019 г.
На
29.05.2019 г., е подадено заявление-декларация /приложение №2 към чл.4, т.1 от НПОПДОО,
от Д. В. Г., за изплащане на парично обезщетение *** за остатъка от 410 дни, считано
от 03.04.2019 г., за детето А. Г., родено на *** г.
В
анкета, попълнена от управителя на „Гарс“ ЕООД, последният
е посочил, че работното време на Д. В. е ненормирано, работи дистанционно, работата
се предава по електронната поща, а трудовото възнаграждение се изплаща по банков
път.
Със Заповед
от 13.06.2019 г. /л.61 от делото/, ръководителят на ТП на НОИ-Кърджали е възложил
проверка по разходите за ДОО на „Гарс“ ЕООД *** приключила
с Констативен протокол №***/*** г., изготвен от *** при ТП на НОИ Кърджали. В последния
протокол, въз основа на предоставена от ОДМВР – Кърджали информация за презграничните пътувания на Д. В., е отразено, че за лицето
не е възникнало трудово правоотношение, както и че същото не е изпълнявало трудовата
дейност, посочена в ТД, тъй като на 01.11.2018 г. не се е намирало в страната.
Със
задължително предписание №***/*** г. на контролен
орган при ТП на НОИ – Кърджали, по повод извършена проверка вх.№***/***
г. и на основание чл.108, ал.1, т.3 КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
НОИ, на осигурителя „Гарс“ ЕООД, е предписано да заличи
основни данни обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за лицето
Д. В. Г., за перода от месец ноември 2018 г. до месец
май 2019 г. /вкл./.
С Решение №2153-08-118/05.08.2019
г. на директора на ТП НОИ Кърджали, предмет на настоящия
спор, е отхвърлена жалбата на „Гарс“ ЕООД, *** срещу задължително
предписание №***/*** г. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали. За да постанови
акта си, административният орган е възприел липсата на упражнявана от Д.
В. трудова дейност по сключения ТД №***/*** г., с оглед представената от ОД МВР
- Кърджали справка рег.№*** /*** г., касаеща задграничните
пътувания на лицето. По горните съображения е прието, че лицето не е осигурено,
по смисъла на §1, т.3 ДР КСО, поради което подадените от осигурителя основни данни
обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за Д. В. Г., подлежат
на заличаване. В решението се съдържат и съображения и за неоснователност на възраженията, свързани
с липсата на правомощия за контролните органи на ТП НОИ, да предписват заличаването
на процесните данни.
Видно
от т.6 на приложената справка рег.№*** /*** г. на ОД МВР-Кърджали, за относимия към случая период /от 01.11.2018 г. до 31.05.2019
г./, на 23.10.2018 г. е регистрирано влизане
на Д. В. на територията на Република България, през ГКПП ***, и излизане
на същата дата, през същото ГКПП. Ново влизане в страната е регистрирано на
08.11.2018 г., и на същата дата лицето е напуснало Р България, през ГКПП ***. Следващо
влизане в страната е регистрирано на 19.11.2018 г., а на следващия ден –
20.11.2018 г., лицето е напуснало страната, отново през ГКПП ***, като ново влизане
в Р България е регистрирано едва на 05.06.2019 г.
От
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона
14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира, че оспореното
решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като съдържа
и необходимите фактически и правни основания. Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати в хода на
административното производство, като е спазен и материалния закон.
Безспорно е по делото, че
жалбоподателят е подал основни
данни обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за лицето Д. В.
Г., за периода от месец ноември 2018 г. до месец май 2019 г. /вкл./. Последното
се установява и от приложените по делото справки на л.17-18 от делото. Според административния
орган обаче, лицето Д. В. не е упражнявало трудова дейност
по сключения ТД №***/*** г., поради което не се счита за осигурено такова, по смисъла
на §1, т.3 ДР КСО, а подадените от осигурителя основни данни обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за Д. В. Г., подлежат на коригиране.
Съгласно разпоредбата на чл.50,
ал.1 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично
обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането.
Според чл. 48а КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право
на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на
§ 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.
4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски,
и продължава до прекратяването й.
Установи се от приложената по делото справка за
презграничните пътувания на Д. В., че в периода от
01.11.2018 г. до настъпването на осигурителното събитие на 18.12.2018 г., лицето
е пребивавало в страната 3 дни, като тези данни не се оспорват от жалбоподателя.
По
делото не се доказа, Д. В. да е работела дистанционно, нито да е извършвала дейността,
уговорена в ТД, а работата да е била предавана по електронната поща. Установи се
от представения трудов договор, че същия
съдържа изрична клауза за мястото на работа - ***, ***, където се помещават и офисите
на дружеството, като липсват данни за промяна на така уговореното място на работа.
При тези факти, правилно е прието, че Д. В. не
е упражнявала трудова дейност по сключения ТД и не е „осигурено лице“ по смисъла
на §1, т.3 от ДР КСО, респ. подадените за
лицето данни по чл.5, ал.4 КСО, подлежат на коригиране. Сключването на трудов договор
и внасянето на осигурителните вноски, не е достатъчно за възникване на осигурителното
правоотношение, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр.
с §1, т.3 от ДР КСО, за реално осъществяване на трудова дейност по сключения трудов
договор. От своя страна, липсата на осигурително правоотношение, само по себе си,
е за основание за коригиране на декларираните данни, за да се приведат последните
в съответствие с действителното положение.
Компетентността
на контролните органи на ТП на НОИ да предпишат заличаване на данни произтича от
разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 КСО, вр с чл.15 от Наредба
№ Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл.108,
ал.1, т.3 КСО при изпълнение на служебните
си задължения контролните органи на НОИ, дават задължителни предписания за спазване
на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния
осигурителен институт, а според чл. 15 от Наредба
№ Н-8 от 29.12.2005 г., контролът за спазване на наредбата се осъществява
от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт във връзка
с възложените им дейности. Според чл. 33, ал. 5, т. 4 и т. 7 от КСО, контролът по спазване на осигурителното законодателство,
събирането на информация и поддържането на информационна система за осигурените
лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица се осъществява
от НОИ. В процесния случай, задължителните предписания
са издадени от контролен орган - *** на НОИ – Кърджали, въз основа на данни, установени
с констативен протокол и в рамките на вменените му правомощия по събиране на информация за осигурените лица и осигурителите,
както и осъществяване на контрол по спазване на осигурителното законодателство.
В тази връзка, неоснователни са твърденията за липса на компетентност, като правилно
е предписано на жалбоподателя да заличи подадените за лицето данни по чл.5, ал.4 КСО, тъй като последните са основание за отпускане, изчисляване и изплащане на парични
обезщетения, в т.ч. и на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, ***.
По изложените
съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно,
а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора,
предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на ответника
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за
осъществената юрисконсултска защита.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Гарс“ ЕООД, ***, ЕИК ***, против Решение №2153-08-118/05.08.2019
г.. на директора на ТП НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата на дружеството срещу задължително предписание №***/*** г. на контролен орган
при ТП на НОИ - Кърджали, като неоснователна.
ОСЪЖДА
„Гарс“ ЕООД, ***, ***,
ЕИК ***, да заплати на ТП на НОИ - Кърджали, разноски по делото в размер на 100
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ – дневен срок от съобщаването
му.
С Ъ Д И Я :