Р E Ш Е Н И Е
№
04.02.2021 г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 18 януари
2021 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ИЛКОВА
гражданско дело № 694 по
описа на съда за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора /„ВиК“/, чрез упълномощения си представител, твърди в
исковата си молба, че на името на З.С.Г.,
с абонатен номер 191413, има открита
партида във „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, с номер 001594 за
имот, собственост на ответницата, находящ се в гр. Стара Загора, ул.
„Загорка" № 19, вх. А, ет. 6, ап. 24. С откриването на партидата между
експлоатационното предприятие и абоната възникват договорни отношения, по
силата на които „ВиК” ЕООД се задължава да доставя питейна вода и да отвежда и
пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължава да
заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този
на засичането. За това свое задължение абонатите са уведомени по надлежния ред
както от длъжностните лица на дружеството, така и са задължени с чл. 33, ал. 2
от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор / Общи условия /. При закъснения се начисляват лихви съгласно чл. 40,
ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /
наредба № 4 /.
По горепосочената партида
имало монтирани два водомера. Първият е с шифър **********, а вторият е с шифър
**********. Задължението на ответницата е на база реално измерен отчет по
първия водомер, а относно вторият с номер ********** е служебно начислявано
количество вода, поради това, че потребителят не е отстранил неизправността на
водомера.
За периода от 09.01.2018 год. до 14.03.2019
год. ответницата дължи на ищеца сума, в размер на 340.49 лева, представляваща
изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период от време, за
което задължение са издадени: квитанция № ********** от 01.04.2018 год., за
периода 09.01.2018 г. до 08.03.2018 г., на стойност 43.58 лева; квитанция №
********** от 28.04.2018 год. за периода 08.03.2018 г. до 03.04.2018 г., на
стойност 43.58 лева; квитанция № ********** от 28.05.2018 год. за периода
03.04.2018 г. до 10.05.2018 г., на стойност 43.58 лева; квитанция № **********
от 28.08.2018 год. за периода 10.05.2018 г. до 03.08.2018 г., на стойност 13.62
лева; квитанция № ********** от 28.09.2018 год. за периода 03.08.2018 г. до
03.09.2018 г., на стойност 13.62 лева; квитанция № ********** от 28.10.2018
год. за периода 03.09.2018 г. до 03.10.2018 г., на стойност 19.07 лева; квитанция
№ ********** от 15.11.2018 год. за периода 03.10.2018 г. до 03.11.2018 г., на стойност
49.03 лева; квитанция № ********** от 15.12.2018 год. за периода 03.11.2018 г.
до 11.12.2018 г., на стойност 49.03 лева; квитанция № ********** от 15.01.2019
год. за периода 11.12.2018 г. до 11.01.2019 г., на стойност 32.69 лева, и
фактура № 10000136509 от 15.04.2019 год., на стойност 32.69 лева.
За закъснялото плащане за
периода от 01.04.2018 год. до 24.09.2019 год. ответницата дължи и лихва в
размер на 32.28 лева, съответно за задължението по: кв. № ********** от
01.04.2018 год., на стойност 6.19 лева, за периода от 01.05.2018 г. до
24.09.2019 г.; кв. № ********** от 28.04.2018 год., на стойност 5.86 лева, за
периода от 28.05.2018 г. до 24.09.2019 г.; кв. № ********** от 28.05.2018 год.,
на стойност 5.50 лева, за периода от 28.06.2018 г. до 24.09.2019г.; кв. №
********** от 28.08.2018 год., на стойност 1.37 лева за периода от 28.09.2018
г. до 24.09.2019 г.; кв. № ********** от 28.09.2018 год. на стойност 1.25 лева,
за периода от 28.10.2018 г. до 24.09.2019 г.; кв. № ********** от 28.10.2018
год., на стойност 1.59 лева, за периода от 28.11.2018 г. до 24.09.2019 г.; кв.
№ ********** от 15.11.2018год., на стойност 3.85 лева, за периода от 15.12.2018
г. до 24.09.2019 г.; кв. № ********** от 15.12.2018 год., на стойност 3.45 лева,
за периода от 15.01.2019 г. до 24.09.2019г.; кв. № ********** от 15.01.2019
год., на стойност 2.02 лева, за периода от 15.02.2019 г. до 24.09.2019 г. и ф-ра
№ ********** от 15.04.2019 год., на
стойност 1.20 лева, за периода от 15.05.2019 г. до 24.09.2019 г.
Поради обстоятелството,
че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне
на квитанция за задължението, ответникът не е заплатил задълженията си, ищецът
подал до PC - Стара Загора Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 5088 /2019 год., по описа на PC -
Стара Загора . По същото дело била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта била връчена на ответника при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с Разпореждане от 30.12.2019 год. по ч.гр.д.
№ 5088/2019 год. PC Стара Загора било указано, че в едномесечен срок ищецът
може да предяви иск за вземането си, предмет на заявлението.
С оглед на посоченото,
ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на настоящия
установителен иск.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че З.С.Г.
с ЕГН ********** ***, му дължи сума в размер на 340.49 лева, представляваща
цената на незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и
пречистена канална вода по партида № 001594 за имот, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Загорка” № 19, вх. А, ет. 6, ап. 24 за периода от 09.01.2018 год.
до 14.03.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до PC-Стара Загора по ч.гр.д. № 5088/2019 год. - 02.10.2019 год. - до
окончателното й изплащане ; както и сумата 32.28 лева, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за периода от
01.04.2018 год. до 24.09.2019 год.
Претендира за направените
разноски в настоящото производство и за тези, направени в производството по ч.гр.д. № 5088/2019 год.,
по описа на PC - Стара Загора.
Назначеният на
ответницата З.С.Г.,
особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на претенцията.
Оспорва твърдението на ищеца за създадени между страните облигационни отношения
по повод доставката на питейна вода и отвеждане на канална такава, вследствие
на което счита, че неприложими се явяват Общите условия, утвърдени от ДКЕВР на
11.08.2014г. Оспорва основателността на иска, като счита, че съгласно чл.ЗЗ,
ал.1 от сега `действащите ОУ на ищеца, последният е длъжен да издава фактури, а не квитанции, за
дължимото вземане. Счита също, че плащане не се дължи, тъй като издадените от
ищеца квитанции не са достигнали до знанието на ответницата, за да е налице
забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Поради това, недължимо се явява
и вземането за обезщетение за забава.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощника си, който моли съдът да уважи изцяло предявения иск. Ответницата се
представлява от назначения й особен представител, който с депозирана писмена
молба моли съдът да отхвърли иска, като неоснователен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2019г. ищцовото
дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответницата, за сумата от 340.49 лв. - главница, дължима за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 09.01.2018г. – 14.03.2019г.,
сумата 32.28 лв.- лихва за забава за периода
01.04.2018 г. – 24.09.2019г., законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2019г.
до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на заявлението е образувано
частно гр. дело № 5088/2019г., по описа на СтРС, и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2751/07.10.2019 г., с която
е разпоредено длъжникът – ответницата по настоящото дело, да плати на заявителя
– ищецът по настоящото дело, претендираните суми./Съдът приема, че в издадената
заповед е допусната техническа грешка при изписването на началната дата на
периода, за който са присъдени сумите – 09.01.2019г., вместо 09.01.2018г./. Заповедта
за изпълнение е връчена по чл.47, ал.5 от ГПК, като съдът е указал на
заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането
си. В указания преклузивен срок, заявителят предявява настоящия иск за
установяване на вземането си. Предвид така установените обстоятелства,
предявеният иск се явява процесуално допустим.
В производството по чл.
422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на
ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за доставка
на вода и отвеждане на отпадъчна такава. Ищецът представя 9 бр. квитанции, от които
се установява, че на името на ответницата по партида № 001594 за водоснабден
имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Загорка № 19, вх.А, ет.6, ап.24, за
периода 09.01.2018г. –
11.01.2019г. има начислена сума за изразходена вода, на обща стойност от 307.80 лв.
Ищецът представя и фактура № **********/15.04.2019г., на стойност 32.69 лв.
Видно
от извлечение от електронно досие на абонатен номер 191413,по процесната
партида, открита на името на ответницата, има монтирани два водомера – с шифър
**********, и с шифър **********. Отразени са датите на отчитане на водомерите
и начислените количества разходена вода.
От
справка от Служба по вписванията – Стара Загора, се установява, че ответницата
се явява собственик на процесния водоснабден имот.
По делото е изслушано
заключение по съдебно икономическа експертиза, което неоспорено от страните,
съдът възприема като компетентно и добросъвестно. Видно от същото, в ищцовото
дружество има открита партида № 001594, на името на ответницата.Представените
по делото квитанции и фактура, от които се установява общото задължение по
партидата, в размер на 340.49 лв., са осчетоводени в счетоводството на ищеца.
Вещото лице е констатирало, че по задължението липсва плащане. Определило е и
размера на дължимата лихва за забава за периода 01.04.2018г. – 24.09.2019г. –
32.28 лв.
Като
взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
Процесният недвижим имот е водоснабден и се
намира в район, за който водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителни
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги”.
Тъй
като по делото не е представен договор между страните за уреждане на
отношенията им по повод предоставяната от ищеца услуга, то следва в отношенията
между тях да се прилагат общите условия за предоставяне на ВиК услуги по
доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални води, важащи за всички
клиенти на ВиК. Визираните общи условия
регламентират правата и задълженията на страните по договорите за
предоставяне на ВиК услуги и съответстват на дадената на тези отношения
нормативна регламентация с Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и съгласно публично оповестени
общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на
ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от оператора - „ВиК” ЕООД гр.Стара Загора са
общоизвестни, публикувани в местен вестник и на сайта на дружеството в
интернет, поради което обвързват всички абонати на дружеството, съгласно чл.8
от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 59, ал. 2 от Общите
условия на ищеца ВиК операторът открива партида на потребителя с потребителски
номер при подаване на заявление от същия. В случая няма представени
доказателства кога и въз основа на какво е била открита партидата на името на
ответницата. Това обаче, че не се отразява на качеството й потребител на ВиК
услуги. След като ответницата е собственик на процесния имот за исковия период,
за който се претендира заплащане на предоставени ВиК услуги, то същата се явява
потребител по смисъла на § 1, т. 2 ЗРВКУ
и между нея и ищеца е възникнало и съществува валидно облигационно
правоотношение.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба
№ 4/2014 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е
възпроизведена в чл. 22 от Общите условия. В чл. 23, ал. 4 от същите е
посочено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя
или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. В последното изречение на същата разпоредба се
посочва, че този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при
ползване на електронен карнет. В случая се установява, че отчитането на
водомера в жилището на ответницата за процесния период е било с електронен карнет,
което обстоятелство се установява от представеното извлечение от електронно
досие на абоната. Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза,
процесните квитанции, издадени за неплатено задължение по доставено количество
вода до процесния имот в размер на 340.49 лв., са осчетоводени в ищцовото
дружество. Липсват данни за извършено плащане.
Неоснователно
се явява възражението на особения представител на ответника, че потребителят не
е бил уведомен за дължимите суми по отчетеното количество вода. Такова
задължение – за уведомяване на абоната за дължими плащания не съществува. С
откриването на партидата абонатът се задължава да извършва месечно плащане на
отчетените количества вода. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от
датата на фактурирането им. В случая, макар по делото да са представени
квитанции, то същите представляват разходно –
оправдателни документи, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството,
които да са годно основание за вписване на процесните суми като задължения на
ответницата към ищеца. При
неизпълнение в срок на задължението за плащане, в чл. 40 от наредбата е
предвидено задължението за обезщетение, в размер на законната лихва, съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Видно от съдебно
икономическата експертиза, обезщетението за забава, периода 01.04.2018г. –
24.09.2019г. възлиза на 32.28 лв.
С оглед на изложеното, претенцията
на ищцовото дружество се явява доказана по основание и размер, поради което
установителният иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде изцяло уважен в
претендирания размер. Следва да се признае за установено, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от 340.49 лв. - главница, дължима за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 09.01.2018г. – 14.03.2019г.,
сумата 32.28 лв.- лихва за забава за
периода 01.04.2018 г. – 24.09.2019г., законната лихва върху главницата, считано
от 02.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2751/07.10.2019
г. по ч.гр.д. № 5088/2019г., по описа на
СтРС.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответницата
следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски – 25
лв., както и тези по настоящото дело – 625 лв., съобразно приложения списък на
разноски.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на З.С.Г., ЕГН **********,***, че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо
Ботев № 62, представлявано от Румен Райков, сумата от 340.49 лв. - главница,
дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
09.01.2018г. – 14.03.2019г., сумата 32.28 лв.-
лихва за забава за периода 01.04.2018 г. – 24.09.2019г., законната лихва
върху главницата, считано от 02.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 2751/07.10.2019 г. по
ч.гр.д. № 5088/2019г., по описа на СтРС.
ОСЪЖДА З.С.Г., ЕГН **********,***, да заплати на
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен
Райко, сумата 25 лв., представляваща
направени по ч.гр.д. № 5088/2019г., по описа на СтРС, разноски, както и сумата
от 625 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: