Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, III касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Пенка М. и
в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 218 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
срещу Решение № 260556/15.12.2020 г. на Варненски районен съд, VІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 2297 по описа на съда за 2020 г., с което е отменено
Наказателно постановление № 03-011226/03.04.2019 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при
неправилно тълкуване на материалния закон въз основа на установената фактическа
обстановка. По-конкретно касаторът счита, че районният съд е направил
неправилни изводи от събраните доказателства във връзка с естеството на
правоотношението между дружеството и В. Р., което е по трудов, а не по
граждански договор. Иска отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на
отмененото с него наказателно постановление.
Ответникът в касационното производство, „Денисим“ ООД – гр. Варна, счита
жалбата за неоснователна. Посочва, че правоотношенията между дружеството и Р.
са по договор за изработка, такъв договор е оформен писмено, задачата е
извършена и предадена еднократно. Моли решението на районния съд да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно и в полза на дружеството да
бъдат присъдени направените разноски в касационната инстанция. В условията на
евентуалност моли, в случай че касационната инстанция приеме нарушението за
извършено, да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН или санкцията да бъде намалена в
минимума по чл. 414, ал. 3 от КТ.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, счита, че тя не съдържа конкретни доводи за
материална или процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. Моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване
пред Районен съд — Варна е било Наказателно
постановление № 03-011226/03.04.2019 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Денисим“ ООД – гр. Варна, ЕИК *******,
за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
5000 лева.
От събраните в
производството доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че при проверка, извършена на 13.03.2019 г. в шивашки цех в гр. Варна,
м. „Кочмар“ № 317, стопанисван от дружеството, била установена да работи В. М. Р..
Р. попълнила предоставената й декларация по чл. 402 от Кодекса на труда, в
която отразила, че има сключен граждански договор да извърши срещу
възнаграждение от 100 лева ушиване на хастари. Посочила, че работи от
11.03.2019 г. с работно време 08-17 ч и ползва почивки 2 по 15 минути и 30
минути. Впоследствие била извършена документална проверка, при която бил
представен гражданският договор. При проверката били направени изводи, че между
Р. и дружеството има трудово правоотношение без оформен трудов договор в
писмена форма, при което е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр.
чл. 62, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ. Констатациите били обективирани в
констативен протокол от 28.03.2019 г., на същата дата бил съставен и акт за
установяване на административно нарушение. Актът бил предявен и връчен на
управителя на дружеството. На 03.04.2019 г. въз основа на акта било издадено
наказателното постановление, в което били възприети изцяло фактическите
констатации от акта и правната квалификация на нарушението и на дружеството
била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ.
В съдебното
производство е разпитана Р., която посочва какви са били задълженията й по
договора с дружеството, а именно, че работата е била конкретно за ушиване на
ципове на хастари, ползвала е машини на дружеството, но си е носила останалите
инструменти, работата била за няколко дни, като се придържала към работното
време и почивките на останалите работнички, но не била обвързана с тях. След
изработване на договореното, то било прието и й било платено.
Въз основа на
всички писмени и гласни доказателства, районният съд приема, че попълнената от Р.
при проверката бланка на декларация по чл. 402 от КТ посочва елементите от
съдържанието на трудово правоотношение, а не е декларация в свободен текст,
поради което не може да бъде кредитирана като доказателство за трудово
правоотношение, предвид отразеното в самата декларация обстоятелство за сключен
граждански договор.
При проверката на
наказателното постановление, съдът от правна страна приема, че актът и
постановлението са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.
34 от ЗАНН и съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приема, че
вмененото нарушение е описано в достатъчна степен от обективна страна, налице е
единство между фактическо и юридическо обвинение, посочени са и
доказателствата, които според административнонаказващия орган подкрепят
обвинението.
По приложението на
материалния закон съдът приема, че от обективна страна нарушението по чл. 62,
ал. 1 от КТ, вр. чл. 62, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ изисква деецът да има
качеството работодател, дефинирано в пар. 1, т. 1 от КТ, каквото в случая
дружеството няма. За да направи този извод, районният съд анализира отношенията
между Р. и дружеството и приема, че страните са се договорили за определена
работа и постигане на определен резултат, при който изпълнителят получава
определено, предварително договорено възнаграждение. Счита,
че договореният резултат и дължимото при постигането му възнаграждение се
установяват не само от показанията на Р. пред съда, но и от отразеното от нея в
декларацията по чл. 402 от КТ и представения граждански договор, поради което
характерът на отношенията й с дружеството е гражданскоправен. Приема за
недоказан извода на административнонаказващия орган, че правоотношенията между Р.
и дружеството са имали характер на трудови, които се характеризират с
определено работно място, работно време, трудово възнаграждение и трудова
дисциплина и съответно, че неоформянето им в писмен вид осъществява състава на
нарушението, за което е наказано дружеството. Предвид това, достига до извода
за материална незаконосъобразност на наказателното постановление.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване
на съдебния акт решаващият съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като подробно
и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството
доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа
последователност.
Твърденията на касатора за неправилно
тълкуване на приложимия закон са общи и неконкретизирани и не се споделят от
касационния състав. Изводите на съда относно естеството на правоотношението
между Р. и дружеството са обосновани с анализа на всички представени
доказателства, както и с липсата на доказателства, представени от касатора,
които еднозначно да обосновават наличието на неоформено в писмен вид трудово
правоотношение. Изложените от районния съд мотиви в
това отношение изцяло се споделят и от настоящия състав на касационната
инстанция, поради съдът препраща към тях съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК.
При извършена
служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба
оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват
пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения, касационният
състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания, и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход от
производството следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на
ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и
съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260556/15.12.2020 г. на Варненски районен съд, VІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 2297 по описа на съда за 2020 година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ да
заплати на „Денисим“ ООД – гр. Варна, ЕИК *******, сумата от 300 (Триста) лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.