№ 862
гр. Русе, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520101841 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК.
Постъпила е искова молба от В. М. АЛ. против Г. ЮР. ИВ., в която се
твърди, че двамата са сключили граждански брак на 27.02.1988г. от който
нямали родени деца. Твърди се, че семейният им живот не протекъл добре.
Съпругата му не проявявала грижи и отговорност към семейството. Често
правела скандали без повод и предизвикателство, а от дълги години - около
20, били във фактическа раздяла и не поддържали никакви контакти.
Ответницата пребивавала в България със статут на постоянно пребиваващ
чужденец, гражданин на Руската Федерация. Към настоящия момент ищецът
не знаел къде живее тя и нямал контакт с нея. Моли се да бъде постановено
съдебно решение, с което съдът да прекрати брака им без да се произнася по
въпроса за вината за дълбокото му и непоправимо разстройство.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, особеният представител на
ответника, назначен по реда на чл. 48 ГПК, след обявление в Държавен
вестник, изразява становище за допустимост и основателност на предявения
1
иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
В. М. АЛ. и Г. ЮР. ИВ. са сключили граждански брак на 27.02.1988г. в
гр. Русе, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак №*** от
същата дата на Община Русе. От брака си двамата нямат деца.
Според представеното по делото удостоверение от МВР, ответницата Г.
ЮР. ИВ., гражданка на **********род. на ****г. няма адресна регистрация на
територията на Република България.
Разпитаните по делото свидетели И.А.И. и М.В. Т. установяват, че
познават единствено ищеца по делото. В продължение на периода на тяхното
познанство с него – съответно около 10 и 16 години за двамата, те не били
виждали съпругата му Г.. От него знаели, че двамата са се разделили преди
много години и тя била се върнала да живее в Русия. Понастоящем двамата
не поддържали никакви отношения, нямали общи деца, той дори нямал
връзка с нея, не знаел адреса й.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства, съдът прави извод, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. В продължение на
повече от 16 години не се установява никаква връзка между тях, същите
живеят във фактическа раздяла, на ищеца дори не му е известно
местонахождението на съпругата му. Последната според доказателства по
делото няма регистриран адрес на територията на Р. България и
местонахождението й не се установява. Продължителната фактическа раздяла
на страните и липсата на каквито и да е отношения между тях е достатъчно
основание да се приеме, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
изпразнен от съдържание и запазването му не създава нормални условия за
живот на съпрузите, поради което следва да бъде прекратен.
По делото няма искане съдът да се произнася по въпроса за вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, поради което по този въпрос
2
съдът не дължи служебно произнасяне.
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца и в настоящото
производство не се разрешават въпроси свързани с родителската отговорност.
Страните нямат и претенции за ползване на семейното жилище,
каквото не се установява и да имат. Не претендират и издръжка един от друг.
Тъй като няма искане от ответницата (лично изразено от нея) след
прекратяване на брака да промени фамилното си име и да възстанови
предбрачното си такова, то съдът няма основание да постанови такава
промяна. В чл. 53 СК е предвидена възможност след развода, онзи от
съпрузите , който е сменил фамилното си име, което е имал преди
сключването на брака да може да си го върне. Касае се до едно
непритезателно субективно право, което се упражнява с едностранно
волеизявление. В случая ответницата е сменила фамилното си име след
сключване на брака, поради което и след прекратяване на брака тя следва да
продължи да се носи фамилно име И. доколкото не е поискала промяната му.
С оглед изхода на спора и непроизнасянето на съда по въпроса за
вината и на основание чл. 329, ал.1 ГПК, направените от ищеца разноски по
делото остават в негова тежест.
Съдът определя окончателна държавна такса за развода в размер на
50лв. На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
тази сума, както и сумата от 200лв. възнаграждение за назначения й по делото
адвокат за особен представител.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между В. М. АЛ.
ЕГН********** и Г. ЮР. ИВ., гражданин на Руската Федерация, род. на ****,
сключен на 27.02.1988 г. в гр. Русе, за което обстоятелство е съставен акт за
граждански брак №*** от същата дата, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство.
3
ОСЪЖДА Г. ЮР. ИВ., гражданин на **********род. на **** да плати
по сметка на Районен съд - Русе държавна такса и разноски по делото в
размер на 250лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4