№ 44051
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110148896 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Н. И. срещу [ фирма ] АД и [ фирма ] ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от [ фирма ] АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от [ фирма ] ЕООД.
В отговора на исковата молба от [ фирма ] АД е направено възражение за
недопустимост на предявените искове срещу този ответник, поради това, че задълженията
на ищеца към дружеството са изпълнени от [ фирма ] ЕООД, който е встъпило в правата на
удовлетворения кредитор. Настоящият съдебен състав намира възражението за
неоснователно. Пасивната процесуална легитимация се определя от фактическите твърдения
на ищеца в исковата молба. В настоящия случай ищцата твърди, че е сключила договор за
паричен заем с [ фирма ] АД, чиято недействителност иска да бъде обявена, а ответникът
твърди, че процесният договор за паричен заем не е недействителен. Поради това,
ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по така предявените
искове.
В отговора на исковата молба от [ фирма ] АД е направено и възражение за
нередовност на исковата молба поради това, че в нейната обстоятелствена част не са
изложени никакви доводи, които да обосновават нищожността на клаузата на чл. 4 от
сключения договор за паричен заем, а в петитума при условията на евентуалност е предявен
иск за прогласяване на нейната нищожност. Съдът намира възражението за неоснователно.
Видно от исковата молба, в нея е посочено, че в разпоредбата на чл. 4 от договора е
уговорено, че в тридневен срок от неговото сключване заемателят следва да предостави на
заемодателя едно от посочените обезпечения и са изложени доводи, че преценката за
действителността на тази клауза следва да се извърши във връзка с чл. 3 от договора за
предоставяне на гаранция и че „възнаграждението за гарант“ представлява неустойка, чийто
размер следва да бъде преценен при съпоставка с претърпените вреди от неизпълнението на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
В отговора на исковата молба ответникът [ фирма ] ЕООД е направил възражение за
недопустимост на предявените искове срещу този ответник, поради това, че задълженията
на ищеца към дружеството са прехвърлени с договор за цесия към „Агенция за събиране на
1
вземания“ ЕАД. Пасивната процесуална легитимация се определя от фактическите
твърдения на ищеца в исковата молба. В настоящия случай ищцата твърди, че е сключила
договор за поръчителство с [ фирма ] ЕООД, клаузата на чл. 3 от който се иска да бъде
обявена за недействителна. Поради това, ответникът е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по така предявените искове.
В отговора на исковата молба от [ фирма ] ЕООД е направено възражение за
нередовност на исковата молба, тъй като в обстоятелствената част на същата не се съдържат
твърдения относно договора за поръчителство, а в петитума се иска обявяването на клаузата
на чл. 3 от него за нищожна. Съдът намира възражението за неоснователно. Видно от
исковата молба, в нея е посочено, че в чл. 4 от договора за паричен заем е уговорено, че в
тридневен срок от неговото сключване заемателят следва да предостави на заемодателя едно
от посочените обезпечения, а въз основа на него е сключен договор за поръчителство, в чл. 3
от който е посочено, че по договора се дължи възнаграждение в размер на 976 лева. В тази
връзка в исковата молба са изложени подробни съображения за недействителността на
договора за паричен заем поради задължението за предоставяне на обезпечение, и
сключения въз основа на него договор за поръчителство, по който се дължи възнаграждение.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2024 г. от
15:05 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от С. Н. И. срещу [ фирма ] АД и [ фирма ] ЕООД при
условията на обективно евентуално съединяване: главен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване нищожността на
сключен между ищцата и [ фирма ] АД договор за паричен заем № ./18.01.2023 г.,
евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл.
146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 4
от Договор за паричен заем № ./18.01.2023 г., сключен между ищцата и [ фирма ] АД и чл.
3 от Договор за гаранция № ./18.01.2023 г., сключен между ищцата и [ фирма ] ЕООД, с
който договор се обезпечава договора за паричен заем.
В исковата молба се твърди, че на 18.01.2023 г. ищцата е сключила с ответното
дружество договор за паричен заем № ., по силата на който е получила в заем сумата от 2
800 лева, при годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,00 % и годишен процент на
разходите /ГПР/ в размер на 48,57 %. Страните са уговорили, че заемателят ще погаси
кредита на 12 месечни вноски. Поддържа, че съгласно чл. 4 от договора за заем, заемателят
се „задължава" в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да представи
на заемодателя едно от трите обезпечения, подробно описани в три точки. Твърди, че неясно
към контракта се появява „Договор за предоставяне на гаранция № .4" от същата дата,
сключен между [ фирма ] ЕООД и ищцата, сключен чрез [ фирма ] АД. Съгласно чл. 3, т. 1 от
договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение за поръчител в
размер на 976,00 лева, платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по процесния договор за паричен заем. Поддържа, че изцяло е
усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК той не дължи изпълнение на
вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в
нищожна кредитна сделка. Ищцата излага подробни доводи, че договорът за паричен заем е
нищожен, тъй като посоченият в него размер на възнаградителна лихва от 40,00 %,
противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва.
2
Твърди, че този размер на възнаградителната лихва е довел до значителна нееквивалентност
на насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на
потребителя на финансовите услуги, с цел необосновано облагодетелстване на кредитора.
Същевременно, този размер на възнаградителната лихва не отговаря на действително
приложения в заемното правоотношение, тъй като т. нар. възнаграждение за поръчител няма
характер на реално дължима сума за обезпечаване на договора за кредита, а представлява
добавък към договорната лихва – скрита лихва. Излага доводи, че клаузата за
възнаградителна лихва е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП не е породила правни последици, тъй като в договора е посочено, че същата е в
размер на 48,57 %, а поради наличието на т. нар. скрита лихва под формата на
възнаграждение за поръчител, на заемателя не е бил известен реалният размер на поетото от
него задължение, с което е нарушена разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Ищцата твърди, че
кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК да разпише в
съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва, изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения процент на ден и правата на
потребителя по 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Поддържа, че тази информация е от значение за защита
интересите на потребителя, поради което при неспазване на изискването на това изискване,
договорът е недействителен. В обобщение относно договорната лихва поддържа, че
договорът за потребителски кредит е уреден като възмезден и липсата на задължителен
реквизит от съдържанието му, а именно непораждане на валидно задължение за заплащане
на цена на кредитния ресурс има за последица недействителността на заемното
правоотношение, а не са налице изискванията на чл. 26, ал. 4 ЗЗД за да се приеме, че
нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор. На
следващо място, ищцата поддържа, че договорът се явява нищожен и при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради това, че разписаният в договорът ГПР от
48,57 % е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под формата на
възнаграждение за гарант договорна лихва. Освен това, в договора за паричен заем липсва
ясно разписана методика за формиране на ГПР, като кредиторът не е изпълнил и
изискването да посочи действителната обща сума за плащане. Поддържа, че не са изпълни и
условията на чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от
потребителя. Предвид изложеното, твърди, че договорът за паричен заем е недействителен и
заемателят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи. Твърди,
че въпреки, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение,
кредиторът предявява искания ищецът да му заплати лишените от правно основание
вземания за лихва и за възнаграждение за гарант, което обуславя правния му интерес от
предявяване на настоящите искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника [ фирма ] АД, с който ответникът изразява становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на предявените искове. Излага доводи, че
процесният договор за паричен заем е действителен и при сключването му са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Поддържа, че
възнаградителната лихва по договора не следва да бъде отнасяна или съпоставяна със
законната лихва, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е посочен
самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан в
Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че
възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй
като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на
„общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Излага твърдения, че
правото на отказ от договора е уредено в чл. 7, ал. 3 от същия, както и че договорите за
потребителски кредит, които сключва дружеството нямат „общи условия“ по смисъла на чл.
298 ТЗ, тъй като всички приложими условия са включени в договора за потребителски
3
кредит. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника [ фирма ] ЕООД, с който оспорва предявените искове като недопустими
и неоснователни. Поддържа, че договорът за поръчителство, по които дружеството е страна,
е действителен. Възнаграждението по договора за поръчителство, като насрещна престация
срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за
кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Претендира
разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест да докаже при условията
на пълно и главно доказване: 1./ сключването на договор за паричен заем № ./18.01.2023 г. с [
фирма ] АД, с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи,
които противоречат на императивни материалноправни норми, заобикалят ги или
накърняват добрите нрави; 2./ сключването на договор за поръчителство с [ фирма ] ЕООД с
посоченото в исковата молба съдържание;
УКАЗВА на ответниците, че е в тяхна доказателствена тежест е да докажат
възраженията си, в това число, че договорите за потребителски кредит и за поръчителство са
действителни, а на [ фирма ] – и че неговите вземанията срещу ищеца по договора за
поръчителство са прехвърлени с договор за цесия на друго лице, за което не сочи
доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 350,00 лева, вносим от ищеца в 3-дневен срок от връчване
на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, [ фирма ] АД да представи договор за
паричен заем № ./18.01.2023 г., заедно с погасителен план, Общи условия и Стандартен
европейски формуляр, в срок до първото по делото открито съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, [ фирма ] ЕООД да представи договор за
поръчителство, ведно с всички прилежащи към него документи, в срок до първото по делото
открито съдебно заседание.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от
отговорите на исковата молба, ведно с приложенията.
Да се уведоми вещото лице.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5