№ 229
гр. Севлиево, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230101180 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от "***" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Московска" № 19, представлявана от законните си
представители - В.М.С. - главен изпълнителен директор и Д.Д.М. - изпълнителен директор
срещу Г. Н. А., с ЕГН **********, от село Д, ул. „***" № 5, общ. Севлиево.
Ищеца твърди, че на 03.04.2019 г., между него и ответницата бил сключен договор за
кредит Експресо, в размер на 16 000,00 лева. Падежната дата за издължаване на месечните
вноски била 15 - то число на месеца. Кредитът се олихвявал с преференциален променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил в размер на 7,55 %
годишно. Не били платени и се претендирали 22 броя редовно падежирали погасителни
вноски, включващи главница и договорна лихва с претендирано обезщетение за забава. На
15.12.2019 г. кредитополучателят по договора преустановил изплащането му и допуснал
забава в плащанията на месечните погасителни вноски повече от 90 дни (не по - малко от 4
бр. месечни погасителни вноски) съгласно чл. 10.2 част II от договора за кредит. Поради
наличие на забава в плащанията над 90 дни и на основание на клаузите на договора за
кредит, с депозирането на исковата молба банката обявила кредита за предсрочно изискуем
в размер на пълния му неизплатен остатък. Претендира осъждане ответницата да заплати на
ищеца следните суми: 1) 15 381,08 лева - главница по договор за кредит от 03.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 01.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 2)
редовна лихва: 2 173,29 лева, за периода от 15.12.2019 г. до 30.09.2021 г.; 3) 13,66 лева -
санкционираща лихва за периода от 15.12.2021 до 30.09.2021 г.. В случай, че предсрочната
изискуемост на кредита не е настъпила с депозирането на исковата молба, твърди за дата на
1
предсрочната изискуемост датата на връчването на преписа от исковата молба на ответника
за отговор, като претендира същите суми. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответницата е подала писмен отговор, чрез назначеният особен представител. В отговора
се заявява, че общият посочен сбор на претендираната главница (15 381,08 лв.), редовна
лихва (2 173,29 лв.) и санкционираща лихва (13,66 лв.) е сума в размер на 17 568,03 лв., а не
както е посочил ищецът 17 842,53 лв.. Периодът, за който е начислена санкциониращата
лихва е некоректно посочен, като заявената за начална дата (15.12.2021 г.) е последваща
спрямо посочената като крайна дата (30.09.2021 г.). Излага, че с депозирането на исковата
молба предсрочната изискуемост не може да настъпи, тъй като законът изисква
волеизявлението на кредитора да достигне до длъжника. В случая обаче предсрочната
изискуемост не настъпва и с връчването на исковата молба, тъй като последната не е
връчена лично на длъжника, а на особен представител. Особеният представител не е нито
договорен представител, нито законов такъв и поради тази причина не може да приема
адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материално-правни изявления на
трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника за обявяването на предсрочна
изискуемост. От друга страна, към исковата молба били приложени уведомления за
предсрочна изискуемост, както и съобщение, в което е отразено, че същите са връчени от
ЧСИ З В.а с рег. № ***. Към исковата молба не бил приложен протоколът за връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост до А., а такъв следвало да е бил съставен и ако са
били спазени предпоставките на чл. 47 от ГПК, то предсрочната изискуемост настъпила още
преди завеждането на исковата молба. Последното като последица влечало след себе си
невъзможността за кредитора да претендира никакви други лихви и обезщетение за забава
освен законната лихва за забава считано от датата на обявяване на предсрочната
изискуемост. (т. 2 от ТР № 3/2017 г. по ТД № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Ищцовата страна
следвало да представи протокола за връчване на книжата и да се направи преценка дали са
спазени изискванията за връчване чрез залепване, както и да се прецени дали предсрочната
изискуемост вече не е настъпила. Последното щяло да доведе до недължимост на
начислените след този период лихви и съответно неоснователност на претенцията в тази си
част. В случай че по делото се установи, че съдебният изпълнител не е спазил изискванията
за връчване на уведомлението, то и към настоящия момент такова не било надлежно
извършено. Претендира се отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В докладвана писмена молба е
поискал и съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск за санкционираща
лихва, като е приел, че следва същия да се счита предявен вместо за сумата 13,66 лева за
сумата 113,38 лева, дължими за периода от 15.12.2019 г. до 30.09.2020 г.. В докладваната
молба ищеца развива подробни съображения за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответницата, чрез назначеният особен представител, поддържа
отговора по доводите изложени в същия. Заявява, че от доказателствата се е установила
основателността на заявените възражения от ответницата.
2
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за кредит Експресо от 03.04.2019 г., погасителен план към
него и извлечение от счетоводните книги, че праводателя на ищеца „***" АД, в качеството
на кредитор и ответницата Г. Н. А. в качеството на кредитополучател, са сключили договор
по силата, на който „***" АД е предоставила на ответницата, сума в размер на 16 000,00
лева, а последната се е задължила да върне сумата, заедно с лихвите. Ответницата се е
задължила, да заплати на кредитора погасителни вноски, с падеж 15 - то число на месеца,
като месечните погасителни вноски, включват различни части от главницата, договорната
лихва и застраховката. Уговорен е срок на договора - до 15.04.2029 г., размер на месечните
погасителни вноски - 195,56 лв. за период от 120 месеца и номинален фиксиран лихвен
процент в размер на 7,55 % на година, за целия срок на договора. Уговорени са наказателни
надбавки: върху просрочените вноски: 6 пункта над номиналния лихвен процент и върху
цялата главница след настъпване на предсрочна изискуемост: 6 пункта над номиналния
лихвен процент. Страните са се договорили, че при възникване на просрочено плащане на
задължение по договора със забава над 90 дни банката има право да обяви вземането си за
възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо.
Установява се от писмо от ЧСИ З В. с peг. № *** от 04.09.2020 г. и приложени
покани - уведомление за предсрочна изискуемост до ответницата Г. Н. А., че същите не са
връчени на ответницата въпреки обратното посочване в писмото, предвид липсата на
каквито и да било отбелязвания или други данни ответницата да ги е получила лично, чрез
друго лице или да е лепено уведомление до същата, както и за успешното прилагане на
каквито и да било други предвидени в ГПК способи за връчване.
Установява се от заключението на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза
следното: 1. средствата по договора за кредит в размер на 16 000,00 лв. са усвоени на
03.04.2019 година - превод по банков път по сметка на кредитополучателя; 2. кредита не е
погасяван своевременно; 3. към 01.10.2021 година, както и към датата на връчване на препис
от исковата молба за отговор са налице просрочени погашения по кредита; 4. към 01.10.2021
година просрочените вноски са 22 бр., общо в размер на сумата 4302,20 лв.; 5. към
11.03.2022 година датата на връчване препис от исковата молба на ответника за отговор
просрочените вноски са 27 бр., общо в размер на сумата 5280,00 лв.; 6. размерът на
непогасените задължения към датата на депозиране на искова молба е: главница 15 381,08
лв.; редовна лихва 2 173,29 лв.; санкционираща лихва 113,38 лв.; застраховка 174,78
лв.; 7. след депозиране на исковата молба няма внесени суми за погасяване на задължението.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на описаният в исковата молба валиден договор за кредит между
посочените в исковата молба лица, чиито клаузи съдържат задължение за
3
кредитополучателя да заплати на ищеца процесните суми; изпълнението на уговорените
задължения на ищеца; поставянето на ответника в забава, настъпване на предпоставките за
изискуемост на претендираните суми. В тежест на ответника е да докаже положителните
факти, на които основава възраженията си.
Установи се от договор за кредит Експресо от 03.04.2019 г. и погасителен план към
него, че праводателя на ищеца „***" АД, в качеството на кредитор и ответницата Г. Н. А. в
качеството на кредитополучател са договаряли за създаване на облигационна връзка по
договор за кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По тази облигационна връзка „***" АД е
предоставила на ответницата Г. Н. А., сума в размер на 16 000,00 лева, която е получена от
А., предвид установеното от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза. Ответницата Г. Н. А. се е задължила с договора да върне предоставената сума,
заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид изложеното съдът намира за
доказано предаването на твърдяната парична сума на ответницата от праводателя на ищеца.
Установи се от договора за кредит Експресо от 03.04.2019 г. и от погасителен план към
договора и съдържанието на процесния договор за кредит, като същият е сключен при
задължение на ответницата да заплати на кредитора погасителни вноски, с падеж 15 - то
число на месеца, като месечните погасителни вноски, включват различни части от
главницата, договорната лихва и застраховката. Уговорен е срок на договора - до 15.04.2029
г., размер на месечните погасителни вноски - 195,56 лв., за период от 120 месеца и
номинален фиксиран лихвен процент в размер на 7,55 % на година, за целия срок на
договора. Уговорени са наказателни надбавки: върху просрочените вноски: 6 пункта над
номиналния лихвен процент и върху цялата главница след настъпване на предсрочна
изискуемост: 6 пункта над номиналния лихвен процент. Страните са се договорили, че при
възникване на просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни
банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно
изискуемо.
Ищеца установи основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания.
Установи се съществуването на описаният в исковата молба валиден договор между
посочените в исковата молба лица с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение
за ответника да заплати на ищеца парични суми представляващи главница и лихва по
процесния договор за кредит. Установи се от заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза и от представените от ищеца документи, преценени по реда на чл.
182 ГПК, с оглед на другите обстоятелства по делото и предвид липсата на изрично
оспорване на вписванията в счетоводните книги на ищеца, на които се основават
представените от същия документи и размера на задължението на ответника за главница и
лихва, настъпването на предпоставките за изискуемост на претендираните суми -
уговорения в договора падеж за голяма част от претендираните суми и връчване на исковата
молба и приложенията към същата на процесуалния представител на ответника, с което
волеизявлението на ищеца, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до
4
длъжника – кредитополучател, в хода на настоящото дело /решение № 198/18.01.2019 г. по
т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение/, което е
направило неплатеният остатък по кредита предсрочно изискуем.
С оглед изложеното, установи се основателност на иска за главница – 15 381,08 лева,
който следва да бъде уважен, като основателни са и исковете за редовна лихва – 2 173,29
лева, за периода от 15.12.2019 г. до 30.09.2021 г. и санкционна лихва – 113,38 лева,
дължими за периода от 15.12.2019 г. до 30.09.2020 г., а също и искането за законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането.
Неоснователни са възраженията в отговора на особения представител на ответника.
Без значение е общият посочен от ищеца сбор на претендираните суми, предвид че съдът дължи
произнасяне по отделните искове. Нередовността касаеща периодът, за който е начислена
санкциониращата лихва бе отстранена в хода на делото. В случая съдът прие, че предсрочна
изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба, на особения представител на ответника,
съобразно възприетото в посочената по – горе съдебна практика, с която настоящият състав се
солидаризира.
Относно разноските, предвид уважаването на исковете, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. С
оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в
размер на сумата от 1682,17 лева, включваща: 752,17 лева, за държавна такса, 530,00 лева, за
депозит за възнаграждение на особен представител на ответника, 300,00 лева, за депозит за
възнаграждение на вещо лице и сумата 100,00 лева, за адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца от юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, Г. Н. А., с ЕГН **********, от село Д, ул. „***" № 5, общ. Севлиево, да заплати на
"***" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Московска" № 19, представлявана от законните си представители - В.М.С. - главен
изпълнителен директор и Д.Д.М. - изпълнителен директор, следните суми: сумата 15 381,08
лева, представляваща главница по договор за кредит Експресо от 03.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.10.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата 2 173,29 лева, представляваща редовна лихва, за периода от 15.12.2019 г.
до 30.09.2021 г. и сумата 113,38 лева, представляваща санкционна лихва, дължима за
периода от 15.12.2019 г. до 30.09.2020 г..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Н. А., с ЕГН **********, от село Д, ул.
„***" № 5, общ. Севлиево, да заплати на "***" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. "Московска" № 19, представлявана от законните си
5
представители - В.М.С. - главен изпълнителен директор и Д.Д.М. - изпълнителен директор,
направените разноски в размер на сумата от 1682,17 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6