Решение по дело №94/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1566
Дата: 23 юли 2018 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20181100900094
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.07.2018 г.

 

   СГС, VI – 4 състав, в открито съд.заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

  

     При участието на секретар Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов гр. дело № 94/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     СГС е сезиран с искова молба от З. „А.Б.“, с която е предявен срещу  ”Г.З.” ЕАД  иск с правно основание чл.411 КЗ. Твърди се от ищеца, че е сключил договор за имуществено З., по който е поел З.ължението да носи покритие на риска от увреждане на т.а.“Форд Транзит“ с рег. N ********по клауза „Пълно каско”. Според ищеца през действие на застрахователното правоотношение / на 27.04.2017 г./ застрахованият автомобил е бил увреден в резултат на покрит застрахователен риск „ПТП”, което е причинено от водача на л.а.“Ситроен Ксара“ с рег.N ********, който е навлязъл в лентата за насрещно движение.  След настъпване на процесното събитие ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 26 557,57 лв. – с преводно нареждане от 13.10.2017 г. Освен това ищецът е заплатил и сумата от 870 лв. – разход за репатриране на увредения автомобил. Сочи се от ищеца, че ответникът е страна по застрахователен договор „гражданска отговорност“,  сключен за управлявания от делинквента автомобил, поради което следва да отговаря за вредите от процесното увреждане.  Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 27 447,57 лв. – застрахователно обезщетение, в което са включени и разходите за транспорт.

    Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че не е налице причинна връзка между процесното събитие и вредите по дясната част на застрахования при ищеца автомобил, както и икономическата целесъобразност на извършения ремонт. Преди завеждане на делото ищецът не е представил с регресната покана документи за механизма на произшествието, както и за калкулацията на обезщетението. Прави възражение за надЗ. на увредения автомобил към сключване на застрахователния договор.

    Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода, че с поисканата СТЕ ще се установят оспорените от ответника факти.

     Ответникът е представил допълнителен писмен отговор, с който поддържа оспорванията и възраженията срещу иска.

     В съд.заседание на 10.07.2018 г. е прието на основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК за безспорно установено и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в резултат на посоченото в исковата молба застрахователно събитие и извършеното от ищеца плащане е възникнало в негова полза суброгационно вземане срещу ответника в качеството му на застраховател „Гражданска отговорност“, както и че в хода на процеса ответникът е платил сумата от 20 890 лв.

     Установява се от заключението на АТЕ, че към настъпване на процесното събитие средната пазарна цена на автомобила е възлизала на 22 500 лв., а стойността на ремонта възлиза на 17132,71 лв., т.е. 76,14 %, поради което е налице „тотална щета“. Според в.лице стойността на запазените части възлиза на 3660 лв., а стойността на разходите за транспорт на увредения автомобил възлизат на 875 лв.

   Представена е покана от 28.11.2017 г., с която ищецът е поискал от ответника да плати по процесната щета.

    Представено е писмо от 29.11.2017 г., с което ответникът е посочил, че не е представено заключение на АТЕ по досъдебното производство и схема на ПТП, както и калкулация за ремонта.

   При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

    Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск  с правно основание чл.411 КЗ.

 

     В съд.заседание на 10.07.2018 г. са приети на основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в резултат на посоченото в исковата молба застрахователно събитие и извършеното от ищеца плащане е възникнало в негова полза суброгационно вземане срещу ответника в качеството му на застраховател „Гражданска отговорност“.

     Фактическият състав на чл.411 КЗ е осъществен в пълнота, поради което единствените спорни по делото въпроси са за размера на застрахователното обезщетение и изпадането на ответника в забава, който факт има значение за отговорността за съдебни разноски.

 

     От неоспореното заключение на АТЕ се установява, че към настъпване на процесното събитие средната пазарна цена на автомобила е възлизала на 22 500 лв., а стойността на ремонта възлиза на 17132,71 лв., т.е. 76,14 %, поради което е налице „тотална щета“. Според в.лице стойността на запазените части възлиза на 3660 лв., а стойността на разходите за транспорт на увредения автомобил възлизат на 875 лв.

     Съотношението между стойността на разходите за необходимия ремонт на увредения автомобил и неговата действителната стойност към настъпване на увреждането сочи, че случаят попада в хипотезата на чл.390 ал.2 КЗ  и т.61 от Общите Условия на ищеца. В този случай отремонтирането на увредения автомобил се явява от икономическа гледна точка нерационално и необосновано, поради което случаят по правни последици е приравнен на пълно погиване на вещта. При „тотална щета“, за да не се стигне до неоснователно обогатяване на застрахования, от размера на действителната стойност на автомобила се приспада стойността на запазените части – т.62.2.1 от Общите Условия на ищеца, което е в съответствие с общия принцип на чл.83 ал.2 ЗЗД.

    При действителна стойност на автомобила от 22 500 лв. и при стойност на запазените части от 3660 лв., размерът на застрахователното обезщетение възлиза на 18 840 лв.

 

    Към стойността от 18 840 лв. следва да се прибавят направените разходи за транспортиране на увредения автомобил след събитието, защото от заключението на АТЕ се установява, че поради тежки деформации по фургона автомобилът не е могъл да се движи на собствен ход и е било необходимо да се репатрира. Тези разходи възлизат на 870 лв. и са платени от ищеца с преводно нареждане от 05.07.2017 г. Това означава, че размерът на застрахователното обезщетение възлиза на 19710 лв., а след прибавяне на ликвидационни разноски от 15 лв. и от 5 лв. на  19730 лв.

   Като краен извод – суброгационното вземане на ищеца по чл.411 КЗ възлиза на 19730 лв. Следователно искът за разликата над 19 730 лв. до пълния предявен размер е неоснователен.

    

    В хода на процеса ответникът е платил сумата от 20 890 лв., с което е погасил вземането на ищеца от 19 730 лв. и дори е надплатил сума в размер на 1160 лв. Следователно искът следва да бъде отхвърлен – за сумата от 19730 лв. като погасен поради плащане в хода на процеса, а за разликата от 19730 лв. до пълния предявен размер като неоснователен.

 

    Според съда с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на суброгационния иск, защото е получил поканата от 28.11.2017 г., с която ищецът е поискал плащане по процесната щета, но без основание не е платил и е изпаднал в забава. С писмо от 29.11.2017 г.  ответникът е поискал от ищеца да се представи заключение на АТЕ по досъдебното производство и схема на ПТП, както и калкулация-експертиза за ремонта. Тези документи не е необходимо да се прилагат към регресната покана на ищеца, защото не се оспорва от ответника, че с поканата е бил представен изготвеният от длъжностни лица на КАТ неоспорен Констативен Протокол за ПТП, удостоверяващ обстоятелствата, причинили увреждащото събитие, както и видимите щети, констатирани при огледа на местопроизшествието.

    Не се спори, че с поканата са представени и фактурите, както и описът на увредените детайли, калкулацията по поръчка N 283971 и документите за плащане от ищеца на застрахователно обезщетениетези документи са достатъчни за установяване причините и размера на застрахователното обезщетение.

      Ищецът не е длъжен да представя заключение на АТЕ по досъдебното производство, доколкото същото няма значение за установяване на релевантните факти по материалното гражданско правоотношение между застраховател по имуществено З. и застраховател „гражданска отговорност“.

     При тези факти съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава и е станал причина за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да се възложат съд.разноски съобразно цена на иска от 19730 лв.

     Следва да се спомене, че ответникът в писмения отговор не е признал иска, поради което случаят не попада в хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК

 

    С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен – до размера от 19730 лв. като погасен поради плащане в хода на процеса, а за разликата до пълния предявен размер като неоснователен. Законната лихва е акцесорна последица от уважаване на иска, поради което при отхвърляне на иска такава не следва да се присъжда и върху сумата от 19730 лв.

   Съдебните разноски до размера от 19730 лв. следва да се възложат в тежест на ответника, защото е станал причина за завеждане на суброгационния иск, а и освен това не е признал иска – чл.78 ал.2 ГПК.   

     Минималният размер на адв.възнаграждение при цена на иска от 27 447,57 лв. възлиза на 1353,42 лв., поради което платеното от ищеца чрез интернет банкиране адв.възнаграждение от 1301,74 лв. не следва да се намалява по реда на чл.78 ал.5 ГПК. Съобразно цена на иска 19730 лв. ищецът има право на съд.разноски от 2152,62 лв. Тъй като в хода на процеса ответникът е платил сумата от 20 890 лв., с което е погасил иска до размера от 19730 лв., надплатената от него сума в размер на 1160 лв. следва да послужи за погасяване на съдебните разноски, поради което на ищеца следва да се присъдят съд.разноски от 992,62 лв.

    За разликата от 19730 лв. до пълния предявен размер ответникът има право на съдебни разноски, защото за тази разлика искът се отхвърля не поради плащане в хода на процеса, а поради неоснователност. Ответникът има право на съд.разноски от 126,52 лв.

    Мотивиран съдът

                                                                      РЕШИ:

      ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „А.Б.“ срещу  ”Г.З.” ЕАД  иск с правно основание чл.411 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 27.04.2017 г. ПТП  до размера от 19730 лв. - като погасен поради плащане в хода на процеса, а за разликата от 19730 лв. до пълния предявен размер от 27 447,57 лв. - като неоснователен.

 

     ОСЪЖДА ”Г.З.” ЕАД, ***, да заплати на   З. „А.Б.“***, съдебни разноски от 992,62 лв.

     ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“***, да заплати на ”Г.З.” ЕАД, ***, съдебни разноски от 126,52 лв.

 

     Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: