№ 86
гр. Р., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета А.а
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20244500500852 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
И. З. И., ЕГН **********, от с.Х., общ.Р., е обжалвал решение №
382 от 21.03.2024г.на Р.нския районен съд постановено по гр.д.N4219/2023г., в
частта, с която съдът е приел, че той има изключителна вина за настъпване на
злополуката и е определил 90% съпричиняване от страна на ищеца по
делото.Излага подробни съображения за неправилност на решението в
обжалваната част поради неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че изводите на съда за проявена небрежност при изпълнение на
възложената му работа не кореспондират със събраните по делото
доказателства и са необосновани. Навежда доводи за това, че съдът не е
съобразил трайно установената съдебна практика, според която не всяко
нарушаване на правилата за безопасност обективира принос на пострадалия
по смисъла на чл.201, ал.2 КТ.Моли въззивният съд да отмени решението в
обжалваната част, да приеме, че не са налице предпоставките по чл.201,ал.2
КТ за определяне размер на съпричиняване на вредоносния резултат и да
постанови друго, с което да уважи претенциите изцяло, при законните
1
последици.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК ответникът по делото „РОАН 90”-ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р., е подал отговор на
въззивната жалба на ищеца, в който изразява становище че същата е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е
правилно и законосъобразно.
„РОАН 90“-ООД, ЕИК117046474 е подало и насрещна въззивна
жалба против същото решение № 382 от 21.03.2024г. в частта, с която съдът е
приел, че справедливият размер на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди е около 100000лв, като конкретизира, че размера на
обезщетението следва да бъде намален на 13000лв.Развива оплаквания за
неправилно приложение на правилото на чл.52 от ЗЗД относно определяне
размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.Моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и вместо него да
постанови друго, с което да определи размера на дължимото обезщетение
съобразно изложеното в насрещната жалба, при съобразяване на степента на
съпричиняване, приета от първоинстанционния съд . Претендира разноски по
делото.
В отговор на насрещната жалба И. З. И. взема становище, че същата
е неоснователна.
Третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, изразява
становище, че решението е правилно, законосъобразно и справедливо и моли
въззивният съд да го потвърди.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на И. З. И. против „РОАН 90“-ООД-Р., с която са предявени
искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
2
неимуществени вреди, причинени от трудова злополука настъпила на
29.06.2023г., с правно основание чл.200 КТ. Ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата в размер на 100000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания и сумата 7589,92лв. обезщетение за претърпени имуществени
вреди във връзка с извършени хирургични интервенции и разходи за
консумативи и транспорт.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил
ответното дружество да заплати на ищеца сумата 8939,09лв представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
считано от 29.06.20023г. до окончателното й изплащане и сумата 758,99лв
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 10.08.2023г. до окончателното изплащане.В мотивите
съдът е приел, че „справедливият размер за обезщетение за причинените
неимуществени вреди е около 100000лв“, както и че претенцията за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е изцяло
основателна в размера на 7589,92лв.Приел е за безспорно установено, че
ищецът не е спазил техническите правила за извършване на товаро-разтоварна
дейност, в резултат на което е получил процесното счупване и наведеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия е основателно „в размер“ на 90%.
От представените писмени доказателства се установява, че страните
са били в трудово правоотношение по трудов договор №111 от 26.08.2019г., по
силата на който ищецът И. е заемал длъжност „о.р.с.с.”. В длъжностната
характеристика на „о.р.с.с.” е описан характера на работата - работникът
извършва строително-ремонтни дейности ръчно или с помощта на най-прости
инструменти и механизми със значително физическо усилие.Посочени са
основните задължения на работника, между които е и задължението да
участва във всички товаро-разтоварни, монтажни и демонтажни работи на
територията на обекта, а също така и извън него при изпълнение на поръчки.
В „Декларация за запознатост“ от 26.08.2019г. И. е декларирал, че запознат с
длъжностната си характеристика, Правилника за вътрешен трудов ред,
Правилата за безопасност на труда в предприятието, както и със заповедта на
работодателя, която посочва фактите и сведенията, представляващи фирмена
и търговска тайна на предприятието и задължението, да не ги разпространява.
3
В друга декларация от същата дата – 26.08.2019г., работникът е заявил, че е
запознат с правилата за безопасност на труда. Не е било спорно, че
декларациите са подписани от И. З. И..
Със заявление от 26.06.2023г. И. И. отправил предизвестие до
работодателя по чл.326 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.
С отговора на исковата молба ответникът е представил и заповеди
от 03.01.2023г. на управителя на дружеството за провеждане на инструктаж на
работниците за осигуряване на безопасни условия на труд.В заповед №5 от
03.01.2023г. във връзка с НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, работодателят е определил кои служители да проведат
съответно встъпителен,периодичен или ежедневен инструктаж.Със заповед
№7/03.01.2023г. е разпоредено на работниците във фирмата да се проведе
обучение по Наредба №2 за минималните изисквания за ЗБУТ и по Наредба
№15 за условията и реда за въвеждане на физиологични режими на труд и
почивка, обучение и на тема – СМР – особености и изпълнение.За проведено
обучение е съставен Протокол от 12.01.2023г.Представен е Списък на
работниците, преминали опреснително обучение, в който И. И. е
№14.Участието в обучението не е удостоверено с подписи на работниците, но
цитираните доказателства за проведени инструктажи и обучение – заповеди и
протокол от м.01.2023г., не са оспорени от ищеца.
От представения заверен препис /копие/ от Книга за ежедневен
инструктаж е видно, че на 29.06.2023г. И. И. е инструктиран във връзка с
възложената му работа-товарене и разтоварване в участък ЛВЗ, което е
удостоверил с подпис. По делото не е било спорно, че на 29.06.2019г. сутринта
И. З. И. е извършвал дейност по откачане и закачане на сапан за заводски куки
на обемни елементи /панели/.При извършване на работата, докато разкачал
една от куките, И. загубил равновесие и паднал от коша на товарния
автомобил, в който се намирал.При падането изпитал силна болка.
В декларацията за трудова злополука вх.№5101-17-69/04.07.2023г. на
ТП на НОИ, при която е пострадал И. З. И., подадена от „РОАН 90“-ООД в
качеството на осигурител, е посочено че злополуката е станала на строителен
обект в гр.Р., по ул.“Акад.М.Арнаудов“. Посочено е, че пострадалият е бил в
4
коша на камиона и е трябвало да откачи сапана от двете фабрични куки на
неподвижно поставения обемен елемент….В нарушение на технологията на
изпълнение пострадалият се качил върху панела, подхлъзнал се и скочил на
земята.
В писмено обяснение от 29.06.23г. И. И. заявил, че товарили обемни
елементи на камиона и той разкачал товара от крана. Качил се върху панела, за
да му е по-лесно да откачи.Подхлъзнал се и скочил на крака-вж.л.80 от гр.д.
№4219/24г. на РРС. В писмено обяснение П.В.-т.р., посочил, че на 29.06.2023г.
към 9,15ч посетил обект, на който товарят панели за ЛВЗ. Видял И. да скача от
камиона, чул да го охка и разбрал, че не е нарочно. Веднага се обадил на Бърза
помощ.
С Разпореждане № 75/14.07.2023 г. на ТП на НОИ - Р., злополуката от
29.06.2023 г. била обявена за трудова по чл. чл 55 ал.1 от КСО. В
разпореждането е отбелязано, че при откачане на сапана от фабричните куки
от коша на камиона И. И. се подхлъзнал и паднал, вследствие на което
получил фрактура на глезен на ляв крак. Внезапното увреждане здравето на
пострадалия станало през време и във връзка с извършваната работа.
С исковата молба е представена епикриза, издадена от отделение по
Ортопедия, неврология и гръбначна хирургия към УМБАЛ Медика-
ООД.Представени са и епикриза от УМБАЛ „Медика“ - Р., отделение за
продължително лечение по хирургия, съдова хирургия и ортопедия; Болнични
и амбулаторни листове. От данните по медицинските документи се
установява, че на ищеца са извършени две оперативни интеренции на двата
крака поради фрактура многофрагментно счупване на лява голямопищялна
кост в далечния край, наложило метална остеосинтеза, счупвания на дясна
голямопищялна и малкопищялна кости, в далечната трета, многофрагментно
счупване на дясна петна кост, наложило метална остеосинтеза, счупване на
дясна кубоидна кост. На 21.07.2023г. същият е изписан за домашно лечение.
При изписването левият му крак е бил гипсиран до коляното. На 04.09.2023г.
отново е бил приет в УМБАЛ Медика Р., поради възникнал проблем с
импланта в левия му долен крайник. Извършена му е била оперативна
интервенция за изваждане на импланта от левия му долен крайник. Ищецът е
престоял в болничен режим общо 24 дни, а в домашен 30 дни.
От приетата от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза
е установено, че вследствие на падането ищецът получил фрактура
многофрагментно счупване на лява голямопищялна кост в далечния край,
5
наложило метална остеосинтеза, счупвания на дясна голямопищялна и
малкопищялна кости, в далечната трета, многофрагментно счупване на дясна
петна кост, наложило метална остеосинтеза, счупване на дясна кубоидна кост.
Според вещото лице травматичните увреждания на двата долни крайника на
И. били резултат на действието на твърди тъпи предмети и отговаряли да
бъдели получени при падане от високо на стъпала. При такива увреждания,
каквито били установени при И. И. обикновено основният възстановителен
процес продължавал не по-малко от 7-8 месеца, като при тези данни не може
да се гарантира пълно функционално възстановяване. В експертизата и в
съдебно заседание вещото лице изразява становище, че е много вероятно след
приключване на основния възстановителен период да остане - за дълъг
период от време или за цял живот, функционален дефицит в двете глезенни
стави, както и болков синдром. От представената медицинска документация и
извършения преглед е видно, че към момента не е настъпило пълно
функционално възстановяване. Експертът разяснява, че обикновено болките
са най-силни непосредствено след получаването им, след което продължават
със значителен интензитет до обездвижване на крайниците и прилагане на
обезболяващи средства. Болки със значителен интензитет се усещат при
извършване на хирургични манипулации и в процеса на раздвижване на
крайниците. Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер
обичайно се усещат за по-дълъг период от време, с месеци и години, дори и за
цял живот, особено при физически натоварвания и при промяна в
атмосферните условия. Ищецът имал импланти в двата крака, единия е в
ходилото, а другия в подбедрицата. Махнат е импланта от лявата подбедрица.
В съдебно заседание вещото лице споделя непосредствените си
впечатления при извършен преглед на И. И./18.01.2024г./, че същият все още
не може да стъпва на левия си крак, защото е още в рамките на период на
възстановяване, който е даже обичайния. Изразява становище, че в този крак
явно уврежданията са доста тежки и може да надхвърлят обичайния
възстановителен период. Посочва, че пострадалият би трябвало вече да може
да стъпва на крайника, ако няма някакви предписания от съответните
специалисти. Въззивният съд кредитира заключението, предвид специалните
знания на вещото лице и на обстоятелството, че същото е подкрепено от
данните по медицинските документи .
С исковата молба са представени множество платежни документи, които
удостоверяват разходите, направени от пострадалия за оперативното му
лечение-напр.закупуване на импланти за фрактури 2220лв; за закупуване на
заключваща плака за дистална медиална тибия – 2460лв.; транспорти с
линейка – 75лв. и 360лв.; лекарства.Всичко на обща стойност 7589,92лв.
Пред районния съд като свидетел е разпитана П. И.а, с. на ищеца, която е
полагала непосредствените грижи за него след злополуката.Спомня си, че с. й
се обадил по телефона и й казал, че си е счупил крака.Веднага пристигнала в
гр.Р., видяла го Спешното отделение на носилка и отдалече си личало, че той
изпитва болки.Там имало и жена от фирмата, която й казала, че ще му сложат
6
два импланта и да си отива вкъщи, защото няма повод за
притеснение.Свидетелката обаче изчакала лекарите, които й обяснили, че
операцията ще струва 7800лв и трябва да ги намери до 24 часа, както и
четирима кръводарители, иначе не могат да го оперират.Свидетелката
осигурила всичко необходимо.Ищецът престоял около 20 дни в болницата.
След като го изписали, трябвало да го водят на контролни прегледи, което
било невъзможно с лек автомобил и използвали частна линейка, тъй като
болницата им отказали такава. Частната линейка за два часа „взела 360 лв“.
От показанията на св.И.а се установява, че ищецът не можел да се обслужва
сам и трябвало да има човек до него. Свидетелката излизала от работа, за му
приготвя храната и да го обслужва. С инвалидна количка го извеждала навън
на площадката и там го къпела и пак го прибирала. Заявява, че в продължение
на два месеца не му разрешавали да стъпва на краката си. През тези месеци
дъщеря им му правела превръзките на краката. Свидетелката установява още,
че след два месеца импланта на левия крак „избил“….! И ищецът по спешност
бил приет отново в болница, за да извадят импланта, да не се инфектира
крака.След като извадили импланта, гипсирали крака до коляното и левият
крак пак трябвало да стои два месеца в гипс. След операциите бил изнервен,
започвал да плаче защото е неспособен да помага на семейството си.За всичко
ищецът бил зависим от чужда помощ – за поддържане на хигиена, за хранене
и пр.След като премахнали гипса, И. провел рехабилитация и физиотерапия.
Свидетелката е категорична, че ищецът спазвал напълно терапията, която му е
предписана.Споделя, че вече може да се придвижва с патерици, но на кратки
разстояния-свидетелката е разпитана на 22.02.2024г.Въззивният съд кредитира
показанията й, като съобразява разпоредбата на чл.172 ГПК , тъй като същите
са конкретни, логични, непротиворечиви, за обстоятелства, за които
свидетелката има лични непосредствени впечатления и се подкрепят от
писмени доказателства по делото /напр.медицинските документи/.
Като свидетел е разпитан З.А., който е приятел на дъщерята на
пострадалия, с която смятали да сключат брак. По време на злополуката А. не
бил в страната. Видял ищеца през м.декември 2023г. и установил „коренна
промяна“- И. бил станал по-затворен, по-чувствителен, започвал да плаче,
оплаквал се, че има болки, притеснявал се дали ще може да бъде на сватбата
им; чувствал се неполезен за семейството си, защото не можел да работи.
В първоинстанционното производство като свидетел е разпитан П.В.,
т.р. при ответника. Спомня си, че инцидентът се случил на 29.06., когато е
Петровден и има имен ден. Свидетелят отишъл към камиона и крана, с който
товарят, с бонбони, да почерпи като приключат.Както беше посочено по-горе,
в писмените си обяснения от 29.06.2023г. дадени по повод на случилото се,
П.В. е много лаконичен – „В момента в който тръгнах към камиона, видях И.
И. да скача от камиона“. В разпита си пред съда обяснява подробно как видял
И. „стъпил горе върху три панела“, и „изведнъж скача от панела на
крака“.Свидетелят твърди, че се учудил какво прави ищеца „чак горе на
панелите“, защото за да се откачат панелите имало алуминиева стълба.С
7
показанията си В. установява, че тази стълба се слага на камиона, „качва се
човека, стъпва на камиона, панела вече е сложен с кран, стъпва горе, и ако
може да откачи, откача с ръка, и стълбата се дърпа“. Свидетелят уточнява, че
стълбата е лека, слага се на панела, откача се по същия начин и се слиза
долу.Свидетелят попитал И. какво става, но той мълчал. Свидетелят го хванал
и го сложил да седне.Ищецът охкал и повтарял „крака ми, крака ми“.Извикали
медицинска помощ.
Свидетелят В. обяснява още, че за този вид дейност, не е необходимо
използването на обезопасителни въжета. Описва конкретните действия по
следния начин : Този работник, който ще откача панела, взема стълбата от
земята, слага я на камиона, качва се, и ако може да откачи панела го откача,
ако не, дръпва стълбата, слага я на панела и откача едната кука и другата, и по
същия начин слиза от стълбата, слага я на камиона и слиза от него, връща се и
отива пак на същия камион.В случая „ крана седял в положението към новия
панел, а ищеца - настрани „. Свидетелят счита, че грешката на пострадалия е,
че „е горе на панелите и че скочил“.
С отговора на исковата молба е представена Технология на изпълнение
за преместване на обемни елементи. Свидетелят В. заявява, че „Тази
технология предварително се прави, тези панели как да се товарят, на кого да
се разтоварят, превозното средство“. Твърди, че не можел да каже тези
документи от кога съществуват. Заявява, че техническата документация е
изготвена от Б. И.а, която е „о.т.“.
Свидетелят Г. работи във фирмата, наета да извърши превоза. Твърди, че
И. И. е трябвало да откачи панелите от куките. Откачането ставало със стълба
– „…качва се горе и там, ако нещо се запъни, се оправя малко с чук“.Не е
видял падането на работника.
В Технология на изпълнение за преместване на обемни елементи,
изготвена от инж.М.Ф., представена от ответника, е предвидено, че в тази
дейност участват двама работници- „….работник закача сапана за двете куки.
Когато е готов подава сигнал към краниста, който повдига панелата и я
поставя облегната по дължина в коша на камиона. Когато елемента е поставен
неподвижно в камиона, втори работник с помощта на стълба достига до
куките и откача сапана…“
В настоящото производство ищецът заявява, че камионът бил по-
нисък от крана и затова шофьорът нямал видимост.Когато взел панела, той се
изхлузил от ръцете му. В същото време от друг панел отстрани се отчупило
нещо. Това именно станало причина ищецът да изгуби равновесие. Заявява
още ,че знае за въпросната алуминиева стълба и се е опитвал да я ползва при
този вид дейност, но „…тя е метална и като се сложи върху метал, се
изхлузва….което пак е опасно“.
От данните по писмо изх.№94-7-1/10.01.2025г. на РЗИ-Р. се
8
установява, че И. З. И. е освидетелстван по повод определяне на трайно
намалена работоспособност и е обжалвал пред НЕЛК решението на ТЕЛК към
МБАЛ „Юлия Вревска“-гр.Бяла, с което е била определена 20% намалена
работоспособност и същото не е влязло в сила.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките
за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя – ищецът е
претърпяла трудова злополука по време на изпълнение на задълженията си в
ответното дружество. От данните по представените медицински документи,
от заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза, обясненията на
вещото лице в съдебно заседание и показанията на свидетелите И.а и Атансов,
се установява, че вследствие на злополуката И. И. е получил фрактура
многофрагментно счупване на лява голямопищялна кост в далечния край,
наложило метална остеосинтеза, счупвания на дясна голямопищялна и
малкопищялна кости, в далечната трета, многофрагментно счупване на дясна
петна кост, наложило метална остеосинтеза, счупване на дясна кубоидна кост.
От съдебно-медицинската експертиза и от показанията на свидетелите е
установено, че възстановителния процес е продължителен и не може да се
гарантира пълно функционално възстановяване. Ищецът е претърпял няколко
оперативни интервенции, свързани с болки и страдания.В продължение на
месеци е бил неподвижен, напълно зависим от помощта на близките си за
задоволяване на елементарни потребности от храна, хигиена, лекарства.
Причинените увреждания се отразили негативно на психическото му
състояние – станал по-затворен, по чувствителен, плачел; притеснявал се, че е
безполезен за семейството си.
Предвид изложените данни за болките и страдания, които е
преживял, трудния, бавен и мъчителен процес на възстановяване,
установените обстоятелства за промененото му поведение - по-затворен,
притеснен, въззивният съд намира, че справедливият размер на обезщетението
за претърпените от И. И. неимуществени вреди от трудовата злополука е
80000лв.В останалата част искът е завишен съобразно критериите по чл.52 от
ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем болките и страданията, възникнали от непозволеното
увреждане. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за
9
неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретни обективно
настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени, а
в случая те са продължили и след злополуката. От друга страна критерият за
справедливост не е абстрактен, а е обусловен от обществено – икономическите
условия на живот.
Въззивният съд намира, че възражението за съпричиняване е
основателно. Съгласно чл.201,ал.2 от КТ, при трудовата злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност
не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а
по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност – вж.мотиви на Р№
135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о.В настоящия случай
ищецът не е изпълнил технологията за слизане.От друга страна, работодателят
не е осигурил участие на втори работник.При така установеният механизъм на
трудовата злополука, като стечение на конкретните проявени и установени по
делото обективни и субективни фактори, според въззивния съд
съпричиняването на вредоносния резултат е с 50 %. С оглед на това,
паричният еквивалент на обезщетението за понесените неимуществени вреди
/болки и страдания/ за ищеца възлиза на 40000 лв., което следва да се намали
със сумата 1060,91лв. изплатено от застрахователя обезщетение. За
причинените имуществени вреди дължимото обезщетение е 3794,96лв.
Ето защо, работодателят остава да дължи за обезщетяване на
причинените неимуществени вреди сумата от 38939,10лв., за която искът се
явява основателен и доказан, а над нея до пълния предявен размер от
100000лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Частичната основателност на въззивната жалба налага решението на
10
районния съд да бъде частично отменено в частта, с която искът за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен в размера
над 8939,09лв. за разликата до 38939,10лв. и вместо него да се постанови
друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца още 30000,01лв.
Решението следва да отмени в частта, с която искът за обезщетение за
претърпени имуществени вреди е отхвърлен в размер над 758,99лв за
разликата до 3794,96лв.като неправилно и вместо него да се постанови друго,
с ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца още 3035,97лв.
Относно разноските:
С оглед изхода от спора, като законова последица решението на
районния съд в частта за разноските също следва да бъде ревизирано.
Съгласно представените доказателства и списъка по чл. 80 ГПК,
претендираните от ищеца разноски в първоинстанционното производство
възлизат общо на 8950лв., от които с оглед изхода на спора му се следват 3580
лв., съразмерно на уважената част от исковете. Пред настоящата инстанция,
ищецът претендира да бъде определено и присъдено в полза на
упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 7850лв., определено
според НМРАВ /отм./, сега НВАР/. Процесуалният представител е направил
възражение и е заявил, че възнаграждението следва да се определи съобразно
НМРАВ /сега НВАР/. Същото възлиза на 3293лв. съобразно уважената част от
исковете и критериите по чл.7,ал.2 от Наредбата. Съдът, като съобразява
фактическата и правна сложност на делото определя възнаграждението на
3300лв.
В първоинстанционното производство ответникът представя
платежни документи и списък за разноски в размер на 9709лв.Съобразно
уважената/отхвърлена част от исковете, на същия се дължи възнаграждение от
6793,50лв. за първата инстанция.В настоящото производство ответното
дружество е направило разходи в размер на 153,78лв-за държавни такси и
5300лв. за адвокатско възнаграждение.Предвид уважената /отхвърлена част от
въззивната жалба на ищеца, в полза на ответника се дължи възнаграждение от
3551лв.
Ответникът по делото следва да заплати по сметка на Р.нския окръжен
съд държавна такса върху уважената част от исковете в общ размер на
1321,44лв.
11
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.3 от ГПК
въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 382 от 21.03.2024г. на Р.нския районен съд,
постановено по гр.д.№20234520104219 по описа на РРС в частта, с която
искът, предявен от И. З. И., ЕГН **********, от с.Х., общ.Р. против „РОАН
90”-ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р. за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
при трудова злополука, настъпила на 29.06.2023г., е отхвърлен в размера над
8939,09лв. за разликата до 38939,10лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „РОАН 90”-ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Р. да заплати на И. З. И., ЕГН **********, от с.Х., общ.Р.
сумата 30000,01лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва,
считано от 29.06.2023г. до окончателното й изплащане, като целият размер на
обезщетението е 38939,10лв.
ОТМЕНЯ решение № 382 от 21.03.2024г. на Р.нския районен съд,
постановено по гр.д.№20234520104219 по описа на РРС в частта, с която
искът, предявен от И. З. И., ЕГН **********, от с.Х., общ.Р. против „РОАН
90”-ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р. за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени при
трудова злополука, настъпила на 29.06.2023г., е отхвърлен в размера над
758,99лв. за разликата до 3794,96лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „РОАН 90”-ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Р. да заплати на И. З. И., ЕГН **********, от с.Х., общ.Р.
сумата 3035,97лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от
10.08.2023г. до окончателното й изплащан, като целият размер на
обезщетението е 3794,96лв
ОТМЕНЯ решение № 382 от 21.03.2024г. на Р.нския районен съд,
постановено по гр.д.№20234520104219 по описа на РРС в частта, с която И. З.
И., ЕГН **********, от с.Х., общ.Р. е осъден да заплати на „РОАН 90”-ООД,
12
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р. разноски за
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размера над 6793,50лв. И
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски над този размер.
ОСЪЖДА И. З. И., ЕГН **********, от с.Х., общ.Р. да заплати на
„РОАН 90”-ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Р.
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на
3551лв.
ОСЪЖДА „РОАН 90”-ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Р. да заплати на адв.М. сумата 3850лв. адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство и за адвокатско
възнаграждение в размер на 3300лв. за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „РОАН 90”-ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Р. да заплати държавна такса в размер на 1321,44лв.по
транзитната сметка на Окръжен съд – Р. - BG53UBBS81553120064610.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13