№ 1756
гр. Варна , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503341 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т. 5 от ГПК, образувано по
подадена Жалба с вх. № 20953/02.11.2020 г. от М. Г. Т. с ЕГН ********** , чрез адв. Росица
Несторова от ВАК, с адрес на кантора гр. Варна, ул. „Владислав Варненчик“ № 16, в
качеството на длъжник по изп. д. № 4117/2020г по описа на СИС при Районен съд -
Варна. С жалбата се иска отмяна на акт на съдебния изпълнител, с който е назначен пазач в
лицето на Окръжен следствен отдел при ОП-Варна на движими вещи, върху които е
наложен запор въз основа на издадена обезпечителна заповед от 03.08.2020 г. по ч. н. д. №
821/2020 г. по описа на ОС-Варна, иззети от длъжника с протоколи за претърсване и
изземване.
Жалбоподателят намира обжалвания акт за незаконосъобразен като сочи, че не е спазена
разпоредбата на чл. 470, ал. 1 от ГПК, доколкото не е спазено основното правило описаната
вещ да се оставя за пазене на длъжника, а взискателят или трето лице да могат да бъдат
назначени за пазачи в случай, че длъжникът откаже да пази вещта. Сочи, че нормата на чл.
470 от ГПК не предвижда фигурата на пазач да бъде изпълнявана на първо място и на общо
основание от взискателя, а тази възможност представлява изключение от общия принцип –
за предаване на вещта за пазене на длъжника.
Жалбоподателят сочи като основание за незаконосъобразност и факта, че при прилагане на
нормата на чл. 470, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител следва да мотивира избора си на
трето лице за пазач, като дължи преценка на личността му, на естеството на вещта и на
1
мястото, където тя се съхранява. Преценка следва да се направи и по чл. 160 от ЗОПДИПП с
оглед препращането на чл. 72а от НПК, като съгласно тези норми вещта може да се остави у
проверяваното лице. Намира, че доколкото такава преценка не е направена и не са изложени
мотиви на съдебния изпълнител, обжалваният акт на СИС при РС Варна се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят не е изразил становище по
жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е администрирал делото, ведно с
мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна. Сочи, че приложимата
нормативно уредба към настоящия случай е тази на НПК, тъй като наложеният запор по
делото е по Обезпечителна заповед, издадена на основание чл. 72 от НПК.
Настоящият състав, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание
чл. 437, ал. 3 ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Производството по изп. дело № 4117/2020 г. по описа на ДСИ от СИС при РС Варна е
образувано на 05.08.2020 г. по молба от Прокуратурата на Република България, въз основа
на приложена обезпечителна заповед № 01/03.08.2020 г., издадена по ч. н. д. № 821/2020 г.
по описа на ОС-Варна, с която на основание чл. 72 от НПК е допуснато обезпечение в полза
на Държавата на предвиденото наказание "Конфискация" по смисъла на чл. 252, ал. 1 от НК,
във връзка с водено досъдебно производство № 145/2019 г. по описа на ОСлО в ОП Варна
срещу обвиняемата М. Г. Т. с ЕГН **********, чрез налагане на обезпечителна мярка
"запор" върху иззетите с протоколи за претърсване и изземване от 06.06.2019 г. бижута от
бял и жълт метал, оценени на 787 789,05 лева, подробно описани в заключението на
изготвена съдебно-оценителна експертиза от 23.07.2020 г. по досъдебното производство №
145/2019 г. по описа на ОСлО в ОП-Варна.
С разпореждане на ДСИ от 05.08.2020 г. е наложен запор върху движимите вещи и е
насрочен опис на същите. Доколкото вещите, върху които е наложен запор, към момента на
запора са в държане на ОСлО в ОП-Варна, на същия е изпратено и запорно съобщение,
връчено на дата 07.08.2020 г. и същият е назначен за пазач на вещите – бижута от бял и
жълт метал, иззети с протоколи за претърсване и изземване от 06.06.2019 г., оценени на 787
789,05 лева, подробно описани в заключението на изготвена съдебно-оценителна експертиза
от 23.07.2020 г. по досъдебното производство № 145/2019 г. по описа на ОСлО в ОП-Варна.
Съобщението за наложения запор и назначаването на пазач е връчено на длъжника М.Т. на
18.08.2020 г.
Срещу разпореждането на ДСИ, с което за пазач е назначена ОСлО в ОП-Варна от
05.08.2020г. е подадена жалба от длъжника М.Т., която е оставена без уважение, с влязло в
сила Решение № 1012 от 01.10.2020 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2536/2020 г.
2
Описът на горепосочените движими вещи е извършен в периода от 02.09.2020г. до
27.10.2020г., като същият е обективиран в Протоколи за опис и оценка на движими
имущества. Видно от всеки един от протоколите, съдебният изпълнител е назначавал за
пазач на описаните до момента на всеки един от описите вещи Ц.А.С., лично и в качеството
на представител на ОСлО при ОП Варна. В протоколите от описи, на които е присъствал
процесуалният представител на длъжника, е отразено, че последният е възразил срещу така
определения пазач.
При така приетата фактическа обстановка, настоящият състав достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от активно легитимирано лице, имащо качеството на длъжник по
изпълнителното дело, като същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и срещу акт
на съдебен изпълнител, който подлежи на обжалване, а именно определянето на трето лице
за пазач, инкорпориран в протокол за опис на движими вещи от 27.10.2020г.
Видно от горепосочената фактическа обстановка, с разпореждането от 05.08.2020г.
съдебният изпълнител е наложил запор върху движимите вещи , иззети от
жалбоподателката, като едновременно с това е назначил и пазач на вещите. Както беше
посочено и по-горе, срещу разпореждането на ДСИ е била депозирана жалба от длъжника по
изпълнително дело, като същата е била оставена без уважение от ОС Варна като
неоснователна. Предвид това, актът с който съдебният изпълнител е назначил пазач на
вещите е останал в сила.
С извършването на опис на запорираните по делото на вещи в периода от 02.09.2020г. до
27.10.2020г. по искане на взискателя е била назначавана за пазач на същите Ц.А.С. – съдебен
деловодител в ОСлО при ОП Варна.
Видно от Обезпечителна заповед на ОС Варна, запорът върху движимите вещи, иззети от
жалбоподателката, е наложен като обезпечителна мярка в съответствие с чл. 72 НПК,
обезпечаваща евентуалното реализиране на наказанието "конфискация", предвидено за
престъплението по чл. 252, ал. 1 НК, за евентуалното извършване на което е ангажираната
наказателната отговорност на М.Т. по досъдебното производство № 145/2019 г. по описа на
ОСлО в ОП-Варна. Нормата на чл. 72а от НПК предвижда, че имуществото, обезпечено по
реда на чл. 72 с цел конфискация или отнемане на вещи в полза на държавата, се управлява
и пази по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество /ЗПКОНПИ/. В чл. 160 от ЗПКОНПИ са регламентирани редът и
начинът на управление на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки.
Предвид препращането на чл. 72а НПК към реда по ЗПКОНПИ относно управлението и
съхранението на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки, то в случая
нормата на чл. 470 от ГПК е неприложима, а възражението, че приложение следва да намери
тази правната норма, релевирано в жалбата е неоснователно. Освен това чл. 470 от ГПК
3
предвижда, че ако съдебният изпълнител прецени, че вещта или вещите не трябва да се
оставят у длъжника, вещта се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от
съдебния изпълнител, като Пазачът се избира с оглед на личността му, както и на естеството
на вещта, и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява. Същата преценка дължи
съдебният изпълнител и при приложение на нормата на чл. 160, ал. 5 от ЗПКОНПИ, като
точно това е било направено – определен е пазач, като е съобразено длъжностното му
качество, както и че вещите се намират във владението на ОСлО при ОП Варна. Това
обстоятелства е посочено във всеки един от протоколите за Опис на движимо имущество,
приложени по делото, в това число и последния от 27.10.2020г.
Следва да се има предвид и това, че издаването на обезпечителна заповед № 01/03.08.2020
г., издадена по ч. н. д. № 821/2020 г. по описа на ОС-Варна не е самоцелен акт на съда, а
преследва конкретни законоустановени цели, изразяващи се в запазване на имуществото на
длъжника и евентуалното реализиране на наказанието "конфискация", предвидено за
престъплението по чл. 252, ал. 1 НК. Предвид това, назначаването на същата за пазач на
движимите вещи и предаване на същите в нейно държане би затруднило или дори осуетило
постигането на тези цели.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на съда намира, че жалбата инициирала
настоящото производство е неоснователна и като такова следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20953/02.11.2020 г. от М. Г. Т. с ЕГН
**********, действаща чрез адв. Росица Несторова от ВАК, с адрес на кантора гр. Варна, ул.
„Владислав Варненчик“ № 16, в качеството на длъжник по изп. д. № 4117/2020г. по описа
на СИС при Районен съд – Варна, срещу Акт на съдебния изпълнител, инкорпориран в
Протокол за опис и оценка на движими имущества от 27.10.2020г., с който е назначен пазач
в лицето на Окръжен следствен отдел при ОП-Варна на движими вещи, върху които е
наложен запор въз основа на издадена обезпечителна заповед от 03.08.2020 г. по ч. н. д. №
821/2020 г. по описа на ОС-Варна, иззети от длъжника с протоколи за претърсване и
изземване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5